№ 16887
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110170917 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да изготви
заключение, в което да отговори на единствено поставения в исковата молба
Въпрос № 3, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта по въпрос №
1 и № 2, доколкото са ненужни за разрешаването на спора.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза В.П.,
като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК като
неотносимо към предмета на спора, доколкото в предмета на делото не се
включва установяването на размера на извършените от ищеца плащания по
договора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.05.2025 г. от 10:10 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както
следва:
Предявени са от ищеца А. Г. А., ЕГН **********, срещу ответника
1
„*********“ АД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски
кредит № ********, сключен между страните, а в условията на евентуалност
– иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ, евентуално трето ЗЗД във вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата
на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № ********, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
Ищецът А. Г. А., ЕГН **********, излага твърдения, че на 09.05.2023 г.
сключил Договор за потребителски кредит № ******** със „*********“ АД,
по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал
сумата от 400 лв. срещу задължението на ищеца да я върне в 30-дневен срок
при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %. Сочи, че в чл. 19 от договора било
уговорено предоставяне на обезпечение, като при неизпълнение се дължала
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит съгласно чл. 29.
Твърди, че била начислена неустойка в размер на 108 лв. поради
непредоставяне на предвиденото в договора обезпечение. Поддържа, че
процесният договор е недействителен, тъй като не била спазена предвидената
от закона форма. Липсвал съществен елемент от съдържанието на договора –
ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР. Поддържа, че
действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален
праг. Заявява, че клаузата за неустойка е нищожна като накърняваща добрите
нрави. Сочи, че същата не била индивидуално договорена. С нея се уговаряло
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
Заявява, че с неустойката се нарушават добрите нрави, доколко излиза извън
присъщите си функции. Сочи, че размерът й е необосновано висок. Твърди, че
така уговорена неустойката представлява допълнителна печалба за кредитора.
Дължимостта на неустойката поради непредоставяне на изисканото
обезпечение не зависи от изпълнението на главното задължение по кредита за
връщане на отпусната сума, с оглед което се нарушавал принципа за
добросъвестност. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на целта на
Директива 2008/48, вкл. на нормата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Оспорва клаузата за
неустойка да е индивидуално уговорена. С уговорката за неустойка се
заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта че се касаело за
разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.
Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*********“ АД, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. Х.Н., с който оспорва исковете
като неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало
облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № ********,
по силата на който е предоставил на ищеца сумата от 400 лв. Поддържа, че
процесната неустойка не е била начислена, като въпреки това счита клаузата, с
която е предвидена, за действителна и отговаряща на законовите изисквания.
Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, принципа на
добросъвестност, респективно – да излиза извън присъщите си функции.
Поддържа, че няма въведено ограничение за размера на неустойката, като
2
същата можело да надхвърля и размера на главното задължение. Дори
неустойката да е прекомерна, то тя нямало да е нищожна, а ще бъде намалена
по размер. Поддържа, че ищецът е бил недобросъвестен, тъй като е знаел при
подписване на договора, че няма да може да изпълни задължението си да
предостави обезпечение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
Между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който е предоставил на
ищеца сумата от 400 лв.
В тежест на ищеца, в качеството му на кредитополучател, е било
предвидено задължение, уредено в чл. 19 от процесния договор, за
предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок под формата на гарант или
банкова гаранция.
Неустойката е била предвидена в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита главница за всеки ден, през който е налице неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже че на 09.05.2023 г. между В.С.С. и
„******** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********, с
посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че договорът,
респ. оспорената клауза, са недействителни на заявените правни основания.
В тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна
клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била
предварително изготвена от банката или дори да е била, то ищецът е имал
възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието и/, като
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
3
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което
е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4