№ 724
гр. Русе, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520102229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ
/отм./.)
Постъпила е искова молба от „Гаранционен Фонд” гр. София срещу
Т.И. М., в която се твърди, че Гаранционният фонд на основание чл. 288, ал.
1, т. 2 б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.) е изплатил по щета
№***/30.08.2016г./30.08.2016 г. обезщетение за неимуществени вреди общо в
размер на 21 739,60 лв., присъдени по гражданско дело №***/2016г. по описа
на Софийски районен съд на С.И.С., в качеството му на пострадал като
пешеходец при ПТП, настъпило на 07.09.2011г. Твърди се, че ответникът в
настоящото производство бил трето лице помагач на страната на
Гаранционния фонд в производството, по което било присъдено обезщетение
за неимуществени вреди. Също така той бил виновен за произшествието,
причинено при управление от него на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на А.Й.С., без сключена към датата на произшествието
застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй като С.И.С. претендирал
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът осъдил
Гаранционен фонд да му изплати такова.
1
Въз основа на постановеното съдебно решение, срещу Гаранционен
фонд било образувано изпълнително дело и след получена покана за
доброволно изпълнение от Частен съдебен изпълнител били изплатени суми в
следните размери: 780,00 лв. държавна такса, 1431,04 лв. по сметка на ЧСИ
М.Б., съдебни разходи по и.д. №***, 19528,56 лв. по сметка на ЧСИ М.Б. по
и.д. № ***, от които 12000,00 лв. главница, 4989,90 лв. законна лихва, 2538,66
лв. съдебни разходи.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответникът Т.И. М. да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд
сума в общ размер на 21739,60 лв., представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета № *** от 30.08.2016г. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за частична
основателност на предявеният иск. Не се оспорват изложените в исковата
молба фактически твърдения, на които се основава исковата претенция -
настъпилото пътно-транспортно произшествие, за което вина има ответникът,
както и размерът на присъденото на пострадалото лице обезщетение.
Оспорва се исковата претенция в частта, в която са претендирани
направени от Гаранционния фонд допълнителни плащания във връзка с
образуваното срещу фонда изпълнително производство. Твърди се, че
ответникът е задължен да възстанови на фонда единствено сумата от
12000,00 лв. главница, 4989,90 лв. законна лихва, 780,00 лв. държавна такса и
890,00 лв. адвокатско възнаграждение, или сумата в общ размер на 18659,90
лева.
Оспорва се дължимостта на останалите претендирани суми доколкото
фонда е следвало да изпълни задължението си плащане без да е било
необходимо образуване на изпълнително производство срещу него.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
2
Няма спор между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че на 07.09.2011г., при управление на лек
автомобил „***“ с рег. № *** в гр. ***, ответникът Т.И. М. причинил ПТП,
при което пострадал пешеходецът С.И.С.. Към момента на произшествието за
управлявания от ответника автомобил нямало валидна сключена застраховка
Гражданска отговорност. Пострадалият предявил претенция срещу фонда и
тъй като не последвало изплащане на претендираното обезщетение е
образувано гр.д.№***/2016г. по описа на Софийския районен съд (СРС) по
което му е присъдено обезщетение в размер на 12000лв., ведно със законната
лихва считано от 30.08.2013г. Ответникът в настоящото производство е бил
привлечен да участва като трето лице помагач на страната на Гаранционен
фонд в производството пред СРС.
Въз основа на постановеното съдебно решение, срещу Гаранционния
фонд е образувано изп. дело №***, по което е изплатена сумата от 12000лв. –
присъденото обезщетение, 4989,90лв. присъдени лихви и 2538,66лв. съдебни
разноски, както и сумата от 1431,04лв. разноски по изпълнителното дело или
общо 21 739,60лв. Последната сума ищецът в настоящото производство е
претендирал за заплащане от ответника с регресна покана от 13.01.2021г.,
като няма спор между страните, че тя не е платена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 557 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. След плащането на обезщетението на увредения,
за Гаранционния фонд възниква регресното право по чл.558, ал.8 КЗ (чл. 288,
ал.12 от КЗ/отм./. ) Няма спор по делото, че такова право за ищеца е
възникнало по отношение на ответника. Последният е установено, че е
виновен за причиняване на процесното ПТП. Няма спор по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че за управлявания от
него автомобил не е имало сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на
произшествието. Доказано по делото е и заплащането от ищеца на
3
обезщетение за настъпилите вреди от процесното ПТП.
Ответникът е оспорил основателността на исковата претенция
единствено в частта касаеща направени от Гаранционния фонд разходи по
образуваното срещу него изпълнително дело.
Съгласно чл. 558, ал. 8 КЗ, след изплащането на обезщетението по ал. 1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му. Право на регресна претенция според посочения текст на
закона възниква за платеното от Фонда обезщетение и разноските направени
за неговото определяне, каквито биха могли да се приемат, че са направените
и платени разноски по гр.д.№***/2016г. по описа на СРС. Платените разноски
по образуваното изпълнително дело нямат отношение към определяне на
дължимото обезщетение и са резултат от несвоевременното доброволно
изпълнение на съдебното решение от страна на Фонда и за тях не би могла да
бъде ангажирана отговорността на ответника, в който смисъл са и изложените
възражения от процесуалния му представител, които настоящият съдебен
състав изцяло споделя.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
до размера от 18659,90лв., включващ 12000лв. главница, 4989,90 законна
лихва, 780лв. държавни такси и разноски и 890лв. адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца по делото следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковата претенция или от направените разноски за държавна такса в размер
на 869,58лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. на
присъждане подлежат 1055,39лв.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковата
претенция или от претендираните 1200лв. – 170лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Т.И. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр. ***, обл.
Русе, *** да заплати на Гаранционен Фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев”
№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Георгиев Стоилков сумата от 18 659,90 лв., представляваща регресна
претенция за изплатени от Гаранционен Фонд обезщетение за имуществени
вреди, лихви и разноски по щета №***/30.08.2016г., във връзка с настъпило
на 07.09.2011г. пътнотранспортно произшествие в гр. ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 26.04.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения регресен иск за сумата над 18 659.90 лв. до
пълния предявен размер от 21 739,60 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.И. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр. ***, обл.
Русе, *** да заплати на Гаранционен Фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев”
№2, ет.4, сумата от 1055,39лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №2,
ет.4 да заплати на Т.И. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр. ***, обл.
Русе, *** сумата от 170лв. разноски за настоящото производство.
Банкова сметка на Гаранционен фонд гр. София, по която може да
бъде платено задължението – „УниКредит Булбанк“ АД – IBAN: **** BIC:
UNCRBGSF
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5