Р E Ш Е Н И Е
№ 60
гр.Плевен, 28.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 1275
по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба от
л.св.Н.С.А., изтърпяващ наказание в ЗООТ Белене към затвора Белене, срещу
Заповед №Л-4905/07.11.2019г. на Началник отдел СДВРП при ГДИН, с която е наредено
л.св. да бъде преведен в ЗООТ към затвора Варна за доизтърпяване на наложеното
наказание.
В жалбата се твърди, че лишеният от свобода работи в
ЗООТ Белене и се чувства добре там, поради което се моли да не бъде превеждан в
ЗООТ Варна. Иска се отмяна на заповедта.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание л.св.А. се явява лично и моли
заповедта да бъде отменена. Твърди, че му остават да излежи само 15дни от
присъдата, след което излиза от затвора. Сочи, че няма други наказания и моли да
бъде оставен в Белене за оставащите 15дни.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 13.11.2019г. лично на
л.св.А., а жалбата е подадена на 15.11.2019г., видно от пощенски плик на л.3 от
делото. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св.Н.С.А. е постъпил за изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в затвора Белене от затвора Бургас на 23.07.2018г. с първоначално определен Строг режим, който със
Заповед №08-158/08.10.2019г. на Началника на затвора Белене е заменен с общ.
Със Заповед №08-159/09.10.2019г. на Началника на затвора Белене л.св. е
настанен в ЗООТ Белене към затвора Белене.
Със Заповед №Л-4905/07.11.2019г. на Началник отдел
СДВРП при ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.3.3 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. Н.С.А. да
бъде преведен в ЗООТ към затвора Варна за доизтърпяване на наложеното
наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е
посочил, че съгласно т.3.3 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор
на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори
съобразно постоянния им адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, осъденият
следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към затвора Варна, предвид
постоянния му адрес в гр.Добрич.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От фактическа страна по делото се установява, видно от
писмо на л.25, че л.св.А. от постъпването си в затвора Белене работи доброволен
труд по различни ремонтни дейности, като със Заповед №Л-1294/11.12.2019г. е
назначен за хигиенист.
Установява се, че л.св.А. е с постоянен адрес по лична
карта в гр.Добрич.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.3.3 от последната, в ЗООТ Варна към затвора
Варна се настаняват лишени от свобода от област Варна и Добрич, а съгласно т.3.11
в ЗООТ Белене при затвора Белене се настаняват
лишени от свобода от област Силистра и
Разград.
По делото се установява също, че за ЗООТ Варна към
затвора Варна са спазени законоустановените изисквания по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС,
като при капацитет за настаняване 65лица към дата 22.12.2019г. са настанени
59л.св.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед изискванията на чл.62 ал.4 от ЗИНЗС, а именно Началник отдел
СДВРП при ГДИН, който е лице с висше юридическо образование и съобразно Заповед
№Л-3531/06.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН.
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил постоянният адрес на лишения от свобода в
гр.Добрич, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес на лишеното от свобода лице не е предвидено
като релевантно основание за преместването. От последното се налага извод, че
обжалваната заповед за преместване е издадена без да е налице някоя от
предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
като в т.3 на чл.58 е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се
настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т.3.3 от
Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в ЗООТ Варна към
затвора Варна се настаняват лишени от свобода от област Варна и Добрич. В
случая с оглед, че лицето има постоянен адрес в гр.Добрич, съгласно заповедта следва
да изтърпява наказанието в ЗООТ към затвора Варна. В оспорената заповед, обаче,
като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените
от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта,
основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода и
липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за
изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от
свобода в затворническото общежитие към затвора Белене, поради което не може да бъде извършена преценка
относно обстоятелството, че в ЗООТ към затвора Белене не може да се осигури
достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.А., което да налага
преместването му в друго ЗООТ, дори и да са налице доказателства, че
настаняването на л.св. в затворническо общежитие от открит тип към затвора Варна
ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с
основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно
основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1, т.5 от същия и е необходимо
съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано в случая, а и видно от
жалбата не е налице. Следва да се посочи още, че преместването на л.св.А. в ЗООТ
към затвора Варна към настоящия момент няма и да е целесъобразно, доколкото на
лицето остават да изтърпи само 15дни от наложеното му наказание.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-4905/07.11.2019г. на Началник отдел
СДВРП при ГДИН, с която е наредено л.св.Н.С.А. да бъде преведен в ЗООТ към
затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|