Р Е Ш Е Н И Е
Номер … 20.12.2018 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 12.12. Година 2018
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
Секретар КРАСИМИРА ЦОНЕВА
Прокурор ВЕРОНИКА
КАРАКОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1256 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 59 от 22.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1017/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
подсъдимият П.Г.И. е признат за виновен в това, че на 03.11.2017 г. в гр.
Казанлък, обл. Стара Загора, в съучастие като съизвършител с неустановено лице,
представяйки се за длъжностно лице – служител на МВР, с цел да набави за себе
си и другиго – неустановено лице, имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Т.А.
заблуждение, че ще съдейства на органите на МВР за залавяне на телефонни
измамници, като за целта е необходимо да му предаде пари, което не отговаря на
истината, и с това е причинил на А.Т.А. имотна вреда в размер на 4 900
лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 и чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от НК е осъден една
година и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК така
определеното наказание е отложено за срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимият П.Г.И. е
осъден да заплати на А.Т.А. сумата от 4 900 лв. за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Подсъдимият П.Г.И. е осъден да заплати
на А.Т.А. и сумата от 1 500 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, като в останалата част до 3 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
- 2 -
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият П.Г.И., който я е обжалвал в законния срок в гражданско-осъдителната й
част. Жалбоподателят счита, че присъдата е несправедлива в частта й относно
имуществените вреди – не са взет предвид доказателствата, че той е получил само
500 лв. от извършване на инкриминираното деяние. Относно неимуществените вреди,
които е осъден да заплати на пострадалия А.Т.А., жалбоподателят твърди, че
гражданският иск за тях е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Моли
въззивния съд да измени обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част,
като намали присъдената сума за имуществени вреди до размера на 500 лв. и
остави без уважение претенцията на пострадалия А.Т.А. за претърпени
неимуществени вреди. Подробни съображения излага в жалбата и развива в пледоарията си служебният му защитник му
адв. М.К..
Въззиваемият А.Т.А. счита, че обжалваната
присъда е правилна и моли въззивния съд да я потвърди.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Счита, че в
гражданско-осъдителната си част присъдата е съобразена с повдигнатото
обвинение, с наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното деяние и
със събраните по делото доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1017/2018
г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на П.Г.И. е частично основателна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и
фактическите положения, приети за установени, включително и относно размера на имуществените
вреди, се подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателят И. няма възражения относно авторството на деянието, но
счита, че присъдата
е несправедлива в частта й относно уважените граждански искове. Заявява, че тъй
като е получил само 500 лв. от извършването на инкриминираното деяние, гражданският
иск на пострадалия А. за имуществени вреди би следвало да бъде уважен до този
размер, а не изцяло – за 4 900 лв. Жалбоподателят И. твърди, че
гражданският иск за неимуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 1017/2018 г. на Казанлъшкия районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият
И. е извършил престъплението по чл.210, ал.1, т.1, вр. с
чл. 209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, в което е обвинен.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1256/2018 г.
Съдебното производство пред първата
инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.373, ал. 2 от НПК.
В мотивите към обжалваната присъда
подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото,
която въззивният съд изцяло възприема. От нея районният съд е направил
правилният, законосъобразен и обоснован извод, че на 03.11.2017 г. в гр.
Казанлък, обл. Стара Загора, подсъдимият И., в съучастие като съизвършител с
неустановено лице, представяйки се за длъжностно лице – служител на МВР, с цел
да набави за себе си и другиго – неустановено лице, имотна облага, е възбудил и
поддържал у А.Т.А. заблуждение, че ще съдейства на органите на МВР за залавяне
на телефонни измамници, като за целта е необходимо да му предаде пари, което не
отговаря на истината, и с това е причинил на А. имотна вреда в размер на
4 900 лв.
Т.е. – безспорно е по делото, че от
извършеното от жалбоподателя И. деяние по чл.210, ал.1, т.1, вр. с чл. 209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, т. нар. „телефонна измама”,
пострадалият А. е претърпял имотна вреда в размер на 4 900 лв. В този
размер са и съставомерните вреди от престъплението, предмет на настоящото
наказателно производство.
Що се отнася до наказателната
отговорност на съучастниците, според чл.21, ал.1 от НК, всички съучастници се
наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат
предвид характерът е степента на тяхното участие. Относно гражданската
отговорност на съучастниците, е приложима разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а
именно – че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
В случая, при обсъждане на въпроса за
имуществените вреди от деянието, районният съд правилно е отбелязал, че
подсъдимият И. дължи възстановяване на пълния размер на причинените имуществени
вреди. Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното от
подсъдимия И. деяние по чл.210, ал.1, т.1, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК и причинената от същото имотна вреда на пострадалия А. в
размер на 4 900 лв.
Ирелевантно за гражданската отговорност
на жалбоподателя И. е обстоятелството, че той е получил само 500 лв. от горната
сума. Поради това е неоснователно възражението на жалбоподателя И., че
гражданският иск за причинените на пострадалия А. имуществени вреди следва да
бъде уважен само до сумата в размер на 500 лв., а в останала си част до
4 900 лв. да бъде отхвърлен.
Поради това въззивният съд счита, че
обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимият И. е осъден да заплати на пострадалия А. сумата от 4 900 лв. за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
03.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, е законосъобразна и
правилна.
- 4 -
Възражението на жалбоподателя И., че гражданският иск на пострадалия
А. за неимуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло, е
основателно и въззивният съд го възприема.
Престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство, е регламентирано в Раздел ІV
„Измама”, Глава пета „Престъпления против собствеността” от НК.
Престъпният
резултат на престъплението измама е причиняването на имотна вреда. В случая
това е сумата в размер на 4 900 лв., която е предмет на граждански иск за
имуществени вреди, приет за съвместно разглеждане в съдебното производство по
делото.
Видно от
обстоятелствата, при които е извършена телефонната измама, у въззиваемия А. е
било възбудено и поддържано заблуждението, че ще съдейства на органите на МВР за залавяне на телефонни измамници.
Именно това /а не вест за случила се с негови близки трагедия/ е мотивирало пострадалия А. да се
разпореди с поисканата от извършителите сума от 4 900 лв., като я остави на
указаното от тях място – в кашон, до контейнери за смет.
В молбата си
за конституиране като граждански ищец пострадалият А. твърди, че вследствие на
инкриминираното деяние е претърпял неимуществени вреди, „изразяващи се в болка,
страдание, недоспиване, главоболие, срам и неудобство да се появява в
обществото”.
Тъй като така описаните и претендирани вреди са
несъставомерни, те следва да бъдат доказани по реда и с доказателствени
средства на НПК.
Но по делото
не са налице доказателства в подкрепа на твърдяното от пострадалия А. за
претърпените от него неимуществени вреди.
В хода на
досъдебното производство са разпитани като свидетели само пострадалият А. и
полицейският служител Георги Ангелов Даскалов, а съдебното следствие е протекло
по реда на гл.ХХVІІ от НПК – по реда на съкратеното
съдебно следствие и не са разпитвани свидетели.
Поради това
въззивният съд счита, че предявеният от пострадалия А. против подсъдимия И.
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед
изложените мотиви, въззивният съд счита, че следва да отмени обжалваната
присъда в частта й, с която подсъдимият И.
е осъден да заплати на пострадалия А. сумата от 1 500 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, като в останалата част до 3 000 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в частта й, с която подсъдимият
И. е осъден да заплати държавна такса в размер на 60 лв. върху уважената част
от иска за причинени неимуществени вреди. В тази част обжалваната присъда
следва да бъде изменена, като бъде отхвърлен предявеният от пострадалия А. против
подсъдимия И. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.
като недоказан.
В останалата
обжалвана гражданско-осъдителна част, касаеща уважения
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1256/2018
г.
граждански иск за
имуществени вреди в размер на 4 900 лв. и присъдената държавна такса в
размер на 196 лв. върху тази сума, следва да бъде потвърдена.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
други основания за изменяне или отменяне на присъдата.
В
наказателно-осъдителната си част присъдата е влязла в сила, тъй като в тази си
част не е обжалвана или протестирана.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3 и чл.337, ал.3 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 59 от 22.10.2018 г., постановена
по н.о.х.д. № 1017/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият П.Г.И.
е осъден да заплати на А.Т.А. сумата от 1 500 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законоустановената лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата,
като в останалата част до 3000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият П.Г.И.
е осъден да заплати държавна такса в размер от 60 лв. върху уважената част от
гражданския иск за причинените неимуществени вреди, КАТО Я ИЗМЕНЯ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.А. ***, ЕГН **********, против П.Г.И.
***, ЕГН **********, граждански иск за причинените
му неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 59 от 22.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1017/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият П.Г.И. ***,
ЕГН **********, е осъден да заплати на А.Т.А. ***, ЕГН **********, сумата от
4 900 /четири хиляди и деветстотин/ лв. за причинените му имуществени
вреди, ведно със законоустановената лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият П.Г.И., с установена по-горе
самоличност, е осъден да заплати държавна такса в размер от 196 /сто деветдесет
и шест/ лв. върху уважения граждански иск.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.