№ 527
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500470 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят - ищец И. Д. А., редовно призован, не се явява. За него
се явява адвокат Ж. К. К. – редовно упълномощен.
За жалбоподателя - ответник Прокуратура на Република България се
явява прокурор в Окръжна прокуратура – Пазарджик С. Д.а.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Прокурор Д.а – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №585 от 30.05.2022г., постановено по гр.д.№471/2022г. по
описа на РС- Пазарджик е осъдена Прокуратурата на Република България с
адрес: гр.***, да заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.***, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 14.02.2022г., до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
1
неимуществени вреди- морални болки и страдания, терзания и отрицателни
психически изживявания в резултат от незаконното обвинение по досъдебно
производство №3/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-
Пазарджик, прекратено с постановление от 07.10.2021г. на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е отхвърлен иска за горницата
над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.***, да
заплати на И. Д. А., ЕГН ********** от гр.***, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разноски за държавна такса в размер
на 10лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.***, да
заплати на адвокат Ж. К. К. от Адвокатска колегия- Пазарджик, със служебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.„И. Вазов“ №3, ет.3, офис №20, на основание чл.78,
ал.1, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в
размер на 282,50лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес: гр.***, да
заплати по сметка на Районен съд- Пазарджик, на основание чл.10, ал.3, във
връзка с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, възнаграждение за вещо лице в размер на
468,60лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Д. А., чрез
пълномощника му адв.Ж. К., в частта, в която е предявения иск за
неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ е
отхвърлен за разликата над 5000лв. до предявения размер от 20000лв.
Твърди се, че в тази му част, решението е неправилно- постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
Визира се, че решаващият съд правилно е установил релевантните
фактически положения по делото.
Счита се, че правилно, първоинстанционният съд е приел, че по
несъмнен начин е установено незаконно обвинение, като е осъществена
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предложение 3 от ЗОДОВ, като правилен е и
правният извод на съда, че искът е основателен.
Твърди се, че са налице неправилни изводи на съда, като в
противоречие на материалния закон- чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.52
2
от ЗЗД, необосновано първия е определи размера на неимуществените вреди,
като е отсъдил, че 5000лв. са достатъчни, за да се изпълни принципът на
справедливост.
Визира се, че преживените болки и страдания от ищеца, сега въззивник,
не се побират в рамките на „обичайните“- понятие използвано в съдебната
практика, вкл. и в решения на ВКС, което не е много точно и прецизно.
Приема се, че с оглед установените релевантни факти от съдебно-
психологическата експертиза, може да се направи логичния и обоснован
извод, че претърпените болки, страдания, унижения, засягането на честта и
достойнството, професионалния авторитет и репутация, дълбокото засягане
на психологическата, емоционалната и социалната сфера на ищеца,
наминават многократно „обичайните“ болки и страдания.
Твърди се, че от една страна, съдът изцяло приема изводите на съдебно-
психологическата експертиза, а от друга страна, като краен резултат по
същество не се съобразяван с тях.
Сочи се, че всички болки, страдания, терзания и отрицателни
психически изживявания и състояния са търпени и преживени в пълнота от
ищеца, които ирелевантни факти са доказани по един несъмнен и категоричен
начин от неоспорената и приета от решаващия съд съдебно- психологическа
експертиза.
Твърди се, че съдът не се е съобразил в пълнота, че незаконното
обвинение за извършване на престъпление на лица упражняващи професии,
към които обществените изисквания са завишени, имат по- силно негативно
отражение върху имуществената им сфера, а в още по- голяма степен това
важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална дейност и то в съучастие
с друг колега от държавна служба, какъвто е конкретния случай.
Относно размера на неимуществените вреди се счита, че с оглед
критериите на чл.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД, конкретните
обстоятелства на случая, изложените доводи, фактическия и доказателствен
материал, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо
сумата 20000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Коментира се ППВС №4/1968г., съгласно което, изрично е постановено,
3
че съдилищата за сходни случаи, трябва да решават по сходен начин.
С оглед на изложените фактически и правни доводи се моли, да се
отмени решението в обжалваната му част и вместо това се постанови
решение, с което се осъди Прокуратурата на РБ, да заплати на И. Д. А., на
основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, парична сума в размер на
20000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от незаконно обвинение по ДП №3/2019г. по описа на отдел
„Следствен“ при ОП гр.Пазарджик, вх.№849/2018г. по описа на РП-
гр.Пазарджик, ТО гр.Панагюрище, за извършено престъпление по чл.311,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, което първоначално е прекратени на
07.02.2020г. от районния прокурор на РП- гр.Панагюрище, на основание
чл.24, ал.1, т.1, предл.2- деянието не съставлява престъпление, а с
възобновяването от ОП-Пазарджик е прекратено за втори път на 07.10.2021г.
от прокурор при РП- гр.Пазарджик, отново на основание чл.24, ал.1, т.1,
предл.2- деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20000лв., ведно със законната лихва, считано от
14.02.2022г., до окончателното й изплащане.
Моли се за присъждане на сторените разноски, на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3,, предл. Второ от Закона за адвокатурата.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса-
Прокуратура на РБ не е постъпил писмен отговор.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от
Борислав Панчов- прокурор в РП- Пазарджик, като представител по право на
Прокуратурата на РБ в неговата осъдителна част с която, Прокуратурата на
РБългария е осъдена да заплати на И. Д. А. сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както
и 10лв.- разноски по делото и 282,50лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че в цялост, съдът обективно е обсъдил всички факти от
значение по делото.
Счита се обаче, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и не
кореспондира с принципа за справедливост. В този аспект се визира, че съдът
коректно е отбелязал, че интензитетът на негативните преживявания, с оглед
личността на ищеца е занижен, предвид редица обстоятелства- взета е била
4
най- лека мярка за неотклонение; не са били предприемани други мерки на
процесуална принуда; процесуално- следствени действия спрямо ищеца са се
изчерпали само с 2 явявания пред разследващия орган; липсват необратими
по характер вреди в личен план; не е бил отстраняван от работа.
Твърди се, че няма как да не се отчетат и кратката продължителност на
досъдебното производство, проведеното всестранно и добросъвестно
разследване под надзора на наблюдаващия прокурор и че престъплението, за
което е повдигнато обвинение не е тежко.
Визира се, че заключението на СППЕ е посочило психологичните
особености на ищеца, които са иманентни на психологичния му статус. Т.е. не
толкова обективната действителност /в случая воденото досъдебно
производство е повлияло негативно на психическото състояние на ищеца, а
по- скоро неговите субективни оценки и възприятия, пречупени през
призмата на присъщите му психологически характеристики- затвореност,
стеснителност, самотност, неувереност, плахост, напрегнатост, тревожност и
драматизиране.
Твърди се, че в същото време, съдът е определил сума, която обичайно
се присъжда за много по- тежки случаи от този на ищеца И. А.. Съответно,
обезщетението от 5000лв. се явява несправедливо и води до неоснователно
обогатяване.
Искането е да се отмени решението и се реши делото по същество, като
се отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Евентуално се
намали съществено размера на присъденото обезщетение и съответно
съдебните разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Ж. К.,
в качеството му на пълномощник на И. Д. А..
Твърди се в същият, че подадената жалба е процесуална допустима, но
по съществото си е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения в насока
неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се произнесе съдът със съдебен акт, с който да се остави
без уважение депозираната от прокуратурата въззивна жалба, срещу
обжалваното с нея решение и се потвърди обжалваното решение, като
валидно, допустимо и правилно.
5
Моли се за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.3, предл.второ от Закона за адвокатурата.
С въззивните жалби и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №1369/06.07.2022г,. постановено по гр.д.№471/22г. по
описа на РС- Пазарджик, с което е изменено постановеното по делото
Решение №585/30.05.2022г. в частта за присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва: Осъжда Прокуратурата на Република
България, да заплати на адв.Ж. К. от АК- Пазарджик, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, във вр.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв.
Против това определение не са постъпили въззивни жалби.
Адв. К. – Поддържам нашата въззивната жалба. Оспорвам въззивната
жалба на Прокуратурата. Поддържам писмения отговор, който съм подал, във
връзка с въззивната жалба на Прокуратурата. Нямам доказателствени
искания.
Прокурор Д.а – Поддържам така подадената въззивна жалба против
решението на РС – Пазарджик, съответно оспорвам въззивната жалба на
ищеца А.. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба на
Прокуратурата. Моля за присъждане на разноските, като списък съм го
приложил към моята въззивна жалба и в отговора. Поддържам изцяло
фактическите и правни доводи и на двата акта, които съм подал. Моля да
изтъкна само едно обстоятелство. Как се чувства моят доверител може да се
каже, че освен болки и страдания, трябва да се вземе предвид и от съда и един
факт, който е много съществен. Това е, че няма признаци за извършено
престъпление. Когато няма признаци и елемент от престъпен състав и
органите на Прокуратурата и на следствието се занимават две години с
повдигане на обвинение, с прекратяване, с втори път. Това е изключително
6
съществено нещо, което влияе на психиката на един държавен служител и на
всички хора, разбира се. Това е един елемент, който не е за подценяване.
Освен това, представителят на Окръжна прокуратура – не колегата, разбира
се, когато първият път беше прекратено делото поради липса на състав, вярно
че има девет тома, но те са без съществено значение, без да чете делото, да се
възобнови и отново при липса на състав, това е нещо, което влияе на всеки
един човек, камо ли на един държавен служител. Мисля, че терминът
„обичайни и необичайни“, какво се цитира в две решения на ВКС, свързани с
неимуществените вреди, не е точен и юридически прецизен, тъй като под
„обичайни“ би следвало да се разбира, ако няма други доказателства, тъй
като всеки гражданин, който е обвинен несправедливо търпи някакви вреди.
Ние в момента имаме СПЕ от специалист. Нарочно не съм искал свидетели,
защото специалистът най-добре е казал. Тук има индивидуални особености на
този човек – тревожността, интелигентността, това че е по- затворен, това че
се притеснява повече, не както твърди Прокуратурата да се намалява
обезщетението, а точно обратното. За „обичайното и необичайното“, ако
въобще трябва да се използва, има решения, които ги използват и то
правилно, когато този, който е оправдан или срещу който е прекратено
наказателното производство в досъдебната фаза, поради висока степен на
грамотност и компетентност на прокурора, за да го прекрати и да не го вкарва
в съда, това е, когато той има едно богато криминално минало. Тогава,
действително, след като си осъждан един, два или три пъти възприемаш по
друг начин всички тези процедури, които са срещу теб. Искането на
Прокуратурата да се отхвърли иска, че е неоснователен е изключително
неоснователно. Използвам този термин, който не е много прецизен, тъй като
когато имаме незаконно обвинение, няма как искът да е неосновател. Тук
въпросът е за размера на вредите. Внасям едно уточнение за размера на
вредите. Практиките няма да ги ползвам, аз съм ги цитирал. Все пак, точно
фиксираната сума – 20 000 лв. не дава възможност на съда, ние искаме 20 000
лв., но на мен ми се струва, че между 15 000 и 20 000 лв. също е справедливо
обезщетение с оглед на всички релевантни факти.
Прокурор Д.а: - Ув. окр. съдии, поддържам въззивната жалба, подадена
от Прокуратурата на РБ против решението на РС, във втората и алтернативна
част, а именно досежно размер на присъденото обезщетение. Считам, че така
7
присъденото обезщетение е завишено и следва да бъде намалено, съобразно
принципа на справедливостта. Правилно, съдът е отчел малкият на брой
процесуални следствени действия, които са извършени с ищеца по време на
воденото срещу него ДП. Взета е най- лека мярка за неотклонение по време
на ДП, а именно „Подписка“. Считам, че следва да се отчете и
обстоятелството, че независимо след отмяна на постановлението за
прекратяване на НП, с ищеца не са извършени, каквито и да било
процесуални следствени действия, единствено и само е предявено
разследването, след като НП отново е прекратено с влязъл в сила
прокурорски акт. В горния смисъл, моля да се произнесете с Вашето решение,
като оставите без уважение подадената от ищеца въззивна жалба.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
02.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:23
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8