М
О Т И В И
по
НОХД № 6563/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала
обвинения против И.М.Г. с ЕГН: ********** за извършени престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр.
1-во, вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК и по чл. чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 2
вр.чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК и обвинение против Д.К.Р. с
ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 2
вр.чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.
В хода на
разпоредителното заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на районен
съд гр. Пловдив, като в хода на досъдебното производство няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на подсъдимите и пострадалите лица. На съдебни прения поддържаше
внесения обвинителен акт, доколкото обвинението се доказвало от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от направените от подсъдимите
самопризнания и протичането на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Предложи на
подсъдимия Г. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер от четири
месеца ,,лишаване от свобода‘‘, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен
срок от две години, а подсъдимият Р. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание ,,обществено
порицание‘‘.
Родителят на
пострадалия Л.Л. – В.Л. редовно уведомена за насроченото разпоредително заседание,
с разясни права за конституиране като граждански ищец по делото се яви лично,
като заяви, че в качеството си на законен представител на този пострадал не
желае да се конституира като страна страна в процеса и помоли да бъде
освободена.
Пострадалият И.Ч.,
редовно уведомен за насроченото разпоредително заседание, с разяснени права за
конституиране като страна в процеса, се яви с родителя си Р.Ч., като постъпи
волеизявление от същите, че не желаят да участва в производството и помолиха да
бъдат освободени.
Защитникът на
подсъдимия Г. – адв. Я. се яви за насроченото разпоредително заседание, като
заяви, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
неговия доверител. От негово име заяви, че същият желае да признае фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт и да не се разпитват свидетелите по
делото. На съдебни прения поиска на доверителя му да бъде наложено наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона.
Родителят на
подсъдимия Г. – Г.Г. изрази съгласие по време на разпоредителното заседание и
съдебните прения със защитника – адв. Я..
Подсъдимият И.Г.
по време на разпоредителното заседание се солидализира със заявеното от своя
защитник и заяви, че желае да признае фактите и обстоятелствата описани в
обвинителния акт и се съгласи да не се разпитват свидетелите по делото, които и
направи. На съдебни прения заяви, че подкрепя казаното от адв. Я., като на
последната си дума поиска минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия Д.Р. – адв. Н. по време на разпоредителното заседание заяви, че в
хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нейния
доверител, като посочи, че същият ще признае фактите и обстоятелствата описани
в обвинителния акт. На съдебни прения изрази желание подсъдимият Д. Р. да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Родителят на
подсъдимия Д. Р. не беше намерен за насроченото разпоредително заседание, като
вместо него се яви представител от учреждението в което е настанен – зам. **** К.,
който изрази съгласие с адв. Н..
Подсъдимият Д. Р.
по време на разпоредителното се солидализира със защитника си, като същият
призна фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи да не
се разпитват свидетелите по делото. На съдебни прения изрази солидарност със
защитника си, като по време на последната си дума поиска да му се наложи
обществено порицание.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.М.Г.,
ЕГН:********** е роден на *** ***, ***, български гражданин, с начално
образование, неженен, ученик – настанен
във ВУИ „А.У.ГР.Р., неосъждан.
Подсъдимият Д.К.Р.,
ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Х.,
адрес: Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания ГР.С. Ул.”Б.№**,
***, български гражданин, с начално образование, ученик, неосъждан.
Пострадалият И.Ю.Ч.
е роден на *** г. и към 11.10.2019 г. същият бил на 13 години, ученик в 7-ми
клас в СУ Ч.Х.гр. П..
На 11.10.2019 г.
свидетелят И.Ч. бил на училище до 13.10 часа. След приключване на учебните
занятия на въпросния ден – 11.10.2019 г., около 14:00 часа, Ч. заедно със
съучениците си свидетелите И.М., М.К. и И.И., седнали на пейка пред бл.310 в
ж.к. „Т.“, гр.П. и разговаряли помежду си, като И.М. държал в ръцете си пакет
със слънчоглед. Докато тримата седели на пейката, при тях отишли подсъдимият И.Г.
и свидетелката В. И., като първият се познавал със свидетеля Ч. и знаел на
колко години е. И.Г. поздравил, но веднага след това се приближил до свидетеля
М. и без да го пита дали може му взел пакета със слънчоглед от ръцете и се
отдалечил. След около 15 минути подсъдмият Г. и свидетелката В. И. се върнали
при децата на пейката, като И.Г. минал зад гърба на И.М. и без каквато и да е
причина го стиснал за гърлото с едната си
ръка. В този момента пострадалият И.Ч. се намесил и казал на И.Г. да
престане, при което последният пуснал И.М. и се приближил към И.Ч. и започнал
да му говори, че майка му (майката на Ч.) е говорила за дядото на Г., след
което бутнал с ръце И.Ч. ***, в резултат на което Ч. паднал на земята, на
задните си части, като се подпрял на ръцете си. Веднага след като паднал, И.Ч.
започнал да се изправя, а И.Г. го ударил с юмрук в лицето, в областта на носа. Пострадалият
усетил много силна болка, подуване и парене, като от носа му текнала кръв.
Свидетел на случилото се станала и свидетелката
И.Б. която се намесила и казала на И.Г. да спре, а той предизвикателно й
отговорил :“Айде де, удари ме де“. И.Б. помогнала на Ч. да измие текналата
кръв, след което се обадила по телефона и уведомила за случилото се майката на И.
Ч. – свидетелката Р.Ч., която от своя страна сигнализирала полицията.
По досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че вследствие на процесния инцидент на
пострадалия И.Ч. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
носа, счупване на носните костици, девиация /изкривяване/ на носната преграда,
кръвотечение от двете ноздри-епистаксис, оток и кръвонасядане по гърба на носа,
кръвонасядане по долния клепач на дясното око, причинила му разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съгласно заключението
травматичните увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет,
като същите добре отговарят по начин и време да са причинени при нанесен
юмручен удар в областта на носа. От заключението е видно, че е налице
причинно-следствена връзка на получените травматични увреждания с нанесен
юмручен удар в областта на носа и не е възможно уврежданията да се дължат на
теренна травма.
Пострадалият Л.Л.
бил роден на *** г. и към 05.11.2019 г. бил на 12 години, ученик в 6-ти клас в
СУ Ч.Х.гр. П..
На 05.11.2019 г.
Л.Л. бил на училище, като заниманията му приключили около 13.00 ч. и със
съученика му Р.А.обядвали в столовата на училището, след което отишли в парка
намиращ се до училището. Двамата седнали на една пейка срещу чешмата в парка и
започнали да си играят на телефоните. Тогава при тях отишли подсъдимите И.Г. и Д.Р.,
като последният споменал, че има нож, но не го показал. И.Г. и Л.Л. се
познавали от лятото на въпросната година - 2019 г., когато първият бил ударил втория,
докато си играели. Л.Л. знаел от съучениците си, че Г. е агресивен и е удрял и
други деца. Подсъдимите поискали телефоните на Л. и Алексиев и те им ги дали, а
малко след това им ги върнали. Подсъдимият Г. попитал Л. и Алексиев дали имат
пари, а те му отговорили, че нямат. Д.Р. леко ударил няколко пъти Р.А.по
краката, след което Алексиев си тръгнал защото се уплашил. Подсъдимият Р. започнал
да нанася удари с юмруци по краката на Л.Л., а подсъдимият Г. започнал да го
удря с юмруци по ръцете. След това двамата подсъдими започнали да му нанасят
удари и по тялото. По това време при чешмата отишли свидетелките М.Г. и В. Х. –
ученички в 7-ми клас в СУ „Черноризец Храбър“. Подсъдимият Г. казал на Л.Л. да
отиде и да удари едно от момичета по задните части, тъй като като Л.Л. се
страхувал от И.Г., изпълнил казаното му и отишъл до момичетата и им казал какво
трябвало да направи. Свидетелката Г. му казала да го направи бързо, а Л. ударил
леко свидетелката Х. по задните й части, при което тя извикала, а подсъдимите Г.
и Р. отишли до Л.Л. и заедно започнали да му нанасят удари с юмруци по цялото
тяло и го ритали по краката. Свидетелките Г. и Х. напразно се опитвали да спрат
побоя. Междувременно Р. ударил силно с юмрук в корема Л., при което Л. паднал
на земята, а подсъдимите продължили да го бият – ритали го по цялото тяло и
краката. След като Л. се изправил И.Г. и Д.Р. му нанесли удари с юмруци по
лицето, като първият издърпал връзките на суичера, с който бил облечен Л.,
завил ги около врата му и започнал да го души и му нанесъл удар с глава в
областта на дясната скула, след което му казал на следващия ден да му донесе
пари, като се срещнат в парка. И.Г. не употребил заплаха спрямо Л. и не му се
заканил, че нещо ще му се случи, ако не му донесе пари.
По досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че вследствие на описания инцидент на
пострадалия Л.Л. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
кръвонасядане по дясната скула, причинила му болка и страдание, без
разстройство на здравето.Съгласно заключението травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху
такъв.
По досъдебното
производство са назначени и изготвени съдебно- психиатрични експертизи по
отношение на подсъдимите И.М.Г. и Д.К.Р..
От заключенията
на вещото лице по приобщените 2 броя СПЕ по отношение на подсъдимият Г. е
видно, че същият е с диагноза ,,смесени разстройства на поведението и емоциите‘‘,
но не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-П.. Според експерта интелектуалното
паметово ниво на Г. е ниско за възрастта и същият е емоционално нестабилен,
високо импулсивен, без наличие на стабилна ценностна система, ниско емпатиен.
Действията му са насочени към игнориране на всякакви външни норми и реализиране
на антисоциални действия, като това е трайно и стабилно формиран модел на
поведение. Към момента на извършване на деянията поведението му не е било
болестно повлияно. Можел е да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото, да дава достоверни обяснения по тях и да участва в наказателния процес.
Можел е да разбира и ръководи постъпките си. Действията му не се дължат на лекомислие
и увлечение.
От заключението
на вещото лице по назначената и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на Д.К.Р.,
е видно че непълнолетният Р. не страда от психично заболяване и не се води на
диспансерен учет към ЦПЗ-П.. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата - 05.11.2019
г. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения по тях. Действията му не се дължат на лекомислие и
увлечение.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимите дадени от тях
в хода на досъдебното и съдебното производство, че те са извършители на
процесните деяния, показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – И.Ч., Л.Л., В.Л., Р.Ч., И.И., И.М., М.Б., В. И., И.Б. Р.А.,
В.Х., М.Г. и Д.К., както и от събраните писмени доказателства – справки за
съдимост, характеристични справки, социални доклади, както и от изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи.
Тези гласни
доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна
картина на събитията от процесната дата. Същите са логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
в това число и с обясненията на подсъдимите. Всички те приобщават относими
факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата,
както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата,
място, механизъм, така и с авторствата на деянията.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят
за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина.
От представената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият И.Г. е неосъждан.
От представената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият Д.Р. е неосъждан.
От представените по делото характеристични справки
и социални доклади се установява, че подсъдимите са с отрицателни
характеристични данни, както и при какви условия същите живеят.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия И.Ч..
Видно от същото се установява, че вследствие на процесния инцидент на
пострадалия И.Ч. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
носа, счупване на носните костици, девиация /изкривяване/ на носната преграда,
кръвотечение от двете ноздри-епистаксис, оток и кръвонасядане по гърба на носа,
кръвонасядане по долния клепач на дясното око, причинила му разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съгласно заключението
травматичните увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет,
като същите добре отговарят по начин и време да са причинени при нанесен
юмручен удар в областта на носа. От заключението е видно, че е налице
причинно-следствена връзка на получените травматични увреждания с нанесен
юмручен удар в областта на носа и не е възможно уврежданията да се дължат на
теренна травма.
Съдът кредитира заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Л.Л..
Видно от същото се установява, че вследствие на описания инцидент на
пострадалия Л.Л. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
кръвонасядане по дясната скула, причинила му болка и страдание, без
разстройство на здравето.Съгласно заключението травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху
такъв.
Съдът кредитира изготвената по отношение на
подсъдимия И.Г. съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на
същата се установява, че същият е с диагноза ,,смесени разстройства на
поведението и емоциите‘‘, но не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-П.. Според
експерта интелектуалното паметово ниво на Г. е ниско за възрастта и същият е
емоционално нестабилен, високо импулсивен, без наличие на стабилна ценностна
система, ниско емпатиен. Действията му са насочени към игнориране на всякакви
външни норми и реализиране на антисоциални действия, като това е трайно и
стабилно формиран модел на поведение. Към момента на извършване на деянията
поведението му не е било болестно повлияно. Можел е да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото, да дава достоверни обяснения по
тях и да участва в наказателния процес. Можел е да разбира и ръководи
постъпките си. Действията му не се дължат на лекомислие и увлечение.
Съдът кредитира изготвената по отношение на
подсъдимия Д. Р. съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на
същата се установява, че непълнолетният Р. не страда от психично заболяване и
не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-П.. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата
- 05.11.2019 г. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото
и да дава достоверни обяснения по тях. Действията му не се дължат на лекомислие
и увлечение.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимите. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по
делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на
обвиняеми), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в
отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото
фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като
производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото
доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният
им анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Събраният по
делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме,
че подсъдимият И.М.Г. с ЕГН: **********
е извършил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130
ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК за това, че на 11.10.2019 г. в гр. П., ж.
к. „Т.“, като непълнолетен, след като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил лека телесна
повреда на И.Ю.Ч., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в контузия на носа, счупване на носните костици, девиация
/изкривяване/ на носната преграда, кръвотечение от двете ноздри – епистакис,
оток и кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядане по долния клепач на
дясното око, причинила му разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, като деянието е извършено спрямо малолетно лице и по хулигански
подбуди.
От обективна
страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 131 ал. 1 т.
4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК,
доколкото с действията си подсъдимият Г. е причинил лека телесна
повреда, изразяващи се в контузия на носа, счупване на носните костици,
девиация /изкривяване/ на носната преграда, кръвотечение от двете ноздри –
епистакис, оток и кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядане по долния
клепач на дясното око, причинила му разстройство на здравето на лицето И. Д..
Подсъдимият
И.Г. е непълнолетно лице, но към момента на деянието е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като деянието не
е било извършено, поради лекомислие или увлечение.
Деянието
е извършено по отношение на малолетното лице И. Д., доколкото към момента на
извършване на деянието – 11.10.2019 г., същият не е имал навършени 14 години.
Телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди тъй като извършителят без мотив и
видима обективна причина и пред свидетелите И.М., М.Б., И.И., В. И., И.Б. на
публично място е нападнал пострадалия Д., само за да демонстрира надмощие,
проявявайки неуважение към личната неприкосновеност и телесна цялост на
гражданина и в нарушение на обществения ред и порядки му е причинил телесни
повреди. Както е прието в константната съдебна практика нанасянето на телесно
увреждане по хулигански подбуди се осъществява от обективна страна със
скандализиращи по своя характер действия, а деецът от субективна страна е воден
от специален хулигански мотив. За да е налице хипотезата на извършено деяние по
чл.131, ал.1, т.12 НК, следва деецът с непристойни действия, грубо да нарушава
обществения ред и да изразява явно неуважение към обществото. Проявяваното
неуважение към обществения ред и порядки, което се демонстрират в подобни
случаи и причиняването на телесна повреда показва необвързаността на дееца със
спазването на общоприетите норми на поведение и пренебрежително отношение към
тях. В настоящия случай всички тези условия са налице.
Подсъдимият
Г. е реагирал агресивно по отношение на И. Д., доколкото същият е заявил да
пусне свидетелят И.М., тъй като го е бил хванал за гърлото. Вместо да
преустанови своите неправомерни действия И.Г. е искал да покаже, че не се
интересува от обществените порядки и че никой не може да му забрани да прави
каквото си иска, което е предизвикало и нанасянето на телесни повреди.
От субективна страна, подсъдимият Г. при извършването на
престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130
ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
По въпроса за
вида и размера на наказанията на И.Г.:
За процесното деяние се предвижда
наказание до три години ,,лишаване от свобода''. С оглед редукцията на чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК за това деяние се предвижда наказание ,,лишаване от свобода''
до две години, но не повече от предвиденото от закона.
Приложимостта на чл. 78а, ал. 6 НК е
изключена тъй, като подсъдимият Г. е предаден на съд и за друго извършено
престъпление против пострадалия Л.Л. и е налице забраната на чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализация на наказанието и
доколкото съдебното производство протече по диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, Съдът следва да
определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Г.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца и петнадесет
дена, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на
така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с един
месец и петнадесет дена или да бъде наложено наказание три месеца лишаване от
свобода.
Съдът определя наказание, ориентирано към
минимума, като приема, превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
се отчитат: самопризнанието на подсъдимия, изказаното съжаление към извършеното.
От друга страна като отегчаващо обстоятелство
следва да се отчетат отрицателните характеристични данни, както и начинът на
извършване на деяението.
Предвид размера на
определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по време на
извършване на деянието, настоящият състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от три месеца ,,лишаване
от свобода'' да бъде изтърпяно реално. Според състава постановяването на реално
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не
би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции,
които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на
същия следва да се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита,
бидейки пълноценен гражданин и член на обществото. Поради това и на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание три месеца лишаване от
свобода, следва да бъде отложено за срок от две
години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила. Този срок ще
способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение. Съдът счита, че както размерът на наложеното наказание, така и
начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление,
справедливи и в същото време годни да изпълнят и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
Събраният по делото
доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че
подсъдимият И.М.Г. с ЕГН: ********** е извършил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т.
12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 2 вр.чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК
за това, че на 05.11.2019 г. в гр. П., ж. к. „Т.“, като непълнолетен, след като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършител с Д.К.Р., ЕГН ********** (извършител), е
причинил лека телесна повреда на Л.Н.Л.,
ЕГН ********** ***, изразяваща се в оток и кръвонасядане по дясната скула,
причинила му болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено спрямо малолетно лице и по хулигански подбуди.
От обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр.
2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4, вр. чл. 20
ал. 2 от НК, доколкото с действията си подсъдимият Г. е причинил лека телесна
повреда, изразяващи се в оток и кръвонасядане по дясната скула, причинила му
болка и страдание, без разстройство на здравето на лицето Л.Л..
Деянието е извършено в
съучастие като съизвършител с Д.К.Р. /извършител/.
Подсъдимият И.Г. е непълнолетно лице, но към
момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, като деянието не е било извършено, поради лекомислие
или увлечение.
Деянието е извършено по отношение на малолетното
лице Л.Л., доколкото към момента на извършване на деянието – 05.11.2019 г.,
същият не е имал навършени 14 години.
Телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди тъй като извършителят без мотив и видима обективна причина и пред
свидетелите М.Г. и В. Х., само за да демонстрира надмощие, проявявайки
неуважение към личната неприкосновеност и телесна цялост на гражданина и в
нарушение на обществения ред и порядки му е причинил телесни повреди. Както е
прието в константната съдебна практика нанасянето на телесно увреждане по
хулигански подбуди се осъществява от обективна страна със скандализиращи по
своя характер действия, а деецът от субективна страна е воден от специален
хулигански мотив. За да е налице хипотезата на извършено деяние по чл.131,
ал.1, т.12 НК, следва деецът с непристойни действия, грубо да нарушава
обществения ред и да изразява явно неуважение към обществото. Проявяваното
неуважение към обществения ред и порядки, което се демонстрират в подобни
случаи и причиняването на телесна повреда показва необвързаността на дееца със
спазването на общоприетите норми на поведение и пренебрежително отношение към
тях. В настоящия случай всички тези условия са налице.
От субективна страна, подсъдимият Г. при
извършването на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во,
вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4, вр. чл. 20 ал. 2 от НК е действал
с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици, като двамата с
подсъдимия Д.Р. са действали при общност на умисъла.
По въпроса за вида и размера на наказанието
на И.Г.:
За процесното деяние се предвижда наказание до три
години ,,лишаване от свобода''. С оглед редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК
за това деяние се предвижда наказание ,,лишаване от свобода'' до две години, но
не повече от предвиденото от закона.
Приложимостта на чл. 78а, ал. 6 НК е изключена
тъй, като подсъдимият Г. е предаден на съд и за друго извършено престъпление
против пострадалия И. Д. и е налице забраната на чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализация на наказанието и доколкото
съдебното производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, Съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а
именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Г.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца и петнадесет
дена, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на
така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с
един месец и петнадесет дена или да бъде наложено наказание три месеца лишаване
от свобода.
Съдът определя наказание, ориентирано към
минимума, като приема, превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
се отчитат: самопризнанието на подсъдимия, изказаното съжаление към
извършеното. Младата възраст на подсъдимия не би могла да бъде отчетена като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същата е част от правната
квалицикация.
От друга страна като отегчаващо обстоятелство
следва да се отчетат отрицателните характеристични данни, както и начинът на
извършване на деяението.
Предвид размера на определеното наказание и
чистото съдебно минало на подсъдимия по време на извършване на деянието,
настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо така наложеното наказание от три месеца ,,лишаване от свобода'' да
бъде изтърпяно реално. Според състава постановяването на реално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се
достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да
се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен
гражданин и член на обществото. Поради това и на основание чл. 69, ал. 1, вр.
чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание три месеца лишаване от
свобода, следва да бъде отложено за срок от две
години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила. Този
срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение. Съдът счита, че както размерът на наложеното наказание, така и
начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление,
справедливи и в същото време годни да изпълнят и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
На основание чл. 23, ал. 1 НК
за така извършените престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр.
1-во, вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК и чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр.
1-во, вр. с чл. 130 ал. 2 вр.чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК на
подсъдимия И.М.Г. беше наложено едно общо най-тежко наказание в размер от три
месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.69 ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 НК
изпълнението на така определеното едно общо най-тежко наказание три месеца
лишаване от свобода беше отложено за срок от две години, считано от влизане на
настоящата присъда.
Събраният по делото
доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че
подсъдимият Д.К.Р. с ЕГН: ********** е извършил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т.
12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 2 вр.чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК
за това, че на 05.11.2019 г. в гр. П., ж. к. „Т.“, като непълнолетен, след като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършител с И.М.Г., ЕГН ********** (извършител), е
причинил лека телесна повреда на Л.Н.Л.,
ЕГН ********** ***, изразяваща се в оток и кръвонасядане по дясната скула,
причинила му болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено спрямо малолетно лице и по хулигански подбуди.
От обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр.
2-ро и т. 12 пр. 1-во, вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4, вр. чл. 20
ал. 2 от НК, доколкото с действията си подсъдимият Р. е причинил лека телесна
повреда, изразяващи се в оток и кръвонасядане по дясната скула, причинила му
болка и страдание, без разстройство на здравето на лицето Л.Л..
Деянието е извършено в
съучастие като съизвършител с И.М.Г. /извършител/.
Подсъдимият Д.Р. е непълнолетно лице, но към
момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, като деянието не е било извършено, поради лекомислие
или увлечение.
Деянието е извършено по отношение на малолетното
лице Л.Л., доколкото към момента на извършване на деянието – 05.11.2019 г.,
същият не е имал навършени 14 години.
Телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди тъй като извършителят без мотив и видима обективна причина и пред
свидетелите М.Г. и В. Х., само за да демонстрира надмощие, проявявайки
неуважение към личната неприкосновеност и телесна цялост на гражданина и в
нарушение на обществения ред и порядки му е причинил телесни повреди. Както е
прието в константната съдебна практика нанасянето на телесно увреждане по
хулигански подбуди се осъществява от обективна страна със скандализиращи по
своя характер действия, а деецът от субективна страна е воден от специален
хулигански мотив. За да е налице хипотезата на извършено деяние по чл.131,
ал.1, т.12 НК, следва деецът с непристойни действия, грубо да нарушава
обществения ред и да изразява явно неуважение към обществото. Проявяваното
неуважение към обществения ред и порядки, което се демонстрират в подобни
случаи и причиняването на телесна повреда показва необвързаността на дееца със
спазването на общоприетите норми на поведение и пренебрежително отношение към
тях. В настоящия случай всички тези условия са налице.
От субективна страна, подсъдимият Р. при
извършването на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 2-ро и т. 12 пр. 1-во,
вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4, вр. чл. 20 ал. 2 от НК е действал
с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици, като двамата с
подсъдимия И.Г. са действали при общност на умисъла.
По въпроса за вида и размера на
наказанията на Д.Р.:
За процесното деяние се предвижда наказание до три
години ,,лишаване от свобода''. С оглед редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК
за това деяние се предвижда наказание ,,лишаване от свобода'' до две години, но
не повече от предвиденото от закона.
Предвид това, Съдът е на
становище, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.78А, ал. 6 от НК и подсъдимият Д.Р. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание, същият не е осъждан и
друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК, а също така
от осъщественото от него престъпление няма настъпили имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.
6 НК предвижда възможността за освобождаването на непълнолетно лице от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание обществено
порицание или възпитателна мярка.
В случая като смекчаващи
вината обстоятелства се отчетоха направените самопризнания, изказаното
съжаление и чистото съдебно минало. Младата възраст на подсъдимия Р. не може да
бъде отчетена за смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същата попада в
правната квалификация.
Отегчаващо вината
обстоятелство са лошите характеристични данни на Д.Р..
Въз основа на гореизложеното
се достигна до извод, че на подсъдимия Р. следва да се определи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Разпоредбата на чл. 36 НК, обаче
предвижда, че при определяне на наказанието, същото трябва да е съобразено с
личната и генералната превенция.
Настоящият съдебен състав
намира, че за постигане целите на наказанието е по-добре да се наложи
административно наказание ,,обществено порицание’’. Прочитането на акта на съда
на основание чл.52 от НК в учреждението в което е настанен ще изиграе своята
роля.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че
подсъдимите бяха признати за виновни по повдигнатите им обвинения, на основание
чл.189, ал.3 НПК И.М.Г. беше осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. П. направените разноски по делото в размер на
589.90 лева, като Д.К.Р. със снета по делото самоличност, да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. П. направените разноски по делото в размер на
347,70 лева.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинсала
М.Т.
