РЕШЕНИЕ
№ 260 089
гр.Варна, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 21.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 121 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД - гр. София срещу
решение № 260018/17.12.2020 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 37/19 г., с
което застрахователното дружество е осъдено да заплати на И.Р.М. сумата
50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на нейния брат А Р Мпри ПТП, настъпило на 7.10.2014 г. и причинено
от водач на т.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СА 5280 КН, застрахован при ЗАД “Армеец“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1170 лева - направени деловодни
разноски в съдебното производство, с молба за неговата отмяна изцяло и
постановяване на ново решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск, ведно
с присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на
жалбата му, ведно с присъждане на
съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – И.Р.М. от гр.Разград моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗАдв, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Оплакването
в жалбата, че по делото не била доказана
особена близост и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й
брат, съответно – на право на обезщетение на същата за неимуществени вреди от
смъртта на брат й, е неоснователно. От показанията на свидетелите Б Ш и Н Р,
които съдът възприема като обективни, незаинтересовани и достоверни, се
установява, че между брата А и сестрата И. са съществували много близки, топли
и силни емоционални отношения. Живели са задружно и сговорно в бащината им къща
в с.Ломци от малки до зряла възраст, като братът е бил опора и покровител на
по-малката си сестра и се е грижил непрекъснато и всеотдайно за нея, в т.ч. я
подпомагал и финансово докато тя завършила образованието си в гр.Русе, водил я
и я прибирал на село от гр.Русе, направил сватбата на сестра си и й купил
първия автомобил. След като Айнур се задомил, като изборът му на съпруга бил
повлиян от положителното мнение за нея на И., останали да живият заедно в
същата къща. Сестрата помагала на брат си при отглеждане на децата му и в
бизнеса му по изкупуване на мляко. Когато и тя се задомила и заживяла в
гр.Разград, се връщала често на село и
продължавала да помага на брат си в работата му и на снаха си, с която били
много близки, и се грижила за децата му. Семейството на брат й пък се грижило и
за нейния по-малък син, като децата им отраснали заедно. По-голямата дъщеря на
Айнур карала стажа си като акушерка при леля си в гр.Разград, при която била
отседнала. Съпругът на И. имал голям респект от брат й и не си позволявал лошо
отношение спрямо нея. След смъртта на брат й решил, че тя няма вече неговата
закрила и започнал да я малтретира физически и психически, в резултат на което
последвал развод между тях. След смъртта на брата и развода си сестрата
заминала да работи като медицинска сестра в гр.Русе заедно със сина си, където
имала апартамент, като се грижила едновременно за него и за сина на Айнур,
който следвал в Русенския университет и бил отседнал при леля си. И след като
последният се завърнал на село, И. останала много близка с него, когато се
връщала, за да наглежда родителите си. И. много тежко преживяла смъртта на брат
си Айнур като се затворила в себе си, ограничила социалните си контакти,
постоянно ходила на гроба му и скърбяла, следствие на изживения стрес напълняла
и така и не могла да преодолее загубата му, като непрестанно споделяла за
хубавите си спомени с него, за общите им празници и преживени радости. От
заключението на съдебно-психологичната експертиза и от обясненията на вещото
лице в с.з. се установява, че ищцата е изживяла следствие смъртта на брат си
силен шок, мъка и силни негативни емоции, причинили й психо-емоционален стрес,
който не е отзвучал в нормалния период от една до три години и е с интензитет,
аналогичен на психологично емоционално разстройство и е довел до влошаване на
здравословното й състояние и до промяна в социалното й функциониране. Според
вещото лице негативната промяна в тези две сфери води до извод за силна емоционална връзка
между ищцата и пострадалия й брат, който от най-ранна възраст я е
покровителствал, грижил се е за нея и е бил силната личност, която е била за
нея по-голяма опора дори от тази на съпруга й. От всичко това следва, че между
ищцата и починалия й при ПТП на 07.10.2014 г. брат е съществувала постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, в резултат на която ищцата е търпяла и
продължава да търпи следствие на смъртта му морални болки и страдания, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близкия кръг
роднини – деца, родители и съпруг, затова има право на обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
По
оплакването в жалбата относно определения от съда размер на обезщетението от
50000 лева съдът съобрази следното: Основният въпрос, който се повдига с
жалбата на ищеца е относно лимитирането на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с
право на обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до размера на 5000 лева
съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г./ и
придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към 21.06.2018 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че тази норма е неприложима в случая. Макар че искът е
предявен след 21.06.2018 г., а именно на 05.08.2019 г., той е заведен по чл.226
от стария КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП, при което е загинал братът на
ищцата, е станало на 07.10.2014 г. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ за застрахователни
договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, се прилага част
четвърта от отменения КЗ. Материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането са приложими само за пътно-транспортните произшествия, в
резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г.
Дори да
се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, настоящият
състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите.Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г.
/отм./ (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните
минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при
едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Ето защо,
приложими спрямо ищеца за последиците от процесното ПТП са нормите на чл.266 КЗ
/отм./, като действителният размер на претърпените от нея морални вреди бъде
съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за
процесния период – м.октомври 2014 г.: за всяко събитие при едно пострадало
лице до 2000000 лв. Текстът попада в част пета „Задължително застраховане“ на
КЗ /отм./, като се отнася конкретно за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ /уредена в част четвърта/ и, доколкото от една страна представлява
транспониране на посочената европейска директива във вътрешното ни право, а от
друга няма други предвидени в част четвърта минимални застрахователни суми, е
приложим за всички случаи на неимуществени и имуществени вреди следствие на
телесно увреждане или смърт, покривани от задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, в т.ч. претърпени от разширения кръг лица съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г.
Единственото условие съгласно тълкувателното решение е да се установи по
делото, че претендиращото обезщетение лице е създало особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт силни и продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът
като съобрази съществувалата между ищцата и пострадалия неин брат дълбока
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
претърпените от същата болки и страдания следствие смъртта му, обществено -
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както и
правилото по чл.52 – ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди "по справедливост", намира, че исканото
обезщетение в размер на 50000 лева, е в адекватен размер спрямо претърпените от
ищцата вреди и много по-ниско от минималните размери застрахователни суми по
чл.266 КЗ /отм./. При това положение искът се явява основателен и следва да се
уважи изцяло, ведно с лихви и разноски.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този
изход на спора в полза на адвоката на ответника по жалбата се присъжда
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за въззивната инстанция около
минималния размер от 2500 лева с вкл.ДДС съобразно положения труд и
фактическата и правна сложност на делото и предвид регистрирането на
осъществилия безплатната правна защита адвокат по ЗДДС.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 260018/17.12.2020 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 37/19 г.
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“ АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на адв. Р.И.М. ************
и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.4, сумата 2500 лева –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.