Решение по дело №5820/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 220

 

гр.Бургас, 20.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря ***, като разгледа НАХД № 5820 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 02-0002660/25.11.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в НП не са конкретизирани – дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението, което според жалбоподателя е опорочило цялото производство и му е попречило да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. На следващо място се застъпва, че описаното неизплащане на заплата на работника *** за м. април 2019г. е и недоказано. В тази връзка се посочва, че дружеството е заплатило на работника много по-голяма сума от дължимата работна заплата, без от своя страна работникът да е представил каквито и да е разходно-оправдателни документи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.-БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Подчертава, че на работника са били изплатени много повече от дължимите суми за работна заплата и командировъчни, което е надлежно удостоверено с платежни документи, поради което и пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 8  - НП е връчено на 09.12.2019г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо – 14.12.2019г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.08.2019г. св. В.В. – ст.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, извършил проверка за спазване на трудовото законодателство от страна „***” ООД. Проверката била по повод сигнал до Дирекцията от бивш работник в дружеството. В хода на проверката св. В. изискал ведомости за работни заплати, фишове и др. и констатирал, че за месец април 2019г. дружеството е начислило, но не е изплатило на работника ****** трудово възнаграждение в размер на 434,55 лева, платимо до 10.05.2019г.  За да стигне до този извод свидетелят В. приел, че представените от работодателя документи за изплатени суми касаят командировъчни и аванс, но не и работна заплата, поради което и стигнал до извода, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ. В тази връзка на 23.08.2019г. свидетелят връчил на управителя покана за явяване в Д„ИТ“ – Бургас за съставяне на АУАН. На посочената в поканата дата представител на дружеството не се явил, поради което и на 29.08.2019г. В. в отсъствието на нарушителя съставил АУАН с № 02-0002660, в който описал горните факти и им дал посочената правна квалификация.

След съставяне на акта св. В. пристъпил към неговото връчване, като за целта изпратил нова покана (л.21), която обаче не била потърсена от получателя. Поради това и на основание чл. 416, ал.3 КТ на 12.09.2019г. актосъставителят поставил съобщение на таблото за обявления в Дирекцията и в интернет страницата на ИА „ГИТ“-гр.София и след изтичане на седемдневния срок, приел, че АУАН е надлежно връчен.

На 21.10.2019г. в Д „ИТ“ постъпило възражение срещу акта от дружеството, придружено от писмени документи, в което се посочвало несъгласие със съставения акт и се застъпвало, че дружеството е изпълнило задължението си и е изплатило работната заплата за месец април 2019г. на работника ***.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел, че с поведението си „***” ООД е осъществило състава на административното нарушение по чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, но преценил, че нарушението е своевременно отстранено и от него не са произлезли вреди последици, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно поради това същият наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че дружеството е следвало да изплати заплатата до 10.05.2019г., но към 23.08.2019г. все още не го е сторило – т.е. посочени са както крайният срок за извършване на дължимото действие, така и моментът, към който деянието е констатирано. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т.е. мястото на полагане на труд, където се е дължало и изплащане на заплатата, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово възнаграждение, на кого и в какъв размер, до кога е следвало да се изплати и реално от кога работодателят е изпаднал в „забава“ – т.е. кога реално е осъществил деянието. Пак противно на становището на жалбоподателя в АУАН и НП изрично е посочено, че се касае до неизплащане на начислено възнаграждение, а не до неначисляване на такова, поради което и няма никаква неяснота в тази връзка. В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това съдът счита, че вмененото нарушение е останала недоказано, а от там и издаденото НП се явява незаконосъобразно по следните причини.

 Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на КТ по отношение на ******. Няма спор и че същият е начисли на работника си –месечно възнаграждение за месец април 2019г. в размер на 434,55 лева (л. 17). Единственият спор е дали до 10.05.2019г. това възнаграждение е било заплатено или не.

В тази връзка следва да се посочи, че трудовото правоотношение между работодателят и работника е възникнало на 14.03.2019, видно от трудов договор № 20/14.03.2019г (л.14-15), като в него е уговорено основно месечно възнаграждение от 560 лева или 434,55 лева чист за получаване, след направените удръжки. Уговорено е и че възнаграждението се дължи от 1-во до 10- число на месеца. Реално от 14.03.2019г. до 10.05.2019г. работникът е положил общо 53 дни труд и съгласно уговорките на страните са му се дължали общо 1151,55 лева възнаграждение. Едновременно с това, считано от 20.03.2019г. до 10.05.2019г. *** е бил командирован в чужбина – Дания и Германия (заповед за командировка на л. 32) и за тези 51 дни са му се дължали дневни пари по 27 Евро на ден или общо – 1377 Евро с равностойност на 2693 лева или общо заплата и командировъчни – 3845 лева. По делото са приложени платежни документи (л. 30-31 и л. 33), от които се установява, че на работника са заплатени следните суми: 20.03.2019г. – 500 лева с основание „служебен аванс“; 21.03.2019г. – 1276,81 Евро или 2497,31 лева с основание „служебен аванс“; на 08.04.2016г – 200 лева с основание „аванс и заплата“; на 25.04.2019г. – 1215 лева с основание „аванс, заплата и командировъчни“; на 29.04.2019г. – 223,50 лева с основание „служебен аванс“ и на 10.05.2019г. – 510 лева с основание „аванс, заплата и командировъчни“ или общо за периода 20.03.2019г. – 10.05.2019г. на работника за заплатени 5145,81 лева или с 1300 лева повече от дължимите 3845 лева.

При това положение съдът счита, че тезата на АНО, че работодателят не е заплатил трудовото възнаграждение на работника си за м. април 2019г., е недоказана. Очевидно на работника са изплатени 1300 лева повече от дължимите суми за заплата и командировъчни, като от своя страна *** не е представил никакви документи, които да оправдават разхода от 1300 лева. Най-вероятно тази сума е била необходима за покриване на разноски (гориво, винетки и т.н.), но доказателства в тази насока не са ангажирани от АНО. Това, че в част от платежните документи е посочено основание, различно от „заплата“ не означава автоматично, че дружеството не е заплатило трудовото възнаграждение на лицето. Тежестта на доказване лежи върху АНО, като е недопустимо отговорността на жалбоподателя да се ангажира на предположение или само на самопризнание на управителя, който между другото и противно на тезата на жалбоподателя – никъде в декларациите си не е посочил, че месечното възнаграждение на *** не е заплатено. Обективно по делото са събрани доказателства, че на *** са изплатени с 1300 лева повече от дължимите заплати и командировъчни, поради което и съдът приема, че вмененото нарушение е недоказано, поради което и обжалваното НП следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002660/25.11.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.