Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

24.06.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

54

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Депозирана е жалба от Д.С.Е. от ***, против Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане за присъединяване № С210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

Излага съображения, че оспореното решение било формално произнесено и не давало отговор наизнесените в жалбата му твърдения за незаконосъобразно присъединяване към изпълнителното дело на вземане, тъй като не бил налице годен изпълнителен титул.

Твърди, че на 13.08.2020 г. му било връчено наказателно постановление за извършено нарушение на територията на ***, като му бил предоставен четириседмичен срок за обжалване. В законоустановения срок обжалвал наложената му санкция чрез местен адвокат, но до настоящия момент не му била съобщена датата, на която е насрочено за разглеждане.

Предвид това моли да му бъде предоставена възможност да организира защитата си.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. М. поддържа жалбата си. В съответствие с указанията на съда уточнява петитума на същата, като моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, респ. и отмени Разпореждане за присъединяване № С210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. От адв. Т. М. са депозирани писмени бележки/вх. № 130/22.06.2021 г./, в които са въведени твърдения, че макар и към момента на издаване на разпореждането от 25.01.2021 г. да не е било отразено обжалване на решението от 12.08.2020 г., издадено от компетентния орган в ***, то към настоящия момент било налице оспорване, поради което жалбата се явявала основателна и следвало процесното разпореждане да бъде отменено. Моли съда за решение в този смисъл като присъди деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание, ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Р. Т., която оспорва депозираната жалба. Излага съображения, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административното производство. Жалбата, подадена пред настоящия съд се явявала идентична с тази, подадена пред директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, поради което счита, че не е необходимо да преповтаря мотивите, изложени в самото решение. Заявява, че поддържа находящото се в делото писмено становище, представено ведно с административната преписка. Твърди, че в конкретния случай изпълнителният титул не е бил обжалван пред компетентните власти в ***, поради което жалбата се явявала  неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Д.С.Е. от *** е длъжник по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, за събиране на публични държавни вземания. Издадено и връчено е съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С 200009-048-0113922/12.10.2020 г./л. 24 – л. 25 от делото/;

На 20.01.2021 г. в дирекция „ЦЗВ“ при ЦУ на НАП - София е постъпило Искане за събиране с референтен № ***/л. 12 – л. 15/, депозирано от ***, за изискуеми задължения за акциз в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. В искането изрично е отразено, че вземането не е обжалвано. Представен е единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки /ЕИПИМ/ - л. 16 - 20, в който са посочени основанието и вида на вземането, датата на установяването и размера на вземането, в т.ч. главница и лихви, както и датата на която е възможно да се пристъпи към изпълнение;

С Разпореждане за присъединяване с изх. № С 210009-105-0012899/25.01.2021 г./л. 10/,  е допуснато присъединяване на публичен взискател към изпълнителното производство по изпълнително дело № ***/*** г. за вземане на държава -членка на ЕС по процедура за взаимна помощ/***/, за вземането, произтичащо от задължения за акциз общо в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. (изчислена към 25.01.2021 г.). Разпореждането е връчено на длъжника на 29.01.2021 г. – обратна разписка/л. 11/. Против разпореждането за присъединяване е депозирана жалба от Д.С.Е. с вх. № 94-00-868/04.02.2021 г.;

С оспореното в настоящето производство Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, е потвърдено процесното Разпореждане за присъединяване с изх. № С 210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. Решаващият орган е изложил мотиви, че към датата на издаване на разпореждането за присъединяване е налице висящо изпълнително производство и е налице нов годен изпълнителен титул по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 6 от ДОПК, обективиран с молба за събиране по взаимна помощ с държавите - членки на ЕС (***), липсвали доказателства да е извършено разпределение на суми по изпълнителното дело, с оглед на което действията по присъединяването са извършени в съответствие с процесуално правните и материално правните предпоставки по смисъла на чл. 217 от ДОПК. Посочил е приложимите разпоредби на чл. 269а, чл. 269и, чл. 269к, чл. 269л и чл. 269м от ДОПК. В заключение е релевирал доводи, че в конкретния случай несъмнено са били изпълнени изискванията на чл. 269к от ДОПК, доколкото изпълнителното производство е образувано въз основа на искане за събиране на вземане, изпратено от компетентните власти на ***, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в които е отразено основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и събиране на вземането от местния запитан орган. Предвид това и с оглед липсата на доказателства, че длъжникът е оспорил задължението по основание и размер, съгласно способите, предвидени в разпоредбите на чл. 269а и сл. от ДОПК, е приел, че жалбата е неоснователна и разпореждането за присъединяване следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 269м, ал. 1 от ДОПК, е посочил, че жалбоподателят следва да се уведоми, че при претенции за незаконосъобразност на вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, той трябва да подаде жалбата си пред компетентен да се произнесе по нея орган в запитващата държава членка. Решението е надлежно връчено на 25.02.2021 г.

На фазата на съдебното следствие от страна на пълномощника на Д.С.Е. са представени и приети като доказателства заверени копия от: Заявление съгласно § 308 от Федералния данъчен кодекс (ВАО) за възстановяване и предишното състояние по отношение на крайния срок за подаване на жалба срещу предявяване на данъчно задължение съгласно §§ 27, ал. 2, 30, ал. 2 и 30а, ал. 1 от Закона за данъка върху тютюна (TBStG) номер: *** и Жалба срещу Решение от 12.08.2020 г. със съдържание „Предявяване на данъчно задължение съгласно §§ 27, ал. 2, 30, ал. 2 и 30а, ал. 1 от Закона за данъка върху тютюна (TBStG), ведно със заверени преписи с превод на български език, извършен от легализиран преводач. Заявлението и жалбата са подписана от *** В. К., като пълномощник на Д.Е. и А.М., адресирани до Митница *** /Аерогара ***, срещу решение от 12.08.2020 г. за предявяване на данъчно задължение по *** законодателство. Двата документа носят дата на изготвяне 09.06.2021 г., като от съдържанието им не се установява действителното им депозирането пред надлежен съд или административен орган.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 7 – дневен срок от връчването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. Процесното разпореждане за присъединяване е издадено от оправомощен по смисъла на чл. 217, ал. 2 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално законосъобразно, поради следните съображения:

По силата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК,  в производствата по събиране на публични вземания, могат да се присъединяват публични взискатели, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. В конкретния случай С Разпореждане за присъединяване с изх. № С 210009-105-0012899/25.01.2021 г.,  е допуснато присъединяване на публичен взискател към изпълнителното производство по изпълнително дело № ***/*** г. за вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ –*** за вземането, произтичащо от задължения за акциз общо в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. (изчислена към 25.01.2021 г.). Разпореждането е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив към висящо изпълнително дело.

Съгласно чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането публични вземания, както следва: 1. данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз; 2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия; 3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта; 4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 - 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт; 5.  такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и мита; 6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1 - 5.

Взаимната помощ при събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане – чл. 269в, ал. 1 от ДОПК, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване – чл. 269к, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл. 269л, ал. 1 от ДОПК, по искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка. Разпоредбата на чл. 269и, ал. 1 от ДОПК, въвежда забраната за отравяне на искане за събиране на вземане, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5 от ДОПК.

Анализът на релевантните по делото доказателства и относимата нормативна уредба – Глава двадесет и седма „а“ „Процедура за взаимна помощ с държавите – членки на Европейския съюз“ от ДОПК, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за законосъобразност на оспореното Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане за присъединяване № С210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че допуснато с процесното разпореждане присъединяване на публичен взискател към изпълнителното производство по изпълнително дело № ***/*** г. за вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ –***, а именно за вземането, произтичащо от задължения за акциз общо в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., е законосъобразно.

Според настоящия състав осъществените действия по присъединяването са извършени в съответствие с нормата на чл. 217 от ДОПК, при наличието на изискуемите предпоставки по смисъла на чл. 269в, ал. 1, т. 3 от ДОПК и чл. 269к, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, респ. постановено е присъединяване към висящо изпълнително производство въз основа на искане за събиране на вземане, изпратено от компетентните власти на ***, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в които е отразено основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и събиране на вземането от местния запитан орган.

В релевантното искане изрично е отразено, че вземането не е обжалвано, като в производството по обжалване пред административния орган и образуваното съдебно производство не са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че Д.С.Е. е предприел надлежни действия по обжалване на акта, с който са определени задълженията за акциз в ***. В този смисъл, изложените в жалбата доводи не са доказаха в хода на производството пред административния съд, респ. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, за обжалване на релевантното Решение от 12.08.2020 г., с което са установени задължения в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.  С други думи по делото не се представиха доказателства, установяващи обстоятелството, че към датата на издаване на разпореждането за присъединяване актът, с който е било установено вземането в *** е бил обжалван. Независимо от предоставената му възможност и дадените изрични указания в тази насока, жалбоподателят не ангажира конкретни доказателства в тази насока. Разпитаният по делото свидетел Б. Б. установява единствено наличието на комуникация между него и негов познат в *** – адв. Ч., към когото насочил жалбоподателя за предприемане на действия по обжалване. Данни за такова обжалване не се съдържат в показанията на свидетеля, като напротив, същият в заключение сочи, че такова обжалване не е предприето – изявление, материализирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 10.05.2021 г. – л. 43, стр. 2 от делото. Представените и приети по делото  Заявление съгласно § 308 от Федералния данъчен кодекс (ВАО) за възстановяване и предишното състояние по отношение на крайния срок за подаване на жалба срещу предявяване на данъчно задължение съгласно §§ 27, ал. 2, 30, ал. 2 и 30а, ал. 1 от Закона за данъка върху тютюна (TBStG) номер: *** и Жалба срещу Решение от 12.08.2020 г. със съдържание „Предявяване на данъчно задължение съгласно §§ 27, ал. 2, 30, ал. 2 и 30а, ал. 1 от Закона за данъка върху тютюна (TBStG), не променят горния извод. В тази връзка и двата документа носят дата на съставяне 09.06.2021 г., т.е. повече от 5 месеца след постановяване на разпореждането на за присъединяване, като от съдържанието им не може да се направи обоснован извод, че същите след изготвянето им са били надлежно депозирани пред надлежните власти ***. Видно от съдържанието на заявлението са възстановяване на срок, в същото е изложено от фактическа страна, че срокът за обжалване е бил пропуснат поради недобросъвестни действия на адв.С., който е бил натоварен от заявителя да подаде жалба, за което му е било заплатено авансово. Така изложеното е в съществено противоречие с показанията на разпитания по делото свидетел, който твърди, че жалбата *** е следвало да бъде подадена от адв.Х. Ч., към когото препратил жалбоподателя и с който впоследствие комуникирал.

За прецизност следва да се отбележи, че по силата на чл. 269м, ал. 1 от ДОПК, когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка (в случая ***), е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка - ***. Това от своя страна обосновава извода, че единствено компетентни да се произнесат по евентуално оспорване на изпълнителното основание са съответните органи на запитващата държава-членка на ЕС (***). В тази връзка, съгласно чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган. По делото няма данни производство по оспорване на посочените в единния инструмент задължения, да е започнало или проведено пред компетентните органи в ***, нито същите да са уведомили органите на НАП. Едва при наличието на такова уведомяване би било налице посоченото основание, т.е. изпълнението да се спре за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.

В заключение и с оглед горното, дори и пред местният орган /публичният изпълнител/ да е подадена жалба срещу изпълнителното основание, то той не е компетентен да я препрати на запитващия орган. Единственото, което може да извърши местният орган е да уведоми жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. С други думи в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 269и от ДОПК, т.е. по реда на българското законодателство не може да бъде разгледана жалба срещу вземането, първоначалното изпълнително основание или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, както и срещу законосъобразността на връчването на актове и документи в друга държава членка по чл. 269е, ал. 5. Само в правомощията на запитващата държава е да оттегли изпратеното искане за събиране на публично вземане до българските данъчни власти и съответно изпълнителното производство да бъде прекратено.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена депозираната от Д.С.Е. от ***, жалба против Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

При този изход на делото и с оглед надлежно релевирано искане от юрисконсулт Т. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в полза на ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по депозирана от Д.С.Е. от ***, с ЕГН **********, жалба против Решение № 33/15.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване № С210009-105-0012899/25.01.2021 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

ОСЪЖДА Д.С.Е. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ***,  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател: