№ 55
гр. Чирпан, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20235540200170 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Съдът е сезиран с жалба от К. Р. В., гражданин на Република И., чрез адв. Е. К. Х. от АК –
П. за отмяна на Заповед за задържане на лице от 20.04.2023 г., УРИ: 375 зз-200 от 20.04.2023 г. на
РУ на МВР - Чирпан.
В съдебно заседание адвоката на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Д. Е. Ж. - полицейски орган в РУ – Чирпан лично и чрез
упълномощения гл. юрисконсулт М.А., изразяват становище постъпилата жалба да бъде оставена
без уважение. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна.
С обжалваната Заповед за задържане на лице от 20.04.2023 г., УРИ: 375 зз-200 от
20.04.2023 г. на РУ на МВР - Чирпан, издадена от Д. Е. Ж., полицейски орган в РУ – Чирпан е
постановено задържане за срок от 24 часа на лицето К. Р. В., ЛЧН ***, в помещение № 4 за
временно задържане на РУ на МВР - Чирпан, считано от 9.50 часа на 20.04.2023 г. Заповедта е
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 64 от ЗМВР, като от фактическа страна
налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано с
„неизпълнение на устно разпореждане на орган на МВР изразяващо се в непредставяне на
документи за самоличност поради вземане на отношение по ЗДвП от което бе невъзможно
установяване на самоличност“.
От показанията на свидетеля И.Д.Б. се установява, че на 20.04.2023 г. заедно със
1
жалбоподателя К. Р. В., с който живеела на съпружески начала, пътували за град Пловдив.
Свидетелката влязла по работа в банка, като след няколко минути влязъл В., който на италиански и
казал, че има проблем с полицията и свидетелката трябва да излезе, защото не разбирал.
Свидетелката излязла след около 3-4 минути и като отишла до колата видяла, че В. е с белезници
като разбрала, че ставало въпрос за документи. След това свидетелката управлявала колата до
полицията, след което занесла документите на В., които били в автомобила и чакали около 2 часа.
От показанията на свидетеля А. С. И., полицейски служител в РУ – Чирпан се установява,
че на процесната дата са извършили проверка на жалбоподателя по повод неправилно паркиран
автомобил управляван от В., при която последния е започнал да спори и е отказал да даде
документите си за самоличност поради което са му поставили белезници. В това време е дошла
жената на В., която била свидетел на задържането на която свидетеля разпоредил да премести
автомобила, след което откарали В. в РУ – Чирпан. Според свидетеля В. е спорел с полицейските
служители на достатъчно разбираем български език. След това дошла жена му с документите и
така установили самоличността на В..
От показанията на свидетеля М. Б. Т. се установява, че В. в РУ – Чирпан крещял на
български, говорел на български, макар и леко развален и разбирал български.
От показанията на свидетеля Ю. М. П. се установява, че В. може да разговаря на български,
като свидетеля не може да посочи дали може да чете на български език.
От приложената Заповед за задържане на лице от 20.04.2023 г. се установява, че В. е бил
задържан в 9.50 часа и освободен в 11.30 часа, което кореспондира с показанията на св. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Упражняването на правомощието за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл. 72 от ЗМВР от страна на полицейския орган е в условията на оперативна
самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, дали при
наличие на нормативно установените фактически предпоставки, да наложи или не принудителната
административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са били спазени изискванията на чл. 146, т.
1 от АПК, тъй като обжалвания административен акт – заповед за задържане на лице е бил издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона
правомощия.
Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР като всяка ПАМ налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР,
в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
В случая съдът счита, че приложената ПАМ се явява несъответна на целта на закона, тъй
като е бил нарушен един от основните принципи на административния процес, регламентиран в
чл. 6 от АПК, а именно - принципът за съразмерност при упражняването на административните
правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на
2
ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел (Така Решение № 397 от
1.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 474/2020 г.).
В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за установяване на
самоличността на жалбоподателя, реално е било необходимо и оправдано налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в хипотезата на чл. 72, ал.
1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, установяването на самоличността се извършва
чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В
случая се установи по несъмнен начин, че самоличността на жалбоподателя е могла да бъде
установена, както чрез документите му, за които се събраха данни, че са били в колата, така и чрез
сведения от св. Б. която безспорно е познавала лицето. В тази връзка следва да се посочи, че
свидетелят А. С. И., полицейски служител в РУ – Чирпан присъствал при проверката на
жалбоподателя сочи в показанията си, че са установили самоличността на В. от документите,
които е донесла жена му, което кореспондира и с показанията на св. Б..
На следващо място от доказателствата по делото, вкл. от изготвената справка от РУ –
Чирпан се установява, че К. Р. В., ЛЧН *** е със статут на постоянно пребиваващ в Република
България и притежава удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС. Отразеното в справката,
че В. борави добре с български език не означава, че жалбоподателя действително владее писмено
и говоримо български език в достатъчна степен за да може да прочете и разбере обжалваната
заповед. В показанията си свидетелите Т., И. и П. сочат, че В. говорел на достатъчно разбираем
български език, макар и леко развален, но по делото не се представиха никакви доказателства, че
задържаното лице владее писмено български език за да може да прочете и разбере заповедта за
задържане и др. документи, които са му представили. Напротив, от показанията на св. Б. се
установи, че В. на италиански и е казал, че има проблем с полицията и свидетелката трябва да
излезе, защото не разбирал.
С оглед изложеното, съдът счита, че в случая при издаване на обжалваната заповед на
първо място не е било спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с
прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, а на второ място
издаването на процесната заповед в отсъствието на преводач е довело до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното по-горе съдът намира че подадената жалба против Заповед за
задържане на лице от 20.04.2023 г., УРИ: 375 зз-200 от 20.04.2023 г. на РУ на МВР - Чирпан,
издадена от Д. Е. Ж., полицейски орган в РУ – Чирпан е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски
по делото – такива се дължат. Съдът приема, че направеното възражение за прекомерност на
претендираните разноски е неоснователно – процесуалната защита на жалбоподателя се изразява,
както в подаване на въззивната жалба, така и в явяване на процесуалния представител в
проведените четири съдебни заседания с разпити на свидетели, за да осъществи в пълнота
възложените с договора за правна защита и съдействие права. Поради тази причина на
жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в настоящото производство.
3
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице от 20.04.2023 г., УРИ: 375 зз-200 от 20.04.2023 г.
на РУ на МВР - Чирпан, издадена от Д. Е. Ж., полицейски орган в РУ – Чирпан.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на К. Р. В., ЛЧН ***, представляван от
адв. Е. К. Х. от АК – П., сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4