№ 1407
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100113125 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от А.И. З. срещу С.О. за
осъждането й да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 10.09.2021 г.,
при излизане от магазин на ул. ******* се отправила в посока ул. „Цар Асен“.
Там попаднала на участък с неравни, неукрепени и липсващи плочки до
съществуваща шахта. При стъпване върху плочките те поддали и ищцата
паднала, като се подпряла на лявата си ръка и ляво коляно. Изпитала остра
болка и получила отоци в наранените места. Няколко часа по-късно посетила
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където се установило счупване на долния
край на лъчевата кост. Поставили й шина и й предписали щадящ режим,
провеждане на рехабилитация, контролни прегледи и прием на медикаменти.
В резултат на инцидента претърпяла и продължавала да търпи болки и
страдания, както и неудобства в ежедневието, които оценява на 26 000 лева.
Моли ответникът да й заплати исковата сума, ведно със законната лихва от
10.09.2021 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
1
иска. Счита, че не е недоказана причинната връзка между падането и вредите.
Не било ясно и точното място, където е настъпил инцидентъта. Оспорва
размера на предявения иск. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която не проявила необходимата бдителност и
съобразителност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят И.Б., очевидец на инцидента. Разказва,
че през 2021 г. била на работа в магазин „Бимбо“, управител на който е
ищцата А.З.. Вдясно, встрани от входа на магазина, на тротоара била
разположена шахта. А. се спънала и паднала на лявата си страна. Подпряла се
с лявата си ръка на земята. Свидетелката заявява, че на това място често се
случвало да падат хора, защото около шахтата има дупки, пропукани плочки
и луфтове.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, според
което на мястото на инцидента, описан от св. Б., има недостатъци, които са по
цялата инженерна инфраструктура: неравности по профила на плочника,
пропадания, липса на достъпна архитектурна среда, извадени и липсващи
плочки, разхерметизирани площи и фуги от профила на плочника, през които
навлизат води от дъжд и разтопен сняг, стърчащи бордюри, пътни ивици и
градински бордюр, шахти за ремонт, подмяна и рекодиране, счупени или
напукани отделни бетонови плочки. Вещото лице инж. П. Г. е извършил оглед
на мястото на инцидента и е установил, че настилката на тротоара
представлява плочник от бетонови тротоарни плочки с размер 40/40 см. и че е
неравна по цялото дължина, като на места денивелацията е и повече от 5 см. В
момента н аогледа капакът на електроразпределителната чугунена решетка не
е подменен с нов или наместен и рекордиран, не са ремонтирани шахтата и
плочникът около нея и няма ограничаващо средство за преминаване през
шахтата. При така констатираната тежка амортизация на пътната настилка,
падането на пешеходците е възможно, а за преодоляването му се изисква
повишено внимание на преминаващите.
По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото
лице за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази
документация и след личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че
2
описаните увреждания – счупване на долния край на лявата лъчева кост и
контузия на лявото коляно, се намират в причинно-следствена връзка с
инцидента на 10.09.2021 г. Докато контузията на долния крайник е причинило
болка, то счупването на лъчевата кост е причинило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
Проведеното лечение било консервативно по своя характер и
включвало ръчно наместване на счупването и поставянето на гипсова
имобилизация лява гривнена става и предмишница. Счупването на лъчевата
кост в нейния долен край се получавало при падане върху ръката, при което
силата на тежестта се предава по оста на крайника. Търпените от пострадала
болки са продължили около три месеца, като през първите 45 дни те били с
по-голям интензитет.
При липса на настъпили усложнения, прогнозата за възстановяването
била добра, но вещото лице допуска възможност за функционален дефицит на
ръката в областта на гривнената става. При извършения преглед е установен
ограничен обем на движение на китката нагоре от 20 градуса при норма 50
градуса.
За търпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Х.П., син на А.З.. Разказва, че баща му
отишъл да я вземе майка му, която се прибрала с болки в лявата ръка и лявото
коляно. На коляното имала синина, а ръката й била подута. Помислили, че
болката ще намалее. Сложили лед, но след един час болките в ръката се
засилили и затова баща му закарал пострадалата до „Пирогов“. Там се
установило, че майка му е със счупена ръка. Сложили й гипс, с който била
около месец и половина. Коляното й било наранено, но нямало счупване. Не
можела да ходи на работа в магазин, на който била собственик. При
необходимост от придвижване свидетелят бил неин шофьор. Той пазарувал, а
сестра му се занимавала с домакинската работа. След отстраняване на гипса
ходела на процедури за възстановяване. Рехабилитацията продължила около
два месеца, след което се почувствала по-добре.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от А.И. З.
срещу С.О. за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
3
неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В
случая С.О. е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил
по необезопасената пътна мрежа.
Ул. „Гургулят“ в гр. София, на която се е намирала компрометираната
пътна настилка, е собственост на ответната община. Този извод се обуславя и
от императивната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП.
Пътят, на който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно
ответната община. Тя изпълнява законово вменените й задължения
посредством възлагане на определена работа на физически лица, нейни
служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите
мерки, в изпълнение на своите служебни задължения, да осигурят
безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска
собственост на всички участници в движението.
4
В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са
изпълнили задължението си да поправят амортизираната пътна настилка, като
отстранят неравности и пропадания на тротоара, където ищцата, като
пешеходец, е пропаднала, нито са я обозначили по начина, който законът ги
задължава да го направят. Като е попаднала в тази неравност на пътя, ищцата
е получила безспорно установените увреждания – счупване на долния край на
лява лъчева кост и контузия на ляво коляно.
Свидетелят, очевидец на механизма на увредата, описва и мястото като
типично за подобен род инциденти, причиняващи постоянни увреди на
пешеходците в този участък от улицата. Показанията на И.Б. съдът приема
като обективни и съответни на установеното от вещото лица инж. Г..
Компрометираната пътна настилка е причина за падането на А.З. в
необозначената неравност и за произтеклите за нея увреждания.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа
за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието
обезщетение ищцата претендира, са причинени именно от инцидента на
10.09.2021 г. За правилно провеждане на лечението се е наложило З. да носи
гипсова имобилизация в продължение на месец и половина. Обездвижването
на горния крайник, освен съпътствало от интензивни болки, е причинило на
ищцата естествени затруднения, свързани с грижи за домакинството.
Възпрепятствана е била да полага труд и да се занимава с ежедневните си
дейности. Самостоятелното й придвижване е било невъзможно и това я е
поставило в зависимост от други хора, които да я превозват извън дома й.
Затрудненията в движението трайно са се отразили на начина на живот на З.,
препятствайки обичайната й преди инцидента активност.
Възстановителният период е продължил около три месеца, в каквато
насока са показанията на свидетеля П. и заключението на вещото лице д-р С..
Видно от представените с исковата молба болнични листове, за периода от
13.09.2021 г. до 28.10.2021 г. А.З. е ползвала болничен поради счупването на
долния край на лъчевата кост. Към момента е налице ограничен обем в
движението на горния ляв крайник в областта на гривнената става в посока
5
нагоре, което неминуемо причинява дискомфорт на пострадалата.
Нормалният начин на живот на ищцата безспорно е бил нарушен.
Вследствие травматичните увреждания и особено невъзможността за
самостоятелно придвижване, З. е била възпрепятствана да упражнява
професията си и да води обичайния си социален живот.
Като съобрази възрастта на пострадалата – 51 г. към датата на
инцидента, тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин на живот,
както и ограниченията в обема на движение на лява гривнена става, съдът
намира, че 10 000 лева е справедлив размер на обезщетението. При
определянето му съдът съобразява липсата на оперативни интервенции,
загрозяващи белези, усложнения в процеса на лечение и добрата перспектива
за възстановяване.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира
за неоснователно. В отговора се твърди, че З. не е проявила необходимата
бдителност. По смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Следователно, тази категория участници в движението имат
право на изправна пътна инфраструктура и съответно на закона очакване
общинските органи да изпълняват задълженията си по осигуряването й. Не
съществува тяхно задължение да се придвижват зигзагообразно,
заобикаляйки препятствия, които не са дори обозначени. Ответникът не може
да черпи права от неправомерното си поведение, като се намали дължимото
на пострадалия обезщетение по причина на неизпълнение на задължение,
което законът не му вменява.
До сумата от 10 000 лева съдът намира искът за основателен и
подлежащ на уважаване, а за горницата до 26 000 лева следва да бъде
отхвърлен. Сумата от 10 000 лева се дължи ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 10.09.2021 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
На ищцата се дължат разноски по представения списък по чл. 80 от
ГПК в размер на 1 171.48 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, С.О., с адрес гр.
София, ул. ******* да заплати на А.И. З., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „******“ ******* сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на долния край на лява
лъчева кост и контузия на ляво коляно, при падане на компрометирана пътна
настилка на тротоара на ул. „Гургулят“ в гр. София на 10.09.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., с адрес гр. София,
ул. ******* да заплати на А.И. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„******“ ******* сумата от 1 171.48 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7