Мотиви по НОХД № 1786/2014 г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен
акт, с който е повдигнала срещу подсъдимия К.А.С., ЕГН ********** обвинение за
това, че в периода от 01.00 часа на 09.10.2012 г. до неустановено време преди
04.05 часа на 10.10.2012 г., в жилищен апартамент, находящ се в гр. С., кв. „*********,
в банята на жилището, умишлено е умъртвил Я.Ю.С. (Jari Juhani Salminen),
финландски гражданин, роден на *** г. в гр. Х. - Ф., като чрез използване на
неустановен по делото нож му причинил: множество прободно-порезни рани (по
шията отпред и вляво - повърхностно прободно нараняване с дължина 0.8 см и
дълбочина 1 см; по гръдния кош отпред в дясно в близост до гръдната кост, в
областта на четвърто междуребрие - косо разположена прободно-порезна рана със
заоблен горен ъгъл и остър долен ъгъл, зееща в средата 1.5 см и дължина 4.2 см,
навлизаща в дълбочина подкожно и нараняваща мускулатурата в гръдната област, с
дълбочина на раневия канал 9 см; по гръдния кош отпред в ляво, в близост до
гръдната кост в четвърто междуребрие - косо разположена цепковидна рана с
дължина 2.5 см и дълбочина на раневия канал около 10 см; 7 /седем/ броя
прободно-порезни рани в областта на врата, в долната му трета, както и в
областта на и около първи и втори гръдни прешлени, както и по гърба в дясно над
лопатката, с дълбочина на раневите канА. от 6 до 7 см, с дължини от 2.5 до 3 см
и посока на раневите канали отзад-напред, като най-горната от раните в областта
между 7-ми шиен и първи гръден прешлен прекъсва гръбначния стълб и прерязва
гръбначния мозък; по гърба в ляво непосредствено под долния край на лопатката в
областта на девето междуребрие - прободно-порезна рана с цепковидна форма с
дължина 2.5 см и навлизаща в гръдната кухина, където наранява левия бял дроб;
на 2 см пред висулката на дясната ушна мида - прободно-порезно нараняване с
дължина 1.2 см и дълбочина 1 см; по шията отпред в ляво - повърхностно прободно
нараняване с дължина 0.8 см и дълбочина 1 см), както и множество порезни
наранявания (в дясна слепоочна област - широко зееща порезна рана с дължина 6
см; зад дясно ухо - порезна рана с дължина 4 см; по врата в ляво, под
окосмената част на главата - повърхностно порезно нараняване с дължина 3 см и
дълбочина 0.3 см; в долна трета на лява ушна мида и надолу - надлъжно
разположена порезна рана с дължина 8 см и дълбочина 6.5 см; под брадичката в
ляво - порезна рана с дължина 3 см и дълбочина 0.4 см с дъговидна форма; по
горна повърхност на дясно рамо - две повърхностни порезни наранявания с дължина
на вътрешното /към шийната област - 2.5 см и на външното - 4.5 см/; повърхностна
порезна рана в горната повърхност на ляво рамо с дължина 1.8 см и дълбочина 1
см и повърхностна порезна рана по външната повърхност на ляво рамо с дължина
1.8 см и дълбочина 1 см; по външна повърхност на долния дял на ляв бял дроб -
порезно нараняване с дължина 3 см), като смъртта е настъпила в резултат на
наслагващите се въздействия от: разхерметизирането на лявата плеврална кухина и
нараняването на левия бял дроб, довели до навлизане на въздух в гръдната кухина
и колабиране на белия дроб с изключването му от дихателния процес и
същевременно до остри циркулаторни смущения; прекъсването на гръбначния мозък,
водещо до парализа на гръдната мускулатура и допълнително затруднение на
дишането; нарастващата кръвозагуба от големия брой порезни и прободно-порезни рани
и от засегнатия ляв бял дроб, като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за убития (същият е изпитвал значителни болки и страдания, като е имал
възможността да възприеме и психоемоционално да преработи и осмисли ситуацията,
в която се намира) и с особена жестокост (предвид множеството отделни
наранявания в областта на главата, врата, раменете, гърба и гръдния кош на С.)
- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 НК.
В дадения ход
по същество представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
повдигнато с обвинителния акт, като пледира за постановяване на осъдителна
присъда. Намира, че от събраните в хода на делото доказателствени материали
безспорно се установява авторството и механизма на деянието, което е извършено
по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Прокурорът посочва,
че с оглед заключението на изготвената по делото ДНК експертиза, самоличността
на жертвата е несъмнено установена, а предвид изготвените СМЕ несъмнено става
въпрос за насилствена смърт. Посочва, че направеното от подсъдимия С.
самопризнание се подкрепя от значителни по обем доказателства, включително
показанията на свидетелите, пред които подсъдимият подробно е разказал за
деянието си, както и детайли във връзка с последващите му действия в опит да
прикрие извършеното, като представителят на държавното обвинение намира, че
самопризнанието се подкрепя и от заключенията на изготвените в хода на делото
СМЕ и ФХЕ относно начина, по който е умъртвена жертвата и последващото
запалване на трупа. На следващо място прокурорът отбелязва, че подсъдимият С.
не страда от психично заболяване, което би се явило пречка за търсене на
наказателна отговорност, а с оглед установените обстоятелства от фактическа
страна намира, че квалифициращите признаци, инкриминирани с обвинителния акт-
по особено мъчителен начин и с особена жестокост, се доказват по несъмнен
начин. Намира защитните версии на защитата, че деянието е извършено в състояние
на физиологичен афект, при уплаха и смущение, както и неизбежна отбрана, за
оборени от събраните доказателствени материали. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода в размер към
средния на предвидения в закона, поради баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия С. обстоятелства. По отношение на
приетите за съвместно разглеждане граждански искова намира, че са доказани по
основание, като относно размера предоставя преценката на съда.
В съдебно
заседание адв. Н., повереник на частния обвинител и граждански ищец М.С.,
поддържа повдигнатото от прокуратурата обвинение, като иска справедлИ.наказание.
Моли за уважаване на гражданския иск за нанесените неимуществени вреди от
извършеното престъпление в размер на 250 хил. лева, както и законната лихва от
датата на деянието.
В хода по
същество адв. В., защитник на подсъдимия К.С., посочва, че по отношение на част
от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, има събрани
безспорни доказателства, като сред тях е и авторството на деянието. Намира
обаче, че съдът следва да кредитира обясненията на неговия подзащитен предвид
обстоятелството, че е единствен свидетел на случилото се. Набляга на това, че
поведението на убития С. преди деянието следва да се разгледа като
противоправно нападение, с оглед което поведението на подс. С. е
общественополезно и осъществено за защита на неговата личност и живот, поради
което претендира приложение на института на неизбежната отбрана. Алтернативно
посочва, че съдът може да приеме правната квалификация по чл. 119 НК, тъй като
от събраните по делото писмени доказателства може да се направи и извод, че
деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. На
следващо мястото защитата намира, че в резултат на поведението на убития С., в
подсъдимия е било изградено особено психическо състояние, като той е действал
именно под влиянието на това състояние. Защитата посочва, че не е налице
правната квалификация по чл. 116, ал. 1 НК, доколкото подсъдимият и жертвата са
се намирали в приятелски отношения и липсва мотив за убийство, като
единствената възможна причина за това е противоправното поведение на убития. По
отношение на наказанието защитникът намира, че то следва да се определи при
условията на чл. 55 НК поради наличието на многобройни и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанието, което подс. С. е направил,
оказаната помощ на разследващите органи в досъдебното производство, младата му
възраст, разкаянието му, както и поведението на самата жертва. Пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум от
15 години. По отношение на гражданския иск оставя на съда да прецени размера, в
който да бъде уважен, съгласно трайната съдебна практика.
В съдебно
заседание адв. П., назначен за резервен защитник на подс. С., се присъединява
към становището на адв. В..
В правото си
на лична защита подс. С. поддържа казаното от защитника си и моли съда за
справедливост. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за
стореното.
При извършения анализ на събраните по делото
доказателствени материали настоящата инстанция намери за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К.А.С. е роден на *** г. в Р.,
български и руски гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
живущ в Слънчев бряг, комплекс „*********, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.А.С. и пострадалият Я.Ю.С.,
финландски гражданин, се запознали през 2011 г. в България, по повод на това,
че последният имал интимна връзка със свидетелката Т.А.С.- сестра на подс. С..
Двамата били в приятелски отношения, като няколко пъти, за различни периоди от
време, подс. С. гостувал на пострадалия С. и св. С. във Ф..
На 08.10.2012 г. подсъдимият С. ***, в
„Борисовата градина”, със св. Д. Д., с когото бил в приятелски отношения.
Двамата решили да вземат с тях и пострадалия Я. С., който към този момент
живеел в жилището на подс. С.,***, тъй като се бил скарал със св. С., която по
това време се намирала в гр. Пловдив. След като го взели със себе си, тримата
се върнали в „Борисовата градина”, където пили вино. След 18:00 часа, тъй като
им станало студено, решили да отидат в дома на св. Д.. Тримата се придвижили с
лекия автомобил на С. - „Ауди А6” с ДК №
*******, като по пътя спрели, за да си купят хранителни продукти и алкохол. В
апартамента тримата си приготвили вечеря и консумирали алкохол, като през
цялото време всички били в добро настроение. Около 01:00 ч. на 09.10.2012 г.
св. Д. легнал да спи, а подс. С. и пострадалият Я. С. си тръгнали заедно към
жилището в кв. „*********.
По пътя към апартамента пострадалият С. рязко
променил настроението си, като станал раздразнителен. След като влезли в
жилището, подс. С. се приготвил за лягане, но С., тъй като не успял да се
свърже с приятелката си- св. С., която по това време се намирала в гр. Пловдив,
започнал да ругае по неин адрес, да вика и да я обвинява, че спи с други мъже. Между
подс. С. и пострадалия С. се разразил словесен конфликт, при ескалирането на
който двамата се сборичкали. В суматохата, след като подс. С. успял да вземе
неустановен по делото нож, двамата се озовали в банята на жилището. Там
подсъдимият нанесъл множество удари с ножа по тялото на пострадалия, в резултат
на които били причинени: прободно-порезно нараняване на гърба вляво, проникващо
в лява гръдна кухина и нараняващо левия бял дроб; седем прободно-порезни
наранявания в областта на врата, първи и втори гръдни прешлени и по гърба
вдясно с прекъсване на гръбначния мозък между телата на седми шиен и първи
гръден прешлени; прободно-порезно нараняване по гръдния кош отпред вляво,
непроникващо в гръдна кухина; прободно-порезно нараняване по гръдния кош отпред
вдясно, непроникващо в гръдна кухина; прободно-порезно нараняване пред
висулката на дясна ушна мида; повърхностно прободно-порезно нараняване по шията
отпред вляво; порезно нараняване в дясна слепоочна област на главата; порезно
нараняване зад дясна ушна мида; порезно нараняване по лява ушна мида и по шията
вляво; порезно нараняване по брадичката вляво; повърхностно порезно нараняване
по врата вляво; две повърхностни порезни наранявания по горна повърхност на
дясно рамо; две повърхностни порезни наранявания по горна повърхност на ляво
рамо. Вследствие на остра кръвозагуба, развила се в резултат от
множеството прободно-порезни и порезни наранявания, в рамките на няколко минути
настъпила смъртта на Я. С..
Веднага след това подс. С. се върнал обратно към
апартамента на св. Д., който вече спял. Позвънил на вратата и след като
свидетелят отворил, го помолил да остане да пренощува там, тъй като Я. С. е
тръгнал някъде. Св. Д. се съгласил и двамата си легнали да спят.
На сутринта, преди 8,30 часа на 09.10.2012 г., преди
св. Д. да се събуди, подс. С. напуснал жилището, в което пренощувал, и се
върнал в апартамента си в кв. „*********, където прикрил тялото на убития С. с
найлони и чаршаф и почистил мястото. Същият ден подс. С. *** с. Кладница, общ.
Перник, в района на национален природен парк „Витоша“. Там, в близост до еко
пътека Кладница-Боснек, направил два опита да изкопае дупка, в която по-късно да
загроби трупа на убития С., но тъй като почвата била твърда, не успял и се
върнал в жилището.
В първите часове на 10.10.2012 г. подс. С.
натоварил тялото на убития С. в багажника на автомобила „Ауди А6” с ДК № *******
и се върнал обратно в близост до мястото, където през деня се е опитвал да
изкопае дупка. Вдясно от пътя между с. Кладница и с. Р., на около 500 метра
след табелата за край на с. Р., в посока към с. Кладница, подсъдимият открил
гориста, стръмна местност, в която имало изхвърлени множество боклуци и се било
образувало сметище. Там той изхвърлил тялото на убития С., полял го с дизелово
горИ.и го запалил, след което си тръгнал.
Пламъците, които обхванали трупа на пострадалия С.
и боклуците от сметището, били забелязани на 10.10.2012 г. около 04:05 ч., от
свид. Р.Й.И., шофьор на маршрутка, който сигнализирал кмета на с. Кладница – св.
В.Л.М.. Последният подал сигнал за пожар в РСПБЗН - гр. Перник около 04:30 ч.
на 10.10.2012 г. и за погасяването му били изпратени свидетелите Й.М.Г., И.А.П.,
Я.К.Ц., Г.К.А.. Докато служители на РСПБЗН - гр. Перник гасели пожара,
забелязали обгорелия труп и след техен сигнал на местопроизшествието
пристигнали служители на ОДМВР - гр. Перник.
На 13.10.2012 г. подс. С. взел и други мерки да
прикрие своето деяние, като измил банята на апартамента, където било извършено
престъплението, изхвърлил ножа, с който причинил нараняванията на Я. С., като
изхвърлил и част от вещите на убития. Банята била почиствана с помощта на
голямо количество сода каустик /два кг. на люспи и два литра течна/, която
подсъдимият закупил от свид. Г.Р.Ч., собственик на магазин - железария на адрес
гр. С., бул. „Гоце Делчев” №34, находяща се в непосредствена близост до
жилището на подс. С..
В периода от 08.10.2012 г. до 16.10.2012 г. св. С.
не успяла да се свърже с приятеля си- Я. С., поради което, заедно с брат си-
подс. С., когото помолила за съдействие, на 16.10.2012 г. отишли в полицията в
гр. Пловдив, където подали сигнал за изчезването на Я. С.. Поради съвпадащи
признаци в даденото от тях описание и описанието на открития труп с
неустановена към момента самоличност, двамата били транспортирани до гр. С., където
св. С. разпознала тялото на Я. С., а подс. С. разказал всичко за случилото се
от 08.10.2012 г. до момента.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз
основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка
на доказателствата и доказателствените средства поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни доказателствени средства
– обясненията на подс. К.С. /л. 628 – 634, т. II от СП,
частично/, показанията на св. Т.А.С. /л. 625-627, т.
II от СП, както и приобщените в съответните части показания на
свидетеля от ДП- л. 104-105, т. III/; св. Д. Д. /л. 324-327, т. I от СП, както и приобщените в съответните части показания на
свидетеля от ДП- л. 116 и сл., т. I/; Й.М.Г. /л. 328, т. I от СП, както и приобщените в съответните части показания на
свидетеля от ДП- л. 123, т. I/; И.А.П. /л. 329, т. I от СП/; Я.К.Ц.
/л. 329, т. I от СП/; Ч.Д.А. /л. 330, т. I от СП/; А.С.Али
/л. 330, т. I от СП/; Р.Й.И. /л. 551, т. II от
СП, както и приобщените в съответните части показания на свидетеля от ДП- л. 135, т. I/; С.С.С. /л. 332, т. I от СП,
както и приобщените в съответните части показания на свидетеля от ДП- л. 139,
т. I/; В. С. С. / л. 332, т. I/; А.Р.З.
/л. 554, т. II от СП/; Г.Р.Ч. /л. 333, т. I от СП, както и приобщените в съответните части показания на
свидетеля от ДП- л. 110, т. III/; Р.Т.А.
/л. 553, т. II от СП/; В.Л.М. /л. 553, т. II от
СП/; Б. П. К. /л. 550, т. II от СП, както и приобщените в съответните части
показания на свидетеля от ДП- л. 131, т. III/; М.Х.С.
/л. 554 и сл., т. II от СП, както и приобщените в съответните части показания
на свидетеля от ДП- л. 132, т. III/; И.Х. П. /л. 556, т. II от
СП/; Иво С.М. /л. 556, т. II от СП/; Й.К.Н. /л. 555, т. II от СП/; Р.И.П. /л. 554, т. II от
СП/; М.М.С. /л. 551 и сл., т. II от СП, както и приобщените в съответните части
показания на свидетеля от ДП- л. 148, т. III/;
св. М.С. /л. 197-202, т. I от СП/; писмени
доказателствени средства – Протокол за оглед на местопроизшествие /л. 7 и
сл., т. I от ДП/, ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на
труп /л. 30 и сл., т. I от ДП/, ведно с фотоалбум към него; протокол за
оглед на местопроизшествие /л. 78 и сл., т. I от ДП/, ведно
с фотоалбум към него; протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето
/л. 106 и сл., т. I от ДП/; протокол за оглед на труп /л. 55 и сл., т. II от ДП/; протокол за следствен експеримент /л. 65 и сл., т. II от ДП/; протокол за освидетелстване с писмено съгласие на
лицето /л. 53, т. III от ДП/; протокол за следствен експеримент /л. 27, т. III от ДП/, ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на
местопроизшествие /л. 85, т. III от ДП/, ведно с фотоалбул към него; писмени доказателства – разписка /л.
111, т. III от ДП/, копие от касов бон /л. 112, т. III от
ДП/; протоколи за доброволно предаване /л. 181-184, т. V от ДП/,
заповеди за задържане на лице /л. 186 и л. 188 т. V от ДП/;
справка за съдимост на подс. С. /л. 653-654, т. II от СП/; способи за доказване – съдебномедицински
експертизи на труп /т. IV, л. 87-90 от ДП; т. IV, л. 97-109 от ДП/;
химически експертизи - т. IV, л. 184; токсикохимическа експертиза - т. IV, л. 191-192;
физикохимична експертиза - т. V, л. 6-9; т. V, л. 14-18;
ДНК експертизи - т. IV, л. 152-154 от ДП; т. IV, л. 171-174; т. IV, л. 181-182; СМЕ
на ВД - т. IV, л. 165-167 от ДП; СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране - т. IV,
л. 223-225; дактилоскопна експертиза - т. IV, л. 229-232; СППЕ на подс. С. - т. V, л. 47-63; СПЕ на свид. С. - т. V, л. 68-75; СПЕ
на свид. Д. - т. V, л. 77-84; биологични експертизи - т. IV, л. 196-200; т. IV, л. 204-208;
т. IV, л. 211-215; ДСППЕ – л. 685-707, т. II от СП.
На първо място, основен източник на
доказателствена информация относно момента, авторството и механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние са обясненията, дадени от подс. С. в
хода на съдебното следствие. Въпреки, че същите представляват освен
доказателствено средство, така и средство за защита, съдът счита, че те следва
да бъдат кредитирани с доверие, доколкото не само не противоречат на останалия
събран и проверен доказателствен материал, но се и подкрепят от него. Обясненията
на подс. С. са в синхрон с изложеното от св. Д. относно обстоятелството, че
пострадалия С., заедно с подсъдимия и св. Д., в нощта на деянието се намирали в
жилището на последния, където консумирали алкохол и се забавлявали. От
показанията на св. Д., включително приобщените в съответните части показания от
ДП по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, които съдът цени като обективи, логични,
последователни и непротиворечиви както вътрешно, така и с оглед останалите
доказателства по делото, дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице,
поради което не съществува пречка да бъдат кредитирани с доверие, се установява
датата, на която подс. С. и пострадалия са му гостували и момента, в който са
си тръгнали заедно от жилището. Установява се също така и обстоятелството, че в
един по-късен момент същата нощ подс. С. се е върнал сам, за да пренощува там.
На следващо място, от обясненията на подс. С. се
установява и възникналото между него и пострадалия С. скарване, след като са
стигнали в апартамента на подсъдимия, находящ се в гр. С., кв. „*********.
Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира обясненията на подс. С. в
частта, в която заявява, че пострадалия С. е взел неустановен по делото нож, с
който се е опитал да го нарани. Тези твърдения настоящият състав приема за
защитна теза, доколкото по делото не съществуват никакви обективни
доказателства, които да ги подкрепят. Напротив, те се оборват от установеното
по делото развитие на ситуацията, както и от разположението на уврежданията по
тялото на пострадалия (включително по гърба), от които обстоятелства не може да
бъде направен извод за защитно поведение, предприето от подс. С.. Съдът намира,
че констатираното при освидетелстването леко порезно нараняване на пръст на
ръката на подсъдимия, е възможно да се получи при всякакви обстоятелства,
включително и самонараняване, още повече с оглед и на изминалия период от нощта
на инцидента.
Нанесените на
пострадалия С. наранявания, както и причината за смъртта, се установяват както
от обясненията, дадени от подс. С., така и от заключението на назначените в
хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на труп № 82/2012 г. и
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Експертните заключения отговарят
изчерпателно на поставените им въпроси, същите са обосновани, непротиворечиви и
изготвени от специалисти в областта, поради което съдът ги кредитира изцяло. От
тях се установява момента и причината за настъпване на смъртта, вида, броя и
разположението на причинените по тялото на пострадалия прободни и
прободно-порезни наранявания, които са получени приживе, както и послесмъртните
изгаряния по тялото на С.. От заключението на съдебномедицинската експертиза по
писмени данни се установява, че нито едно от травматичните увреждания не води
до бързо и изолирано нарушаване на съзнанието, като съзнанието на Я. С. е било
запазено до получаване на финалните наранявания и по-конкретно на това,
прекъсващо гръбначния мозък, водещо до парализа на гръдната мускулатура и
допълнително затруднение на дишането. Разхерметизирането на лявата плеврална
кухина и нараняването на левия бял дроб довели до навлизане на въздух в гръдната
кухина и колабиране на белия дроб с изключването му от дихателния процес и
същевременно до остри циркулаторни смущения. Според експертите настъпването на смъртта е в
непосредствена причинно-следствена връзка с установените при изследването на
трупа травматични увреждания – порезни и прободно-порезни наранявания. От заклю чението на експертизата може да се
направи и частичен извод за последователността на ударите, като се установява,
че констатираната група от седем еднотипни прободно-порезни наранявания в
областта на прехода от врата към гърба, са причинени последно, след като
пострадалият е бил в безпомощно състояние и лежал по очи на пода.
Психичното
състояние на подс. С. към момента на извършване на деянието се установява от
СППЕ, назначена в хода на ДП, според която подсъдимият е бил психически здрав,
в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен, което не е нарушило
психичната му годност да разбира и ръководи действията си. В хода на съдебното
следствие е назначена и изготвена допълнителна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, съгласно която споделеното пред експертите от подс. С.
дава основание действията му по време на инцидента да се обсъждат в контекста
на конфликтна ситуация с нарастваща ескалация на напрежението. Според
експертите, чието заключение съдът кредитира изцяло като професионално
изготвено, обосновано и изчерпателно отговарящо на поставените му въпроси,
липсват елементите на внезапност, необичайност и сила на провокацията, които да
са извели подсъдимия от способност за самоконтрол, поради което са приели, че
не са налице основания за обсъждане на специфичното емоционално състояние
„физиологичен афект“. Освен това експертите са приели, че алкохолното опиване
при подсъдимия е модифицирало поведението му, като е снижило прага на
дразнимост и е довело до снижен самоконтрол.
Действията на
подсъдимия след извършване на деянието, свързани с укриване на следите и тялото
на убития С., се установяват по безпротиворечив начин от всички събрани в хода
на делото доказателствени материали. Подс. С. в своите обяснения дава подробна
информация относно опитите си да изкопае дупка, в която да зарови тялото на
убития.
Самопризнанието на подс. С. се потвърждава от проведения следствен
експеримент, като именно подсъдимият е отвел разследващия полицай, извършващ
действието по разследването до две места, на които ясно са личали издълбавания
в почвата. За извършения следствен експеримент е съставен протокол, който
отговаря на изискванията на НПК и не съществува пречка да бъде кредитиран от
съда.
На следващо
място, обясненията на подс. С. относно последващото запалване на тялото на
убития С. се подкрепят както от гласните доказателствени средства, така и от
събраните обективни доказателства по делото. Свидетелите С.С. и св. Р.И. са
възприели възникналия пожар в гористата местност в периода между 3,30 и 4,00
часа на 10.10.2012 г., а свидетелите Й.Г., И.П., Я.Ц., Ч.А. – служители на Районната
служба по пожарна безопасност и защита на населението- гр. Перник, са се
отзовали на подадения сигнал за гасенето на пламъците, в процеса на което са
забелязали и обгорялото човешко тяло. Показанията на свидетелите относно
точното местоположение и обстоятелствата, от значение за идентификация на
тялото, се подкрепят и от обективното доказателство- протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.10.2012 г., изготвен съобразно процесуалните изисквания
на закона, в който подробно са описани и иззетите веществени доказателства,
обект на експертизите по делото.
Несъмнено се
установява и самоличността на откритото на 10.10.2012 г. обгоряло тяло. При
извършеното сравнително съпоставяне на ДНК профила на пострадалия Я. С. с
профила на мъж с неустановена самоличност, определен в ДНК експертиза на
веществени доказателства № 12/ДНК-337 на НИКК-МВР, експертите с категоричност
заявяват идентичност между двата обекта, а настоящият съдебен състав не намира
основания да не кредитира с доверие дадените от тях заключения. Също така, при
извършеното разпознаване на тялото, св. С. подробно е изложила, че в предявеното
ѝ обгорено тяло разпознава Я. С. по специфичните му татуировки.
На следващо
място, от заключението на физико-химическа експертиза се установяват и
потвърждават обстоятелствата, изложени и в обясненията на подс. С., че след
като е захвърлил тялото на убития С., го е залял с гориво. Съгласно
заключението на експертите, по всички изследвани обекти, иззети от
местопроизшествието, се наблюдават следи от дизел и минерално масло, като те са
идентични при всички обекти.
Дадените от
подс. С. обяснения относно мястото на извършване на деянието, а именно банята на
жилището, находящо се в гр. С., кв. „*********,
се потвърждават и от събраните обективни доказателства. Биологичните следи,
включително част от тъкан, които са намерени на четири различни места в банята
на подсъдимия, и които са иззети при извършения там оглед на
местопроизшествието, показват ДНК профил, който съвпада с този на С.. Опитите
на подс. С. да прикрие оставените в жилището следи се потвърждават и от
показанията на св. Г.Ч., собственик на магазин-железария, от където подс. е
закупил голямо количество сода каустик. Освен житейски логично, изложеното от
свидетеля, че е запомнил лицето, което си е закупило от него веществото, поради
голямото количество, същото се потвърждава и от представената разписка и касов
бон, удостоверяващи направената продажба.
Показнията на
св. С., въпреки че не носят пряка информация относно обстоятелствата около
самото деяние, предмет на доказване по настоящото дело, следва да се ценят във
връзка с изложеното от свидетелката за опитите на подс. С. да прикрие станалото
с пострадалия С., като в продължение на няколко дни се е преструвал, че го
търси. От показанията ѝ се установява и че по никакъв начин в този период
не е забелязала в поведението на брат си нещо нетипично, изразяващо се в
по-особено поведение.
От справката
за съдимост на подс. С. се установява обремененото му съдебно минало.
При така
установената фактическа обстановка съдебният състав прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият К.А.С. е осъществил с деянието си съставът на
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 НК, като в
периода от 01.00 часа на 09.10.2012 г. до неустановено време преди 04.05 часа
на 10.10.2012 г., в жилищен апартамент, находящ се в гр. С., кв. „*********, в
банята на жилището, умишлено е умъртвил Я.Ю.С. (Jari Juhani Salminen),
финландски гражданин, роден на *** г. в гр. Х. - Ф., чрез използване на
неустановен по делото нож, като му причинил: множество прободно-порезни рани
(по шията отпред и вляво - повърхностно прободно нараняване с дължина 0.8 см и
дълбочина 1 см; по гръдния кош отпред в дясно в близост до гръдната кост, в
областта на четвърто междуребрие - косо разположена прободно-порезна рана със
заоблен горен ъгъл и остър долен ъгъл, зееща в средата 1.5 см и дължина 4.2 см,
навлизаща в дълбочина подкожно и нараняваща мускулатурата в гръдната област, с
дълбочина на раневия канал 9 см; по гръдния кош отпред в ляво, в близост до
гръдната кост в четвърто междуребрие - косо разположена цепковидна рана с
дължина 2.5 см и дълбочина на раневия канал около 10 см; 7 /седем/ броя
прободно-порезни рани в областта на врата, в долната му трета, както и в
областта на и около първи и втори гръдни прешлени, както и по гърба в дясно над
лопатката, с дълбочина на раневите канали от 6 до 7 см, с дължини от 2.5 до 3
см и посока на раневите канали отзад-напред, като най-горната от раните в
областта между 7-ми шиен и първи гръден прешлен прекъсва гръбначния стълб и
прерязва гръбначния мозък; по гърба в ляво непосредствено под долния край на
лопатката в областта на девето междуребрие - прободно-порезна рана с цепковидна
форма с дължина 2.5 см и навлизаща в гръдната кухина, където наранява левия бял
дроб; на 2 см пред висулката на дясната ушна мида - прободно-порезно нараняване
с дължина 1.2 см и дълбочина 1 см; по шията отпред в ляво - повърхностно
прободно нараняване с дължина 0.8 см и дълбочина 1 см), както и множество
порезни наранявания (в дясна слепоочна област - широко зееща порезна рана с
дължина 6 см; зад дясно ухо - порезна рана с дължина 4 см; по врата в ляво, под
окосмената част на главата - повърхностно порезно нараняване с дължина 3 см и
дълбочина 0.3 см; в долна трета на лява ушна мида и надолу - надлъжно
разположена порезна рана с дължина 8 см и дълбочина 6.5 см; под брадичката в
ляво - порезна рана с дължина 3 см и дълбочина 0.4 см с дъговидна форма; по
горна повърхност на дясно рамо - две повърхностни порезни наранявания с дължина
на вътрешното /към шийната област - 2.5 см и на външното - 4.5 см/;
повърхностна порезна рана в горната повърхност на ляво рамо с дължина 1.8 см и
дълбочина 1 см и повърхностна порезна рана по външната повърхност на ляво рамо
с дължина 1.8 см и дълбочина 1 см; по външна повърхност на долния дял на ляв
бял дроб - порезно нараняване с дължина 3 см), като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
От обективна страна съдът прие, че подсъдимият
е използвал нож, с който е нанесъл множеството прободни и прободно-порезни рани
в различни анатомични области по тялото на пострадалия, като всички наранявания
са нанесени приживе. Налице е причинно-следствена връзка между причинените на
пострадалия увреждания и настъпилата смърт в резултат на наслагващите се
въздействия от: разхерметизирането на лявата плеврална кухина и нараняването на
левия бял дроб, довели до навлизане на въздух в гръдната кухина и колабиране на
белия дроб с изключването му от дихателния процес и същевременно до остри
циркулаторни смущения; прекъсването на гръбначния мозък, водещо до парализа на
гръдната мускулатура и допълнително затруднение на дишането; нарастващата кръвозагуба
от големия брой порезни и прободно-порезни рани и от засегнатия ляв бял дроб.
Начинът и броят
на нараняванията определят, че при нанасянето им подсъдимият е проявил ярост и
жестокост, поради което е налице и квалифициращият признак на убийство по
особено жесток начин. На първо място, подсъдимият е нанесъл множество удари
върху пострадалия в областите на главата, врата, раменете, гърба и гръдния кош
– общо над 20. Касае се за удари в кратък интервал, един след други, нанасяни
последователно, с решимост и упорство. Издава се такава характеристика на
личността на дееца, която го определя като жесток, коравосърдечен човек,
неизпитващ състрадание към пострадалия. След деянието си той не е показал
поведение, навеждащо на извод, че изпитва терзания са станалото, даже напротив -
демонстрирал е хладнокръвие като е предприел действия по укриване на следите и
тялото, като дори се е преструвал, че търси убития. Съзнанието, че жертвата осъзнава
какво се случва с него, че въпреки това подсъдимият продължава с ясната цел да
отнеме живота му, придава на отделно основание характеристика на жестокост на
дееца.
Тук следва да
се посочи и критерият на постоянната съдебна практика, а именно, че:
"Особената жестокост е качество на дееца, който върши престъплението и се
разкрива в начина и средствата за осъществяването му. ..." ( Р. 586- 83 –
II). "Особената жестокост по чл. 116, т. 6 НК като качество на дееца,
трябва да се оценява по начина на извършването на деянието, свидетелствуващ за
безчовечността на дееца, и от отношението му към пострадалия и към неговите
близки" ( Р 211- 85- II).
Съдът намира,
че от обективна страна са налице и признаците, квалифициращи убийството като
извършено по особено мъчителен начин за убития Я. С.. Убитият Я. С. е изпитвал
значителни болки и страдания, като е имал възможността да възприеме и
психоемоционално да преработи и осмисли ситуацията, в която се намира. При
аутопсията на трупа не е установено нито едно травматично увреждане, което да
води до бързо и изолирано нарушаване на съзнанието. Способите на умъртвяване са
били особено мъчителни за пострадалия, тъй като той е изтърпял многобройни
удари и ясно е осъзнавал наближаването на края си.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия К.С. виновно, при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко е целял настъпването им. Досежно субективната страна на
деянието съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда от
обективните признаци на изпълнителното деяние. Именно поради това, нанасяйки множество
удари с нож по различни части на тялото на пострадалия С. и съзнавайки
уязвимостта на тези зони, неминуемо е съзнавал, че ще настъпи неговата смърт,
като е целял именно настъпването на този резултат, което се извежда от
избраната от него сила, брой на ударите и насочеността им.
По отношение на
твърденията на защитата, че деянието е извършено при неизбежна отбрана или при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът приема същите за недоказани.
Подсъдимият не е действал в условията на неизбежна отбрана (респ. няма
превишаване на пределите на някаква неизбежна отбрана), доколкото срещу него не
е имало непосредствено противоправно нападение, чието отблъскване да се е
налагало по начина, осъществен от подсъдимия. Съдът не приема наличието на нападение
с нож от страна на пострадалия, доколкото това не отговаря на събраните
доказателства по делото, но дори да е имало такова нападение, нанасянето на многобройни
удари с нож, включително по гърба на пострадалия, след като той вече е лежал по
очи на пода, очевидно сочат на липса на непрекъснато нападение, което да
обосновава неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК и т. 4 и т. 5 от Раздел І
на ППВС № 12/1973 г. Поради това не може да се обсъжда и прилагането на чл. 119 НК.
Следва да се
посочи, че и по отношение на другата защитна теза, че деянието е извършено при
уплаха и смущение, важи изложеното по-горе за липсата на противоправно
нападение. Уплахата и смущението трябва да се разглеждат в светлината на чл.
12, ал. 4 НК като основание за ненаказване на дееца, но и тук законът се
интересува от наличието на тези две психически състояния у дееца единствено
когато става въпрос за извършване на деянието при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, поради което становището на защита не следва да бъде
подкрепено.
На следващо място, заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е категорично и за това, че у подсъдимия С. липсва афектна реакция на ставащото, което да води до наличието на
патологичен или физиологичен афект - т.е. не са налице основания за изключване
на наказателната отговорност на подсъдимия или за прилагане на чл. 118 НК.
За престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 6 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
При определяне на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата възраст на подс. С., помощта, която е оказал още на фазата на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното
съжаление и разкаяние за стореното. От друга страна, като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени младата възраст на пострадалия, това, че той
е баща на малолетно дете, което остава без грижата на единия си родител, както
и предприетото поведение от подсъдимия по заличаване на следите от
престъплението по
изключително хладнокръвен и безпардонен начин. При отчитане на разпоредбата на
чл. 36 НК и съобразявайки посочените обстоятелства, съдът намери, че най-подходящо за постигане на предвидените
в закона цели би се явило наказанието лишаване от свобода. С оглед изложеното и предвид високата обществена
опасност на деянието и дееца, проявила се в обективните му действия по
извършване на деянието и след това, съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК за определяне на наказанието
под минималния предвиден в закона размер. Не са налице нито многобройни, нито
някое изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Минималното предвидено в закона наказание не се явява прекомерно тежко за
подсъдимия С. с оглед на настъпилите вредни последици
от престъплението и данните за личността на този подсъдим. При тези
предпоставки съдът определи наказанието за престъплението по чл. 116 НК, извършено от подсъдимия С., при условията на чл. 54 НК - в рамките, установени
от закона.
При посочения баланс
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият съдебен състав прие, че
трябва да наложи наказание около средния размер, предвиден в закона, поради
което определи размера на наказанието за подсъдимия С. на седемнадесет години
лишаване от свобода.
Този размер ще
изпълни изцяло целите на наказателното право по чл. 1 НК и на наказанието по
чл. 36 НК, доколкото ще посочи на подсъдимия С. противоправността и укоримостта
на неговото деяние, а на обществеността ще покаже ценността на човешкия живот и
неизбежността на наказателната репресия при лишаване на човешко същество от
живот, независимо от причините за това.
Съгласно чл.
61, т. 2 ЗИНЗС и доколкото се налага наказание над пет години лишаване от
свобода, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода в затвор.
На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД по
делото са предявени граждански искове от гражданския ищец М. С. /майка на
пострадалия Я. С./ за сумата в размер на 250 000 лева и от гражданския ищец Я.Ю.Я..
С. /син на пострадалия Я. С./, чрез неговата майка и законен представител К.Е.Ф.,
за сумата в размер на 250 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, вследствие на деянието, извършено от
подсъдимия С., ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното им заплащане. С оглед на
изложеното за наличие на извършено престъпление от подсъдимия С., който е
причинил смъртта на пострадалия Я. С., са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт по отношение на гражданските ищци М. С. и Я.Ю.Я.С., чрез неговата майка
и законен представител. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с правно основание чл.
45 ЗЗД следва да са налице следните две предпоставки: да има вреди от
непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като вината от
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В настоящия
случай тези предпоставки са налице. По безспорен начин се доказа в хода на
съдебното следствие причинно-следствената връзка между противоправното и виновно
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в
смъртта на Я. С.. На гражданските ищци са причинени вреди, като те са
претърпели загубата на своя най-близък човек – дете, съответно баща и по тази
причина всички те са изживели дълбоки емоционални и морални страдания и
терзания, като тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното деяние от
подсъдимия С.. На следващо място гражданските ищци са активно легитимирани да
претендират неимуществени вреди е, тъй като са от кръга лица, посочени в раздел
ІІІ, т. 2, ал. 1 от ППВС №4/1961г. (допълнено с ППВС №5/1969г.), както и в ППВС
№2/1984г. - възходящ и низходящи от първа степен.
При определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
свързана с критерия за справедливост. Претърпените страдания от пострадалите по
принцип са неизмерими в пари, но следва да се определи парична сума, която да
се изплати от страна на подсъдимия като обезщетение.
При
прилагането на критерия за справедливост и при отчитане на събраните
доказателства за действително изтърпяното от страна на гражданските ищци, съдът
прие, че следва да определи на майката на починалия С. - гражданския ищец М. С. да се заплатят 130 000 лв. за претърпените от нея неимуществени
вреди. Пострадалият е бил в добри отношения със своята майка, живеели са дълго
време в едно домакинство, като макар накрая на живота си да е живял отделно, е поддържал непрекъснат
контакт с нея и е проявявал нормалните синовни чувства. По отношение
малолетното дете на пострадалия, което ще израсне без единия си родител и е
лишено от възможността да получи грижите и вниманието, което всяко дете
заслужава, съдът прецени, че на граждански ищец - Я.Ю.Я.С., чрез неговата майка и законен представител, също следва да се присъди
сумата от 130 000 лв.
Гражданските
искове и на двамата граждански ищци трябва да се отхвърлят до пълния предявен
размер от 250 000 лв. за всеки от тях като прекомерни и недоказани.
Присъждането на сума в по-голям размер от определения от съда не би било
справедливо, доколкото не би било съобразено с установената съдебна практика за
прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Върху
уважените граждански искове се дължи заплащане на законната лихва от деня на
увреждането - 10.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест на подсъдимия
К.С. направените по делото разноски, като го осъди да заплати сумата от 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева по сметка на СГС, сумата от 6398,18 /шест хиляди триста деветдесет и осем
лева и осемнадесет стоинки/ лева по сметка на МВР и на основание чл. 190, ал. 2 НПК сумата от 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: