РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Благоевград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210103148 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. /**, чрез адвокат В. Г. против „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Х.В., П. В. и В. Тот.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответника „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Х.
М., П.В. и Виктор Тот да заплати на А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата в
размер на 1660,00 лв., представляваща платена от ищцата сума без правно основание.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се, че в началото на 2023г. представител на ответното дружество позвънил на
ищцата по телефона с искане за заплащане на сума в размер на 1600 лева. Ищцата твърди,
че с ответника няма валидно сключено облигационно правоотношение, но наред е
телефонните обаждания същевременно получавала и смс-и на телефонния й номер за
дължими суми към него. Сочи се, че във всеки смс я уведомявали, че дължи суми по договор
за потребителски кредит № 393416 от 30.01.2020г. е кредитодател „Сити Кеш“ ООД. Твърди
се, че до този момент съдебно производство не е инициирано от кредитодател „Сити Кеш“
ООД с това вземане, нито някога е издавана заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Не
се оспорва, че между Сити кеш и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит през
2020г. за сума от 800,00 лева, но от тогава до днес - Писма или уведомления не е получавала
нито от ответника, нито от „Сити Кеш“ ООД, от които да е уведомена, че двете дружества са
свързани. Твърди се, че кредитодателя по никакъв начин не е свързан е ответното дружество.
Излага се, че в края на 2023 год., поради непрекъснатите обаждания и заплахи, както и
получаване на смс-и за дължими към ответника суми и поради погрешно впечатление, че
сумата е дължима по сключен със „Сити Кеш“ ООД договор, чрез адвокат В. Г. превела
исканата претецията от ответника в размер на 1660 лева към дата 19.12.2023г., както и
превела и такса в размер на 15 лева за издаване на удостоверение за липса на задължения, в
което отново бил упоменат договор за потребителски кредит № 393416 от 30.01.2020г. с
кредитодател „Сити Кеш“ ООД. Счита се, че не е налице възникване на спорното вземане,
1
т.е. не е налице валидно правно основание за получаване на вземането и същото не е
дължимо от мен А. И. към ответника.
С Разпореждане № 3677/10.12.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен
на 17.12.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 03.01.2025 г. ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Преви се възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Твърди се, че на 30.01.2020 година А. К. И., ЕГН **********, е сключила Договор за
потребителски кредит № 393416 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата
от 800,00 лева, срещу което се съгласила да върне една вноска в размер на 1250,00 лева в
срок до 15.03.2020 г., като бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.62 %. Излага се, че в чл. 39, ал. 1 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено, че всички писма,
покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати
от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при
подписването на договора за заем, в т.ч. електронни, за кореспонденция. Твърди се, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Твърди
се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него в договора имейл адрес на
18.07.2022 година. Излага се, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че
процесното задължение е платено от ищеца на ответника без правно основание.
С Определение № 352/15.02.2025 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител – адвокат Г., която не се явява, но в депозирана молба изразява
становище, че поддържа депозираната искова молба. Изразява становище по същество на
делото и се претендират сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник
- юрисконсулт Христов, който не се явява, но в депозирана молба изразява становище по
същество на делото и претендира сторените по делото разноски.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
С отговора на исковата молба ответникът е представил Договор за паричен заем
Кредирект № 393416 от 30.01.2020г., между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* (Заемодателя)
и А. К. И., с ЕГН ********** (заемателя), видно от който е, че „Сити Кеш“ ООД е
предоставил на А. К. И., като кредитополучател сумата от 800,00 лв.; при следните
параметри : годишен процент разходи 48.62%; брой вноски 1х840,05лева; Фиксиран лихвен
процент 40,05 %; обща сума за плащане 840,05 лв., Такса за експресно разглеждане - 409,95
лева, вноска с Такса за експресно разглеждане – 1250,00 лева /л. 30-31/.
2
Съгласно чл. 4 от договора, ГПР на заема не включва възможни разходи, които
Заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата
официална интернет страница. Съгласно т. 2 от Тарифата, Разходите за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните
забава за плащане на погасителна вноска. Разходите се правят еднократно и сборът им не
може да надвишава 60,00 лева за Продукт Кредит до заплата и 100,00 лева за Продукт
Потребителски кредит за целия период на Договора и за двата продукта. Съгласно т. 3 от
Тарифата, при забава от 60 дни за Продукт Кредит до заплата и при забава до 90 дни за
Продукт Потребителски кредит, се начислява сума в размер на 10 процента от остатъка на
дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са
дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено
задължение.
По делото е представена и Тарифата на таксите и разходите събирани от Сити Кеш от
неговите клиенти. От страна на ответника са представени и Общите условия на „Сити Кеш“
ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 година /л. 35-61/.
От страна на ищцата са представени разписки чрез ИзиПей, от които се установява, че
на 19.12.2023 година А. И., чрез адвокат Г. е внесла по сметка на АПС Бета България сумата
от 1660,00 лева, както и е представена разписка, от която става ясно, че чрез Касите на
ИзиПей ищцата на 30.01.2020 година е получила от Сити Кеш отпуснатия кредит в размер
на 800,00 лева.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 13.01.2022 година, сключен между „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/ и „Сити Кеш“
ООД /цедент/, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, като по делото е
представено и приложение № 1.
От страна на ответника е представено уведомление за цесия, изпратено по имейл
адреса на ищцата от АПС Бета България, с което я уведомяват за цедиране на вземането.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, с който ищецът претендира
връщане на нещо което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването, а ответникът следва да докаже наличието на правно основание за получаването.
Не се оспорва от страна на ищцата, че е сключила със „Сити Кеш“ ООД Договор за
паричен заем Кредирект № 393416 от 30.01.2020г. Установи се по безспорен начин от
приложената разписка от дата 30.01.2020 година, че „Сити Кеш“ ООД е предоставило на
ищцата сумата от 800,00 лева по процесния кредит, която сума И. е получила на Касата на
ИзиПей, както и се установи от приложената разписка от ИзиПей, че на 19.12.2023 година
ищцата е внесла по сметка на АПС Бета България сумата от 1660,00 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението, че не е уведомена за цедиране на
вземането, тъй като видно от приложеното уведомление за цесия, същото е изпратено по
имейл адреса на ищцата от АПС Бета България, с което същата е уведомена, че се цедира
вземането с АПС Бета България. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Общите условия, всички писма,
покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати
от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при
подписването на договора за заем или електронен адрес, посочен от страните като адреси, в
това число електронни, за кореспонденция.
3
Видно от приложения по делото договор, в т. 2 от договора, ищцата е посочила не само
постоянен/настоящ/ адрес, но е посочила и имейл адрес и телефон за контакти.
По отношение твърдението на ищцата, че е платила процесната сума от 1660,00 лева на
ответното дружество без правно основание и й се дължи връщане, тъй като не е уведомена
за цедиране на вземането, съдът намира това твърдение за неоснователно и неотносимо към
предмета на делото, тъй като както се установи по-горе същата е уведомена за цесията на
посочения в договора за кредит имейл адрес, а отделно от това е извършила плащане не на
кредитодателя, а е извършила плащане именно на цесионера.
Въпреки, че ищцата не основава връщане на сумата като платена по недействителен
договор по чл. 22 ЗПК, като това искане го прави едва в становището преди провеждане на
съдебното заседание, съдът следва да съобрази трайната съдебна практика на ВКС, съгласно
която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност
на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с
осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези :
- при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК
на ВКС, решение № 229/21.01.2013г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение №
252 от 21.03.2018г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011г. по т.
д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018г. по гр. д. № 4497/2017 г. на
ВКС, III г. о.
- при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение 23 от
07.07.2016г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 01.08.2018г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II
т. о.
- при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018г. по гр. д.
№ 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198/10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV
г. о, решение № 384 от 02.11.2011г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Ето защо, с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на
настоящия правен спор, не само следва да обсъди наведените от ищеца доводи, а също и да
извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на
описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
следи служебно.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и т.20, чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
4
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени
процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар.1 и чл. 4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че посочената неустойка не се включва в ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Следва да се посочи и че съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства, се изясни,
че в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е изплатил на ответника сумата в
размер на 1660,00 лева, докато размерът на отпуснатия кредит е в размер на 800,00 лева.
Предвид съображенията, изложени по-горе, то плащането от ответника над сумата от 800,00
лева до 1660,00 лева е осъществено по договор, който е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, вр. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата над главницата, която е в
размер на 800,00 лева, а именно сумата в размер на 860,00 лева, респ. предявеният иск
следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, като за сумата над 860,00
лева, до предявения такъв от 1660,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца се претендира сумата от 66,00 лева – заплатена държавна такса и
сумата от 500,00 лева – заплатен адвокатски хонорар.
От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение.
И двете страни правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско,
5
респ. юрискосултско възнаграждение.
По отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева, съдът съобразявайки задължителна за националните юрисдикции практика на
СЕС, която има превес над националната такава, както и всички налични и установени
обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на
свършената работа, изразяващи се в подаване на искова молба, както и подаване на писмено
становище преди провеждане на съдебното заседание, както и като взе предвид, че делото е
приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуален представител на ищеца,
съответно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по същото не са
разпитвани свидетели, не са изслушвани вещи лица по назначени експертизи, и както взе
предвид материалния интерес на делото, намира, че претнедирания размер на адвокатско
възнаграждение не е прекомерен.
Същите доводи следва да бъдат взети предвид и при определяне на юрисконсултското
възнаграждение, тъй като от страна на процесуалния представител на ответника също е
депозиран единствено отговор на исковата молба и е депозирано становище преди
провеждане на съдебното заседание, като представител не се е явил в проведеното съдебно
заседание. Ето защо на ответника следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
С оглед на гореизложеното, и с оглед частичното уважаване на предявения иск, следва
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 293,22 лева, разноски
за исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите, а ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата в размер на 48,19 лева, разноски за
исковото производство, съобразно отхвърления размер на претенциите.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, офис 3,
представлявано от управителите Х. М., П.В. и В. Т., да заплати на А. К. И., ЕГН **********,
с адрес гр. *****, сумата в размер на 860,00 лв. /осемстотин и шестдесет лева/,
представляваща платена от ищцата сума без правно основание по недействителен Договор
за паричен заем Кредирект № 393416 от 30.01.2020г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК ********* (Заемодателя) и А. К. И., с ЕГН ********** (заемателя), вземанията по
който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 13.01.2022 година, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 860,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.11.2024 година/ до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
уважения размер от 860,00 лева до предявения иск за главница от 1660,00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Х.
М. П. В.и В. Т., да заплати на А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** сумата в размер на
293,22 лева /двеста деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. **** да заплати на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 81В, офис 3, представлявано от управителите Хр- Ма-, П. Ва.и В. Т. сумата в
размер на 48,19 лева /четиридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част от иска.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7