Решение по дело №137/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 19
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20193240100137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр.Каварна, 14.02.2020год.

 

В      И М Е Т О    НА     Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети  януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 137 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“***“, №5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., чрез адв.Д.И.Д. ***, съдебен адрес *** твърди, че е сключен Договор за физическа охрана от дата – 01.03.2018г. със Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“***“, №29, представлявано от управителя Х.Г.У.. В изпълнение на договорните си задължения ищцовото дружество е извършило физическа охрана на 19 футболни срещи, като е следвало да получава сумата от 240 лв. с включено ДДС за всяка проведена футболна среща, при която е осъществявана физическа охрана. За всички футболни срещи са били назначавани съдии от Българския футболен съюз, като главният съдия е издавал рапорт за физическата охрана. Ищцовото дружество е осигурявало охрана, за което е издадена и данъчна фактура № 828 за сумата от 4 560 лв. с включено ДДС.

Към момента на подаване на заявлението длъжникът е имал неизплатени задължения в общ размер на сумата 4560,00 лева, дължима по договор за физическа охрана, сключен на 18.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 641,20 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 91,20 лева, внесена държавна такса и 550,00 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът отказал да заплати сумата, поради което е инициирано производство по чл. 410 от ГПК. след подадено възражение то длъжникът е образувано настоящото производство.

В законоустановеният едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че не е сключвал договор и не е извършвана физическа охрана от ищеца.  Оспорва и обстоятелството да е получавал фактурата за осчетоводяване, за която сума претендира ищеца. Оспорва автентичността на договора за физическа охрана, като твърди, че не е подписан от управителя на ответното сдружение, а именно от Х.У.. Оспорва верността на документите, озаглавени „Рапорт на съдия“. Моли на основание чл. 183 от ГПК ищцовата страна да бъде задължена да представи оригинала на договор за физическа охрана от 01.03.2018 г., както и оригиналите на документите, озаглавени „Рапорт на съдия“ и ако същите не бъдат представени да бъдат изключени от доказателствения материал.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от положеното ч. гр. д. №850/2018г. на КвРС по заявление по чл. 410 от ГПК  подадено от ***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“***“, №5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., чрез адв.Д.И.Д. ***, съдебен адрес ***  срещу Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“***“, №29, представлявано от управителя Х.Г.У. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 382/13.12.2018г. за сумата от 4560,00 лева, дължима по договор за физическа охрана, сключен на 18.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 641,20 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 91,20 лева, внесена държавна такса и 550,00 лева адвокатско възнаграждение. В депозирано в заповедното производство възражение длъжникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Като доказателство по делото са приложени: пълномощно № 4125/06.06.2016 г., нотариално заверено при Нотариус ***с Район на действие РС гр. София; фактура № 828/03.12.2018 г; Договор за физическа охрана от 01.03.2018 г.; Рапорт на съдия – 19 бр.; удостоверение за актуално правно състояние.

Писмените доказателства, представени от страните, ведно с  Ч.гр.д.№850/2018г. по описа на КРС и представените от ищеца в първото съдебно заседание по делото рапорт на съдия – 19 бр. в оригинал.. са приети по делото.

От допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ищцовото дружество има данни за счетоводни операции, удостоверяващи осчетоводяване на процесната фактура за сумата от 4560,00 лева, като същата не фигурира като обект за осчетоводяване при ответника. От заключението става ясно, че няма данни тази фактура да е платена от ответника.

Чрез показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца  – Пламен Д. Йорданов, се изяснява, че същия е пълномощник на фирмата „***“ ЕООД. Свидетелят дава показания, че  19 – те  футболни срещи в  периода от 07.03.2018 г. до 17.11.2018 г. с ***„***“ са провеждани в стадион „***“, като всяка от тях е била охранявана от  фирмата „***“ ЕООД  На всяка футболна среща е присъствал човек, който извършвал физическа охрана и, който е служител на фирмата.  Задължително е имало по двама човека, като за горното фигурирали подписи на съдийските протоколи. Протокол, попълнен от съдия се издавал за всяка среща. Свидетелства, че без охрана не може да се проведе среща, както и че не се дава ход на срещата ако липсва охрана, медицинско лице и съдия. Твърди, че се е срещал с  Х.Г.У., в качеството му на управител на Сдружение „***”, но той е отказал да получи фактурата с аргумента, че сумата ще бъде платена, когато Общината им преведе пари. Свидетеля твърди, че фирмата продължава да извършва физическа охрана на футболните срещи и през 2019г., тъй като в противен случай срещите няма да могат да бъдат проведени и дружеството ще бъде глобено от БСС. 

От приетата в съдебно заседание съдебно – графическа експертиза се установява, че  подписа, положен в договор за охрана, сключен между „***“ и „***“ в качеството на  възложител е на  лицето Х.Г.У.. В съдебно заседания вещото лице  поддържа  представеното заключение.

По искане на ищцовата страна са допуснати обяснения на основание чл.176 от ГПК, на представляващия ответното дружество – Х.У., който е предупреден, че при неявяване съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които следва да даде обяснения.  Същия не се явява в с.з., поради което и съдът приема, че същия  е подписал договора от 01.03.2018г. и по който ответника дължи сумата от 4560,00 лева по фактура 828/03.12.2018г.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Сдружение „***“, дължи на ищеца ***“ЕООД, направените от него в исковото производство разноски в размер на 1060,60лв., от които: 650лв. – адвокатски хонорар, държавна такса 91,20лв. и 319.40лв. за вещо лице

Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“***“, №29, представлявано от управителя Х.Г.У. *** **“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“***“, №5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., чрез адв.Д.И.Д. ***, съдебен адрес ***,  сумата от 4560,00 лева (четири хиляди петстотин и шестдесет лева), дължима по договор за физическа охрана, сключен на 18.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 641,20 лева (шестстотин четиридесет и един  лева и двадесет стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 91,20 лева (деветдесет и един лева и двадесет стотинки), внесена държавна такса и 550,00 лева (петстотин и петдесет лева) адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“***“, №29, представлявано от управителя Х.Г.У. *** СОТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“***“, №5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., чрез адв.Д.И.Д. ***, съдебен адрес ***  направените в исковото производство разноски в размер на 1060,60 (хиляда и шестдесет лева и шестдесет стотинки) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………