ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

        гр. Ловеч, 22.07.2020 година

 

            ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. д. № 288 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното:             

               Административното дело е образувано по искова молба на „ЦУХАУЗЕ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлевие: с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, ул. Кирил и Методий № 15, представлявано от Й. Ц. И., ЕГН: **********, чрез адвокат Т.Т. вписан в Адвокатска колегия - Плевен, предявена  срещу Агенцията по вписванията – гр. София, кв. Гео Милев, ул. Елисавета Багряна № 20, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 011,25 лева, представляващи разноски по обжалване на отменен от Окръжен съд Ловеч отказ на длъжностно лице към Търговски регистър. Исковата молба е с посочено правно основание: чл.1 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.28 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК.

                     Първоначално исковата молба е подадена в АССГ, който с определение №4398/17.06.20г. по а.д. №4445/2020 г. по описа на АдмС София град е оставил без разглеждане исковата молба, прекратил е производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд Ловеч.  

              С исковата молба е предявен иск срещу Агенцията по вписванията – гр. София за осъждане ответника, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, да заплати на дружеството ищец, сумата от 2 011,25 лева / две хиляди и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/, като обезщетение за имуществени вреди – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева по търговско дело № 3/ 2020 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч и направени разноски за държавна такса от 3,75 лева и 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по търговско дело № 76 / 2020 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, за обжалване на Отказ № 20191230111000-2 от 06.01.2020г.     Агенцията по вписванията, по заявление № 20191230111000/ 30.12.2019г. на  „ЦУХАУЗЕ“ ЕООД.

               С разпореждане по делото от 20.06.2020г. е изискано и приложено т.д. №3/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч, към което е приложено в.т.д.№76/2020г. по описан на Апелативен съд Велико Търново.

     Настоящият съдебен състав като съобрази доказателствата по делото и приложимото право приема предявения иск за недопустим по следните съображения:

               С Отказ № 20191230111000-2 от 06.01.2020г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, на основание чл.24 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, е отказано вписване на седалище и адрес на управление и интернет страница по партидата на търговеца по заявление с вх.№ 20191230111000.

               Отказът е обжалван от търговското дружество пред Окръжен съд – Ловеч и с Решение № 13 от 05.02.2020 г. по търговско дело № 3 / 2020 г. по описа на Окръжен съд– Ловеч, постановено в производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, е потвърден.

               С решение №148/21-05-2020г. по в.т.д.№76 по описа за 2020 година на Апелативен съд Велико Търново е отменено решение №13 от 05.02.2020г., постановено по т.д. № 3/2020г., на Окръжен съд-Ловеч, вместо което е постановена отмяна на отказ №20191230111000-2/06.01.2020г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства по партидата на Цухаузе ЕООД, с ЕИК *********, с.Голец, Община Угърчин, Област Ловеч, в търговския регистър, по заявление вх.№20191230111000/30.12.2019г., като са дадени указания на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. Решението е окончателно.

                    Отказът на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства подлежи на обжалване по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел.

              В случая ищецът претендира да му бъде признато право на обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени му от длъжностно лице по регистрацията, представляващи заплатения от него, в съдебното производство по оспорване на отказ, адвокатски хонорар и такса, като отказът е бил отменен с влязъл в сила съдебен акт.     

             Предявеният иск е с правно основание чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. По аргумент от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съгласно ал.2, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

              Редът, разписан в разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, респ. на чл.1 от ЗОДОВ, е неприложим в случая.

              Съгласно чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, жалбите срещу отказите на длъжностните лица по регистрация при Агенция по вписванията се разглеждат по реда на глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията” от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.     

              В конкретния случай обстоятелствата, на които е основан искът, се отнасят до претенция за разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка с водено производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Приложими са разпоредбите, към които препраща специалният закон– ЗТРРЮЛНЦ, а именно-чл.278, ал.4 във връзка с чл.273 и чл.81 от ГПК, като в разпоредбата на чл.81 от ГПК  е предвидено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да се произнася и по искането за разноски.

               Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, към който ред препраща нормата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. В случая такъв ред е налице – глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията” от ГПК. Претендираните като обезщетение вреди представляват разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които са направени от страната в съдебното производство по обжалване и отмяна на акта на Агенция по вписванията. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и в случая следва да се осъществи в рамките на производството пред Окръжния съд по оспорване на акта на Агенция по вписванията, но не и с отделен иск по реда на ЗОДОВ. Налице е процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми в производството по обжалване, определен в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Специалният закон – ЗТРРЮЛНЦ, урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендирани разноски, съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК.   

              В конкретната хипотеза не намира приложение и правната уредба на чл.541 от ГПК, поради предмета на обжалване в производството пред окръжния съд. Производството не е охранително, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл.541 от ГПК.

              Предвид изложеното, исковата молба е недопустима, доколкото се основава, по аргумент от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, на неприложим в случая ред за търсене на защита – ЗОДОВ. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, застъпена в Определение № 6449 от 01.06.2020 г. по адм. дело № 3608 / 2020 г., Трето отделение; Определение № 9745 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 7245 / 2019 г., Трето отделение; Определение № 9311 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 6115 / 2019 г., Трето отделение; Определение № 6686 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 3931/2019 г., Трето отделение; Определение № 3734 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 2540 / 2019 г., Първо отделение; Определение № 712 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 15653 / 2018 г., Четвърто отделение; Определение № 15622 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 13710 / 2018 г., Трето отделение; Решение № 15391 от 11.12.2018г. по адм. дело № 8925 / 2018 г., Трето отделение; Определение № 10927 от 18.09.2018 г. по адм. дело № 11043/ 2018 г., Четвърто отделение.

             По изложените съображения, предявеният иск се явява недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

              Воден от горните мотиви и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Ловеч, четвърти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

   ВРЪЩА исковата молба на „ЦУХАУЗЕ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, ул. Кирил и Методий № 15, представлявано от Й.Ц.И., ЕГН: **********, срещу Агенцията по вписванията, с адрес: гр. София, кв. Гео Милев, ул. Елисавета Багряна № 20.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 288 по описа за 2020 година на Административен съд Ловеч.

             Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: