Р Е Ш Е Н И Е
№………….…./........... 08.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание
на 07.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията Томова
въззивно търговско
дело № 690 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№633/22.01.2020г. по описа на ВРС, на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В.Г., срещу
решение №5522/06.12.2019г. на Варненски районен съд, 49 състав,
постановено по гр.д. №5846/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от ищеца „Ай Тръст” ЕООД искове за установяване съществуването на вземанията по
издадената му по ч.гр.д. №1808/2019г. на ВРС, 49 състав, срещу ответника П.А.С., ЕГН ********** от гр. Варна,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
1 885,91 лева – главница; 267,92 лева - договорни лихви за периода
от 21.01.2018г. до 20.08.2018г.; 177,73 лева - наказателни лихви за периода от
21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 62,38 лева - административни разноски; 155,37
лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; законната
лихва върху главницата от 1 885,91 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.02.2019г. до окончателното й плащане, които вземания произтичат от договор за кредит
№983637/12.12.2017г., сключен с „Кредисимо” EАД, ЕИК *********, обезпечен с
поръчителството на ищеца „Ай Тръст” ЕООД с договор от същата дата, и сключен
между страните договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г.
По допустимостта на
въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е
произнесъл с определение №1613 от 18.06.2020г. Като е приел за основателно
оплакването на ищеца – въззивник за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.146, ал.1 и ал.2 ,
въззивният съд, в съответствие с правомощията си на инстанция по същество на
спора, е допълнил доклада по делото като е дал на страните конкретни указания
за подлежащите на доказване релевантни за спора факти.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът
„АЙ ТРЪСТ” ЕООД не е взел участие лично или чрез упълномощен процесуален
представител. В подадена преди съдебното заседание молба заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба на наведените в нея твърдения и моли за нейното
уважаване.
Насрещната по делото страна – въззиваемия П.С.,
представляван по пълномощие от адвокат П.Б., ВАК, заявява, че поддържа
подадения отговор и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
Доводите на страните са развити допълнително в
представени писмени защити.
В хода на въззивното производство са уважени част от
доказателствените искания на страните като са приети представени от тях писмени
доказателства.
За да се произнесе по
същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д.
№1808/2019г. на ВРС заявлението на кредитора – заявител „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
*********, е било уважено като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №912/06.02.2019г. против
длъжника П.А.С., ЕГН **********, за сумите 1 885,91 лева – главница по договор
за кредит №983637/12.12.2017г., сключен с „Кредисимо” EАД, ЕИК *********,
обезпечен с поръчителството на ищеца „Ай Тръст” ЕООД с договор от същата дата,
267,92 лева - договорни лихви за периода от 21.01.2018г. до
20.08.2018г.; 177,73 лева - наказателни лихви за периода от 21.02.2018г. до
21.01.2019г.; 62,38 лева - административни разноски; 155,37 лева -
възнаграждение по сключен между страните договор за предоставяне на
поръчителство от 12.12.2017г., законната лихва върху главницата от 1 885,91
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2019г. до
окончателното й плащане
По повод упражнено от длъжника право на възражение,
подадено по реда и в срока по чл.414 от ГПК, кредиторът е реализирал правата си
по чл.415 от ГПК и е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването
на вземанията му по оспорената заповед за изпълнение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
първото по делото съдебно заседание е заявил, че не дължи търсените от него суми
без да е изложил конкретни твърдения за обосноваване на това свое възражение по
иска.
Събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. е
тези, събрани във въззивното производство, установяват по безспорен и несъмнен
начин, че между „Кредисимо” EАД, ЕИК *********, и ответника П.С., ЕГН **********,
е възникнала валидна облигационно-правна връзка по договор за потребителски
кредит с №983637 от 12.12.2017 г., сключен във формата на електронен документ,
по силата на който на С. била предоставена в заем сумата от 2 120,75 лева.
Видно от договора и Приложение №1 към него, кредитополучателят се е задължил да
върне предоставената му в заем сума, ведно с уговореното възнаграждение за
кредитора, по погасителен план, на 8 равни месечни вноски, всяка в размер на
307,69 лева, с конкретно определен падеж, с краен срок за погасяване 20.08.2018
година. В съответствие с постигнатата между страните договореност (чл.4 от
договора за кредит), ответникът – заемополучател е предоставил обезпечение по
кредита чрез поръчителството на ищцовото дружество „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
*********, за което са били сключени съответните договори – договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 12.12.2017 г. между П.С. и „Ай Тръст”
ЕООД, и договор за поръчителство, сключен на същата дата между „Кредисимо” EАД
и „Ай Тръст” ЕООД. За изпълнението на поетото задължение да гарантира солидарно
изпълнението на задълженията по договора за кредит, между страните по делото е
договорено възнаграждение в размер на 74,71 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит, което се дължи на съответната падежна дата на
погасителните вноски по кредита (Приложение №1 към договор за предоставяне на
поръчителство).
Не е спорно между страните, че кредитът е бил
предоставен и използван от заемателя П.С. за рефинансиране и погасяване на
предходно негово задължение към кредитора „Кредисимо” EАД по договор за кредит
№788416 от 21.12.2016 година.
Ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че длъжникът
– кредитополучател е допуснал неизпълнение на договорните си задължения като
извън платената на 23.01.2018г. сума в размер на 400 лева не е извършил плащане
на всички последващи вноски с падежи от 20.02.2018 до 20.08.2018 година,
включително. Ответникът нито е навел твърдения, нито е посочил и представил
доказателства за извършени погасителни плащания по процесния договор за кредит
№983637 от 12.12.2017г., както и на уговореното възнаграждение за ищцовото
дружество – поръчител по сключения с него договор за предоставяне на поръчителство
от 12.12.2017 година.
Предвид допуснатото от длъжника – кредитополучател
неизпълнение, неотстранено доброволно от него въпреки положените от кредитора
усилия за това през целия период на просрочието, на 23.01.2019 година
кредиторът – заемодател „Кредисимо” EАД сезирал ищцовото дружество – поръчител
с искане за плащане на дължимите по договора за кредит суми, а именно: 1 885,91
лева - главница, 267,92 лева - договорна лихва, 177,73 лева - наказателна
лихва, 62,38 лева - извършени административни разходи. Още на същата дата
поръчителят изпратил уведомление до длъжника за полученото искане за плащане по
указания в чл.3, ал.2 от сключения помежду им договор начин, а именно – по
електронна поща на посочения в договора адрес, като е спазил и указания срок за
това (най-късно в деня, следващ постъпване на искането). Допълнително в писмото
било указано и неплатеното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, възлизащо към този момент на 505,37 лева.
От представените по делото удостоверения от
28.01.2019г. (л.34, дело 5846/19) и от 17.01.2020г. (л.9, дело 414/20),
изходящи от кредитора „Кредисимо” EАД, се установява, че посочените задължения
по кредитния договор са били погасени от поръчителя „Ай Тръст” ЕООД на
25.01.2019г., с което кредиторът е закрил дълга общо в размер на 2 393,94
лева. В изпълнение на задължението си по чл.3, ал.4 от сключения помежду им
договор, поръчителят „Ай Тръст” ЕООД е уведомил длъжника за тези обстоятелства.
Изрично в излъчените от него удостоверения кредиторът „Кредисимо” EАД е
декларирал, че няма претенции към длъжника П.А.С. за дължими суми по сключения
между тях договор за кредит №983637 от 12.12.2017 година.
От така
установените фактически положения се налагат следните изводи:
Установено е по делото, че ищецът – поръчител е спазил
законовите и договорни права и задължения, изискващи от него да направи
изявление до длъжника за отправеното от кредитора искане за плащане по
електронен път, което той е сторил на 23.01.2019г., т.е. веднага след получаване
на искането от кредитора и преди плащането на дълга.
Длъжникът не е оспорил получаването на това
уведомление, не е навел твърдения и не е посочил и представил доказателства за
изпратен от него отговор на уведомлението на поръчителя, с който да се оспорва
било ликвидността, било изискуемостта на претендирания за плащане дълг.
Установено е същото така, че поръчителят е извършил
плащане на обезпечения от него дълг, сторено на 25.01.2019г., в резултат на
което кредиторът е закрил дълга по сключения с ответника договор за кредит
№983637 от 12.12.2017г. в общ размер на 2 393,94 лева, включващ задължения
за главница, лихви (възнаградителни и наказателни), административни разноски.
Длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното
плащане от поръчителя по уговорения в сключения между тях начин и срок.
Следователно, въз основа на платените на 23.01.2019г.
2 393,94 лева за поръчителя е възникнало право на вземане от длъжника по
този дълг.
Предвид постигнатите между страните договорености в
сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г. и
Приложение №1 към него, като установено по основание и изискуемо се преценява и
вземането на ищеца за уговореното възнаграждение. По отношение на размера,
както сам ищецът твърди, вземането се претендира частично, и при липса на
доказателства за плащането му от ответника се преценява като основателно.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира,
че предявения иск е основателен и доказан. Като е достигнал до друг краен извод
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен изцяло. Следва да се постанови ново решение по същество на спора,
с което предявения от кредитора – заявител „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********,
срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение П.А.С., ЕГН **********,
установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.4 и ал.1, т.1 от ГПК
бъде уважен изцяло.
Единствено с цел прецизност следва да се посочи
следното:
Видно както от подаденото заявление по чл.410 ГПК (въз
основа на което е било образувано ч.гр.д. №1808/2019г.), така и от самата
искова молба, инициирала исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК,
претендираните от кредитора – заявител „Ай Тръст” ЕООД вземания са в общ размер
на 2 549,31 лева, включваща 1
885,91 лева – главница по договор за кредит №983637/12.12.2017г.; 267,92
лева - договорни лихви за периода от 21.01.2018г. до 20.08.2018г.; 177,73
лева - наказателни лихви за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 62,38
лева - административни разноски; 155,37 лева - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г. Погрешното посочване
на тези вземания в т.9а и т.9б от заявлението е пренесена и в издадената
заповед за изпълнение №912/06.02.2019г., като се създава впечатление, че освен
за сумата 2 549,31 лева,
заповедта за изпълнение е издадена и за „сумата
от 267,92 лева /двеста шестдесет
и седем лева и деветдесет и две ст./, представляващи дължима договорна
лихва за периода от 21.01.2018г. до 20.08.2018г.”, както и за „сумата от 177,73 лева /сто седемдесет и седем лева и седемдесет и три ст./, дължима наказателна
лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г.”, което е неправилно. В
случай, че не се касае за грешка и тези отделно посочени суми действително не
са включени в общата сума от 2 549,31
лева, е налице основание за частично обезсилване на заповедта за изпълнение
в тази й част, на основание чл.415, ал.5 ГПК. Компетентен да се произнесе по
този въпрос, обаче, е заповедния съд при издаване на изпълнителен лист,
съобразявайки постановеното решение по иска по чл.422, ал.1 ГПК.
При този изход на спора и на основание
чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде
осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски по делото, в т.ч. и за
заповедното производство. Същите, съобразявайки
представените списъци по чл.80 ГПК (л.4, дело №1808/2019г. на ВРС; л.56, дело
№5846/2019г. на ВРС; л.16, дело ВОС) и доказателства за направа са в общ
размер на 413,16 лева и се присъждат изцяло.
Допълнително, с оглед и претенцията на ищеца и
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди и юрисконсулско възнаграждение
за отделните инстанции в минималните размери по чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 50 лева – за заповедното производство,
по 100 лева – за първоинстанционното и за въззивното искови производства.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5522/06.12.2019г. на Варненски районен съд, 49
състав, постановено по гр.д. №5846/2019г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1463, район „Триадица”,
бул. „Витоша” № 146,
бизнес център „България”, сграда А, и
П.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съществуването на вземания на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* – кредитор
по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№1808/2019г. на Варненски
районен съд, 49 състав, заповед
за изпълнение №912/06.02.2019г., от длъжника П.А.С., ЕГН **********, за сумите 1 885,91 лева – главница; 267,92 лева - договорни лихви за периода от 21.01.2018г. до 20.08.2018г.;
177,73 лева - наказателни лихви за
периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 62,38
лева - административни разноски; 155,37
лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; законната лихва върху главницата от 1
885,91 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2019г.
до окончателното й плащане, които вземания
произтичат от договор за кредит №983637/12.12.2017г., сключен между „Кредисимо“
EАД, ЕИК *********, и П.А.С., ЕГН **********, обезпечен с поръчителството на
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, с
договор от същата дата, и сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, и и П.А.С., ЕГН **********, договор за предоставяне
на поръчителство от 12.12.2017г., на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.4 и ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.146, ал.1, чл.286 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1463, район „Триадица”,
бул. „Витоша” № 146,
бизнес център „България”, сграда А, сумата
663,16 лева (шестстотин шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки),
представляваща сторени разноски за заповедното и исковото (първоинстанционно и
въззивно) производства, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.