№ 13
гр. Плевен, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря И. П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Търговско дело
№ 20224400900074 по описа за 2022 година
На 27.04.2022 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила подадена по
пощата на 26.04.2022 г. искова молба от непълнолетния К. Л. Б., с
ЕГН:**********, от гр. Д., със съгласието на майка му Л. П. Б., чрез адв. И.
Ю. от САК, в която се твърди, че на 06.11.2020 г. около 14.30 часа, на път
PVN 2142, в посока от гр. Плевен към с. ***, се движел управляваният от Н.
Б. А. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, когато на около 100
метра преди селото водачката, поради несъобразена скорост, загубила
контрол над автомобила, последният излязъл вляво от пътното платно и се
ударил в К.ен мост.
В ***А пътувал ищецът, който в резултат на удара получил телесни и
психически увреждания и по-конкретно:
1.К. Л. Б. бил откаран непосредствено след ПТП в ЦСМП в Плевен с
болки, подуване и посиняване в областта на дясната лакътна става. След
преглед дясната ръка на ищеца била имобилизирана с шина и били дадени
указания за нов преглед на 12.11.2020 г.
2. К. Л. Б. бил прегледан на 12.11.2020 г. и тогава било установено
счупване, налагащо оперативна интервенция. На 16.11.2020 г. ищецът е приет
в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ с диагноза фрактура-луксацио кубити
декстра. Извършена била операция с репозиция и временна фиксация с К-игла
и частично резбован винт. На 19.11.2020 г. ищецът бил изписан. В средата на
декември 2020 г. бил проведен курс при частен рехабилитатор, а през януари
2021 г. – втори рехабилитационен курс по здравна каса.
3. К. Л. Б. приемал болкоуспокояващи в началото, бил на легло и не
можел да се обслужва сам. Няколко месеца не ходел на училище и се
1
възстановявал в дома си.
4. К. Л. Б. бил много стресиран при ПТП. Изпитвал безпокойство преди
операцията. После бил с понижено настроение. Страхувал се дали ще се
възстанови напълно. Страдал от нарушения на съня. Дългата социална
изолация довела до затруднения в адаптацията.
Твърди се от ищеца, че към момента на процесното ПТП лекият
автомобил *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със „***“АД, съгласно полица №BG/30/***.
Твърди се, че ищецът е предявил претенция по чл.380, ал.3 от КЗ с
молба вх. №1503/08.04.2021 г., подадена чрез адв. Н.Д., но не получил
никакво плащане. Това го митивирало да предяви срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД-гр. София иск с петитум: ответникът да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при ПТП,
причинено от Н. Б. А., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка
***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в
ответното застрахователно дружество, съгласно полица №BG/30/***, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.07.2021 г. до
окончателното му изплащане.
С разпореждане №208 от 03.05.2022 г. съдът е оставил без движение
исковата молба и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите
. В изпълнение на така дадените указания – с молба от 26.05.2022 г. ищецът
е представил заверен препис от у-нието си за раждане, от което е видно че е
непълнолетен и че негова майка и законен представител е Л. П. Б..
В молбата от 26.05.2022 г. ищецът е уточнил, че доколкото му е
известно, по случая не е било образувано досъдебно производство.
С определение от 26.05.2022 г. ищецът е освободен от съда на
основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на следващата се държавна
такса в размер на 2 000 лв., както и от заплащането на разноски по делото.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
„***“АД на 20.06.2022 г. и в указания срок-на 28.06.2022 г. е изпратен по
пощата отговор, в който се признава за безспорно обстоятелство
съществуването на валидно правоотношение по застрахователна полица
№BG/30/***.
Ответникът счита, че Н. Б. А. не носи изцяло отговорността за
настъпилите вреди, тъй като при ПТП пострадалият К. Л. Б. е бил без
поставен обезопасителен колан – нарушение на чл.137а от ЗДП.
Оспорва се продължителността и интензитета на претърпените от
ищеца болки и страдания, а в случай, че те бъдат приети за установени както
са заявени, ответникът намира, че причината е несвоевременно проведени
диагностика и лечение.
2
В отговора се твърди, че на 12.04.2022 г. ответникът е превел на ищеца
по посочена от последния адвокатска клиентска сметка сумата от 7 000 лв.
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът намира размера на претендираното обезщетение за
прекомерен. Счита, че не дължи лихва за забава от 08.07.2021 г.
Препис от отговора на „***“АД е връчен на ищеца за допълнителна
искова молба на 14.07.2022 г. и в указания срок – на 22.07.2022 г. такава е
изпратена по пощата. Ищецът твърди, че е прекратил договора от 25.02.2021
г. сключен с АД „***“, като съответното волеизявление от 24.03.2022 г. е
получено от АД на 14.04.2022 г. АД е заявило, че ще върне на застрахователя
получените в клиентската си сметка 7 000 лв., т.е. сумата не е получена от
ищеца.
К. Л. Б. твърди, че по време на ПТП е бил с поставен обезопасителен
колан и че предприетите от него действия във вр. с диагностицирането и
лечението му са навременни и са дали търсения с тях ефект.
Преписи от ДИМ и приложенията към нея са връчени на ответника на
23.08.2022 г. и в срок – на 02.09.2022 г. по пощата е изпратен допълнителен
отговор. В него се заявява, че сумата от 7 000 лв. е била върната от АД „***“
на 20.04.2022 г., поради което не е налице съответно частично погасяване на
задължението за обезщетение. Моли се да бъде отчетено, че ответникът не е
бил уведомен за прекратяването на договора с АД „***“ и оттеглянето на
дадените му пълномощия, както и че не е била посочена от ищеца друга
банкова сметка. По тази причина ответникът намира, че не дължи законна
лихва за забава върху сумата от 7 000 лв.
С определение №345 от 20.09.2022 г., постановено на основание чл.374
от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните,
предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
Съдебното дирене е приключено в о.с.з., проведено на 09.01.2023 г.
Тогава не са се явили процесуалните представители на страните.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Ю. моли да бъде уважен
иска, както е предявен. Претендира присъждане на адв. възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Процесуалният представител на ответника – адв. П. е пледирал за
отхвърляне на иска или алтернативно – за редуциране на претендираното
обезщетение поради доказаното съпричиняване от страна на ищеца.
Претендира разноски по списък.
На 18.01.2023 г. по делото е представена подробна писмена защита,
изготвена от юриск. Д.. В нея се моли да не бъде кредитирано експертното
заключение в частта му относно индиректния механизъм на увреждането и
ефективността на предпазния колан в този случай, тъй като ВЛ хем казва, че
при ПТП тялото на ищеца е следвало да остане фиксирано към седалката, хем
твърди че тялото на ищеца е могло да се наведе напред така, че той да се
3
подпре на предната седалка. Ответникът счита за категорично доказано, че
ищецът е бил без колан, щом е успял да се подпре на предната седалка. Моли
освен така установеното съпричиняване, при определяне размера на
обезщетението да бъде съобразено, че процесната телесна повреда е лека; че
не е била съпроводена с усложнения и че ищецът се е възстановил бързо.
Моли също при определяне отговорността за разноските да бъде съобразено
внасянето на допълнителния депозит в размер на 200 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от резултата от проверка в Гаранционния фонд, към момента
на процесното ПТП лек автомобил с ДК №*** е имал застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „***“АД,
валидна за периода от 27.06.2020 г. до 26.06.2021 г.
Видно от нот. заверено пълномощно от 25.02.2021 г., непълнолетният К.
Л. Б. лично и със съгласието на майка му Л. П. Б., е упълномощил АД „***“
да го представлява пред „***“АД и е декларирал, че желае претендираното
обезщетение да бъде преведено по адвокатска клиентска сметка на АД.
Видно от молба-претенция вх. №1503/08.04.2021 г., представителят на
АД „***“ – адв. Н.Д. е предявил пред „***“АД претенциите на ищеца по
чл.380 от КЗ, като е заявил и желанието му претендираното обезщетение да
бъде преведено по адвокатска клиентска сметка на АД. Няма данни в 3-
месечен срок – до 08.07.2021 г. застрахователят да е удовлетворил изцяло или
частично претенцията на ищеца или пък да е отказал да плати обезщетение.
Видно от уведомление от 24.03.2022 г. , ищецът е прекратил
сключения с АД „***“ договор от 25.02.2021 г. и е оттеглил дадените в т.вр.
пълномощия. Няма данни ищецът да е уведомил застрахователя за това
развитие на отношенията си с АД и да е посочил нова банкова сметка, по
която да му бъде преведено обезщетението. Съгласно разпечатка от ел.
кореспонденция на 14.04.2022 г., АД „***“ е потвърдило получаването на
уведомлението от 24.03.2022 г. и е заявило, че ден преди това застрахователят
е превел по клиентската сметка на АД сумата от 7 000 лв. като обезщетение за
ищеца. С отговора ответникът е представил съответното платежно
нареждане от 12.04.2022 г. Предвид развитието на отношенията между
ищеца и АД „***“, последното с платежно нареждане от 20.04.2022 г. е
върнало обратно на ответника сумата от 7 000 лв. Седмица след това – на
27.04.2022 г. е постъпила в съда исковата молба на К. Л. Б. срещу „***“АД.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че е
сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, който е допустим, предвид правилото
на чл.498, ал.3 от КЗ.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№316000-41606 4 от 10.11.2020 г. и план-схема към него, на 06.11.2020 г.
около 14.30 часа, на път PVN 2142, на 100 м преди с. *** е станало ПТП с
4
един участник – лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван
от Н. Б. А., с ЕГН: **********. Автомобилът се е движил в посока от гр.
Плевен към с. ***, със скорост несъобразена с релефа на пътя /крива с
наклон/. Водачката загубила контрол над автомобила, той излязъл вляво от
пътното платно и се ударил в К.ен мост.
В протокола е посочено още, че при ПТП са пострадали К. Л. Б. – с
изкълчен лакът на дясна ръка и Г.Г.З. – с охлузна рана.
В протокола има данни, че на водачката Н. Б. А. е бил съставен АУАН
серия GA и №*** за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДП.
В изпълнение на определение №410 от 07.11.2022 г. – с писмо,
постъпило на 17.11.2022 г., ОД на МВР-Плевен е представила НП №20-
0938-***/16.11.2020 г., с което във вр. с процесното ПТП на Н. Б. А. е била
наложена глоба за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП. При издаването на НП е
съобразен АУАН серия GA и №*** от 08.11.2020 г. В разписката към НП
няма данни то да е връчено на Н. Б. А., но в писмото от 17.11.2022 г. ОД на
МВР-Плевен сочи, че НП е влязло в сила на 23.02.2021 г. Изискана е справка
от Плевенски Районен съд и такава е представена с писмо изх.
№9674/06.10.2022 г., от която е видно, че до момента в съда няма жалба,
подадена от Н. Б. А. срещу НП №20-0938-***/16.11.2020 г. В о.с.з. на
17.10.2022 г. Н. Б. А. е потвърдила, че не е обжалвала акта /АУАН/ пред съда,
защото била съгласна с констатациите в него. Не става ясно дали и е връчено
НП и дали го е обжалвала.
За установяване на механизма на ПТП е разпитана като свидетел
Н. Б. А.. Тя твърди, че не е управлявала автомобила с висока скорост, но
острият завой го „изхвърлил“ от пътя и той се ударил с предната си лява част
в К.ен мост. В автомобила били петима – тя като водач, един пътник отпред и
трима отзад. Всички били с поставени предпазни колани. При инцидента
пострадал К. – извадил се лакътя му, но свидетелката не видяла какво точно е
станало, защото той се возел на задната седалка по средата. Тъй като много го
боляло, извикали Бърза помощ. Свидетелката по-късно разбрала, че е
претърпял операция. Няма впечатления как е преживял стреса от случилото
си.
Като свидетел е разпитан и А.А.Н., който при ПТП се возел на
задната седалка вдясно от К.. Той потвърждава, че били петима в автомобила
– всички с поставени предпазни колани. Уточнява, че неговият колан минавал
през дясното му рамо, а този на К. – през лявото му рамо, доколкото си
спомня. Н. Б. А. управлявала автомобила със скорост между 50 и 60 км/час,
но се разсеяла за секунда и всичко станало много бързо – автомобилът
излязъл от пътя, понеже завоят бил като подкова и се ударил с предната си
лява част в моста. Н. Б. А. не се опитала да спре преди удара в моста.
Свидетелят има спомен, че пътували облегнати назад и си говорели, а при
удара К. се държал с ръцете за двете предни седалки. След удара свидетелят
видял, че ръката на К. е „извадена“ от ставата и се движи свободно.
5
Пострадало и друго момче. Всички били в паника и слезли веднага от колата.
Извикали полиция и Бърза помощ.
Видно от фиш №***/06.11.2020 г. от ЦСМП в Плевен и справка от
Информационна система 150 се установява, че на 06.11.2020 г. в 14.32 часа
е осъществено повикване по повод ПТП до с. ***, при което К. Л. Б. е
травмирал дясната си ръка. Откаран е от екип на Бърза помощ в Плевен и е
прегледан в ортопедичен кабинет.
Видно от амб. лист от 12.11.2020 г., преди 6 дни при ПТП ищецът е
контузил ръката си, като след преглед и рьография била установена луксация.
Последвала мануална репозиция и била поставена гипсова имобилизация.
Видно от епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен, К. Л. Б. е
постъпил в клиниката на 16.11.2020 г. за оперативно лечение на травма на
дясна лакътна става, настъпила преди седмица при ПТП. Тогава по спешност
ставата била наместена закрита. При операцията е извършена репозиция и
временна фиксация с К-игла и с частично резбован канюлиран винт. След
операцията е последвала нова гипсова имобилизация за 10 дни и е
предвидено сваляне на конците на 12-я ден.
Видно от амб. лист от 05.01.2021 г., ищецът е със счупена дясна
лакътна става след катастрофа. Опериран е – направена е остеосинтеза.
Насочен е за физиотерапия след сваляне на гипса и конците. На 05.01.2021 г.
са констатирани болка в покой и при движение, както и ограничени движения
във всички равнини.
Видно от физиопроцедурна карта, ищецът е провел физиотерапия в
периода от 05.01.2021 г. до 13.01.2021 г.
Видно от амб. лист от 15.01.2021 г., след проведено лечение е
настъпила значителна редукция на оплакванията на ищеца. Все още обаче има
лека болезненост при движение. Предписани са криотерапия и масажи.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
притеснения като свидетел е разипатана неговата майка Л. П. Б.. Тя
твърди, че в Бърза помощ дежурният ортопед направил рентгенова снимка,
след което наместил извадената лакътна става и обездвижил ръката. Казал, че
травмата ще се види категорично, когато спадне оттока. Това станало след
седмица, през която К. изпитвал силни болки и будувал. Тогава била
направена нова рентгенова снимка и се установила необходимостта от
операция. След нея ръката на сина била обездвижена за около месец и той
не можел да се обслужва сам. След свалянето на гипса направили два курса
рехабилитация – един по здравна каса и един платен. Ръката се разгънала
напълно април месец. Останал белег от оперативния разрез, който не е
третиран специално, защото с времето щял да се „поприкрие“ и „разсее“.
Л. П. Б. твърди, че синът отсъствал от училище около седмица след
инцидента. По това време се редували една седмица присъствено обучение и
6
една седмица онлайн обучение заради пандемията от Ковид-19. Твърди също,
че в началото след ПТП К. се страхувал да се качва в кола, но после се
успокоил. Притеснявал се дали ръката му ще се възстанови напълно. Според
свидетелката това не е възможно, заради винта, който ще остане в ръката
завинаги.
За установяване на психическите страдания на ищеца е допусната
съдебно-психологическа експертиза. Видно от изготвеното от психолога
Ч. М. заключение, ПТП е предизвикало у ищеца паническа реакция – и той
като всички избягал от автомобила. След това забелязъл неестевеното
движение на ръката си и последвал краткотраен остър стрес. Няма данни да е
преживял травматичен шок. След като получил медицинска помощ и по
време на възстановителния период у ищеца били налице множество
симптоми, подобни на посттравматично стресово разстройство, но такова
разстройство не се е развило. С подкрепата на семейството си той преодолял
страха, тревогата, тъгата. Според ВЛ, не е била нужна психологическа помощ
от специалист. Прогресът във физическото възстановяване на ищеца е довел
до намаляване на страховите му преживявания. Към момента на обследването
от ВЛ психическото му равновесие е напълно възстановено, но ищецът все
още не се е адаптирал към физическото ограничение да не може да разгъва
докрай дясната си ръка.
Според ВЛ Ч. М., ищецът диференцира травмата от ПТП и пандемията
от Ковид-19 като различни стресори с диаметрално противоположни реакции.
Сочените в исковата молба емоции във вр. с преживяното при ПТП и
получената травма са пасивни – безпокойство, страх, тъга и не е възможно да
се дължат на социалната изолация покрай пандемията от Ковид-19.
Последната предизвиква недоволство, което е форма на активна реактивност.
За установяване механизма на ПТП и на физическите увреждания
на ищеца е допусната комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. От автотехническата част на представеното на 18.11.2022 г.
основно заключение е видно, че ПТП е станало в дъгата на десен завой, като
съобразно радиуса на завоя и надлъжния наклон на пътната настилка,
критичната скорост на занасяне е около 40.93 км/час. Автомобилът се е
движил с по-висока от критичната скорост – с около 66.64 км/час, поради
което е загубил напречната си устойчивост – отклонил се е от полагащата му
се дясна лента в лявата и е навлязъл в левия банкет, където се е ударил в
парапета на моста със скорост около 35 км/час. Ударът е челен, кос, с
преимуществено действие на ударните сили в предната лява част на
автомобила. Водачката е могла да намали скоростта преди занасянето, но не
го е направила и автомобилът е продължил да се движи с несъобразена
скорост. При така установения механизъм на ПТП, ако ищецът е бил без
поставен предпазен колан, цялото му тяло е щяло да се измести напред и
наляво. Ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, инерционното
преместване напред и наляво ще важи само за горната половина на тялото му,
защото долната част на тялото му е фиксирана към седалката. Иначе казано –
7
при процесното ПТП изкълчването на дясната лакътна става с изтръгване на
костен фрагмент от вътрешната надставна изпъкналост на раменната кост е
възможно да настъпи и със, и без поставен предпазен колан. В хипотезата на
непоставен предпазен колан биха настъпили и други травматични
увреждания, каквито в случая не са налице.
Според ВЛ д-р К., ищецът е своевременно и правилно диагностициран
и лекуван. Първоначално е било наместено изкълчването, а после е била
направена операция за наместване и фиксиране на изтръгнатия костен
фрагмент. В първите дни след увреждането болката е била най-силна.
Наложило се е обездвижване на ръката за около 3-4 седмици. За
възстановяване на нормалната подвижност на травмираната става е била
нужна рехабилитация. Трайното затруднение в движенията на ръката е
продължило около 2 – 2.5 месеца, т.е. възстановителният период е в рамките
на обичайното.
Видно от допълнителното заключение по комплексната експертиза,
депозирано по делото на 29.12.2022 г., предпазният колан на мястото в
средата на задната седалка в процесния автомобил е триточков, като минава
през дясното рамо и се закопчава на десния хълбок. Според ВЛ инж. Д., при
удар коланът фиксира тялото, но ръцете са свободни. В случая ищецът се е
подпрял с дясната ръка в задната част на предната седалка и така се е
получила травмата . Според ВЛ д-р К., без практическо значение е през кое
рамо минава предпазния колан – той задържа тялото към седалката.
Процесното увреждане е получено индиректно – по посока на удара върху
дланта и на разстояние от приложената сила – в лакътната става. В о.с.з. на
09.01.2023 г. ВЛ са уточнили, че е възможно при поставен колан ищецът да
се подпре с ръка на предната селака, като при удар това движение е
инстиктивно. В случая то се и потвърждава от показанията на свидетеля А.Н..
С оглед гореизложените фактически констатации, съдът прави
следните правни изводи:
Водачът на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** – Н. Б. А., с
ЕГН: ********** е нарушила правилата за движение по пътищата, в частност
– чл.20, ал.2 от ЗДП. Тя не е избрала скорост на движение, съобразена с
релефа на местността и със състоянието на пътя, така че да може да спре пред
всяко предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението. Н.
Б. А. не е познавала пътя и не е съобразила, че навлизането в дъгата на десен
завой с надлъжен наклон на пътната настилка изисква движение с такава
скорост, че да не загуби автомобилът напречната си устойчивост и да се
„занесе“. При отклонението на автомобила от полагащата му се дясна лента в
лявата и навлизането му в левия банкет, водачът е създал опасност за
движението. Вместо да намали скоростта и да спре обаче, се е ударил в
парапета на моста. Така реализираното ПТП е констатирано от органите на
полицията и Н. Б. А. е санкционирана съответно за нарушението на чл.20, ал.2
от ЗДП.
8
При процесното ПТП е пострадал К. Л. Б., който е пътувал в автомобила
– на задната седалка по средата. Ищецът е бил с поставен предпазен колан,
което се заявява категорично от свидетелите Н. Б. А. и А.А.Н. и се
потвърждава от експертите, изготвили заключенията по комплексната
експертиза. Изкълчването на дясната лакътна става с изтръгване на костен
фрагмент от вътрешната надставна изпъкналост на раменната кост е резултат
от инстинктивното движение за самосъхранение при удара, изразяващо се в
захващане/подпиране с ръцете за/на предните седалки. Съдът намира за
недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на
чл.137а от ЗДП. Опроверга се твърдението, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан при ПТП. Обори се и ролята на предпазния колан за
предотвратяване на конкретната травма предвид механизма на процесното
ПТП.
По делото се доказа, че физическата травма е наложила болезнено
закрито наместване на изкълчването в условията на спешна медицинска
помощ /на 06.11.2020 г./; последваща операция за наместване и фиксиране на
изтръгнатия костен фрагмент с болничен престой от 3 дни /от 16.11.2020 г. до
19.11.2020 г./; общо обездвижване на ръката преди и след операцията за
около 3 седмици /гипса е следвало да бъде свален 10 дни след операцията/; 2
курса рехабилитация /първият от 05.01.2021 г. до 13.01.2021 г., а за втория
няма конкретни данни/. Според медицинските документи и заключението на
ВЛ д-р К., затруднението в движенията на ръката е продължило около 2 – 2.5
месеца, т.е. до 15.01.2021 г., когато е констатирана значителна редукция на
оплакванията на ищеца. Тогава е предписана ЛФК, криотерапия и масажи,
което означава, че за възстановяването на нормалната подвижност на
травмираната става са били нужни още време и още рехабилитация. В т.вр.
съдът кредитира показанията на майката на ищеца, според която ръката е
разгъната напълно през април 2021 г., т.е. около половин година след
инцидента.
По делото се доказа също, че в резултат на ПТП ищецът е преживял
моментна паника и краткотраен остър стрес, а по време на лечението и
възстовяването си е търпял болка и е страдал от безсъние и тревожност.
Страхувал се е дали ще се възстанови бързо и дали водещата му дясна ръка
ще бъде пълноценна. Чувствал се е потиснат от невъзможността да се
обгрижва сам. Не се доказа твърдението, че няколко месеца не е ходил на
училище и че дългата социална изолация заради травмата на ръката е довела
до затруднения в адаптацията. Симптомите на посттравматичното
разстройство са отшумели заедно с намаляването на физическите болки и
ограничения. Ищецът споделя за минимално ограничение в пълното
разгъване на ръката, което си обяснява с наличието на винта. По делото няма
експертен отговор на въпроса дали поставеният при операцията с цел
фиксация винт действително ограничава и в каква степен пълното разгъване
на ръката. Според психолога Ч. М., това минимално ограничение не пречи
9
ръката да функционира нормално, но въпреки това ищецът все още не се е
адаптирал напълно към него.
Не се доказа защитната теза на ответника, че ищецът е допринесъл за
вида и степента на уврежданията си, респ. за характера и продължителността
на лечението и възстановяването си, защото не е предприел своевременни и
правилни действия за диагносницирането и лечението си. Напротив – доказа
се, че ищецът е следвал лекарските предписания във вр. с физическата си
травма и че не е имал нужда от професионална психологическа помощ.
В заключение – съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от К. Л. Б. телесни увреждания и психични страдания се
явява сумата от 12 000 лв. Вида и броя на травмите, интензитета на
болките и страданията, продължителността на оздравително-
възстановителния процес не обосновават извод за присъждане на
обезщетение в претендирания размер от 50 000 лв. Иска се явява
основателен за сумата от 12 000 лв., а за разликата от 12 000 лв. до
претендираните 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. По правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в случая от
08.07.2021 г.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК „***“АД следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от
480 лв., явяваща се следващата се държавна такса и сумата от 168 лв.,
явяваща се разноски за възнаграждения на ВЛ, които суми са определени
съобразно уважената част на исковата претенция.
К. Л. Б. следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати в полза на „***“АД сумата от 988 лв., явяваща се разноски за
депозити за възнаграждения на ВЛ и за юриск. възнаграждение, съобразно
отхвърЛ.та част на исковата претенция. При изчисляване на сумата от 988 лв.
съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.25, ал.2 от НЗПП юриск. възнаграждение в размер на 450 лв. /със
завишение 25 % от максималния размер по чл.25, ал.1 от НЗПП/.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сключен между К. Л. Б. и адв. И. В. Ю., в който
случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“АД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адв. Ю. сумата от 1 480 лв. като адв. възнаграждение,
съобразно уважената част на исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ
„***“АД – гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на непълнолетния К.
Л. Б., с ЕГН: **********, от гр. Д., действащ лично и със съгласието на майка
си Л. П. Б., с ЕГН: **********, от гр. Д. сумата от 12 000 лв. като
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – резултат от
пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 06.11.2020 г. от Н.
Б. А., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с
ДК №***, със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество, съгласно полица
№BG/30/***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
08.07.2021 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от 12 000
лв. до претендираните като обезщетение 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „***“АД – гр. София, с
ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от
480 лв., явяваща се следващата се държавна такса и сумата от 168 лв.,
явяваща се разноски за възнаграждения на ВЛ, които суми са определени
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК К. Л. Б., с ЕГН:
**********, от гр. Д., действащ лично и със съгласието на майка си Л. П. Б., с
ЕГН: **********, от гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „***“АД – гр. София, с
ЕИК: *** сумата от 988 лв., явяваща се разноски за депозити за
възнаграждения на ВЛ и за юриск. възнаграждение, съобразно отхвърЛ.та
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“АД – гр. София, с ЕИК:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. И. В. Ю. от Софийска Адвокатска колегия
сумата от 1 480 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11