Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Асеновград, 14.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Асеновград, трети
съдебен състав, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 60 по описа на АРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на осн. чл. 139 от СК, във вр. с чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК.
Ищецът А.Б.К. твърди, че нама
достатъчно доходи и имущество, за да покрива ежедневните си нужди от средства
за издръжката си, тъй като здравословното му състояние е тежко, страда от заболяване,
което води до инвалидизацията му и налага закупуване на лекарства на стойност
33,56 лева месечно, а доходите, с които разполага са от 217,98 лева на месец от
пенсия. Твърди, че това са единствените доходи, с които разполага, а те не са достатъчни
да покрият разходите му за електричество, вода и наем и храна. Твърди също, че
ответникът е негов син, който притежава собствено жилище и работи, като
получава възнаграждение от около 1500 евро на месец. Ето защо и тъй като не
може да се издържа от доходите си, които са недостатъчни за покриване на
жизненоважни разходи, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира направените по делото разноски, съгласно приложен списък. В писмена
защита поддържа твърденията, направени в исковата молба и счита същите доказани
от събраните поделото доказателства, писмени и гласни, като моли искът да бъде
уважен изцяло. Възразява срещу присъждане на разноски на ответникът, тъй като
не е представил опис за разноски.
Ответникът
Б.А.К. оспорва изцяло иска и моли същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Твърди, че същият е неоснователен, тъй като
ищецът има доходи и притежава имущество, от което може да се издържа, а за него
би било изключително затруднение да му заплаща търсената издръжка. Твърди, че има две деца, на които заплаща издръжка. Освен
това живее на съпружески начала с жена, която има дете, като има разходи свързани
с отглеждането и на него, а възнаграждението, което получава е 560 лева месечно.
Твърди също така, че размерът на пенсията на ищеца е 400 лева, както и че притежава
недвижими имоти и оспорва твърденията, че живее в жилище, което е наето от него.
Твърди, че разполага също така със спестени средства – влог в „Банка ДСК“ ЕАД,
което обосновава извода му, че същият може да се издържа от доходите си. Твърди
също така, че ищецът не страда от посоченото в исковата молба заболяване. Ето защо
моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, претендира заплащане на
разноски.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235
от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът А.К. е неработоспособен. От представената
медицинска документация по делото се установява, че е с влошено здравословно
състояние, като страда от ХООБ, арт.хипертония и злокачествено новообразование
на пикочен мехур, което е довело до инвалидизацията му с 84 процента трайно
намалена работоспособност, пожизнено, видно от приложеното експертно решение на
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ Пловдив ЕООД. Представени са рецепта и касови бележки за
закупуване на медикаменти, но липсват доказателства по делото за наличието на
предписано постоянно медикаментозно лечение и размер на средствата за него.
Ищецът се издържа от доходи от пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и социални надбавки. Размерът на доходите на ищеца се
установява с разпореждане на НОИ, от което е видно, че ежемесечно получава
сумата от 217,98 лв., считано от 01.01.2019 г., както и от удостоверение на АСП,
от което се установява подпомагане със сумата от общо 76,08 лв. (л.141). Или
общият размер на доходите на ищеца, установен по делото, е 294,06 лв.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 70/2001 г. по описа на нот. К. Буюклиева е видно, че ищецът
притежава недвижим имот, представляващ една втора идеална част от дворно място,
ведно с жилищна сграда, построена в североизточната част на парцела, което е
видно и от представеното от ответника и неоспорено удостоверение по декларирани
данни. От същото се установява, че ищецът е декларирал, че е съсобственик на
два жилищни имота в гр. Асеновград, на ул. Тутракан 21, и на ул. Росица 10. Не
се оспорва от ищеца, напротив, признава се обстоятелството, че притежава в
съсобственост и втори жилищен имот, а именно на ул. Росица 10, като е
декларирал, че е собственик на 1/18 идеална част от имота. Същият е съсобствен
по наследство, за което са представени НА от 1974 г. и удостоверение за
наследници на Димитър К..
От същото удостоверение се установява също, че ищецът е
декларирал, че е собственик и на ½ идеална част от лек автомобил Опел Корса.
От представеното извлечение от сметка от Банка ДСК е
видно, че към 10.07.2019 г. ищецът е имал крайно салдо по сметката в размер на
5,98 лв., по същата периодично постъпват суми от НОИ, като от датата на
подаване на исковата молба липсват постъпления на други суми, освен тези за
пенсии. Към началния период 01.01.2018 г. е имало наличност в сметката в размер
на 2 464,63 лв.
По делото е представен нотариален акт, от който е видно,
че ищецът, заедно със съпругата си, се е разпоредил възмездно с недвижим имот,
но същият касае доход, получен 2001 г., поради което съдът счита същият
неотносим към настоящия спор. По тези причини и не кредитира и съобщение до
ищеца от Община Асеновград, МДТ, за дължим данък МПС за 2014 – 2016 г., по
закрита партида.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и възприета в своите изводи от съда,
средномесечната сума за издръжка на ищеца възлиза в размер на 467,56 лв., като
в същата вещото лице е включила недоказани разходи за лекарства, диетично
хранене и др., необходими на ищеца, с оглед възрастта и здравословното му
състояние. Взети са предвид и необходими разходи за вода, ток и горива,
включително представените касови бонови и разписки, въпреки,че касаят жилище на
ул. Тутракан, но видно от мотивите на експертизата са и по-ниски от включените
от вещото лице необходими консумативни разходи за жилище, поради което и съдът
не ги обсъжда отделно от заключението на ССЕ. Прието и неоспорено е и
представеното доказателство за поръчка на гардероб и дограма за сграда на ул.
Росица 10, гр. Асеновград, същите касаят разходи преди завеждане на иска и не
са с характер на постоянни такива, които да бъдат взети предвид при определяне
на нуждата от издръжка, а доколкото са необходими разходи за закупуване на
вещи, извън разходите за консумативи, храна и мед.разходи, то те са взети
предвид от вещото лице при изготвяне на заключението за необходимите средства
за издръжка на ищеца на месец, което съдът възприема изцяло.
Представеният договор за наем съдът не кредитира като
документ, доказващ ежемесечен разход за ищеца. Безспорно се установи по делото,
че наемодателят е сестра на ищеца, като и двамата са съсобственици на имота,
като наследници на общ наследодател. Поради това и ищецът има право да ползва
имота, като съсобственик, съобразно притежаваната от него част от
съсобствеността. Разпитаните по делото свидетели, доведени от ответника, които
се потвърждават и от показанията на свидетелите на ищеца, установяват, че
семейството на ищеца е живяло и преди в жилището на ул. Росица, като свидетелят
Николай К. заяви, че никога семейството му не е заплащало наем за това. Свидетелите
на ищеца Морандов и Серафимова, чиито показания в тази част съдът кредитира
като безпротиворечиви и прие истинни, доколкото се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, установиха, че ищецът живее при сестра си, като
синът му живее в гр. Мадан, а дъщеря му в Белгия. Заявиха, че според тях се
нуждае от средства за издръжка, като и двамата заявиха, че го подпомагат. Установиха
безспорно и обстоятелството, че между страните отношенията са влошени от
миналата година. Не изясниха други конкретни обстоятелства от значение за
делото. Доколкото няма направени възражения по чл. 151 от СК, съдът не обсъжда
наведените в писмена защита на ищеца твърдения, че ищецът не се е
провинил тежко срещу ответника, от когото търси издръжка.
Ищецът А.К. е баща на ответника Б.К., видно от
представеното удостоверение за раждане. Безспорно се установи по делото, че освен
ответника, ищецът има и друго пълнолетно дете – дъщеря, която живее и работи в
Белгия, но за нейните доходи и имущество, както и за възможността и да заплаща
издръжка на баща си не са събирани доказателства по делото и не са навеждани
твърдения от страните. С решение от 19.04.2019 г. по гр.дело 2167/2018 г. по
описа на АРС, бракът на ищецът със съпругата му Фимия Комендарева е прекратен,
видно от приетия по делото препис от решение.
От представените по делото справки от НАП, както и от удостоверение
№ 25 от 17.07.2019 г. на „Футура Карго България” ООД, работодател на ответника, е видно, че същият
получава средно брутно месечно възнаграждение за последната година в размер на
463,14 лв., като от командировки, както е записано в удостоверението, е получил
сума от 29091,02 лв., или средномесечно 2424,25 лв.
От представения към исковата молба нотариален акт от 1999
г. е видно, че ответникът е придобил недвижим имот – апартамент в гр. Мадан.
От приетото по делото решение по гр.дело 1881/2014 г. по
описа на АРС е видно, че ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
сина си Валентин в размер на 130 лв.
От разпитаните по делото свидетели, доведени от
ответника, Николай Комендерев и Селвие Джуменова, чиито показания съдът
кредитира като истинни, въпреки близките отношения с ответника, тъй като бяха
категорични, безпротиворечиви и съответстват с представените по делото писмени
доказателства, се установи, че ответникът Б.К. заплаща по споразумение със сина
си Николай и издръжка за него, като негов син, в размер на 150 лв. месечно,
както и таксите в учебното заведение, в което ще продължи образованието си,
които са 900 лв. на семестър. Свидетелят Джуменова заяви, че ответникът има
задължения за заплащане на заем към кредитна институция, който е бил просрочен,
като ежемесечно заплаща сума в размер на 400 лв., което е видно и от
представената към отговора на исковата молба вносна бележка /л.64/. Апартаментът,
който притежавал ответника се нуждаел от ремонт, за да бъде годен за обитаване,
но поради липса на средства за това не бил ремонтиран. Заяви също, че когато е
в чужбина ответникът и превежда по около 2000 лв. месечно за погасяване на
задължения и поемане на разноски за семейството, а когато е в България не
получава никакви средства, като три месеца ответникът е в чужбина, а един в
България. Твърди, че живеят на семейни начала в дома на родителите и в гр.
Мадан, заедно с дъщеря и Амира, за която е представен акт за раждане към
отговора на исковата молба, като ответникът поемал по-голямата част от
разходите за семейството им, тъй като тя работела на непълен работен ден. И
свидетелите на ответника потвърдиха, че отношенията между страните са влошени
от август 2018 г., като от тогава ответникът напуснал жилището, собственост на
ищеца, а последният прекъснал подал молба до ЕВН, след което било прекъснато
електрозахранването в имота, а също и увредил водомера. В подкрепа на
показанията в тази им част е и представеното копие от решение със заличени
данни, служебно известно на съда, постановено по в.гр.д № 239/2019 г. по описа
на ПОС, по повод подадена въззивна жалба срещу постановено решение на АРС по
молба срещу ищеца по ЗЗДН от свидетеля и съпругата на ищеца. Със същото е
отменена постановената от РС Асеновград мярка за закрила отстраняване на ищеца А.К.
***.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.139 от СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно
и не може да се издържа от имуществото си. С оглед разпоредбата на чл. 140 от СК, лицето, което има право на издръжка, може да я търси първо от децата
си и съпруга си, като в конкретния случай бракът на ищеца е прекратен. Децата са
задължени спрямо родителя за издръжка, ако имат възможност да я предоставят,
като задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им, съгласно
ал. 3 на посочения текст, но няма данни по делото за възможностите за заплащане
на издръжка от дъщерята на ищеца и такава да се търси от нея. Възможността за
даване на издръжка е свързана с наличие на свободни средства, след задоволяване
на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и
след изпълнение на задължение за издръжка към лице от по-преден ред.
Или за да бъде проведен успешно искът, ищецът следва да докаже, че не може
да се издържа от имуществото си, като ответникът има възможност да му заплаща
издръжка в претендирания размер, с оглед доходите, които реализира.
Ищецът е неработоспособен, като средствата, които
получава, са в размер на 294,06 лв. Средствата, необходими му ежемесечно за
издръжката му, с оглед възрастта му и здравословното му състояние, са в размер
на 467,56 лв. Или е налице недостиг на средства в размер на 173,50 лв., които
са му необходими за нормално съществуване. Ищецът притежава обаче и жилище,
което не ползва за живеене и не получава доход от него, в съсобственост при
равни права с бившата си съпруга, както и лек автомобил. Притежава и идеална
част от друг жилищен имот, който обитава. Или би могъл да получава средства и
от притежаваното от него имущество, без да е принуден да се разпорежда с
жилището си, като покрива поне част от необходимите му ежемесечни средства.
Ответникът получава средно месечно доход в размер на 463,14
лв. от БТВ. Същото е меродавно за определяне на дохода на лицето от трудово
правоотношение, съгласно непроменената задължителна съдебна практика ТР №
34/1973 г. на ОСГК на ВС. Средствата от командировки касаят суми за покриване
на разходи на командированото лице, включващи храна, квартира, или средства за
задоволяване на лични нужди на командированото лице, с оглед обстоятелството,
че полага труд извън мястото, където живее. Съдът не може обаче да пренебрегне
данните по делото за получаваните реално доходи от ответника в по-голям размер
от получаваното от него БТВ, поне доколкото е установен от свидетелските
показания на свидетеля на ответника, а именно около 18 000 лв.годишно. При
така установен размер на доходи за ответника следва да се приеме месечен доход
от около 1900 лв. От него следва да се приспадне разход за нуждите от издръжка
на ответника в размер, посочения от НСИ размер на фактическия паричен разход на
едно лице, разходите за издръжка на деца, включително и заплащане на такси за
обучение в размер на 150 лв.месечно, разходите за изплащане на кредит, след
което остава сума от 665,58 лв. Тази сума следва да се вземе предвид при
преценка на възможността на ответника, тъй като задължението за издръжка на
детето на съжителката на ответника е само морално, поради което и с приоритет следва
да се приеме законовото задължение за издръжка, съгласно чл. 140 от СК, на
бащата на ответника. Следва да се вземе предвид и наличието на недвижимо
имущество на ответника, независимо, от състоянието, в което се твърди от
свидетеля, че се намира. При така обсъдените доказателства съдът счита, че е
доказана възможността на ответника да заплаща издръжка на ищеца.
Или ищецът установи, че е
неработоспособен и не може да се издържа от доходите си. Не се установи какви
допълнителни доходи може да носи на ищеца притежаваното от него движимо и
недвижимо имущество, за наличието на което ответника представи доказателства.
Съдът взема предвид и факта, че същото е притежавано от ищеца в съсобственост,
но не може да се игнорира напълно наличието му. Ето защо приема, че част от
необходимите му средства за издръжка, които не са му достатъчни, може да покрие
чрез реализиране на доходи от имуществото си, но по-голямата част от тях следва
да бъде поета от ответника, а именно в размер на 100 лв., тъй като се установи,
че за същия съществува задължение по закон да осигурява издръжка на ищеца, като
негов баща, при наличие на основанията за това, а и притежава доходи и имущество,
с които може да го изпълни. Ето защо до този размер искът следва да бъде
уважен, както е поискан – от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законните последици при неизпълнение, а в останалата му
част отхвърлен, като неоснователен.
Следва на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Следва на ищеца да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от
иска, в размер на 120 лв. заплатен размер на уговорено адвокатско
възнаграждение.
Следва и на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 120 лв. заплатен размер на уговорено адвокатско
възнаграждение. Съдът счита неоснователно възражението, че такива не се дължат,
тъй като не е представен списък на разноските от ответника, поради това, че
същият касае допустимост на искане на изменение на решението в частта за
разноските, но не и присъждането им.
Държавна такса се дължи от ответника в размер на 4% върху
тригодишните платежи, а именно в размер на 144 лв., която следва да бъде осъден
ответникът да заплати. Следва да му бъдат възложени и разходите за извършване
на експертиза в размер на 100 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН: **********,***, да заплаща на А.Б.К.,
с ЕГН: **********,***, месечна издръжка в размер на 100 лева (сто лева),
считано от 14.01.2019 г., до настъпване на причина за прекратяването или
изменението й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от
падежа до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 140, ал. 1, т. 1
от СК, както и сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) направени в
производството разноски, като отхвърля
иска за предявения размер над 100 лв. до 250 лв., или за сумата от 150 лв.
месечна издръжка.
На осн. чл. 242,
ал. 1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Б.К., с ЕГН: **********,***, да заплати на Б.А.К., ЕГН: **********,***, сумата от 120
лв. (сто и двадесет лева) направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН: **********,***, да заплати по сметката на РС Асеновград държавна такса
в размер на 144 лева (сто четиридесет и четири лева) и разноски в размер на 100
лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 14.08.2019
година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Копие от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: