Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе,
10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд-Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 25 май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря ДАРИНА ВЕЛИКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4908 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК.
Ищецът Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр.Р, бул.„Л.” 50, предявява установителен иск срещу К.Ж.Г. за установяване вземането
си за сумата 1074 лева, дължима по силата на решения на Общото събрание на
етажните собственици, от които 990 лв. за локално отопление за периода
м.07.2017 г. – м.12.2018 г. 24 лв. общи разходи на етажната собственост за
периода м.01-м.06.2020 г. и 60 лв. за ремонтни работи за същия период, ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът обитава
апартамент в сградата, както и че на общи събрания на етажните собственици били
взети решения да се събират парични суми за отопление на сградата с локална
парна инсталация и за нейната поддръжка. Ответникът не заплатил задълженията си
по тези решения. Ищецът се снабдил по ч.гр.дело № 2872/2020 г. по описа на
Районен съд-Русе със заповед за изпълнение за дължимите от К.Ж.Г. суми, но
последният депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
било образувано настоящото исково производство.
Ответникът К.Ж.Г. оспорва исковете. Навежда доводи за
нередовности при провеждането на общите събрания, на които са взети съответните
решения, което според него води до незаконосъобразност на решенията. Твърди, че
не се отоплява от общата отоплителна инсталация. В съдебно заседание
представителят на ответника оспорва съдържанието на протокола от ОС от
11.01.2013 г. /на лист 14 от делото/, като счита, че цифрата 3 в 2013 година е
изписана с пишещо средство върху отпечатана цифра 9.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2872/2020
г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К.Ж.Г. за заплащане на сумата 1074 лв.
главница, представляваща неплатени суми
за локално парно отопление на Етажната собственост за периода м.07.2017 г. –
м.12.2018 г., общи разходи на ЕС за периода м.01-м.06.2020 г. и ремонтни работи
за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 15.07.2020 г., както и 175 лв. деловодни разноски. В предвидения в
закона срок длъжникът депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение, за което заявителят е уведомен на 30.09.2020 г. Настоящото дело е образувано на 26.10.2020 г.
Към исковата молба е приложен Протокол от проведеното
на 11.01.2013 г. Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищната
сграда, находяща се в гр.Р, бул.“Л.“ 50, на което е взето решение вноските за
парното отопление да бъдат повишени на 55 лв. за по-малките апартаменти и на 60
лв. за по-големите апартаменти. Представен е и Протокол от 14.01.2013 г. за
поставено съобщение за изготвен протокол от проведеното Общо събрание на ЕС.
С решение на ОС на собствениците на жилища от
12.01.2019 г. за председател на управителния съвет е преизбран П.С.С., като на
14.01.2019 г. е поставено съобщение на таблото за съобщения за изготвения
протокол от събранието.
На 17.01.2020 г. е проведено ОС на собствениците на
горепосочения адрес, на което е взето решение месечната вноска за общи разходи
да остане по 2 лв. на обитател и за ремонтни работи - по 10 лв. на собственик.
Съобщението за изготвения протокол от събранието е поставено на таблото в ЕС на
18.02.2020 г., доказателство за което е приложеният протокол за поставено
съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
От последния депозиран към исковата молба Протокол от
ОС на собствениците на жилища и обекти в гр.Русе, бул.“Л.“ 50, ж.к.“Пощенец“,
проведено на 28.06.2020 г., става ясно, че е взето решение председателят на УС
на ЕС да упълномощи адвокат за събиране на дължимите от К.Г. задължения
/възлизащи на: 605 лв. за парно отопление, сезон 2017 г., 660 лв. за парно
отопление, сезон 2018 г. и 84 лв. за общи разходи и ремонтни работи за 2020 г./
чрез съда. На 30.06.2020 г. е поставено обявление на таблото за съобщения в
Етажната собственост за изготвянето на протокола и от това Общо събрание.
Видно от списъка на собствениците, съдържащ се във
всеки от четирите протокола, ответникът е присъствал само на проведеното на
12.01.2019 г. общо събрание, като липсват данни взетите решения на изброените
по-горе ОС на ЕС да са обжалвани от К.Г. по надлежния ред.
От разпитаните по делото свидетели М.К. и Р И –
собственици на жилища на горепосочения адрес и съседи на ответника, става ясно,
че в блока има локална парна инсталация от 1986 г., като ответникът ползва
парно отопление откакто се е нанесъл там. Свидетелите потвърждават, че датата,
на която е взето решението на ОС на ЕС месечният размер на парното отопление да
бъде 55 лв. за малките жилища и 60 лв. за големите е именно поправената в
протокола – 11.01.2013 г. Всички собственици си плащали парното редовно, с
изключение на ответника. Заради него през 2019 г. било взето решение на ОС
парното на всички да бъде спряно. Домоуправителят предложил на К.Г. да си
изключи радиаторите, щом не желае да плаща, но вместо това той решил самоволно
само да не плаща таксите за парно.
При така установеното, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящото производство не е спорно, че през
процесния период: м.07.2017 г.- м.06.2020 г. ответникът е бил и продължава да бъде собственик
на обект – апартамент № 8 в сграда в режим на етажна собственост. Предявеният
установителен иск с правно основание чл.415 ГПК се явява допустим, тъй като
образуваното преди това заповедно производство по гр.д.№ 2872/2020 г. по описа
на РС-Русе, за събиране вземанията на етажната собственост в сграда на адрес: гр.Р,
бул.”Л.” 50, не е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците на сграда в режим на етажна собственост, са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
От приложените по делото
протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост на горепосочения
адрес е видно, че съгласно правомощията си, предвидени в чл.11 от ЗУЕС, Общото
събрание на етажните собственици в процесната сграда е взело решения отоплението
на самостоятелните обекти в нея да се извършва с локална парна инсталация, за
която собствениците да заплащат месечно по 55 лв. за по-малките жилища, каквото
притежава и ответникът, и по 60 лв. за по-големите, размерът на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата да бъде 2 лв. месечно, а паричните
вноски във фонд "Ремонт и обновяване" да възлизат на 10 лв. месечно.
Решенията на ОС на ЕС следва да се изпълняват от всички собственици в
предвидения в тях срок или в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Ответникът прави възражения
относно законосъобразното свикване и провеждане на общите събрания, относно
съдържанието на изготвените протоколи и процедурата по тяхното оповестяване,
както и досежно законосъобразността на взетите на тях решения.
Съдът намира тези възражения
изцяло неоснователни. Като собственик на обект в етажна собственост, ответникът
е имал право да участва на провежданите ежегодно общи събрания, да се изказва,
да гласува при вземането на решения, да ги обжалва пред съда, както и да
оспорва съдържанието на изготвените протоколи. От нито едно от тези си права К.Г.
не се е възползвал. Приложените писмени доказателства в настоящото производство
установяват, че действията на ограните на управление на ЕС по свикването на
процесните общи събрания, тяхното провеждане и обявяването на изготвения
протокол са извършени в съотвествие със законовите изисквания. Изготвени са и протоколи
след всяко събрание за поставено съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. От протокола,
сочещ поставянето на съобщение за изготвения протокол от първото Общо събрание
на ЕС, обсъждано в настоящото производство, е видно, че действителната дата на
проведеното общо събрание, на което е взето решение за размера на месечните
вноски за отопление, е проведено именно на 11.01.2013 г., който факт се
потвърждава единодушно и от ангажираните по спора свидетелски показания.
Приложените протоколи установяват
както взетите на ОС на ЕС решения, така и размера на неизпълнините парични
задължения на ответника. След като не е заплатил дължимите от него суми за парно отопление, за общи
разходи на ЕС и за ремонтни работи, председателят на управителния съвет на ЕС
се е възползвал от правомощията си по чл. 38, ал.2 от ЗУЕС да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу
ответника.
Несъстоятелно е и
възражението на ответника за недължимост на сумата от 990 лв. за парно
отопление, тъй като от началото на 2017 г. се отоплявал на ток. Както заявява и
свидетелят Румен Илиев, след като не е доволен от топлината в дома си,
ответникът е следвало да изключи радиаторите си, което му било и предложено от
управлението на ЕС. Вместо това той предпочел самоволно да не плаща всички
суми, дължими по решенията на ОС на ЕС.
За пълнота следва да се
посочи също, че конклудентните действия на К.Г. по включването му към
изградената локална отоплителната
система в сградата, ползването на радиатори в дома му и заплащането на
таксата за парно до процесния период доказват, че същият е запознат с решенията
на ОС, възползвал се е от тях и до един момент ги е изпълнявал.
По изложените съображения съдът намира предявеният
установителен иск за дължимост на сумата по приложеното заповедно производство
за основателен. Същият е и доказан по размер, съобразно приетите на ОС на етажните
собственици решения.
На
основание чл.78 ГПК и съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по т.д.№
4/2013 г., в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца деловодни
разноски в двете производства, в размери съответно от 175 лв. и 325 лв.
По изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Ж.Г., с ЕГН **********,
на основание чл.415 ГПК, че дължи на Етажната собственост в сграда, находяща се
в гр.Р, бул.”Л.” 50, представлявана от председателя на управителния съвет П.С.С.,
сумата 1074 лева, от които: 990 лв.
за локално отопление за периода м.07.2017 г. – м.12.2018 г., 24 лв. общи
разходи на етажната собственост за периода м.01.2020 г. -м.06.2020 г. и 60 лв.
за ремонтни работи за същия период, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 2872/2020 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА К.Ж.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на
Етажната собственост в сграда, находяща се в гр.Р, бул.”Л.” 50, представлявана
от председателя на управителния съвет П.С.С., разноските, присъдени в заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2872/2020 г. на РС-Русе, в размер на 175 лв., както и 325 лв. деловодни разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: