№ 1584
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212596 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 769600-F764672 от 13.05.2024г. Началник
Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при Национална агенция за приходите (НАП) е наложил на основание чл.53, вр.
чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
на „****“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Срещу това Наказателно постановление е подадена чрез адв. П. жалба от „****“
ЕООД. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е нищожно,
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Освен това се сочи, че санкцията е
прекомерна.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. П.,
който в съдебно заседание на 13.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебното заседание пред СРС на 28.01.2025г. не явява адв. П. или друг представител на
Дружеството – жалбоподател, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП се представлява пред СРС, НО,
10 състав от юрк. Йо., която в съдебно заседание на 13.11.2024г. заявява, че оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 28.01.2025г. юрк. Йо. моли съда да остави
жалбата без уважение като неоснователна и недоказана. Заявява, че в хода на
административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
1
нарушения, които да обосновават отмяна на процесното Наказателно постановление. От
събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установявало
извършването на нарушение от „****“ ЕООД на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 на Министъра на финансите, тъй като при извършената проверка на стопанисвания от
Дружеството търговски обект е установена положителна разлика в касовата наличност,
която била в съществен размер – 1004,54 лева, което представлявало въвеждане на пари в
касата и което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването му.
Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН. Това, че нарушението е извършено за първи път е съобразено от
наказващия орган при определяне на размера на имуществената санкция. Поради това се
иска СРС да потвърди обжалваното Наказателно постановление и се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят „****” ЕООД стопанисвал търговски обект – бар „Родерик“,
находящ се в гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 29А. На 12.04.2024г. свидетелите Д. Л. и М. Г.
посетили този търговски обект и св. Л. направил контролна покупка /с плащане в брой/ на
две бири „Bernard“ на обща стойност 14,00 лева, за които не бил издаден фискален бон или
друг документ, доказващ реализирания приход. След това свидетелите Л. и Г. се
легитимирали като служители на НАП и извършили проверка в обекта. Установили, че
търговецът е регистриран по ЗДДС, че в обекта има налично 1 бр. фискално устройство,
което е в изправност, с активни функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Изведен бил дневен финансов отчет „Х“ без приключване на касовия апарат и бил съставен
опис на фактическата касова наличност от бармана в заведението. Дневният оборот от
монтираното и работещо в обекта фискално устройство бил в размер на 00,00 лева, а
фактическата наличност в касата на обекта (за която бил изготвен опис на наличните пари в
каса към момента на започване на проверката) била 1004,54 лева. Не били установени данни
за извършени сторно операции от началото на 2024г. В обекта нямало POS-терминално
устройство. Проверяващите приели, че плащания в обекта се извършват само в брой. Л. и Г.
трябвало да извършат физическо наблюдение в обекта дали се издават фискални касови
бележки за извършените продажби от фискалното устройство и поради това останали в
обекта до края на работното време на заведението, което било към 02:20 часа на 13.04.2024г.
Така Л. и Г. забелязали, че спиртните напитки в заведение, за които е издаван фискален бон,
били отразени в данъчна група „Г“ (с дължим ДДС 9 %) вместо в група „Б“ (с дължим ДДС
20 %).
Констатациите от проверката били вписани в Протокол за извършена проверка в
обект сер. АА № 0161411, в който било отразено, че проверката е започнала в 23:05 часа на
12.04.2024г. и е завършила в 02:20 часа на 13.04.2024г. Препис от този Протокол бил връчен
на присъствалия на проверката барман. Проверяващите приели, че следва да съставят три
АУАН на „****” ЕООД - за неиздаване на касов бон, за разликата в касовата наличност и за
2
некоректното отразяване на продажбите по данъчна група. Поради това с Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0161411 бил поканен представляващ или
упълномощено лице на „****” ЕООД да се яви на 22.04.2024г. в 09:00 часа в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 181, за да представи декларация за всички стопанисвани обекти,
копие на финансов отчет „Z“ за дати 13.04.2024г., 14.04.2024г. и 15.04.2024г., да носи
документ за самоличност и пълномощно (за упълномощено лице), тъй като ще бъдат
съставени и връчени АУАН.
На 22.04.2024г. свидетелят Д. Л. (в присъствието на свидетелката М. Г.) съставил
срещу „****“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F764672 за това, че на 12.04.2024г. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – бар „Родерик“, находящ се в гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 29А,
стопанисван от „****“ ЕООД е установено, че касовата наличност съгласно отпечатан
дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г. е в размер на 00,00 лв., а фактическата касова
наличност съгласно изготвен опис на паричните средства от Н. С. – барман е в размер на
1004,54 лв., като установената положителна разлика в касовата наличност е в размер на
1004,54 лв. и представлява сума, която не е отразена във фискалното устройство чрез
функцията „служебно въведени“ суми. Поради това е прието, че „****“ ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми, с
което е нарушил чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от Министъра на финансите (на кратко : Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ). Актът е връчен срещу подпис на управителя на „****“ ЕООД на
22.04.2024г.
Въз основа на горецитирания АУАН С. Д. - Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП е наложил на
основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „****“ ЕООД
„имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Наказателното постановление е получено от
управителя на „****“ ЕООД срещу подпис на 30.07.2024г. и е обжалвано с жалба, подадена
директно в СРС на 13.08.2024г., по повод на която и след изискване на административно-
наказателната преписка от НАП, на 09.09.2024г. е образувано настоящото дело.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Д. Л. и М. Г.; АУАН
№ F764672 от 22.04.2024г.; копие на Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0161411; копие на опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката;
копие на дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г.; копие на отчет фискална памет за
12.04.2024г.; копие на фискален бон от 13.04.2024г.; копие на дневен отчет от 13.04.2024г.;
копие на Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г.; копие
3
на извлечение от Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № I-147 от 01.03.2022г.;
копие на Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № 267 от 31.03.2021г. и с № 441 от
16.06.2023г., както и копия на длъжностни характеристики на Д. Л. и С. Д..
Показанията на свидетелите Д. Л. и М. Г. се характеризират като вътрешно логични,
последователни, еднопосочни, обосновани и достоверни. Те намират подкрепа и в
кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това съдът се доверява изцяло на
събраните по делото гласни доказателства.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са достоверни,
обективно съществуващи и непротиворечиви. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Съдебният състав изцяло се доверява на АУАН № F764672 от 22.04.2024г., Протокол
за извършена проверка в обект сер. АА № 0161411, опис на налични пари в каса към
момента на започване на проверката и дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г., тъй като
тези писмени доказателства взаимно се подкрепят и намират опора в показанията на
свидетелите Л. и Г..
Обективни, непредубедени и достоверни се явяват и приложените на лист 10, лист 11
и лист 15 от делото писмени документи. Те намират потвърждение в показанията на св. Л. и
Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0161411. Поради това съдът кредитира
отчета на фискална памет за 12.04.2024г., фискалния бон от 13.04.2024г. и дневния отчет от
13.04.2024г. Следва, обаче, да се посочи, че тези писмени доказателства нямат пряко
отношение към предмета на доказване по настоящото дело, но имат значение за
установяване на факти, които според съда отегчават отговорността на Дружеството –
жалбоподател.
Приложените на лист 16-18, лист 40, лист 41 и лист 45 от делото Заповеди на
Изпълнителния Директор на НАП са официални документи, които са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. Приложените на лист 42-44 и лист 46-48 от делото писмени документи намират
опора в цитираните по-горе Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и доколкото са
непредубедени, обективни и достоверни, съдът ги кредитира. От съвкупната преценка на
извлечение от Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № I-147 от 01.03.2022г.,
Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № 267 от 31.03.2021г. и длъжностната
характеристика на Д. Л. се доказва, че той е заемал длъжността „инспектор по приходите“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности”, Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Сектор „ГКПП и мобилни групи“ – София 3 и на
основание чл.193, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и точка 2 от Заповед №
ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП е имал правото да съставя
АУАН. Въз основа на точка 1.1, б. „г“ от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на
Изпълнителния Директор на НАП, Заповед № 441 от 16.06.2023г. на Изпълнителния
Директор на НАП, длъжностната характеристика на лист 46-48 от делото и на основание
чл.193, ал.2 от ЗДДС съдът приема, че С. Д. в качеството си на Началник Отдел
„Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция /ГД/
4
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е бил оправомощен от Изпълнителния
Директор на НАП да издава Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от
13.05.2024г. Това означава, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица.
Приложените на лист 12-14 от делото декларации по същество съдържащ
свидетелски показания на подписалото ги лице. Доколкото те не са дадени устно и
непосредствено пред съда - те не може да се тълкуват като гласни доказателства. Те не
представляват и писмени доказателства по смисъла на закона. Поради това съдът ги остави
извън доказателствената съвкупност и не ги подложи на анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е насочена срещу
акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В случая датата на установяване на нарушението и датата на неговото извършване
съвпадат и това е датата 12.04.2024г. Доколкото Актът е съставен на 22.04.2024г., този
съдебен състав счита, че са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От
съставянето на Акта на 22.04.2024г. до издаване на обжалваното Наказателно постановление
на 13.05.2024г. е минало по-малко от месец, т.е. спазени са и сроковете по чл.34, ал.3 от
ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Видно от мотивите, изложени по-горе, конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица – с оглед приложените по делото Заповеди
на Изпълнителния директор на НАП и нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС.
След служебна проверка съдът установи, че между Акта и Наказателното
постановление има съответствие при словесното и цифровото описание на нарушението.
Според настоящия съдебен състав административно – наказателното обвинение срещу
„****” ЕООД е ясно формулирано и не е допуснато ограничаване в правото на защита на
наказаното лице да разбере защо му се ангажира административната отговорност.
Доколкото в Акта и в НП е посочено, че в обекта има монтирано фискално
устройство, което е в достатъчна степен индивидуализирано и е записано, че има активни
функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като е отбелязано, че касовата
наличност съгласно отпечатан дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г. е в размер на
00,00 лв., а фактическата касова наличност съгласно изготвен опис на паричните средства е
в размер на 1004,54 лв. и е установена положителна разлика в касовата наличност в размер
на 1004,54 лв., която не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно
въведени“ суми, съдът приема, че в АУАН и НП са посочени всички съставомерни елементи
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Освен това в Акта и в
Наказателното постановление са отбелязани времето и мястото на проверката и на
5
извършване на нарушението. Индивидуализиран е и търговецът. Доколкото нарушението е
свързано с регистриране на всяка промяна на касовата наличност във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, правилно
е прието, че нарушител е търговецът, който извършва търговска дейност в проверявания
обект, а не продавачът или друго физическо лице, оправомощено да борави с касовия апарат.
Изрично в Акта и в НП е записано не само колко е установената касова и фактическа
наличност, респ. колко е констатираната разлика, но е отбелязано и това, че тази разлика в
размер на 1004,54 лв. не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно
въведени“ суми. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да очертаят рамките на
конкретното обвинение и да позволят на нарушителя да организира защитата си. Поради
това съдът приема, че в хода на административно – наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за
отмяна на Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да се реши
по същество.
Описанието на нарушението в Акта и посочената в него правна квалификация
очертават кръга на доказателствено – релевантните факти (стр.67 и стр.69 от „Процесът по
ЗАНН“ с автори Л.П. и Р.И., София 2009г., Издателство „Сиела“). Тези теоретични
положения, отнесени към конкретните АУАН и Наказателно постановление, показват, че
предметът на доказване на конкретното административно – наказателно обвинение е дали
„****“ ЕООД на 12.04.2024г. в стопанисвания обект – бар „Родерик“, находящ се в гр.
София, ул. „Цар Шишман“ № 29А е имал: 1) фактическата наличност в касата в размер на
1004,54 лева; дневен оборот от монтираното фискално устройство в размер на 00,00 лева; 2)
неотразяване и нерегистриране във фискалното устройство на установената положителна
разлика от 1004,54 лева чрез функцията „служебно въведени“ суми – при посочена от
административно – наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. От тук съответно следва изводът, че според
АУАН и НП е без значение и не е предмет на доказване дали въпросната разлика от 1004,54
лева представлява укрити приходи и дали има щета за фиска. Отделно от това - нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не предвижда като резултат (елемент от
фактическия състав на нарушението) укриване на доходи чрез неотразяване на приходи.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че при преценката по съществото на спора
съдът следва да се води от онези факти и обстоятелства, които рамкират административно –
наказателното обвинение още с АУАН и които покриват състава на вмененото нарушение.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (в сила към 12.04.2024г.) извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на фискалното устройство се регистрира в него чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми.
6
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира, се
налага изводът, че по делото е безспорно доказано, че на 12.04.2024г. към момента на
проверката от служителите на НАП в проверявания обект е имало реално 1004,54 лева в
касата (видно от опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката) при
наличност във фискалното устройство според извадения дневен „Х“ отчет № 0008868 от
12.04.2024г. – 00,00 лева. В този смисъл са АУАН № F764672 от 22.04.2024г., Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0161411, опис на налични пари в каса към момента
на започване на проверката, дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г. и показанията на
свидетелите Л. и Г.. От съвкупната им преценка съдът установява, че към момента на
проверката на 12.04.2024г. в бар „Родерик“, находящ се в гр. София, ул. „Цар Шишман“ №
29А, стопанисван от „****“ ЕООД е констатирана разлика между фактическата наличност в
касата и наличността от фискалното устройство в обекта в размер на 1004,54 лева, без тази
разлика да е била отразена и регистрирана във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ суми.
От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е реализиран съставът на
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 на 13.12.2006г. на МФ. Всяка промяна на
касовата наличност следва да бъде отразена във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като причината, поради която това не
е сторено е ирелевантна за съставомерността на деянието и евентуално може да има
значение при индивидуализацията на административно-наказателната отговорност.
Процесното нарушение е формално. То е довършено с неотразяването и
нерегистрирането във фискалното устройство (в случая чрез операцията „служебно
въведени“ суми) на реално налични в касата пари. Причиняването на щета за фиска не е
елемент от фактическия състав на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Задължено лице в случая е лицето, което осъществява търговска дейност в
проверявания обект. Събраните по делото доказателства (АУАН, Протокол за извършена
проверка в обект, опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката,
дневен „Х“ отчет № 0008868 от 12.04.2024г. и показанията на свидетелите Л. и Г.)
установяват, а и жалбоподателят не оспорва, че към датата на нарушението задължено лице
е „****“ ЕООД.
Административната отговорност на юридическото лице „****“ ЕООД е обективна и
безвиновна. Поради това СРС счита, че конкретно вмененото на Дружеството -
жалбоподател нарушение е реализирано и от субективна страна.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба
– за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лева, а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по чл.185,
ал.1 от ЗДДС (за физическите лица, които не са търговци - „глоба” в размер от 200 до 1000
7
лв.; за юридическите лица и едноличните търговци – „имуществена санкция” в размер от
1000 до 4000 лева). С оглед данните по настоящото дело съдът приема, че доколкото
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е издадена от Министъра на финансите на основание
чл.118, ал.4 от ЗДДС и представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от
ЗДДС, то на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС следва да се определи административното
наказание, което да се наложи на лицето, извършило в случая нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. От изложените по-горе мотиви става ясно, че това
лице е „****“ ЕООД, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на него следва да
бъде наложена „имуществена санкция“ в диапазона от 6000 до 20 000 лева или от 1000 до
4000 лева – в зависимост от това дали нарушението води или не води до неотразяване на
приходи.
Анализът на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се
наложи на юридическо лице санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС следва
нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Този резултат следва да е въведен като
елемент от фактическия състав на нарушението, да е посочен в АУАН и в Наказателното
постановление и да е очертан в кръга на доказателствено – релевантните факти. В този
смисъл са Решение № 4114 от 18.06.2018г. на АССГ – IX касационен състав; Решение №
3956 от 13.06.2018г. на АССГ – XI касационен състав и други. В конкретния случай в АУАН
и в НП не е посочено дали процесните 1004,54 лева представляват неотразени приходи от
продажба или от други действия. Доколкото административно – наказващият орган не
твърди въпросната разлика да представлява реализирани, но неотразени продажби, нито
въззиваемата страна е събрала доказателства за това (доколкото в деня на проверката –
видно от Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0161411 и показанията на
свидетелите Л. и Г. е била извършена контролна покупка на стойност 14,00 лева, за която не
е бил издаден фискален касов бон, но няма събрани доказателства за други клиенти, на
които в проверявания ден не е бил издаден фискален касов бон, а от една контролна покупка
на стойност от 14,00 лева не може да се презумира и по пътя на житейската логика да се
достигне до извода, че е имало и други покупки, от които да има реално получен приход,
който да не е бил отразен във фискалното устройство на обекта - доколкото няма събрани
такива доказателства), настоящият съдебен състав счита, че не може (без надлежно
повдигнато административно обвинение за неотразяване на приходи и без събрани
доказателства за това) да се приложи чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС. Поради това СРС приема,
че са налице основанията за налагане на имуществената санкция на „****“ ЕООД по чл.185,
ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, която от своя страна съответства на вменената за нарушена
правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, чийто фактически
състав не включва реализиране и неотразяване на приходи.
Важно е да се отбележи, че с обжалваното НП административно – наказващият орган
също е стигнал до извода, че приложимата санкционна норма е чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС, т.е. че имуществената санкция на Дружеството – нарушител следва да бъде
определена в диапазона от 1000 до 4000 лева. Отегчаващи отговорността обстоятелства в
8
случая са неиздаването на касов бон за контролната покупка и некоректното отразяване на
продажбите по данъчна група. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че преди
процесното деяние няма данни „****“ ЕООД да е имало други административни нарушения.
С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счита, че имуществената санкция на „****“ ЕООД следва да
бъде отмерена в рамките над минимума и под средния размер, предвиден чл.185, ал.2, изр.2,
вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. 2000 лева. Доколкото, обаче, съдът е сезиран по жалбата на „****“
ЕООД и съществува забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, съдът не може
да увеличи размера на имуществената санкция, наложена с процесното Наказателно
постановление, поради което следва да потвърди определения с Наказателното
постановление размер от 1000 лева на имуществената санкция на „****“ ЕООД.
Конкретното нарушение е формално и представлява типична проявна форма на
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Установената разлика
между фактическата наличност и отчетената на фискалното устройство не е пренебрежимо
малка. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Има и отегчаващи отговорността обстоятелства. Дали фискът е ощетен или
не е без значение за фактическия състав на нарушението, тъй като то е формално и се счита
за довършено и без да са настъпили вреди. Поради това СРС счита, че в случая не следва да
се прилага чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко, изложено по-горе, този съдебен състав достигна до извода, че
обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
По делото е налице искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претенцията е основателна и съобразена с
разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК. Съгласно чл.63д, ал.1
от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по
реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на
основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на НАП следва да
се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и
да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Йо..
Поради това и доколкото самият правен спор не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, настоящият съдебен състав прие, че Дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер над минималния и
под средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 100
лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 769600-F764672 от 13.05.2024г., с
което Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при НАП е наложил на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „****“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. ****,
с управител : Л.С.Р., с едноличен собственик на капитала : Е.Й.Ж., да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева за направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10