МОТИВИ :
Районна прокуратура - Плевен е повдигнала обвинение против
подсъдимия А.Б. *** ЕГН ************ за това, че: През периода 05.07.2011г. –
06.07.2011г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у П.И.Б. *** –
представител на „В.” ЕООД и у М.Д.М. – представител на „ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр.
Благоевград заблуждение, че е собственик на зърно - ечемик и с това им причинил
имотна вреда, както следва
- на 06.07.2011г. на „ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД
гр. Благоевград в размер на 48360 лева;
- на 06.07.2011г. на „В.”*** в размер на
46500 лева,
или имотна вреда в общ размер на 94860 лева -
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК.
В хода на производството е било изменяно
обвинението, като последното допуснато на основание чл.287, ал.1 от НПК, ново
обвинение срещу А.Б. *** ЕГН ************
е за това, че: През периода 05.07.2011г. –
06.07.2011г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у П.И.Б. *** –
представител на „В.” ЕООД и у М.Д.М. и М.С.С.
– представители на „ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр. Благоевград заблуждение, че е
собственик на зърно - ечемик и с това им причинил имотна вреда, както следва
- на 06.07.2011г.
на „ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр. Благоевград в размер на 48360 лева;
- на 06.07.2011г.
на „В.”*** в размер на 46500 лева,
или имотна вреда в големи размери общо на стойност на 94860 лева - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие като граждански
ищци са конституирани “ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр. Благоевград и “В.”***. За
съвместно разглеждане в наказателния процес са приети преявените от тях против подс. А.Б.К. граждански искове – представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението, съответно за „ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр.
Благоевград в размер на 48 360 лева и за
В.”*** в размер на 46500 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
на сумите
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението срещу подс. К.. Пледира за осъдителна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание към
средата на предвидения в закона размер.
Защитникът на подсъдимия в лицето
на адв. Ж.Н. пледира по отношение на подзащитниия му да бъде постановена
оправдателна присъда и същият да бъде признат за невинен по обвинението за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Пледира,
че в случая са налице гражданскоправоотношения, поради което не са налице
фактически и правни изводи за осъществен от подзащитния му престъпен съства на чл.209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повереникът на гр.
ищци адв. Н.Н. твърди, че по несъмнен начин
по делото е установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт. Поддържа и предявените от гр. ищци - ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр. Благоевград и „В.”*** - граждански искове и моли да бъдат уважени изцяло, както и
да се присъдят направените по делото
разноски.
Подсъдимият А.Б.К. разбира в какво се състои повдигнатото срещу
него обвинение, не се признава за виновен, не дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение на фирмено отделение
при Окръжен съд – Плевен от 02.09.2008г., вписал в търговския регистър за
търговските дружества при Окръжен съд – Плевен, образуваното еднолично
дружество с ограничена отговорност „ВЪЗРАЖДАНЕ 71” ЕООД, със седалище с.
Победа, ул. "РИЛА" No 20, област Плевен, община Долна Митрополия, с
капитал от 5 000 лева. Дружеството се представлява от управител и едноличен
собственик на капитала подс. А.К.. Дружеството е пререгистрирано към Агенция по
вписванията гр. Плевен на 23.03.2009г.
През лятото на 2011 г. подс.А.Б.К.
решил да си набави парични средства, чрез измамливи действия, като въведе в
заблуждение лица, занимаващи се с изкупуване на зърнена продукция, че има
определено количество зърно, негова собственост, което в действителност не
притежава. Да сключи договори за продажбата на зърно, което не е негова
собственост. Да получи продажната цена и не предаде съответното количество
зърно на купувачите. За осъществяване на така поставената си цел, в началото на
месец юли 2011г. подс. А.К. се свързал с М.М. с който се познавали от дълги
години и му предложил да изкупи продукция от ечемик, произведена от С.Б. от с.
Брегаре. Уверил го, че същата скоро я бил ожънал заедно със С.Б., с идеално
качество е и се намирала в склада на производителя в с. Брегаре.
На 05.07.2011г. М.М. заедно с М.С.
отишли до споменатия от подс.К. склад в
с. Брегаре. М.С. и М.М. се познавали, тъй като и двамата били комисионери и се
занимавали с изкупуване на зърно. Уверили се в наличието и качеството на
ечемика и се договорили с подс. К. да го изкупят. След разговора с К., М.М. се
свързал по телефона и с производителя С.Б., с който се договорили за цената –
310 лв. на тон + ДДС и за количеството, което ще се фактурира.
По късно през същия ден М.М. се
свързал с управителя на фирма „ЕЛ Пи Груп 1” ООД гр. Благоевград, Л.П. С. и й
предложил същата да изкупи зърното. Въпреки първоначалните и колебания относно
цената, се разбрали М.М. да фактурира стоката. Подс.К. съставил фактура №
101/05.07.2011г., като фактурирал от неговата фирма „Възраждане 71” ЕООД 130
тона ечемик на обща стойност 48360лв. с ДДС, на получателя „ЕЛ Пи Груп 1” ООД
гр. Благоевград. Фактурата изпратили по факса на Л. С. и се разбрали с подс. К.
на следващия ден да се видят на кантара в с. Ставерци където да натоварят.
Сутринта на 06.07.2011г. Л. С.
още не била превела парите за ечемика. М.М. и казал, че ако не извърши плащане
ще изпуснат продукцията. В същото време на телефона на М.С. се обадил св. П.И.Б.
***, който също се занимавал със зърно, и попитал С. дали има ечемик. М.С. му
казал за количеството ечемик която вече било фактурирано, но все още неплатено
от „ЕЛ Пи Груп 1” ООД, при което св. П.Б. му казал, че камионите му са в гр.
Луковит и има готовност да плати веднага. Тъй като вече издадената фактура
следвало първо да бъде анулирана, С. дал телефония номер на подс.К. на св. Б. за да се разберат двамата
как да процедират.
Около 10,30-11,00ч. на
06.07.2011г., на бензиностанция „ШЕЛ” на влизане в гр. Плевен, св. П.Б. се
срещнал с подс. А.К., който му заявил „пускай парите, аз ще ти дам зърното”. П.Б.
пожелал първо да натовари продукцията и след това да заплати и тръгнал за с.
Ставерци, където вече бил изпратил камионите си. Стигайки до с. Опанец, обл.
Плевен, по телефона му се обадил св. М.С. и му казал да се върне обратно на
„ШЕЛ” и да пусне парите, защото К. няма да му даде да товари. П.Б. се върнал на
бензиностанцията, където подс. А.К. съставил фактура № 101/06.07.2011 като
фактурирал от неговата фирма „Възраждане 71” ЕООД 125 тона ечемик на обща
стойност 46500 лв. с ДДС, на получателя „В.”***. Б. се свързал със снаха си,
продиктувал й данните на банковата сметка на „Възраждане 71” ЕООД, която
превела по същата сумата от 46500лв.
Пътувайки към с. Ставерци, отново
по телефона му се обадил св. М.С. и му казал да се върне обратно на „ШЕЛ”,
защото подс.К. искал да разговаря с
него. Б. за втори път се върнал на бензиностанцията. Малко по-късно на
бензиностанцията пристигнали и М.С. и М.М., които също имали уговорка за среща
с подсъдмия. Няколко пъти се свързали с него по телефона, като същия ги
уверявал, че до няколко минути е при тях, но не пристигал. При последният им
опит да се свържат с него, телефона на подс. К. вече бил изключен. М.М. се
свързал с Л. С. и й казал, да не пуска пари по сметката на „Възраждане 71”
ЕООД, но тя му отговорила, че вече е извършила плащане.
П.Б. се свързал с шофьорите си,
които му споделили, че на кантара в с. Ставерци няма никой и няма никакво
зърно, при което той се усъмнил, че случващото се е измама. Обадил се да каже,
да не бъде превеждана сумата, но от банката в гр. Раковски заявили, че превода
е вече направен.От офис на „ОББ” в гр. Плевен разбрал, че част от парите са
изтеглени а останалата е преведена по сметка на М. *** в „Експресбанк”. П.Б.
сигнализирал органите на МВР за случилото се.
Горната фактическа обстановка се
изяснява изцяло от показанията на свидетелите - Л.П. ***, дадени в съдебно заседание; И.П.В.,
дадени в съдебно заседание, П.И.Б.-
дадени в съдебно заседание, и тези от
досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4,
във вр. с ал.1, т.2 от НПК; М.Д.М. - дадени в съдебно заседание; М.С.С. дадени
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; *** Д.Б. - дадени
на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; Г.П.М. – дадени на досъдебното производство,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствата по делото по реда
на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; Ц.В.К. – дадени в съдебно
заседание; Д. *** – дадени в съдебно заседание; П.А.А. – дадени в съдебно
заседание; И. В.Р. – дадени в съдено
заседание; И.А.Л. – дадени в съдебно заседание; А.Й.П. – дадени в съдебно
заседание; Б.В.Б. – дадени в съдебно заседенание; А.М.Ц. – дадени в съдебно
заседание; М.Ц.Й. – дадени в съдебно заседание; Н.Т. – дадени на досъдебното
производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.2 от НПК; заключението на вещото лице Ц.М.Ц. по назначената в хода на досъдебното
производство графическа експертиза; заключението на вещото лице Г.Н.Г. по
назначената в хода на съдебното производство графическа експертиза;
заключението на вещото лице Ю.Д.Т. по назначената на съдебното производство съдебно-икономическа
експертиза, както и от представените с досъдебно производство №1616/2011г. по
описа на РП-Плевен писмени доказателства
– 1 бр.
платежно нареждане от 06.07.2011г. оригинал на л. 86 от ДП; 1 бр.
движение на авоарите по сметка BG 85 UBBS80021044860030 за 06.07.2011 на л. 87 от ДП;декларация за произход на средствата,
подписана от М.А. ЕГН ********** с дата 06.07.2011 г. на л. 94 от ДП; заверено
извлечение от движенията на дата 06.07.2011 г. по разплащателна сметка в BGN /IBAN ***/ - с титулар М.А. ЕГ **********, фактура № 101/05.07.2011 г. оригинал на л.111
от ДП; свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И.П.В.,
който заявява, че развивал търговска дейност, чрез фирмата си “В.
***. Предмет на дейност на дружеството
била търговия със зърнени култури. Заявява, че баща му – св. П.И.Б. бил представител на дружеството в Плевенска област
като осъществявал контакти с производители и комисионери от региона и сключвал
сделки. Твърди, че на 5-6 юли 2011г. баща му се свързал с него и му казал, че
св. М. С.С. предлага около 150 тона
ечемик. Поддържа, че превел по сметка на “Възраждане 71 ” ЕООД в ОББ сумата от 46 500 лв. Няколко минути
след като наредил плащането баща му – св. Б. му се обадил да не превежда парите
, тъй като става въпрос за измама. Веднага се обадил в банката, но тъй като парите
били преведени по рингс/ система за бързо разплащане/, не успял да ги блокира.
По - нататък в изложението си в показанията си св. В.,
посочва: ”В същото време преди да ми се обади баща ми бях изпратил вече
коли да товарят от складовете на фирма “Възраждане”, които в последствие се
оказа, че няма такива. Пет момчета от моята фирма, които са призовани като свидетели цял ден стояха там и
чакаха някой да дойде да ги вземе. Съответно ги накарах да ходят да разпитват в
селото къде са складовете на тази фирма. Дали са чували за такъв човек и става
ясно, че няма такова лице собственик на складова база там. От там нататък както
Л. спомена се свързах с нея, разбрахме че става въпрос за измама. Аз разбрах,
че сумата, която е преведена в ОББ е постъпила по сметка на физическо лице в
Societe generale Експресбанк. Говорихме с Л. и се разбрахме сутринта да отидем
в София в Централния офис на Societe generale Експресбанк, опитахме се да
възпрепятстваме изтеглянето на парите, помолихме директорите да блокират сметката.
Те обещаха. Ние тръгнахме към Плевен, тук се свързахме с адв. Н., който
задейства процедурата по блокиране на сметките на физическото лице, но
закъсняхме със съдебното решение и парите бяха изтеглени.”
Съдът кредитира показанията на
св.Л.П. С., която заявява, че е
управител на “ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр.Благоевград. Търгували със зърнена продукция. Работели и с комисионери, които намирали стоката и получавали съответна
комисионна. Процесната сделка и била предложена
на 5 - 6 юни 2011г. от св. М.С.. Твърди, че от “ Възраждане “ООД била изпратена фактура по факса за 150 тона ечемик. На другия ден превела по
сметка на “Възраждане” ЕООД сумата от 48 360 лв., с уговорката на следващия ден
да натоварят стоката.Заявява, че след като превела парите по телефона с нея се свързал св. М.С.. Обяснил,
че става въпрос за измама, тъй като “В.”
ЕООД също са платили зърното, но не са успели да го натоварят. Веднага се
свързала с Централния офис на ОББ. Било и обяснено, че постъпилите пари са
преведени по сметка на физическо лице. Двамата със св. П.В. се срещнали с
Директора на Sosiete generale Ексресбанк в София. От ръководството на Банката проявили
разбиране, като им обещали да не разрешават тегленото на парите, докато сезират органите
на Прокуратурата. На следващия ден депозирали молба до РП-Плевен. Към 17:00, когато отишли в клона на Sosiete generale Ексресбанк
в гр. Плевен разбрали, че парите са
изтеглени.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля П.И.Б., дадени на досъдебното производство, по време
на което е заявил, че синът му св. И.П.В.
е управител на “В.”***. Заявява, че
помагал в търговската дейност на сина си
и в тази връзка контактувал с производители, търговци и комисионери на земеделска продукция. Твърди, че на
06.07.2011г. сутринта с него се свързал
св. М.С. и го уведомил, че лице на име А.Б.К., който продава
около 150 тона ечемик на цена 310 за тон, ще го чака на бензиностанция “Шел”. Обяснил му също, че зърното се намира на кантара в с. Ставерци. Поддържа, че се свързал със свидетелите - И.Л., *** Б., И.Р., П. *** и А.П. и им наредил да отидат с товарни автомобили на
кантара в с. Ставерци. Междувременно към
11:00 часа получил телефонно обаждане от неизвестен номер. Мъжки глас му казал,
че разговаря с А.К. и му определил среща на бензиностанция “Шел “, находяща се на кръгова връзка входа на гр. Плевен. Малко след като отишъл на паркинга на
бензиностанцията спрял лек автомобил марка “Ауди” с рег.№Н 51 91. От
автомобила слязъл подс.К. и
му предложил първо да преведе парите, след което да натоварят ечемика. Възразил, като казал на К., че докато не
натоварят камионите няма да плати цената. Тогава предложил на подсъдимия да отидат
до с. Ставерци за да се увери, че ечемика се товари. Потеглил, но не видял да
го следва автомобила, с който пристигнал К.. По пътя с него се свързал св. М.С.
и му казал веднага да се върне на бензиностанцията и да преведе парите, защото К.
няма да му продаде ечемика. Тъй като
имал доверие в св. М.С. решил да преведе
парите по банков път. Подсъдимият К. му
написал фактура от фирма “ Възраждане” ЕООД
за продажба на 125 тона ечемик за сумата от 46 500лв. Той се свързал със снаха си – ***, като й казал да преведе сумата от 46 500 лв. по банковата
сметка на “Възраждане “ ЕООД с управител
А.К.. Данните от банковата сметка взел от фактурата като парите били преведени
по сметка на фирмата на К. в ОББ.Двамата с подсъдимия решили да отидат до
с. Ставреци, като той потеглил пръв и видял , че подсъдимият не
го следва. Тогава по телефона с него се свързал пак св. С. и му казал да се
върне на бензиностанцията, защото
подсъдимият искал да говори с него.Върнал се обратно на бензиностанцията, но К.
го нямало. В това време му се обадили
шофьорите и му обяснили, че няма никакъв ечемик и че на
кантара не ги чака никой. Разбрал, че е измамен и се обадил на снаха си да не превежда
парите.Тя му отговорила, че вече е пуснала парите.Веднага отишъл до ОББ
Плевен за да предотврати тегленето на парите.От банков служител разбрал, че парите
са преведени по сметка на св. М.А..
Съдът
дава вяра на показанията на св. М.Д.М., който твърди, че
познава подс. К. като земеделски
производител. Заявява, че през 2011г. търсел зърнена продукция за “ЕЛ ПИ ГРУП
1” ЕООД гр.Благоевград. Установил връзка с подс. К., който му казал, че
обработва земеделска земя заедно със св. Б. и
има за продаване около 160 тона ечемик. Според по- нататъшният разказ на
св. М., на искането му да се увери в
качеството на ечемика, подс. К. му обяснил, че същият се съхранява на склад в
с. Брегаре. Св. М. заявява, че заедно със св. М.С. отишли до базата в с.
Брегаре, където ги посрещнало лице от
ромски произход, което ги уверило, че ечемика е на К. и Б..
Тъй като качеството на ечемика било добро отново се свързал по телефона с К., който го
поканил да се срещнат в апартамента му,
находящ се в жк Дружба. Там К. издал
фактура, като се уговорили товареното да
стане на следващия ден. На другия ден, когато тръгнали за с. Брегаре св. Л. С.
още не била превела парите по фактурата. Докато пътували св. Б. се обадил по
телефона на св. М.С.. Последният обяснил
на Б. ситуацията с продавания от К.
ечемик, като и че до момента цената не е платена от св. Л. С.. Св. Б.
изразил готовност да заплати цената на
ечемика и ги уведомил, че в гр. Луковит има на разположение около 5 камиона,
които могат веднага да започнат товаренето.
С. и Боргоджииски си уговорили среща на бензиностанция “Шел” в началото на град
Плевен. На бензиностанцията свидетелят Б. им казал, че вече е сключил сделка
с подс. К.. Междувременно разбрал, че св. Л. С. е превела сумата по сметка на подс. К.. По телефона се разбрал с подсъдимия да се срещнат на бензиностанцията и заедно да
отидат да товарят зърното. Св. М. посочва:
”След като не дойде звъннах на Л., за да и кажа, че има
проблем с тази сделка ако може да стопира парите. Опитах се да се свържа и с
това лице, на което К. ми остави телефона и каза, че е С.Б., но и този телефон
не отговаряше и беше изключен. Казах на М.С. да отиваме в с. Брегаре да не би
да са отишли там. Отиваме до базата, базата беше заключена. Тръгнахме из селото
да търсим С.Б., спряхме в заведение и хора ни казаха къде живее. Отидохме в
къщата на Б.. Него го нямаше. Излезе една жена, попитахме я може ли да го
набере от нейния телефон, тя го набира, но набра друг номер, а не този, който
ни беше дал К.. Разговарях с този човек и той ми каза: “Да аз съм С.Б.”. Искам
да уточня, че гласът на човека, с когото разговарях по телефона, чиито номер ми
беше даден от К. и гласът на човека от номера, който беше набран от жената на С.Б.
гласовете им нямаха нищо общо. От там си тръгнахме, защото Л. каза, че е
направила превод, но не може да стопира парите и да си ги върне. Със сделката
до тук приключихме.
Впоследствие разбирам, че от този номер, който
ми беше дал К. се е обаждал *** от Кнежа. Този човек, с който съм говорил по
телефона и се е представял за С.Б., не е С.Б., а ***. Аз отидох да търся *** в
Кнежа и го намерих у тях. На *** К. е обяснил, че ще говори с някакви софиянци.
Питам го запознат ли е със случая и че аз съм излъган, той ми каза: “Аз не съм
знаел, че говоря с теб, мислех, че говоря със софиянци”. *** ми обясни, че за
тази услуга - да се представя за С.Б. му е обещана от К. сумата от 10 хил.
лева. До момента нито пари са върнати, нито зърно е дадено. След като К.
изключи телефона си, от тогава не сме се виждали. След известно време телефонът
на К. взе да отговаря, вече беше включен, свързах се с него и го попитах: “Защо
ме излъга?”, а той ми каза да не го занимавам него с тези неща, защото той се е
оправил с фирмите.
Съдът кредитира показанията на
св. Г.П.М., дадени на досъдебното производство, който твърди, че на процесната
дата пристигнал в гр. Плевен със
свидетеля Н.Т.. Отишли в едно кафене, където св. Т. имал уговорена среща с
подс. К.. В заведението заварили подс. К.
с други две лица- едното от ромски произход, а
за другото знаел , че е ***. От разговора, които водели разбрал, че
подс. К. участва в продажба на зърно.За времето, през което били в заведението
подс. К. се обаждал няколко пъти по телефона и уговарял условията по сделката –
парите, които следвало да се дадат и мястото откъдето ще се товари зърното.
В по- нататъшното си изложение в
показанията си от досъдебното производство свидетелят М., сочи: “След това ние
станахме от кафето и отидохме на бензиностация „ОМV" на кръговото, на
влизане от Кнежа. К. каза, че там има среща. Аз и Н. отидохме с К.. К.
слезе, за да отиде и да се види с купувача. Ние с Н. седяхме в вътре в колата. К.
говори с някакъв човек, когото не познавам - беше възрастен, с побеляла коса,
около 60 години. След това се върна. Другото момче, което беше с К. - *** го
попита, какво е станало. К. каза, че възрастният човек е поискал първо да
натовари зърното, а след това да преведе парите. К. е отговорил, че това няма
как да стане, че вече е горял и че не е съгласен. След това ние тръгнахме
заедно и те ни докараха до колата на Т., която беше отзад до съда. Тъкмо се
разделихме и бяхме слезли всички от колата и тогава звънна телефона на ***/
доколкото знам има един или два телефона, но не мога да кажа със сигурност/.
Тогава К. взе да говори и ни каза да изчакаме малко, за да каже нещо на Н.
преди да си тръгнем. След като приключи разговора по телефона той обясни, че
този човек с когото се е видял на бензиностанцията му се обадил по телефона и
му е казал, че ще има сделка. Ще пусне парите и ще ходят да товарят зърното,
когато светнат парите в банката, по сметката на К..След като свърши разговора, К.
каза, че за него са гарантирали *** и един друг човек, че сделката няма да се
провали и че К. ще достави зърното, а клиента ще преведе парите. К. каза, че са
се разбрали с този господин да пусне парите и че той ще ги изпрати по „Рингс"
и че след 15-20 минути парите ще светнат по сметката на К..
След това К. си тръгна като се
качи на колата. Ние се качихме в колата на Н.Т.. К. каза да отидем с него, за
да види дали те ще преведат парите. Тръгнахме заедно двете коли, като ние
карахме след К.. Спряхме отзад на паркинг и отидохме до банка „ОББ" в
офиса срещу Пощата. След това К. излезе от банката и каза, че има превод за
него и че до 10 или 15 мин. щели да светнат парите. След 5 минути К. стана и каза
че отива до банката. Той се върна след около 20 минути и каза че двама човека
са превели пари за една и съща стока. Ние излязохме от кафето и на вратата
засякохме К., който каза, че е изтеглил 10 000 лв. от банката защото звъняха
само толкова са му дали, а другите пари ги е пренаредил към някаква
друга сметка. Н. го попита защо, след като парите са по негова сметка. К. каза,
че е искал да изтегли всичките пари накуп.”
Съдът констатира противоречие
между показанията на свидетелите М.Д.М.
и Г.П.М.. В съдебно заседание св. М. отрече
да се е уговарял с подс. К. да говори по мобилен телофон, като се
представя, че е С.Б. и да е признавал това обстоятелство при срещата му със св.
М. в гр. Кнежа. Това противоречие в показанията на двамата
свидетели не беше преодоляно и по реда
на чл.143, ал.4, вр. с ал.1 от НПК, чрез проведената в съдебно заседание очна
ставка. Въпреки това съдът намира, че констатираното противоречие не е
съществено. Правнорелевантното в
случая е не дали св. М. или друго някое лице е провело
телефонен разговор със св. М.,
представяйки се като “С.Б.”, а че това лице не е св. С.Б., което се
установява по безспорен начин от неговия разпит.
Съдът
възприе и кредитира показанията на
св.Н.Т.Т. дадени на досъдебното
производство, който твърди, че на 06.07.2011г. пристигнал със св. Г.М. ***.Около 10 часа сутринта се
срещнал с подс. К. в питейно заведение в гр. Плевен. Там предоставил мобилния си телефон на подс. К.. Последният
провел разговор, след което отишли с лек автомобил “Сеат ибиса” на бензиностанция “Шел “, където подсъдимият
слязъл и разговарял със възрастен човек, с бяла коса. Тръгнали към
гр. Плевен, но след като подс. К. провел
разговор по телефона отново се върнали
на бензиностанцията. След това отишли в кафене, находящо се до ОД на МВР Плевен, където К. получил обаждане, че
са му превели пари. Подсъдимият го помолил да го придружи до офиса на Банката, тъй като ги било страх да
носи толкова голяма парична сума в него. Двамата отишли до клон на ОББ- Плевен,
където К. в негово присъствие поискал да
изтегли цялата парична сума. Било му отказано, защото трябвало заявка. В крайна
сметка изтеглил 10 000 лв.На въпроса му
откъде са тези пари, подсъдимият му отговорил, че са на хора, които
искат да купят зърно. Тогава разбрал,
че става въпрос за измама, казал на К. не го замесва в тая работа, тъй като ще го
викат в полицията.
Съдът кредитира показанията на св. М. С.С., който твърди, че заедно със св. М. Д.М. посредничели при сделки със зърнена продукция. Заявява, че двамата със св. М. отишли до с. Брегаре за да
проверят качеството на около 160 тона ечемик. След като се уверил, че ечемика съществува
първоначално насочил сделката към „ЕЛ-ПИ-ГРУП-1" ООД, гр.Благоевград с
управител Л.П. С.. Св. М.М. говорил с
нея и тя му отговорила, че може да плати ечемика, след като и преведат пари от
РГърция. В това време той превел телефонен разговор със св. П.Б., който обещал веднага да плати. Двамата взели решение да анулират фактурата на фирма
„ЕЛ-ПИ-ГРУП-1" ООД и да фактурират зърното
на фирмата на Б., който междувременно се
срещнал с К. на бензиностанцията на „Шел" на Колелото. Св М. М. се обадил на Б. да преведе парите, след което да започнат да
товарят. След като св. Б. се обадил, че
е превел парите се уговорили да ги чака
на бензиностанцията, откъдето да тръгнат заедно с К. за товарят ечемика. Около
11: 00ч. пристигнали на бензиностанцията
на „Шел". К. го нямало. Св.М. М. му се свързал с подсъдимия по телефона, който ги уверил , че след няколко минути
пристига. Чакали още 15 минути и тъй
като К. не дошъл, се върнали в гр. Плевен.Търсили го в жилището му в ж.к."Дружба",
но и там не го намерили. Започнали да звънят на приятели и познати и да
ги молят да им окажат съдействие за
да открият подсъдимия. В телефонен
разговор с П. *** разбрал, че камионите
са на място, но не е идвал никой за да ги товари, а парите са преведени. Свързали
се и със св. Л.П., която заявила, че също е превела парите по банкова сметка ***.
Тогава се сетили, че става въпрос за измама и се обадил на свидетелите Л.П. и П.Б.
да направят всичко възможно да спрат парите. Телефоните на К. били изключени и с него не могли повече да се
свържат повече.
Съдът дава вяра на показанията на
св. С.Д.Б., дадени на досъдебното производство,
по време на което е заявил, че обработва около 3 хиляди декара земеделска
земя в землището на с. Ставерци. От показанията на св. Б. се установява, че
притежава склад в с. Брегаре, който закупил във връзка с дейността си. Твърди,
че никога не е обработвал земя заедно с подс. К. и че не е имал уговорка за
продажба на ечемик реколта 2011г. Пояснява, че
възнамерявал да продаде по- късно
добития ечемик, тъй като очаквал цената му да се вдигне. Посочва, че в
началото месец юли 2011година разбрал,
че две лица са посетили склада му в с.
Брегаре и са взели ечемик за проба. Посещението му се сторило подозрително, защото
нямал уговорка с когото и да било за продажбата на ечемика. Решил да вземе мерки,
като уведомил за случилото се - *** –
служител в РУП-Долна Митрополия. По същото време от свои познати разбрал,
че в края на с. Ставерци чакали 5
товарни автомобила за да бъдат натоварени с неговия ечемик. В показанията си св.
Б. уточнява, че от години ползва един единствен телефонен номер – ********** и
че подсъдимият няколко пъти е посещавал склада му в с. Брегаре.
Съдът кредитира показанията на св. М.А.,
дотолкова до колкото не противоречат на приетата за установена фактическа
обстановка. В показанията си св. Алексанвски, заявява, че преди седем - осем
години в Р Македония подс. К. взел
на заем от дядо му около 300 000 македонски динара/50 000 евро/. Постигнали уговорка да върне заема на него в
Р България. Заявява, че един ден подсъдимият му се обадил и му поискал
банковата сметка за да му върне заема.
Продиктувал на подсъдимия банковата си сметка и след малко
получил съобщение, че по банковата му
сметка преведени 84 000 лева. На
сутринта когато отишъл в банката
разбрал, че сметката му е блокирана.След около три четири часа отишъл с
адв. Н. в Централния клон на Експресбанк, където след като разговаряли с
Директора и регионалния мениджър сметката му била деблокирана. Твърди, че
прехвърлил 25 хиляди лева по сметката на съпругата си, а останалите изтеглил и
си погасил задължения към различни кредитори.
Съдът дава вяра на показанията на
св. Д. *** – дадени в съдебно заседание, който заявява, че закарал подсъдимия с личния си автомобил до бензиностанция “Шел”. Там К. се срещнал с някакъв човек. След това го върнал обратно и го оставил в центъра
на гр. Плевен. Същият ден транспортирал подсъдимия
до гр. Велико Търново.
От показанията а св. М.Ц.Й. се
установява, че работи като механизатор във фирмата на св. С.Б.. Заявява, че
св. Б. никога не му е възлагал да
отваря склада и да показва намиращата
се в него продукция.
От показанията на св. А.М.Ц. се
установява, че работи като общ работник в скаладовата база на св. С.Б.. Заявява, че
няма ключ за складовото помещение и че св. Б. никога не му е възлагал да отваря склада.
От показанията на св Ц.В.К., че
преди около две три години е дал на подс. К.
сим карт на М-ТЕЛ.
От показанията на
свидетелите П.А.А., И.В.Р., И.А.Л., А.Й.П. и Б.В.Б. се установява,
че работят като водачи на товарни автомобил към “В. ***. Установява, се че на 4
и 6 юли 2011г. били изпратени от
управителя на дружеството И.П.В. да
товарят ечемик от с. Брегаре. Спрели в началото на с. Ставерци, където трябвало да изтеглят
тарата на автомобилите. Чакали на място
два дни да дойде подс. К. и да им покаже складовете, но никой не ги потърсил.
Съдът кредитира показанията на
всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, както и показанията им дадени на досъдебното производство, като прие,
че отразяват и изясняват по правдоподобен
и безпротиворечив начин обстоятелства по делото и кореспондират и с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Ц.Ц. по назначената на досъдебното производство графическа
експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се
установява, че подписът за “съставил”
във фактура №101/15.07.2011г., издадена от “Възраждане №71” ЕООД е
положен от А.Б.К.. Подписът за във
фактура №101/15.07.2011г. издадена от “Възраждане №71” ЕООД е положен от М.Д.М..
Подписът за “наредител” в преводно нареждане от 06.07.2011г.на ОББ е положен от А.Б.К.. Подписът за “получател”
в нареждане разписка за сумата от 10 000лв от 06.07.2011г.на ОББ е положен от А.Б.К..
Съдът кредитира заключението на вещото лице Г.Г. по
назначената в хода на съдебното следствие графическа експертиза, от което се
установява, че:
Подписът в графа
„Стоката/услугата получена от:" в копие на
Фактура № 101/06.07.2011г. издадена от „ВЪЗРАЖДАНЕ 71" ЕООД - с.Победа
на „В."***, Е положен
от лицето П. И.
Б. - ЕГН **********.
Подписът в
графа „Стоката/услугата получена от:" във Фактура
№101/06.07.2011г. издадена от „ВЪЗРАЖДАНЕ 71" ЕООД - с.Победа на „ЕЛ ПИ ГРУП
1" ООД - гр.Благоевград, Е положен лицето М.Д.М. с ЕГН **********.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Ю.Д.Т. по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа
експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се
установява, че: Фирма „ЕЛ-ПИ-ГРУП І” ООД гр. Благоевград е осчетоводила
издадената фактура от „Възраждане 71 „ ЕООД под №101/05.07.11г. в подадените
пред ТД на НАП Благоевград : Дневник за покупки и СД по ДДС за м. юли 11г. вх.№
0100-1242466/ 11.08.11г. В СД по ДДС за м. юли 2011г. сумата по фактурата
намира отражение в Раздел „Б" клетка 30„ Данъчна основа и данък на
получените доставки без право на данъчен кредит" - общо 48396.00 лв.
От представените документи се
установява,че фирмата не е упражнила право на ползване данъчен кредит по
неосъществена сделка, не е декларирано за възстановяване и не е възстановено
ДДС-то по тази фактура. Издадената фактура от „Възраждане 71 „ ЕООД на фирма „В."***
е осчетоводена под №102/07.07.11г. в подадените пред НАП Пловдив: Дневник за
покупки и СД по ДДС за м. юли 2011г. вх.№ 16250915543/ 02.08.2011г.
В СД по ДДС за м. юли.2011г. сумата по фактурата намира
отражение в Раздел „Б" клетка 30" Данъчна основа и данък на
получените доставки без право на данъчен кредит - общо 50276 .02 лв. в т.ч.
46500.00лв.От документите се установява,че фирмата не е упражнила право на
ползване данъчен кредит по неосъществена сделка ,не е декларирано за
възстановяване и не е възстановено ДДС-то по тази фактура.
От анализа на така
изградената фактическа обстановка по
безспорен и несъмнен начин се установява,
че с поведението си подс. А.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.210, ал.1, т.5,
във вр. с чл.209, ал.1т НК.
От обективна страна - при осъществяване на изпълнителното деяние
подс. К. чрез своите активни действия е инициирал сключване на сделка с П.И.Б.,
М.С.С. и М.Д.М., като ги убедил, че има
в наличност и е собственик на 130 тона, сочи на извода, че по този начин е формирали неправилна представа у тях - относно
определени факти от действителността – че разполага с налично зърно, че то се
съхранява в с. Брегаре и е негова собственост. Горепосоченото не е било
обективно възможно за К. към момента на извършване на деянието – тъй
като не е разполагал и не е бил собственик на никакво зърно. На
следващо място е съставил фактура №
101/06.07.2011 като фактурирал от неговата фирма „Възраждане 71” ЕООД 125 тона
ечемик на обща стойност 46500 лв. с ДДС, на получателя „В.”***/05.07.2011г.,
като фактурирал от неговата фирма „Възраждане 71” ЕООД 130 тона ечемик на обща
стойност 48360лв. с ДДС, на получателя „ЕЛ Пи Груп 1” ООД гр. Благоевград,
която изпратил по факса на Л. С.. По този начин формирал и затвърдил
неправилните представи у представителите на пострадалите юридически лица - Л. С. и И.В., които извършили акт на
имуществено разпореждане, като превели съответно сумите от 48 360 и 46500лв.
като посочените средства са преминали в
патримониума на подсъдимия.
От субективна страна –
инкриминираното деяние е извършено от подс.К. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че чрез своите действия мотивира пострадалите да извършат акт
на имуществено разпореждане с материални ценности и е целял именно този резултат. Наред с това
е съзнавал, че създава неправилна представа за факти и обстоятелства,
мотивирал ги е да се разпоредят с тези ценности и е съзнавал, неизбежното настъпване на престъпния
резултат- имуществената вреда и действията му са
били пряко насочени към неговото постигане, както и големия размер на вредата.
Налице е типичната за този вид
престъпления користна цел – обогатяване по неправомерен начин за сметка на
другиго.
Налице е и инкриминираното
квалифициращо обстоятелство – големи
размери, представляваща 209, ал.1, т.5 от НК. Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г. на ОСНК са посочени критериите
при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и
"особено големи размери" за различните видове престъпления, а именно:
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална
работна заплата, което е налице в настоящия случай.
Не е
основателен развият в пледоарията на защитата довод, че са налице граждански
правоотношения, които се урежда по правилата на ЗЗД.
Основната разлика между наказателната
и гражданската измама е в обективната насоченост на измамливите действия. При наказателната измама те са насочени към
измамения и оказват влияние върху неговата воля, вледствие на което той взема
решение и извършва акт на имуществено разпореждане и с това причинява нему или на друго физическо или юридическо лице имотна вреда.
При гражданската измама едната
страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишленото й
въвеждане в заблуждение. Измаливите действия обективно и непосредствено са били насочени към въвеждане
в заблуждение и сключване на договара,
който заблудената страна не би сключила, ако знаеше действителното фактическо
положение. Не е необходимо заблудената страна да извърши акт на имуществено
разпореждане, какъвто би извършила в изпълнение на сключения договор. Макар и
да има имуществени интереси, не е нужно заблуждаващата страна да преследва и
цел за имотна облага.Друга основна разлика между наказателната и гражданската
измама е в целта на измамливите действия. Измамата по гражданското право се различава
по фактическия състав от измамата по наказателното право, където се включва и
намерение за извличане на имотна облага. Както правлино се посочва в редица решения на ВКС, няма да е налице
измама, когато деецът не е целял да
набави имотна облага. При това целта
трябва да е налице в момента на започване на изпълнителното деяние –
възбуждане и въвеждане на заблуждение у някого.
Събраните по делото
доказатлества, възпроизведени чрез доказателствени
средства, сочат по един категоричен,
несъмнен и безспорен начин, че поведението на К. е класика в
наказателноправната измама. Изпълнителното деяние се изразява в усложнена
комбинация от действия, настойчивост при възбуждане на заблуждението. Налице са
активни действия, свързани с инсценировка, известна комбинация на външни
действия, предварителна планираност и
включване в осъществяването на изпълнителното деяние на множество наказателно неотговорни лица, в
това число осигуряване на шофьор; говореното от чужди мобилни апарати; уговаряното
с неустановено по делото лице да се
представя и да говори по по мобилен
телефон като свидетеля С.Б.; осигуряването на лице в складовата база на св. Б. в
с. Брегаре, което да потвърди, пред свидетелите М.М.Д. и М.С.С., че ечемика, който се намира там е негова
собственост; прехвърлянето на получените
паричини суми от неговата банкова
сметка ***. М. А., както и деблокирането на
банковата сметка на последния.
Безспорно се установи
манипулативно поведение на подс. К. с насоченост към създаване на невярна
представа у пострадалите, както и изначална невъзможност да изпълни поетия
ангажимент, поради факта, че никога не е разполагал с предмета на сделката, предложеното количество
ечемик.
При
индивидуализация на наказанието което следва да се наложи на подс. К., съдът се
съобрази с обществената опасност на деянието и дееца. Мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия К.,
съдът взе предвид доброто процесуално поведение и чистото съдебно минало към
момента на извършване на деянието.Като отегчаващо отговорността обстоятелства
съдът отчита причинените с престъплението имуществени вреда, която в случая се
явява в особено големи размери.
При така анализираните обстоятелства
съдът счита, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.54 от НК , а именно лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца.
Въпреки, че са налице формалните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК,
подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното наказание “лишаване от
свобода”. Степента на обществена опасност на конкретното деяние е твърде висока
с оглед настъпилата имотна вреда. По
този начин ще се въздейства поправително – възпитателно не само върху личността
на подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото, склонни към извършването на подобни престъпления. Ето защо съдът намира, че така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че с
присъда №224/13.05.2011г, постановена по н.о.х.д.№4395/2009г. на РС-Плевен и с настоящата присъда по н.о.х.д.№1532/2012г. подсъдимият К. е
осъден за деяния, извършени преди да е имало влязла в сила за което е да е от
тях, намира, че следва да бъде
определено едно общо наказание по двете присъди, като се наложи най тежкото от
тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В резултат на виновното поведение на подс. А.Б.К. за гр. ищци “ЕЛ ПИ ГРУП 1”ЕООД гр.
Благоевград и “В.”*** - са настъпили определени имуществени вреди.
В конкретния казус са налице
всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил
другиму.
Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата
на тяхното причиняване – 06.07.2011г. Ето защо съдът счита, че подс. К. следва да заплати на гр. ищец “ЕЛ ПИ ГРУП
1”ЕООД обезщетение за причинените имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от деянието в пълния предявен от него размер на 48 360лв лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняването им до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати и на гр.
ищец “В.”*** сумата от 46 500лв. обезщетение за причинените имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на причиняването им до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК А.Б.К. следва да бъде осъден да направените по делото разноски в размер на
140, 00 лв. по сметка на
РС-Плевен, разноски в размер на 40, 00 лв. по сметка на ОД на МВР -Плевен, държавна такса върху уважения размер на гр.
искове в размер на 3794, 40 лева., както
и направените от гр. ищци разноски в размер на 2797 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: