Р Е
Ш Е Н
И Е
№1
гр.
Пирдоп, 13.05.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-гр.Пирдоп, първи състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: С.Г.
при участието на съдебния секретар И.П.,
като разгледа докладваното от съдия Г.гр. дело № 222 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ).
Делото е образувано по искова молба на С.Б.М.
***, с ЕГН **********,***, с ЕГН ********** против „**********, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.***********. Ищцата твърди в исковата
молба, че е работила при ответника като работник в кухня от 17.09.1982г. до
01.04.1984г., когато е била преназначена на длъжност „машинист на транспортни
ленти" и е работила като „машинист на транспортни ленти" до
01.06.1995г., когато поради професионално заболяване е била трудоустроена като
„обслужващ работник в баня" при ответника. Ищцата твърди, че на
01.07.1995г. трудовото и правоотношение е било прекратено поради заболяване с
общ трудов стаж 10 /десет/ години, 5 /пет/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни, от
които като машинист на транспортни ленти 8 /осем/ години и 5 /пет/ месеца.
Твърди се в ИМ, че работата на ищцата като машинист на транспортни ленти е била
при много тежки условия - работната среда е била с ниска температура, влага,
резки промени в температурата, работела е на течение, влага и вода и при
въздействие на тези фактори в работната среда е заболяла от белодробно
професионално заболяване хроничен бронхит: като диагностичната комисия при
окръжна болница "********й признава професионалния характер на
заболяването с протокол №81/15.12.1995г. Въз основа на този протокол ответникът
и е съставил акт за трудова злополука №29/15.05.1996г. Ищцата твърди в ИМ, че
след многократно лечение в белодробната клиника на болницата "********"-София
и въз основа на протокола на диагностичната комисия, акта за трудова злополука
и характеристиката на условията на труд и множество епикризи и изследвания,
ТЕЛК със свое решение №08-61/1999г. я е инвалидизирал в трета група с дата на
инвалидизиране - 23.02.2004г. и разбира се периодично е преосвидетелствана,
респ. и е удължаван срока на инвалидността.Твърди се в ИМ, че ТЕЛК със свое
решение №0846/2000г. и е признал ексцес на заболяването, и че отговорността на
ответника е била ангажирана с решението на СОС по гр.д.№525/1996г., досежно
неимуществените вреди. С решение на СОС по гр.д.№1041/2000г. са били присъдени
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. С решение на PC-Пирдоп по
гр.д.№149/2003г. са били присъдени имуществени вреди. Твърди се в ИМ, че през
2007г. с ЕР на ТЕЛК№015/01.03.2007г. е била продължена инвалидността за срок от
три години до 01.03.2010г. с водеща диагноза ХРОНИЧЕН БРОНХИТ - ОБСТРУКТИВЕН
ТИП.ВН. ДН. I ст. Твърди се в ИМ, че с решение по гр.д.№ 17/20 10г. на PC-Пирдоп е осъден
ответника да и заплати обезщетение за имуществени вреди, като разлика между
заплата и пенсия за срока на инвалидността да 01.03.2010г. в размер на 8451.19
лева, разходи за същия период за лекарства - 1800.00 лева и разходи за усилена
и витаминозна храна -3600.00 лева.Твърди се в ИМ, че с ЕР на ТЕЛК
№0581/07.04.2010г. е била продължена инвалидността до 01.04.2013г. за три
години с диагноза ХРОНИЧЕН БРОНХИТ-ОБСТРУКТИВЕН ТИП С ВН. ДН. I ст. с трудозагуба 50% за професионално
заболяване, а заедно с общите в размер на 56%.В ИМ се твърди, че със свое
решение PC-Пирдоп по гр.д.№510/2014г. е осъдил
ответника да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в общ размер 23
439.44 лева, ведно със законната лихва и разноски по делото 1994.00 лева
разноски, както и че ТЕЛКсъс свое решение е продължило инвалидността й, че
признава ексцес при определен процент трудозагуба, без да има посочени данни за
това.
Ищцата с настоящата искова молба претендира неимуществени вреди за
ексцеса на професионалното и заболяване и имуществени вреди, както следва:
1. Неимуществени
вреди, изразяващи се в по-тежкото дишане,
невъзможността да спи нормален сън,
болки, влошена възможност за
придвижване, невъзможност да упражнява труд,
които вреди оценява за
ексцеса в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева;
2. Имуществени вреди:
-
разликата между получаваната заплата, ако е работела като машинист
на транспортна лента в месечен размер на 1500.00 лева и минималната заплата за страната,
заедно с пенсията за инвалидност общо в размер на
800.00 лева или месечна разлика 600.00 лева за периода
от 36 месеца или общо в размер
на 21 600.00 лева, изм.в съдебно заседание в общ размер от 23 439.00 лева, ведно със
законната лихва;
-
разходи за лекарства в месечен размер на 60.00 лева - 2160.00 лева, ведно със
законната лихва;
-
разходи за усилена витаминозна
храна по 100.00 лева месечно, в общ размер 3600.00 лева, ведно със
законната лихва;
Ищцата моли съда да и бъдат присъдени и направените разноски по делото.
Ищцата моли съда да
осъди ответника като и заплати неимуществени вреди за ексцес 6000.00 /шест
хиляди/лева, имуществени вреди в размер на: за разликата в заплата като
машинист на транспортна лента с пенсията по инвалидност в месечен размер за 36
месеца по 600.00 лева, а общо 21 600.00 лева, изм.в съдебно заседание в общ
размер от 23 439.00 лева, разходи за лекарства по 60.00 лева месечно, а за
периода 2160.00 лева и разноски за усилена и витаминозна храна по 100.00 лева
месечно, а общо в размер на 3600.00 лева, както и законната лихва, считано от
24.06.2016г. и разноските по делото в размер на 2500.00 лева.
Ответникът „**********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.***********, чрез пълномощника си адвокат Д.Л. от САК, със съдебен
адрес: ***, „Адвокатска кантора“, в дадения му от съда срок, е дал писмен
отговор, представил е писмено доказателство и е направил доказателствени
искания. Ответникът, не оспорва допустимостта на исковете, а оспорват по
основание и размер предявените искове за репариране на имуществени и
неимуществени вреди, които са в общ размер на 27 360.00 лв., обхващащи периода
24.06.2016 г. - 01.06.2019 г., като накратко доводите му са следните:
Настоящата претенция намира своето основание в приложеното към доказателствата
ЕР №0626/24.06.2016 г. на ТЕЖ при МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД, с което
същото лице е било преосвидетелствано и му е определен нов % ТНР (66%), със
срок до 01.06.2019г., „ДПМЧ“ ЕАД не е бил уведомен в качеството му на
„Осигурител" за извършеното преосвидетелстване на ищцата и за издаденото
ЕР на ТЕЛК. С това неуведомяване, са ограничени правата му на осигурител и е
нарушен нормативният регламент, включително чл.9 ал.1 от „Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести", съгласно който експертното решение за
освидетелстване и преосвидетелстване по повод професионална болест се изготвя в
5 екземпляра - по един за териториалното поделение на НОИ, който се прилага към
досието по чл. 59, ал. 1 КСО, за РКМЕ, който се прилага към медицинското досие
на лицето, за Националния център по здравна информация (НЦЗИ), за осигурителя
и за осигуреното лице, на които се изпращат с препоръчано писмо с обратна
разписка, както и чл. 71, ал.(1) от Правилника за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи, който предвижда, че експертите изпращат с обратна
разписка екземпляр от експертното решение на заинтересуваните страни, поставят
гриф "влязло в сила" на необжалваните експертни решения след изтичане
на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни; Съдебната практика
изисква този вид ЕР на ТЕЛК, които обосновават претенции по професионални
заболявания, да са влезли в сила - в този см. изрично Касационно Решение от
07.01.2008 г. на по к.кр.д.№702/07 г. на САпС, 1 състав. Предвид горното, с
получаване съдебните книжа по делото на 16.04.2018 г., ответното дружество за
пръв път узнали за съществуването на въпросното ЕР №0626/24.06.2016г. на ТЕЖ
при МБАЛ „********" АД. Същото своевременно е обжалвано пред НЕЛК, по реда
на чл.112, ал.1 т.3 от Закона за здравето, за което е входирана жалба
№3682/27.04.2018г. Ответникът счита, че не е налице ексцес на заболяването
„Хроничен бронхит", обосноваващ искът за неимуществени вреди, предвид
обстоятелството, че няма качествено влошаване в състоянието на ищеца.
Алтелнарнативно, счита, че претенциите за имуществени вреди: по разходи за
усилена храна са завишени по размер, за сумата над 90.00 лв./месечно.; по
разходи за необходими лекарства /които не са реимбурсини/ са завишени по
размер, за сумата над 50.00 лв./месечно; претенцията за разликата между пенсия
за инвалидност и евентуална заплата при работодателя е завишена, тъй като при
съпоставката, към пенсията следва да се добави и нормативно установената МРЗ,
действала/действаща за исковия период.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове,
претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния
си представител заявява становище за отхвърляне на исковата претенция,
претензира разноски.
Районен съд-гр.Пирдоп, като взе предвид доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК
намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:
От приетите
по делото писмени доказателства: протокол на
диогностича комисия №81,/15.12.1995г., ЕР
на ТЕЛК №0626/24.06.2016 г., Епикриза от 11.05.206 г,
Епикриза от 23.06.2016 г., копие на трудова книжка, изп.л. по приложено гр.д.
510/2014 г. по описа на РС-Пирдоп се установява, че ищецът
обосновава претенцията си, като сочи основание на исковете си ЕР на ТЕЛК
№0626/24.06.2016 г., според което професионалното заболяване ХОББ е обусловило
60% THP за ищцата. Ответникът ДПМЧ е оспорил по
реда на чл.112 от 33 това ЕР и същото е отменено с контролен акт на горестоящия
медико-административен орган - ЕР на НЕЛК №2049/03.12.2018 г, като процедурата
е била върната на ТЕЛК за ново освидетелстване и произнасяне. Впоследствие, но
в рамките на същото административно производство по 33, е произнесено ново ЕР
на ТЕЛК №0385/03.04.2019 г., според което
професионалното заболяване ХОББ е обусловило 80% ТНР за ищцата. Ответникът ДПМЧ отново е оспорил по реда на чл.112 от 33 това ЕР и
същото е отменено с акт на горестоящия медико-административен орган - ЕР на
НЕЛК №1681/31.07.2019 г. /, като процедурата за втори път е върната на ТЕЛК за
ново освидетелстване и произнасяне. Впоследствие, но в рамките на същото
административно производство по 33, е произнесено ново ЕР на ТЕЛК
№0783/01.11.2019 г., според което проф.заболяване ХОББ
е обусловило 80% ТНР за ищцата. Ответникът ДПМЧ отново е
оспорил по реда на чл.112 от 33 това ЕР и същото е отменено с акт на
горестоящия медико-административен орган - ЕР на НЕЛК №0346/13.02.2020 г. като
процедурата за трети път е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване и
произнасяне. Впоследствие, но в рамките на същото административно
производство по 33, е произнесено ново ЕР на ТЕЛК №0341/27.05.2020 г., според което проф.заболяване ХОББ е обусловило 80% ТНР
за ищцата. Ответникът ДПМЧ отново е оспорил по реда на чл.112 от 33 това ЕР и
същото е отменено с акт на горестоящия медико-административен орган - ЕР на
НЕЛК №2987/30.10.2020 г., като
процедурата за четвърти път е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване и
произнасяне. Впоследствие, но в рамките на същото административно производство по 33, е произнесено ново ЕР
на ТЕЛК №0082/05.03.2021 г.,
според което проф.заболяване ХОББ е обусловило
80% ТНР за ищцата. Ответникът ДПМЧ го е оспорил по реда на чл.112 от 33 и същото
е било отменено с акт на горестоящия медико-административен орган- ЕР на НЕЛК №1334/22.06.2021 г., като процедурата за пети път е
върната на ТЕЛК за ново
освидетелстване и произнасяне. От своя страна, ищецът атакувал това
решение на НЕЛК през Администратвен
съд София Област(АССО), като АССО, с Определение №1163/12.11.2021 г.
по адм д.№ 898/21 г., оставя без разглеждане жалбата на С.Б.М.. Делото беше
възобновено с Определение на ПРС от 05.04.2023 г., след представено от ищеца ЕР на ТЕЛК №0405/08.12.2022 г. на УМБАЛ ********, съдържащо отметка „влязло в сила
на 24.01.2023 г.“, според
което проф.заболяване ХОББ
е обусловило вече редуцирани 50% ТНР за С.Б.М. и със срок от 3 тодини, считано до 01.12.2025 г. Установи се, че това ЕР от 08.12.2022 г. не е връчвано на ответника, което
същия, видно от протокола, е заявил на
18.05.2023 г., в първото с.з., след възобновяването на делото, като това бе
потвърдено, след като на 09.06.2023 г., съдът сам изиска информация от
РКМЕ-София, относно това, кога е бил уведомен ДПМЧ за това ЕР. Видно от
отговора на РКМЕ от 05.07.2023 г.,„...това
не е правено, тъй като М. нямала работодатели.“.
След
като ДПМЧ не е бил уведомен, въпреки, че видно от горната хронология в т.1-5,
същият като жалбоподател е бил заинтересована страна и като такъв системно е
уведомяван за горепосочените дузина последователни актове на ТЕЛК и НЕЛК,
произнесени в едно общо, непрекъсваемо административно производство по Закона
за здравето, започнало с първоначалната ни жалба срещу базисното за делото ЕР
на ТЕЛК №0626/24.06.2016 г., това означава, че последното ЕР на ТЕЛК
№0405/08.12.2022 г. на УМБАЛ ******** е със самостоятелен статут, а не е
елемент от веригата на актове по гореописаните ни оспорвания. Това се
потвърждава, както от неговия изричен тригодишен срок на действие, който е
занапред - от 08.12.2022 до 01.12.2025 г., така и от обстоятелството, че в т.6
на стр.1 от същото е посочено, че това не е преосвидетелстване, а е консултация
и не е посочено, че е последващ акт след последното контролно-отменително
решение на НЕЛК НЕЛК №1334/22.06.2021 г. Вероятно, именно и затова не е бил
уведомен ответника, като стар работодател-осигурител. Налага се извода, че това
самостоятелно ЕР на ТЕЛК №0405/08.12.2022 г. на УМБАЛ
********, е
евентуално основание за друг нов
иск, или за изменение
на основанието на настоящия, но не и
за пряко доказване на настоящите
предявени искове от
2018 г., които имат за период на искова претенция – 36 месеца,
считано от 24.06.2016 г., датата на постановяване на обжалваното и отменено ЕР
на ТЕЛК ЕР на ТЕЛК №0626/24.06.2016 г.,
като на съда
в срока на постановяване на настоящото решение е станало служебно известно, че въз
основа на ЕР на ТЕЛК №0082/05.03.2021
г. на УМБАЛ ********, със срок
до 01.03.2024г.,
ищцата е подала срещу ответното дружество нова искова
молба със идентично
правно основание и основано на предходното отменено ЕР на
ТЕЛК ЕР на
ТЕЛК №0626/24.06.2016 г., с исков период от 01.05.2016г. до 01.03.2024 г., като е образувано
гр.д. № 102 по описа на
Районен съд-Пирдоп за 2024 година, което
до настоящия момент не е било
известно
на настоящия съдебен състав, вкл. и от страните
по делото, като,
както беше посочено по-горе, същото е
отменено с акт на горестоящия медико-административен орган- ЕР на НЕЛК №1334/22.06.2021 г., като
процедурата за пети път е върната
на ТЕЛК за ново освидетелстване и произнасяне.
В задължителната практика на ВКС
/реш.№.185/27.05.10 по г.д.№. 5264/08, ІІІ ГО, реш.№.42/20.02.12 по
г.д.№.267/11, ІV ГО, реш.№.462/ 09.01.12 по г.д.№.1304/10, ІV ГО, и др./ е
изяснено, че в чл.56 от Кодекса за социално осигуряване /в сила от 1.01.00/ е
дадено легално определение на понятието професионална болест, като към нея се
отнасят и усложнението й и късните й последици – т.н. “ексцес” /чл.56 ал.3 КСО/. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде
установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл.61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на
работоспособността от 2001г., отменени, както и в действащите Наредба за
медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г. и Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008г. Признаването на професионалния характер на
заболяването според чл.62 ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на
органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и
признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл.3,
чл.10 и чл.13 от същата признаването на професионалната болест, към която се
отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или
НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
Усложнения, резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни
здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с
признатата професионална болест. Следователно признаването на определено
заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената
връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК - а по
реда на обжалване - на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен
характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от
друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова
решение /или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на
влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, е
недоказано и това обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ.
В случая ищцата е представила експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че, на първо място същите са отменени, като отмененото решение не може да бъде доказателство за състоянието па ищеца именно поради неговата отмяна и след като горестоящият орган (НЕЛК) е преценил, че издаването му е опорочено, няма основание да се счита, че фактическите констатации в него са верни; на следващо място, считано от ЕР на ТЕЛК №0626/24.06.2016 г., с признаване на професионален характер на заболяването „ХОББ с ХДН ІІ ст.“ ,което е обусловило 60 % ТНР, до последното издадено решение то е потвърждавано по един и същи начин – като ХОББ с ХДН ІІ ст.“, която обуславя 50% ТНР. Никъде в експертните решения не е признаван по-голям процент на ТНР следствие на това професионално заболяване, респективно ексцес на същото – напротив - стадия /ІІ/ е оставал непроменен, а процента ТНР във връзка с него е намалял /евентуално увеличение на общия процент ТНР вследствие и на други заболявания – в това число други професионални или общи такива, е ирелевантно/. При това положение твърдението на ищцата за наличие на ексцес - влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, посочено в исковата молба /в която признава и факта, че по предходно дело за същото й е било определено обезщетение в посочения размер, остава недоказано. Това обуславя неоснователност на този етап на претенцията й на предявеното основание, от което съдът е обвързан.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-гр-Пирдоп, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.М. ***, с ЕГН ********** ***-*******” ЕАД, с.***********,
ЕИК *******, искове да заплати неимуществени вреди
за ексцес 6000.00 /шест хиляди/лева,
имуществени вреди в размер на: за
разликата в заплата като машинист на
транспортна лента с пенсията по инвалидност
в месечен размер за 36 месеца по
600.00 лева, а общ размер на 21
600.00 лева, изм.в съдебно заседание в общ размер от 23 439.00 лева, разходи за
лекарства по 60.00 лева месечно, а за периода 2160.00 лева и разноски за усилена и витаминозна
храна по 100.00 лева месечно, а общо в размер на
3600.00 лева, както и законната лихва, считано от 24.06.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Б.М. ***,
с ЕГН
********** ***-*******” ЕАД,
с.***********, ЕИК ******* направените разноски по делото
в размер 3530,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: