06.03.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на седми февруари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1343 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс и е образувано по жалба на Ж.К.Б. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/06/3/0/00092/2/01/04/01
от 21.12.2018г., издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
Земеделие - Хасково, с който е отказано извършване на второ плащане в размер на
9 779,00 лева, прекратен е договор №26/06/3/0/00092 от 06.02.2018г., както
и е определено задължение в размер на 19 558,00 лева, представляващо
публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо
плащане по Договора, ведно със законната лихва. Твърди се, че оспореният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Не се оспорва сключването на договора с ДФЗ,
както и получаването на първото плащане. След подадена заявка за плащане от
02.04.2018г. жалбоподателят получил писмо №01-260-6500/1061 от 05.10.2018г., с
което бил уведомен, че се открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. В писмото било посочено, че в
договора от 06.02.2018г. бил заложен резултат „Създадена допълнителна заетост и
нови работни места за реализация на дейностите по проект – увеличаване с
минимум 1 бр. на средния списъчен брой на персонала, нает в стопанството за
отчетен период една година назад, спрямо месеца, предхождащ датата на
подаването на заявката за второ плащане, спрямо средния списъчен брой персонал,
нает в стопанството, изчислен за период от 12 месеца спрямо месеца, предхождащ
датата на заявлението за подпомагане“. Освен това Програмата за развитие на
стопанството било записано, че планирал допълнителна заетост и нови работни
места – 2 броя, чрез наемане, за постигане на целта. В бизнес плана бил заложен
и резултат „Подобряване на механизацията на стопанството, чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
стопанството – инвестиция в размер на най-малко левовата равностойност на 2000
евро“. При извършена проверка било установено, че направената от жалбоподателя
инвестиция била в размер на 1124,85 евро, постигната чрез закупуване на моторна
пръскачка и моторна резачка, а при подаване на заявката за второ плащане на
02.04.2018г. се установило, че в стопанството на 26.03.2018г. имало наето на
трудов договор едно лице. Така административният орган установил, че заявителят
не увеличил с договорената стойност средносписъчния брой на персонала към
датата на изпълнение на бизнес плана, спрямо датата на кандидатстване за
подпомагане. Жалбоподателят не оспорва, че получил лично уведомително писмо
изх.№01-260-6500/522 от 26.02.2018г., както и че бил уведомен относно правото
да подаде искане за промяна на договора и изменение на бизнес плана,
включително и крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес
плана и подаване на заявката за второ плащане. Но твърди, че след като се
запознал подробно със съдържанието на писмото, той установил че подписал
договор при неизгодни условия. Реално целият му бизнес план бил изпълнен, но
дори и към датата на сключване на договора той нямал наето по трудов договор
нито едно лице. Въпреки това неизпълнение на това задължение, това не било повлияло
на изпълнението на бизнес плана и постигане на максимален финансов резултат.
Сумата, която била разходвана за създаването на стопанството, което било в
отлично състояние и понастоящем, далеч надхвърляла сумата, която получил при
първото плащане. Установил, че в действителност бил подписал договор с
невъзможен предмет и противоречиви клаузи – съгласно чл.6 от договора следвало
да изпълни целия си бизнес план в срок до 01.04.2018г. или реално за по-малко
от два месеца. Едновременно с това и в пълно противоречие с разпоредбата,
определяща срока на договора в чл.6, ал.2, се бил задължил да започне реално
изпълнение на бизнес плана в срок не по-дълъг от 9 месеца от сключването му. А
бизнес планът му обхващал стопанските години 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018,
като започнал реалното му изпълнение още през 2015 година. Заявлението му за
подпомагане било внесено на 13.07.2016г., т.е. около месец след приемането на
Наредба №10 от 17.06.2016 г., а бил одобрен за подпомагане едва на 05.02.2018
г., т.е. година и половина след подаване на заявлението. През това време успял
да реализира поставените в изготвения бизнес план цели и финансови резултати.
От стартирането на бизнес плана за поддържане на стопанството използвал лични
средства, като решил, че е по-удачно да влага средства за разширяване отколкото
за наемане на лица на трудов договор. Съгласно бизнес плана му през 2017г.
следвало да наеме лица, което не направил и към момента на одобряване на бизнес
плана му и сключване на договора. Сочи, че дори и да бил подал искане за
промяна на датата на второто плащане и срока за изпълнение на договора, реално
пак нямал да има наети лица през 2017г., тъй като нямало как да наема законово
лица на трудов договор за минал период. Междувременно, след 01.04.2018г.
закупил и трактор, но доказателства за това не представил пред фонда, тъй като
същият бил на стойност далеч над тази, която се твърдяло, че била заложена и
неизпълнена. Не подал и молба за промяна на бизнес плана на датата на заявката
за второ плащане, тъй като установил, че съгласно подписания договор, можел да
подаде такава не по-късно от четири месеца от изтичането на срока по чл.6, ал.1
от договора, т.е. от 01.04.2018г. Освен посоченото обжалваният акт бил издаден
извън посочения в АПК срок и от съдържанието му не ставало ясно дали исканата
за възстановяване сума представлявала публично държавно вземане. Счита, че
исканото от органа възстановяване на сумата има частен характер, а отказът за
извършване на второ плащане и прекратяването на договора следвало да предхождат
издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане.
Ответната страна Директор на Областна дирекция на
Държавен фонд Земеделие Хасково счита жалбата за неоснователна и недоказана. В
писмено становище сочи, че не се доказва наличието на обективна невъзможност за
изпълнение на бизнес-плана. Ползвателят извършил съзнателен и целенасочен избор
да не наема лица на трудов договор, а и нямало възражения по отношение на
установения по-малък от договорения размер
на инвестиция в стопанството.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.02.2018г. между ДФ Земеделие и Ж.К.Б. е сключен
Договор №26/06/3/0/00092 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС за периода 2014 – 2020г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в
размер на 29 337,00 лева, от които: първо плащане в размер на 19 558,00
лева, което съгласно чл.3, ал.2, т.1 от договора се извършва в срок до два
месеца от сключването на договора, и второ плащане в размер на 9 779,00 лева,
което съгласно чл.3, ал.2, т.2 се извършва в срок до три месеца след издаване
на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане. В
чл.3, ал.3 от договора страните уговорили срок за подаване на заявката за второ
плащане - до 01.04.2018г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по
чл.6, ал.1 от договора.
С Уведомително писмо изх.№01-260-6500/552 от
26.02.2018г. жалбоподателят бил уведомен за възможността да подаде искане за
промяна на договора в срок до 10.03.2018г., изменение на бизнес плана,
включително и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес
плана и подаване на заявка за второ плащане.
Между страните е безспорно, че с Решение изх.№01-260-6500/568
от 02.03.2018г. на Директор ОД ДФЗ
Хасково – л.59, е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 19 558,00
лева съгласно заявка за плащане №26/06/3/0/00092/2/01, както и че сумата,
представляваща първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от договора, е изплатена на
жалбоподателя.
С писмо изх.№01-260-6500/1061 от 05.10.2018г. ДФЗ, ОД
Хасково, уведомяват жалбоподателя, че откриват производство по издаване на Акт
за установяване на публично държавно вземане поради неспазване на разпоредбите
на чл.9, ал.1, т.2 от Договор №26/06/3/0/00092 от 06.02.2018г., чл.37, ал.1, т.2
от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагането на подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г. на Министерството на земеделието и
храните. В писмото е отразено, че в Програма за развитие на стопанството в
Бизнес плана Таблица 8 „Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще
бъдат извършени в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнес плана“
било посочено, че била планирана допълнителна заетост и нови работни места - 2
броя, чрез наемане, за постигане на целта. В таблица за специфични цели и
резултати Секция: „Специфични резултати“, т.2 бил заложен резултат подобряване
на механизацията чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения
и оборудване за нуждите на земеделското стопанство – инвестиции в размер на
най-малко левовата равностойност на 2000 евро“. Направената инвестиция по т.2
била в размер на 1124,85 евро, като била постигната чрез закупуването на
моторна пръскачка и моторна резачка. В писмото се сочи, че при подаване на
заявка за второ плащане на 02.04.2018г. била представена справка за актуалното
състояние на всички трудови договори от 27.03.2018г. от НАП, като от нея било
видно, че в стопанството на 26.03.2018 г. било наето на трудов договор
единствено лицето В. А. Г.. След направено изчисление съгласно Методиката за
изчисляване на средния брой на персонала се установило, че нарастването на
средно списъчния брой на персонала било 0,022727, от което следвало, че
ползвателят не увеличил с договорената стойност средно списъчния брой на
персонала към датата на изпълнение на бизнес плана спрямо дата на
кандидатстване за подпомагане. Посочено е още и че кандидатът не изпълнил целта
в Приложение 3, Таблица „Специфични цели и резултати, ред 2 „Подобряване на
механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника,
машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство –
инвестиция в размер на най-малко левовата равностойност на 2000 евро.
Видно от известие за доставяне писмото е получено на
10.10.2018г., като на 22.10.2018г. Ж.Б. е депозирал възражение
вх.№01-260-6500/1061. В него твърди, че договорът с ДФЗ бил подписан при
неизгодни условия и въпреки, че не е имал наето лице, това не повлияло на
изпълнението на бизнес плана и постигането на максимален финансов резултат,
както че разходването на средствата за създаване на стопанството надхвърлят
далеч получената сума по първото плащане по договора с ДФЗ. Бизнес планът
обхващал стопанските години 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018, а заявлението за
подпомагане по тази мярка било внесено на 13.07.2016г., като бил одобрен за
подпомагане едва на 05.02.2018г., т.е. година и половина след подаване на
заявлението.
С оспорения в настоящото производство Акт за
установяване на публично държавно вземане №26/06/3/0/00092/2/01/04/01 от
21.12.2018г., издаден от Директор на ОД Хасково, ДФЗ, на основание чл.27, ал.3
и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 9 779,00 лева, представляваща второ плащане, и е прекратен сключения
договор от 06.02.2018г., като е
определено задължение в размер на 19 558,00 лева, представляващо публично
държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по
Договора. В мотивите към акта е посочено, че не са спазени разпоредбите на
чл.9, ал.1, т.2 от договора, чл.37, ал.1, т.2 от Наредба №10 от 10.06.2016г. на
МЗХ. Направената и доказана инвестиция по т.2 от Приложение №3 към сключения договор,
Таблица „Специфични цели и резултати, била в размер на 1124,85 евро и
представлявала закупуване на моторна пръскачка и моторна резачка, но не покривала
размера на договорената сума от най-малко левовата равностойност на 2000 евро. При
планирана в Бизнес плана допълнителна заетост и нови работни места - 2 броя,
чрез наемане, ползвателят извършил съзнателен и целенасочен избор да не наема
лица на трудов договор, с което сам умишлено се поставил в неизпълнение на
бизнес плана.
По делото е приложена и Заповед
№05-РД/286/01.02.2017г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на
директорите на областните дирекции на ДФЗ, съобразно териториалната им
компетентност, са делегирани редица правомощия, вкл. и такива по издаване на
АУПДВ по подмерки 6.1 и 6.3.
Видно от приложеното известие за доставяне на пратка - л.292, оспореният акт е получен по пощата на
08.01.2019г., като жалбата е постъпила в деловодството на съда на 14.01.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чиито права са
засегнати от този акт. Жалбата е подадена след надлежно уведомяване в
установения от закона срок по чл.149 ал.1 от АПК. Поради това съдът приема
за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен по
място, материя и степен орган, както и е съставен в предписаната от чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за постановяването му. Актът за установяване на
публично държавно вземане е издаден от Директор ОД ДФЗ Хасково в съответствие с
делегираните му на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и чл.11, ал. 1 и 2,
чл.43-44 от Устройствения правилник на ДФЗ правомощия със Заповед №03-РД/2211
от 14.07.2016г.
В конкретния случай не са налице и
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за откриване на производство по издаване АУПВ, както и в
предоставения срок от него са депозирани възражения, които са били обсъдени от
административния орган. Следва да се отбележи, че настоящето производство е
образувано с оглед постановеното Решение №16175/27.11.2019г. на ВАС по адм.д.№8137/2019г.,
I отделение, с който акт е отменено Решение №299/07.05.2019г. на
Административен съд Хасково по адм.д. №70/2019г. и делото е върнато за ново
разглеждане. В този смисъл и на основание чл.224 от АПК за настоящия състав са
задължителни указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. В случая
е безспорно, че производството е започнало по Наредба №10/17.06.2016г., както и
че периодът на мониторинг е 5 години и 6 месеца, считано от сключването на
договора на 06.02.2018г. Този период не е изтекъл към момента на подаване на
заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФЗ по издаването
на оспорения АУПВ, поради което и като се има предвид пар.12, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП, то приложимият ред за установяване на публични държавни вземания е
чл.166, ал.2 от ДОПК.
Нарушението, поради което ДФЗ отказва
извършване на второто плащане и търси възстановяване на платеното първо плащане
по договора, касае неизпълнение на критериите за подбор по чл.37, ал.1, т.2 от
Наредба №10/17.06.2016г., т.е. критериите за допустимост, ангажиментите и другите
задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата,
предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по
смисъла на чл.63 от Регламент (ЕО) 1305/2013г., при които помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично. Това неизпълнение не попада в основанията за
извършване на финансова корекция, регламентирани в чл.70 от ЗУСЕСИФ, а така не следва да се
провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно
вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания, регламентиран в ДОПК, както и е процедирано
от издателя на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целите на закона.
АУПДВ
е издаден на основание чл.37, ал.1, т.2 от Наредба №10
от 10.06.2016г.,
която определя условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова
помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и чл.9, ал.1, т.2, чл.24, ал.2, т.4 и чл.17, ал.1 от
Договор № 26/06/3/0/00092 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен
между жалбодателя и ДФЗ. Посочената норма от наредбата регламентира, че ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане
на полученото по чл.10, т.1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнеспланът не е
изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в
договора за предоставяне на финансова помощ. Същата разпоредба е приповторена в
договора – чл.9, ал.1, т.2, като е посочено изрично, че не коректното
изпълнение включва частта на заложените специфични цели и резултати съгласно
Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи
съгласно Приложение 2, както и неизпълнение на бизнесплана в срока по чл.6,
ал.1 от договора. Съгласно чл. 17, ал.1 от договора във всеки случай по чл.9 от
този договор за изискуемост на полученото по чл.3, ал.2, т.1 от договора първо
плащане и/или при наличието на основание
по чл.37, ал.1 от Наредба №10/10.06.2016г., то ползвателят ще дължи
обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със
законната лихва върху сумата, дължима от
датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена, то от
датата на установяване на неизпълнението. Между страните не е спорно, че при
заложен резултат Подобряване на механизацията на стопанството чрез закупуване
на селскостопанска техника машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
земеделското стопанство – инвестиция в размер най-малко левовавата
равностойност на 2000 евро, е направена и доказана инвестиция в размер на
1124,85 евро /закупуване на моторна резачка и моторна пръскачка/, което не
покрива размера на договорената сума, включена в Приложение 3 и води до
неизпълнение на този специфичен резултат. В същото приложение и секция – т.3,
залага резултата Създадена допълнителна заетост и нови работни места за
реализацията на дейностите по проекта, а в бизнес плана е посочено, че е
планирана допълнителна заетост и нови работни места 2 броя – чрез наемане, като
няма спор и самият жалбоподател посочва във възражението си, че е направил избор
да не наема лица на трудов договор, т.е. признал е неизпълнението на плана. По
спорния въпрос, касаещ срока на договора, административният орган е изложил
съображения, като се е обосновал с безспорно приет от страните факт, че
жалбоподателят е получил писмо и е имал възможност да иска удължаване на срока
на договора, но не се е възползвал от тази възможност. Поради това съдът намира
становището на ответника, изразено в обжалвания акт, че към подаване на заявката
за второ плащане на 02.04.2018г., се доказва наличие на обективна невъзможност
за изпълнение на бизнес плана – установен по-малък от договорения размер на
инвестицията в стопанството и ненаемане на 2 лица по трудов договор на нови
работни места. Тези
обстоятелства не са спорни, а и се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Поради това следва да се
приеме, че жалбоподателят не е изпълнил поети с бизнес плана задължения, а административният
орган правилно е приел наличието на хипотезата на 37, ал.1, т.2 от Наредба №10.
Правните последици, настъпващи по силата на тази правна норма, са, че
ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със
законната лихва към него, началната дата
на която
правилно е била определена от административният орган по реда на чл.17, ал.1 от Договор №
26/06/3/0/00092 от 06.02.2018г. Правилно и в съответствие с чл.24, ал.2, т.4 от
договора, то същият е бил прекратен от ответната страна.
Поради изложеното съдът счита, че
обжалваният акт не страда от пороците предвидени в чл.146 от АПК, а подадена
срещу него жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане
на разноски – 100,00 лева юрк.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Ж.К.Б.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№26/06/3/0/00092/2/01/04/01 от 21.12.2018г., издаден от Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд Земеделие – Хасково.
ОСЪЖДА Ж.К.Б., ЕГН **********,***, да заплати
на ДФ Земеделие–София направените по делото разноски в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: