О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……………………/13.05.2022 г., град
Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 67 по описа на Административен съд -
Добрич за 2022 г. намира следното :
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба от М.Г.Д. *** с искане за изменение на определение № 125/25.03.2022
г. по адм. дело № 67/2022 г. в частта му за разноските. Твърди се, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради
което и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК няма право на разноски. По тези
съображения се иска съдът да отмени определението в частта, в която
жалбоподателката е осъдена да заплати на ВУМ – Варна разноски по делото в
размер на 600 лева. В условията на евентуалност се иска да бъде намален
размерът на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение на 360 лева с ДДС на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. §
2а от ДР на същата наредба.
Ответникът – КЕАЕ към ВУМ – Варна, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на молбата и иска тя да бъде оставена без уважение.
Оспорва твърдението на молителката, че с действията си е дал повод за
образуване на настоящото дело, тъй като от определението на съда е видно, че
производството е прекратено поради липса на предмет. Счита за неоснователно и
евентуално направеното искане за намаляване на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение. Излага доводи за неправилно тълкуване на
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че тя е приложима само в
случаите на оказана правна помощ без извършено процесуално представителство,
какъвто не е настоящият случай.
Добричкият административен съд, след като прецени данните по делото,
приема за установено следното:
Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК
предоставя на съда правомощие да измени или допълни постановения съдебен акт в
частта му за разноските, когато е пропуснал да ги присъди или е допуснал грешка
при определянето им. В случая не е налице нито пропуск, нито грешка при
произнасянето.
С определението, чието изменение се иска, е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата, като на
ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение след редуцирането
им от 720 лева с ДДС на 600 лева с ДДС на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във
вр. чл. 144 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за
завеждане на делото. В случая производството по делото е
прекратено поради липса на годен за обжалване акт на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Т.е. няма как с поведението си ответникът да е станал причина за завеждане на
настоящото производство, поради което и му се дължат разноски по делото. В случая претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение е намалено към законоустановения минимум
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. § 2а от ДР на
същата наредба след направено възражение за прекомерност от страна на
жалбоподателката. С оглед на това и с
оглед на забраната по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв не са налице основания за редуциране
на разноските в тази им част. Неприложима е в случая разпоредбата на чл. 9, ал.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Видно от представеното по делото пълномощно, оказаната правна
помощ включва и процесуално представителство, поради което е недопустимо намаляването
на адвокатското възнаграждение на 360 с ДДС.
От това следва, че не са налице
предпоставките за изменение на определението в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК и молбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното
и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във
вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.Д.
*** за изменение с искане за
изменение на определение № 125/25.03.2022 г. по адм. дело № 67/2022 г. в частта
му за разноските.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
Административен съдия :