ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. ХАСКОВО, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600091 по описа за 2022 година
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО -
Харманли против протоколно Определение №43/26.01.2022 год. от открито съдебно
заседание от същата дата по Нохд №15/2022год. по описа на РС - Харманли, с което е било
прекратено съдебното производство по същото, а делото върнато на прокурора за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на
досъдебното производство, указани в мотивите.
Нохд №15/22 год. по описа на Районен съд – Харманли е било образувано по
обвинителен акт на РП – Хасково, ТО – Харманли, с който против подс.С. В. А. от с.В.,
община Х., област Х. е повдигнато обвинение в престъпление по чл.343б ал.1 от НК -
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Обвинителният акт е изготвен след разследване, протекло като бързо производство.
Поради това разпоредително заседание по делото не е било насрочено. С разпореждане
№22/7.01.2022 год. съдът е насрочил с.з. за разглеждане на делото по общия ред, в мотивите
на което е приел, че делото му е подсъдно, не са налице основания за прекратяване, или
спиране на наказателното производство, вкл. че на ДП не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
За насроченото с.з. на 14.01.т.г. подсъдимият не се е явил, поради което е
постановено принудителното му довеждане. На следващото с.з. от 21.01.т.г. е заявил, че
1
желае да упълномощи защитник, поради което ход на делото повторно не е даден.
Най-после, в с.з. от 26.01.т.г. подсъдимият се е явил без защитник, но този път не е
възразил да се даде ход на делото. При снемане на самоличността му е заявил, че е *******.
След това негово изявление, прокурорът е поискал да му бъде назначен служебен защитник
с цел осигуряване право на защита, както и предвид евентуалното протичане на
производството по реда на някоя от особените правила по НПК.
Съдът обаче е съобразил, че заради обстоятелството, че подсъдимият е *******, се е
налагало задължително участие на защитник при привличането му като обвиняем на ДП, а
такъв не е участвал. При снемане на самоличността му при извършване на това действие по
разследването е заявил /според отразеното в протокола/ - образование „***** ******“.
Поради това според първата инстанция, разследващите органи следвало да съобразят, че е
налице абсолютно основание за защита на осн. чл.94 ал.1 т.2 от НПК, въпреки изричното
изявление на обвиняемия, че не желае такава. По-нататък районният съд е изложил, че с
назначаването на служебен защитник на подсъдимия на съдебното следствие, няма да бъде
санирано допуснато на ДП съществено процесуално нарушение. По тези съображения на
осн. чл.359 ал.2 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
Против така постановеното определение е подаден частния протест, по който е
образувано настоящото въззивно производство. Прокурорът от РП – Хасково,ТО - Харманли
намира същото необосновано и неправилно. С разпореждането за насрочване на делото пред
първата инстанция съдът приел, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила. Последвалият извод на съда в обратната насока бил необоснова и
неправилен. В протокола за разпит на подсъдимия като обвиняем на ДП веднага след
приличането му било отразено, че същият има образование „***** ****“. Освен това се
подписал лично в постановлението за привличане, както и в протокола за разпит. Заявил е,
че разбира обвинението и правата си. От факта, че е учил едва до ***** **** не следвал
извод за неговата *******. Пред съда също заявил, че може да чете и пише. Не били налице
основания да се прецени задължителна защита с цел спазване на разпоредбата на чл.93 ал.1
т.2 от НПК. Ето защо намира, че при привличането на подсъдимия А. като обвиняем на ДП
не са били допуснати отсраними нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили неговите процесуални права. Отправя искане да се отмени протестираното
определение и делото да се върне на РС – Харманли за разглеждането му.
В законния срок против протеста не са постъпили възражения.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протест на прокурор от РП – Харманли е подаден в законния срок, против
подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт и е поради това допустим. Преценен по
същество е основателен.
Всички изложени в мотивите на обжалваното определение и подадения против
същото прокурорски протест факти се установяват несъмнено по делото, но не изчерпват
тези, които имат значение за изводите по спорния въпрос.
2
Подс.С. А. е бил привлечен като обвиняем по БП №580/21 год. по описа на РУ –
Харманли при ОД МВР – Хасково за престъпление по чл.343б ал.1 от НК с Постановление
от 4.01.2022 год. /л.5/. Видно от неговото съдържание, защитник не е участвал. Преди
подписа за „обвиняем“, какъвто е положен, е изписан ръкописно текст, който макар
изключително нечетлив и издаващ ниско ниво на грамотност, може да се разчете като „на
този етап не желая защитник.“ Непосредствено след това е проведен неговият разпит, също
без участие на защитник, протоколът от който също е подписан. При снемане на
самоличността на обвиняемия, той е заявил, че е с образование ***** *****.
Престъплението, за което е бил привлечен не е тежко умишлено и защитата не е
задължителна от гледна точка на самото обвинение.
На първо място настоящата инстанция намира за уместно да обсъди въпроса дали е
налице посоченото от първоинстанционния съд основание за задължителна защита – това по
чл.94 ал.1 т.2 от НПК, а именно – обвиняемият да страда от физически или психически
недостатъци, които му пречат да се защитава сам. Следва да се изтъкне, че в този случай
защитата е безусловно задължителна, т.е. не зависи от изявление на обвиняемия. На
настоящия съд е добре известна широко разпространена съдебна практика, която обаче е на
по-ниските съдебни инстанции, приравняваща неграмотността на физически или
психически недостатък по смисъла на чл.94 ал.1 т.2 от НПК, пречещ на обвиняемия да се
защитава сам. Не така стои въпросът обаче с правната доктрина /“Наказателният процес на
НРБ“, акад.С. П., но не само там/, а така също и със съдебната практика на ВКС и ВС, които
приемат, че неграмотността следва да се приравнява на невладеене на български език –
основание за задължителна защита по чл.94 ал.1 т.4 от НПК, в който случай обаче тя е
условно задължителна и е в зависимост от изявлението на обвиняемия съгл. чл.94 ал.2 от
НПК. В този смисъл са Решение №307-2010 год. по к.д. №242-2010 год. на II н.о. съдия Е.
А., Решение №121-2014 год. по к.д.№271-2014 год. на III н.о., съдия П. П. и др., които
изразяват становище, че неграмотността в никакъв случай не може да се приравни на
физически или психически недостатък. Това разбиране споделя и настоящият състав на
въззивния съд.
Следващият съществен въпрос е как да се установи неграмотността като факт.
Очевидно това не следва да става единствено въз основа на изявление на обвиняемия, респ.
подсъдимия, тъй като би му създало широки възможности за шиканиране на процеса
/мислима е хипотеза, при която подсъдимият заявява, че е неграмотен при последна дума/.
Не е добър подход заключения да се вадят въз основа на заявената образователна степен,
особено когато, както е в случая, същата е твърде ниска, тъй като грамотността е
функционална, а от друга страна може да се добие и извън училище. Единственият
възможен подход е изводи да се правят въз основа на цялостните данни по делото. В
конкретния случай подсъдимият е изписал собственоръчно ръкописни текстове на няколко
места на ДП – цитираният по-горе в постановлението му за привличане, в предявения му
Талон за изследване /л.16/, където е отразил, че не желае доказателстен анализатор и кръвна
проба и е изписал името си, а е и попълнил декларация за семейно, материално и имотно
3
състояние /л.29/, макар всички са изписани крайно нечетливо.
Гореизложеното, особено в съвкупност с факта, че в първото с.з., в което се е явил
подсъдимият е заявил, че желае защитник, а в следващото не е възразил да се даде ход без
участието на такъв, са индиции именно за възможно шиканиране.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че участието на защитник на
подсъдимия в качеството му на обвиняем на ДП не е било задължително, а обусловено от
негово изявление в тази насока и той е заявил, че не желае такъв. Що се отнася до съдебното
производство, участието на защитник следва да бъде преценено отново в зависимост от
изявление на подсъдимия, както и с оглед евентуално протичане на производството по реда
на някои особени правила. Връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществено
нарушение на процесуалните правила при привличането на подсъдимия като обвиняем на
ДП обаче не се налага.
Ето защо въззивният съд намира, че прокурорският протест е основателен, а
атакуваното определение на РС – Харманли – необосновано и неправилно. Поради това то
следва да се отмени и делото да се върне на РС – Харманли с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от съдебно заседание от 26.01.2022 год. по Нохд №
15/2022год. по описа на РС - Харманли, с което е било прекратено съдебното производство
по същото, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, вместо което ВРЪЩА
делото на РС – Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4