Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 30.06.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети
май две
хиляди и петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
775 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по
чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ „Б.П.П.Ф.“
ЕАД ***, представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез Юрисконсулт Д.И.В. твърди, че с
Договор за потребителски паричен кредит с номер PROJ-10000037 от 29 юли 2011
г., Б.П.П.Ф. ЕАД отпуснало заем на ответника в размер
на 9 536.00 лева. Сумата по договора била предоставена по банкова сметка ***,
съгласно чл. 1 от договора, с което дружеството изпълнило задължението си по
него. В поле „Удостоверение на изпълнението“ от приложения Договор, клиентът
удостоверил усвояването на заема, с което фактическия състав по реалната сделка
бил изпълнен. Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 48 месечни вноски - всяка по 279.73 лева, които
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща
печалба на Б.П.П.Ф. ЕАД. Ответникът преустановил
плащането на вноските по кредит номер PROJ-10000037 на 05 август 2013 г., като
към тази дата били погасени 23 месечни вноски и на основание чл.5, изр. 2 от
договора вземането станало предсрочно изискуемо в пълен размер. По този начин
ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 6
993.41 лева, представляващ оставащите 25 броя погасителни вноски към 05
септември 2013 г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Твърди се,
че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 333.11 лева за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита - 05 септември 2013 г. до 27 март 2014 г. Според ищеца, към настоящия
момент ответникът дължал на дружеството сумата в размер на 7362.52 лева, от
които главница 5781.58 лева, надбавка по чл. 3 – 1211.83 лева и законна лихва
за забава 333.11 лева. Ищцовото дружество подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- гр. К., за което било образувано № 400/2014 г., 3 с-в, по което била издадена
Заповед за изпълнение. По делото постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед, поради което на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, БНП
предявило иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Молят на
основание чл. 238 от ГПК, за разглеждане на делото и постановяване на решение в
тяхно отсъствие.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 5781.58 лева –
главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PROJ-10000037 от
29.07.2011г.; сумата 1211.83 лева, представляваща надбавка – печалба на
кредитора; сумата от 333.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.09.2013 г. до 27.03.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.04.2014г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 189 от 17.04.2014г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 400/2014г. по описа на Районен съд К., ІІІ гр.състав. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ П.А.Ш. с ЕГН **********, с адрес
*** прави възражение за недопустимост на иска, оспорва го като неоснователен. Оспорва
по основание и размер исковите претенции. Сочи, че по отношение на процесния
договор не е настъпила предсрочна изискуемост и претендираните
суми не се дължат. Оспорва клаузата за предсрочна изискуемост в чл. от Договор за потребителски кредит PROJ-10000037
от 29.07.2011 г. като неясна и нижощна предвид
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК (Обн.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), приложим за процесния
договор, във връзка с нормите на чл. 145, чл. 146 и чл. 147 от Закона за защита
на потребителя. Сочи, че от приложено извлечение от сметката на
Кредитополучателя - BG20UBBS80021011938430 в „Банка О.“ АД било видно, че на
01.08.2011 г. е получен превод от Банка П./България на стойност 7 780.00
лева, която се различавала от договорените параметри по Договор за
потребителски кредит PROJ - 10000037 от 29.07.2011 г. и от заявената в исковата
молба сума от 9 536.00 лева за предоставен кредит. Твърди, че нямало
никакъв документ, доказващ извършено плащане на сумата от 1536 лева, определена
от банката като размер на кредит за покупка на застраховка „Защита на плащания”
от параметрите на Договора, която се явявала посочената застрахователна премия,
необходима за сключване на застраховка „Защита на плащанията“, изискуема по
посочения Сертификат № PROJ - 10000037 и съответно не било настъпило задължение
за връщане на тази сума. Намира за неоснователна и претенцията на банката за
заплащане на посочената главница от 5781.58 лева. Твърдението в исковата молба
за отпуснат кредит в размер на 9536 лева не кореспондирало с отразеното в
извлечение за състояние по кредит на П.А.Ш. с Изх.№ PROJ - 10000037 от
09.01.2014 г., където било посочено, че
по договор с номер PROJ - 10000037 от 29.07.2011 г. е отпуснат кредит в размер
на 8000 лева. Поради това оспорва на основание чл.193, ал.3, изр.второ ГПК
истинността на предоставеното извлечение, както и на Погасителен план PROJ -
10000037, приложен към исковата молба, отнасящ се за Договор за потребителски
кредит PROJ - 10000037 от 29.07.2011 г. Относно претендираната
сума за надбавка по чл.3 от Договора на стойност 1211.83 лева сочи, че
надбавката била сума, покриваща печалбата на Кредитора, но не бил посочен начин
за определянето й. Оспорва посоченото вземане с подробни съображения. По
вземането за заплащане на обезщетение за забава върху сумата по главницата от
333.11 лева намира, че също е недоказано и недължимо. Ответникът поддържа и
възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, във вр.
чл. 22 и чл. 23 ЗПК. С отговора са представени писмени доказателства, като са
заявени и доказателствени искания.
ОТНОСНО възражението за недопустимост на
иска поради невнасяне на държавната такса в пълния изискуем размер. Същото се
явява неоснователно – внасянето на
държавна такса е предпоставка за редовност на исковата молба, а не за
недопустимост на иска. нередовности по исковата молба могат да бъдат
отстранявани и в течение на производството, когато порокът не е установен в
началото. В настоящият случай съдът е оставил исковата молба без движение след
развяна на съдебни книжа и окончателно дължимата държавна такса е внесена, като
квитанцията е представена по делото с молба от 10.09.2014г. (л.61-62).
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 29.07.2011г. страните са сключили
Договор за потребителски кредит № PROJ-10000037, по силата на който ищецът в
качеството на кредитор предоставил, а ответникът приел заем в общ размер на
9 536.00 лева. Договорът е сключен на български език, придружен е от общи
условия, които носят подписа на ответника – кредитополучател, към него е
издаден сертификат, удостоверяващ, че застрахователят е приел срещу заплащане
на застрахователна премия да сключи с ответника застраховка „защита на
плащанията“. Т.е. изпълнени са изискванията на чл. 10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ред. ДВ бр.18/2010г.), действаща към момента на
сключването му - сключен е в писмена форма, на хартиен носител, като не се
спори, че е бил сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В
раздела „Параметри и условия“ са посочени следните параметри: размер на кредита
за потребителски цели: 9 536.00 лева; размер на кредита на покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ 1536.00 лева; общ размер на кредита
-9 536.00 лева; такса усвояване – 160.00 лева; брой погасително вноски –
48 броя; месечна погасителна вноска – 279.73 лева; обща стойност на плащанията
– 13 427.20 лева; годишен процент на разходите (нататък – ГПР) -24.25%;
лихвен процент – 21%; кредитна карта – да. В член 2 от Общите условия (ОУ) е уговорено,
че размерът на предоставения кредит е равен на сумата посочена в поле „Общи
размер на кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователния агент. Т.е.
изпълнено е условието по чл. 11, ал.1, т.8 от ЗПК и в договора е посочена услугата
и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит. В същия член е уговорено,
че кредитополучателят заплаща и такса за усвояване на кредита в размерна 2% от
общия размер на кредита, която се заплаща при усвояване на заема, като кредиторът
я удържа сумата, посочена в поле „Такса усвояване на кредита“ от общия му
размер. в чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски
за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. По делото са представени застрахователна
полица и удостоверение от дружеството застраховател, че всички премии по
договора за застраховка „защита на плащанията“ в размер на 1536 лева са
платени.
Изслушани
са по делото основно и допълнително заключение на вещото лице Р.М., от които се
установява, че непогасената част от
главницата по Договора за кредит е в размер на 4981.58 лева, непогасената част
от главницата по застраховка „Защита на плащанията“ е в размер на 800.00 лева,
сборът на двете суми се равнява на сумата 5781.58 лева. Лихвата за забава върху
главница от 5871.58 лева за периода от 05.09.2013 г. до 27.03.2014 г. е в
размер на 326.67 лева. към експертизата е представено преводно нареждане за
сумата в размер на 7 7800 лева, преведена от ищеца на ответника по посочената в
договора за кредит банкова сметка. ***, че ищецът е превел тази сума по
банковата сметка на ответника, отделно – този факт се установява и от
извлечението, представено от самия ответник. По делото са представени
удостоверение от куриерска фирма, извлечение от електронен дневник на същата и
покана до ответника, в която е посочено, че поради преустановяване на плащането
на вноските по кредита на 05.08.2013г., вземането на ищеца става предсрочно
изискуемо. Ответникът е поканен да заплати задължението си в срок от 7 дни,
считано от получаване на поканата. В електронното извлечение на куриерската
фирма е посочено, че на ответника две покани по процесния договор са изпратени
на 07.02.2014г. и връчени на 20.02.2014г. Представено е удостоверение (л.114)
от същия куриер, в което е отразено, че пратката е била обработена и връчена
лично на адресата на 20.02.2014г.
От
допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че:
Сумата по Договор за потребителски паричен кредит № PROJ-10000037 от 29.07.2011
г. в размер на 8000.00 лева е усвоена на 29.07.2011 г.; Размерът на кредита е
8000.00 лева, а сумата 9536.00 лева е сборът на цялата кредитирана сума, както
следва: а) кредит - 8000.00 лева; б) застраховка „Защита на плащанията“ 1536.00
лева, посочена в поле „Параметри и условия” по договора (л.6 от делото). Сума в размер на 7780.00 лева е постъпила в
банкова сметка ***гарска банка с получател П.А.Ш., на
основание „СЪГЛ.ДОГОВОР” с още пояснения „PROJ-10000037” Преводно нареждане за
кредитен превод (л.150 от делото). Банкова сметка ***овията
за договор за кредит (л.7 от делото). Сумата от 220.00 лева, което се явява
разликата между размера на отпуснатия кредит 8000.00 лева и реално преведената сума
(7780.00 лева) се дължи на наличието на такса усвояване, в размер на 160.00 лева
(описана в поле „Параметри и условия” по договора) и сключена застраховка
„Защита на семейството” в размер на 60.00 лева, която клиентът е пожелал да се
удържи от сумата. Размерът на застраховка „Защита на плащанията” (1536.00 лева)
е отразен в погасителния план, разпределен по 32.00 лева във всяка погасителна
вноска. Задължението по Договор за потребителски паричен кредит № PROJ-10000037
от 29.07.2011 в общ размер на 13427.20 лева е разсрочено на 48 месечни вноски,
с падеж посочен в Таблица 2 колона 2 и с начало 03.09.2011 г., както следва по
показатели: а) главница в размер на 8000.00 лева; б) лихва в размер на 3891.20 лева;
в) главница по застраховка „Защита на плащанията” в размер на 1536.00 лева. Платени
са 23 месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит № PROJ-10000037
от 29.07.2011 в общ размер на 6433.79лева, разбити по платени главници и лихви,
както следва: а) платена главница по кредита в размер на 3018.42 лева; б)
платена лихва по кредита в размер на 2679.37 лева; в) платена главница по
застраховка „Защита на плащанията” в размер на 736.00 лева. Съгласно чл.5 от
Договор за потребителски паричен кредит № PROJ-10000037 от 29.07.2011 към дата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (17.04.2014),
претендирани са 25 бр. месечни вноски по Договор за
потребителски паричен кредит № PROJ- 10000037 от 29.07.2011 в общ размер на
6993.41 лева, разбити по главници и лихви, както следва: а) главница по кредита
в размер на 4981.58 лева; б) лихва по кредита в размер на 1211.83 лева; в(
главница по застраховка „Защита на плащанията” в размер на 800.00 лева.
По
отношение възражението за неизпълнение задълженията на кредитора да предостави
сумата, по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. В конкретния случай се касае за договор
за потребителски кредит, сключен в съответствие с чл. 25, ал.5 от ЗПК – т.е.
част от договорената сума представлява разсрочено плащане на застраховка, която
кредиторът изисква като условие за сключване на договора. Кредиторът я превежда
директно на търговеца (застрахователя), а кредитополучателят заплаща
задължението си към кредитора. не се споделят доводите на ответника, че по делото
не е представен документ, удостоверяващ плащането на посочената застраховка.
Застрахователят е представил такова удостоверение (л.166), в което сочи че по
негова сметка е заплатена застрахователна премия в размер на 1651.20 лева.
Установено е за какви цели от договорената сума е удържана сумата 220.00 лева –
сключване на застраховка защита на семейството – 60.00 лева и удръжка за такса
по кредита в размер на 160.00 лева. По изложените съображения възражението за
неизпълнение на договора в пълен обем се явява неоснователно. Кредитополучателят
се е съгласил посочената сума да му бъде предоставена по начина, уреден в чл. 2
– чрез удръжки, директно плащане на застрахователя и по посочената от него
банкова сметка. ***я. По отношение на
възражението за недействителност на процесния договор с оглед разпоредбите на
ЗПК, видно е че договорът за потребителски заем е сключен в писмена форма,
където ответникът е положил подпис като се е съгласил с предложените общи
условия и обявените в съответствие с чл. 10, ал.1 параметри. Договорът не е
оспорен като неавтентичен (в частта относно подписа на ответника), поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в него неизгодни за
страната факти са верни.
Към
датата на сключване на договора са действали разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. По отношение нарушението на чл. 11, ал.1 т.12 от ЗПК
действащ към датата на подписване на процесния договор, същото е неоснователно.
В чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПС е уредено задължението в договора да се съдържа
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; В изречение ІІ-ро
е посочено, че погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Според съда, посоченият в
изречение ІІ-ро погасителен план и разбивките, които
последният следва да съдържа се отнасят до искането на информация за предсрочно
погасяване на кредита, съобразно договорените условия. В т.11, на чл. 11, ал.1
е посочено съдържанието на погасителния план, който се съставя при подписване
на договора за кредит и според настоящия състав предоставения такъв отговора на
изискванията, тъй като в него се съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Процесният
договор не касае случаите, когато се изисква в погасителния план да е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като същият е сключен
с фиксиран лихвен процент за срока на целия договор. Условията за издължаване на кредита от
потребителя се съдържат и в погасителния план относно размера на вноските и
падежната дата. През 2014г е допусната
промяна в ЗПК относно начина на формиране на годишния процент на
разходите, което като разпоредба към датата на подписване на договора не е
съществувало.
Не се установява договорът да накърнява
добрите нрави и морала. Такава е била волята на ответника в качеството му на съдоговорител, обективирана
изрично в подписания от него договор, а съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила
на закон за тези, които са го сключили. По аргумент на противното чл. 10, ал.2 ЗПК потребителят е длъжен да извършва онези плащания, включително на лихви,
такси, комисионни или други разходи, които са включени в условията на сключения
договор за потребителски кредит. Клаузите в договора са ясно и недвусмислено
формулирани. При свободата на договаряне и по изрична воля на ответника той е получил
чиста сума на кредита 8000.00 лева (7 780 след направените удръжки за
такса и застраховка, част от условията на договора), съгласил се е сумата 1536
лева да бъде заплатена директно на застрахователя и се е задължил да върне
сумата от 13 427.20 лева. С оглед характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитора да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителя да я върне разсрочено и на малки вноски, макар и с
надбавки, съдът намира, че договорът не противоречи на добрите нрави и морала.
Ответникът
– при лежаща върху него доказателствена тежест, не твърди и не установява да е
погасил дължимият остатък. Ищецът не може и не следва да доказва, че не му е
платено, тъй като това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване.
Относно
възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост: Съгласно т. 18 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Решението
е постановено при отговор на въпроса: „ Изискуемо ли е, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по
реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции.“ Разрешението на този въпрос е неотносимо към настоящия процес, доколкото заповедното
производство, обуславящо допустимостта му се е развило по реда на чл. 410 от ГПК.
Независимо
от това, по делото е доказано, че до ответника е достигнало уведомление –
последна покана връчена му на 20.02.2014г., с което е уведомен, че банката е
упражнила банката е упражнила субективното си потестативно
право да направи вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми поради
настъпването на факт – неплащане на две или повече погасителни вноски, както е
било договорено между страните. Уговорената възнаградителна
лихва се дължи за всяка вноска съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ. Неизпълнението на
задължението на ответника за погасяване на вноските по кредита е виновно, тъй
като по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина съгласно чл. 81 ЗЗД, а същевременно няма и данни задълженията да
са изпълнение чрез някой от способите за погасяване. Обезщетението за забавено
плащане се дължи за всяка просрочена вноска съгласно уговореното в чл. 5, ал.1
от договора, поради което искат за обезщетение за забавено плащане също се
явява основателен за периода на претенцията.
Не се споделят доводите на ответника, че доказването на достигане на
уведомление можело да стане само с изходящ от длъжника документ. Разпоредбата
на чл. 418, ал.3 касае случаите, когато си иска издаване за заповед по реда на
чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка, какъвто не е настоящия
случай. Кредиторът е поискал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
т.е. хипотезите на чл. 417-418 са неприложими и в специфично уредените хипотези
– настъпване на изискуемост поради насрещно задължение или настъпване на друго
обстоятелство. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането, който съдът приема за доказан в настоящия процес) и упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем – също доказано,
като отговарящо на изискванията на чл. 10 от договора, съгласно който всички
изявления на кредитора се считат узнати, като бъдат доставени на адрес, какъвто
е и настоящия случай. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
При
това положение исковете се явяват основателни и доказани до размерите,
установени с неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да
бъдат уважени.
Следва
съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5781.58 лева – главница по Договор
за потребителски паричен кредит с номер PROJ-10000037 от 29.07.2011г.; сумата
1211.83 лева, представляваща надбавка – печалба на кредитора; сумата от 326.67
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2013 г. до 27.03.2014
г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2014г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед № 189 от 17.04.2014г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 400/2014г. по описа на
Районен съд К., ІІІ гр.състав. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство. За разликата над 326.67 лева до пълния предявен
размер от 333.11 лева, искът за обезщетение за забавено плащане следва да се
отхвърли като недоказан.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и сторените в настоящото
производство деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по
реда на чл. 80 ГПК и съразмерно с уважената част от иска. Ищецът доказва
разноски в размер на 1432.58 лева, с оглед уважената част от иска му се следват
разноски в размер на 1431.32 лева. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски с оглед отхвърлената част от иска или в размер на
0.35 лева. С оглед изложеното следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
разноски за исковото производство по компенсация в размер на 1430.09 лева.
Направено е
искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за
разноски в заповедното производство в размер на 446.53 лева, с оглед признатата
вземане му се следват разноски в размер на 446.13 лева. С оглед изложеното,
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в по исковото и
заповедното производство в общ размер на 1876.22 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че
П.А.Ш. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***,
представлявано от М.Ж.М.Ф. сумата 5781.58 лева (пет хиляди седемстотин
осемдесет и един лева петдесет и осем стотинки, представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PROJ-10000037 от 29.07.2011г.; сумата
1211.83 лева (хиляда двеста и единадесет лева осемдесет и три стотинки),
представляваща надбавка – печалба на кредитора; сумата от 326.67 лева (триста
двадесет и шест лева шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 05.09.2013 г. до 27.03.2014 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.04.2014г. до изплащането на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 189 от 17.04.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 400/2014г. по описа на Районен съд К.,
ІІІ гр.състав. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство,
като за разликата над 326.67 лева до пълния предявен размер от 333.11 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.А.Ш. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***,
представлявано от М.Ж.М.Ф. направените по настоящото дело и заповедното
производство разноски по компенсация в общ размер на 1876.22 лева
(хиляда осемстотин седемдесет и шест лева двадесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.