РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 20.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8200/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 81434/20.06.2019 г., уточнена
с молба от 11.06.2020 г., предявена от М.Л.Й., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Н.Л.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Е.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Б.К.К.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес:***.
Ищците
твърдят, че са
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1891.7 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18- 69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, СО-район „Витоша“, бул. „*******, с площ 1073
кв.м., при съседи на имота по скица: имот № 68134.1891.6; имот №
68134.1890.720; имот № 68134.1890.721; имот № 68134.1891.8; имот №
68134.1891.966, съставляващ по предходен план - имот пл. № 4, кв. 95 по плана
на гр. София, а преди него – имот пл. № 7, кв. 13 по плана на гр. София.
Ищците твърдят, че са придобили правото на
собственост върху описания недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство, настъпило след смъртта на Д.Г.Т.и реституция. С решение от
06.10.2008 г. по гр.д. № 2448/2006 г. по описа на СГС, II Г състав, бил уважен
искът по ч. 108 ЗС, предявен от ищците против З.Н.З.. Въз основа на влязлото в
сила решение, ищците били въведени във владение на процесния недвижим имот.
Ищците твърдят, че след предявяване на исковата молба,
въз основа на която е било образувано гр.д. № 2448/2006 г. на СГС, II Г състав,
на 14.04.2000 г., З.Н.З. сключил
договор, по силата на който продал на Б.К.К. процесния недвижим имот.
Ищците сочат, че ответницата не е собственик на имота,
тъй като го е купила от несобственик (което било обсъдено и в посоченото
съдебно решение). Въпреки това, обаче, легитимирайки се с нотариалния акт от
14.04.2000 г., на 11.02.2019 г., Б.К.К. подала заявление с рег. №
01-57162/11.02.2019 г. до Службата по геодезия, картография и кадастър София
град. Въз основа на това заявление, АГКК, на основание чл. 53 ЗКИР, извършила
изменение на данни в кадастралния регистър, като добавила данните на ответницата и документа й
за собственост, а ищците били уведомени, че ако това вписване води до спор за
вещни права, същият следва да се реши по съдебен ред.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че ответницата не е собственик на описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ. Ищците претендират
направените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.К.К., действаща чрез назначения й по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирала отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва, че ищците са наследници по закон на Д.Г.Т., починал
през 1958 г., че Д.Г.Т., по силата на нотариален акт № 37/02.02.1933г., т. ІІ,
рег. 256, дело № 240/33г. е придобил правото на собственост върху ливада от 2
декара, находяща се в землището на тогавашното село Княжево, местността Р., че
на 14.04.2000 г., З.Н.З. е сключил договор, по силата на който е продал на Б.К.К.
процесния недвижим имот, както и че е налице влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 108 против З.З..
Ответницата
оспорва иска с възражението, че е недопустим. Излага съображения, че за ищците
не е налице правен интерес, тъй като те
извличали интереса си от твърдението, че притежават същото по обем и вид право
на собственост върху процесния имот. Позовава на задължителните разяснения,
дадени с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че ищците е следвало да предявят
положителен установителен иск срещу ответницата, с който да установят
притежанието им върху спорното право. Ответницата сочи, че ищците нямат интерес
от предявения иск, тъй като спорния въпрос бил решен с влязло в сила съдебно
решение на СГС, с което са отхвърлени претенциите на ответника по
ревандикацията З.З., праводател на ответницата Б.К.. Освен това не била налице абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на установителен иск, а именно - наличието на правен интерес
от търсената защита.
Евентуално,
ответницата поддържа, че искът е неоснователен. Ответницата оспорва
твърденията, че отчужденият от наследодателя на ищците имот е идентичен с
възстановения им, както и че след влизане в сила на решението на СГС е бил
извършен въвод във владение и че ищците
владеят имота. Излага
съображения, че са налице два конкуриращи се нотариални акта за собственост на
един и същ имот, а именно процесния, като собственици на него се легитимират и
двете страни. Ответницата, обаче, придобила процесния имот по силата на договор
за покупко-продажба от отчуждителя З.З. преди вписване на исковата молба по
ревандикационния иск на ищците, поради което и тя притежавала собствеността на спорния имот на основание
нотариален акт, вписан в службата по вписвания, притежавайки качеството на
добросъвестен приобретател. Ответницата не е знаела, че купува от несобственик.
Вписването на придобивната сделка за процесния имот имало защитно действие. От
2000г. до настоящия момент нейната собственост не била оспорвана и тя имала
права да се разпорежда със същата на правно основание, поради което е поискала
от СГКК да бъдат добавени нейните данни и документа й за собственост.
Ответницата счита, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като ищците са пропуснали своевременно да проведат
производство по евикция, с оглед на съдебно отстраняване на ответницата от
собствеността върху процесния имот. Претендира направените по делото разноски.
На 13.07.2020 г., страните са
представили по делото писмени бележки, в които са изложили подробни
съображения, в подкрепа на исканията и възраженията си.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
На
02.02.1933 г., Д.Г.Т., по силата на договор за продажба, сключен във формата на
нотариален акт № 37/02.02.1933г., т. ІІ, рег. 256, дело № 240/33 г., е придобил
правото на собственост върху ливада от 2 декара, находяща се в землището на
тогавашното село Княжево, местността Р.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 15.05.2020 г., л. 52 и сл.), а и се установява от представения нотариален
акт (л. 6 от делото).
Този
имот е бил отчужден (одържавен) от Д.Г.Т.по реда на ЗОЕГПНС (видно от Заповед №
РД-57-3005/21.10.1993 г.).
На
22.08.1958 г., Д.Г.Т.е починал, като ищците са негови единствени наследници по
закон – видно от удостоверение за наследници № 3355/08.11.2010 г. на СО-район
„Триадица“ и удостоверение за наследници № РОБ19-УГ51-1344/25.03.2019 г. на
СО-район „Оборище“ (л. 7 и л. 8).
Със
Заповед № РД-57-3005/21.10.1993 г. на кмета на гр. София, на основание чл. 1
ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 НДИ е наредено да се отпише от актовите книги за
държавни и общински недвижими имоти в ТОА Витоша Акт № 5515/27.05.1949 г. и да
се предаде на наследниците на Д.Г.Т.владението на следния недвижим имот от 1430
кв.м., находящ се в Княжево, 10-ти километър, в м. „Р.“, „сега“ пл. № 4 от кв.
95, местност „9-ти -ІХ“. В заповедта е посочено, че имотът от 500 кв.м. е придаден
по регулация към „ІІ.ХХ 84“ (л. 60).
На 14.04.2000 г., З.Н.З. е сключил с Б.К.К.
договор за продажба, по силата на който й е продал правото на собственост върху
недвижим имот – празно дворно място, цялото с площ от 1150 кв.м., находящо се в
гр. София, СО-район „Витоша“, бул. „*******, съставляващо имот пл. № 4, кв. 95
по плана на гр. София, м. „бул. 9-ти септември“. Договорът за покупко-продажба
е бил сключен във формата на нотариален акт № 155, том І, рег. № 3607, дело №
142/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 302 от РНКРБ, вписан в СВ с вх. рег.
№ 7882, Акт № 58, том ХХVІІ, дело № 6583 от 14.04.2000 г. (л. 14).
Идентичността
между отчуждения имот, деактувания имот, имотът, предмет на договора от 14.4.2000
г. и процесният имот се установява от представената по делото Скица на поземлен
имот № 11598/04.05.2011 г. на АГСС, СГКК-гр. София, в която е посочено, че поземлен имот с
идентификатор 68134.1891.7
съставляващ по предходен план имот
пл. № 4, кв. 95 по плана на гр. София, а преди него – имот пл. № 7, кв. 13 по
плана на гр. София (л. 9).
През
2000 г., С.М.Й.(дъщеря на Д.Г.Т.и майка на ищците М.Л.Й. и Н.Л.Й., починала на
13.07.2011 г.) и ищецът М.Е.М. (внук на Д.Г.Т.) са предявили против З.Н.З. и Р.Б.С.иск
по чл. 108 ЗС относно процесния недвижим имот и иск по чл. 26 ЗЗД (за нищожност
на договора за имота, сключен между ответниците) и е било образувано гр.д. №
4439/2000 г. на СРС, 27 състав.
С
влязло в сила на 24.06.2010 г. решение от 06.10.2008 г. по гр.д. № 2448/2006 г.
по описа на СГС, ІІ Г въззивен състав, е отменено решението от 13.06.2001 г. по
гр.д. № 4439/2000 г. на СРС, 27 състав и е признато за установено спрямо
ответниците, че С.М.Й.и М.Е.М. са собственици на празно дворно място, находящо
се в гр. София, район „Витоша“, бул. „Цар Борис ІІІ“, цялото с площ от 1320
кв.м., съставляващо имот пл. № 4, кв. 95 по плана на гр. София и З.Н.З. е
осъден да им предаде владението върху имота (л. 10 и сл.).
На
27.01.2011 г. по гр.д. № 2448/2006 г. по описа на СГС, ІІ Г въззивен състав е
бил издаден изпълнителен лист въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 20117900400794 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ, по
което на 18.05.2011 г., С.М.Й.и М.Е.М. са били въведени във владение на
процесния недвижим имот – видно от Протокол за въвод във владение от 18.05.2011
г. по изп.д. № 20117900400794 (л. 61).
На
11.02.2019 г., Б.К.К. е подала в Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
СГКК-гр. София, заявление с рег. № 01-57162/11.02.2019 г. ведно с което е представила
и нотариалния акт за покупко-продажба от 14.04.2000 г. Въз основа на тези
документи, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е извършено изменение в кадастралния
регистър на недвижимите имоти, като Б.К.К. е записана в тях като собственик въз
основа на нотариалния акт от 14.04.2000 г. – видно от писмо с изх. №
24-6283/05.03.2019 г. на АГКК, СГКК-гр. София.
Други
доказателства по делото не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Преди
да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните
възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира
предявеният иск за допустим, а направеното от ответника възражение за
неоснователно.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
предявен установителен иск е наличието на правен интерес. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
В
конкретния случая, правният интерес от провеждане на установителен иск се
обуславя от изложените в исковата молба твърдения, че ответникът се легитимира
чрез договор, сключен във формата на нотариален акт, като носител на
субективно право, което ищците считат за
свое. Процесуалната легитимация на ответника произтича от изложените твърдения,
които са достатъчни да обосноват съществуването на правен спор по отношение на
това кой е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Смущаването на абсолютното право на собственост на ищците е под формата на
претендиране на изключващо го, равно по интензитет, вещно право върху обекта.
Чрез отричане на правото на ответника и установяване със сила на пресъдено
нещо, че то не е елемент от правната му сфера, накърненото от правния спор
субективно материално право на ищците ще получи защита. Доколкото се твърди,
вещното право на всяка от страните да има за обект идентичен обект – недвижим
имот, то същите не могат да съществуват едновременно с оглед абсолютния
характер на правото на собственост и сочат на наличие на правен спор.
Неоснователен
е доводът, че провеждането на производството е недопустимо, тъй като е налице
влязло в сила съдебно решение. Действително, съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК,
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за
техните правоприемници. Както се посочи,
процесуалната допустимост на предявения иск се обуславя от въведените в
исковата молба твърдения, съответно достатъчно е ищецът да твърди, че е носител
на правото на собственост върху имота, което съществуването на правото на
ответника смущава. В случая, спрямо праводателя на ответника е налице влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС по отношение на същия
недвижим имот. Ищците, обаче, твърдят нови факти, настъпили след приключване на
устните състезания по делото, образувано по иска по чл. 108 ЗС – заявяване на
собственически права на ответницата през 2019 г. пред АГКК и вписването на Б.К.К.
в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като собственик на процесния
недвижим имот, което неминуемо сочи на наличието на фактически и правни
действия на ответника, необхванати от силата на пресъдено нещо на решението по
предходното дело и обуславящи правния интерес от иска, предмет на разглеждане в
настоящото производство (в този смисъл са и цитираните от ищците решение №
137/02.06.2016 г. по гр.д. № 349/2016 г. по описа на ВКС, І ГО и решение №
54/24.07.2018 г. по гр.д. № 2334/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е
установяване със сила на пресъдено нещо, че
Б.К.К. не е собственик на подробно описания ПИ с
идентификатор 68134.1891.7.
Твърдението за несъществуването на
субективно материално право е по същество твърдение за неосъществяване на
правопораждащ го факт/фактически състав, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното
твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на
собственост факти. В този смисъл с Решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. №
1560/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (и много
др.) и представляващо задължителна практика за съдилищата по аргумент от
чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009 г., е прието, че при спор между две
страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от
това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен
установителен иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от
процесуалното положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител
на правото, което се включва в предмета на спора. В цитираното ТР от 27.11.2013
г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи
тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва.
Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали
една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това
дали твърдяното или отричано право произтича от твърдения или отричан
правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен способ).
В
настоящото производство, ищците отричат правата на Б.К.К., възникнали от договора за продажба, сключен на 14.04.2000
г. със З.Н.З.. Други придобивни
основания не са въведени като предмет на настоящото производство.
Действително,
сключеният на 14.04.2000 г. договор е правна сделка и съгласно чл. 77 ЗС
е годно основание за придобиване на правото на собственост. За да има този
ефект, обаче, праводателят по сделката следва да е собственик и да липсват
пороци, които да препятстват настъпване на целените от страните чрез
сключването й правни последици. А срямо праводателя на ответника, с влязло на
24.06.2010 г. решение от 06.10.2008 г. по гр.д. № 2448/2006 г. по описа на СГС,
ІІ Г въззивен състав, постановено спрямо праводателката на първите два ищци в
настоящото производство - С.М.Й.и третия
ищец - М.Е.М., е признато за установено, че последните са собственици на
процесния недвижим имот. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България и настоящият състав следва да съобрази породената от
решението сила на пресъдено нещо, като приеме, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, респ., че договорът от 14.04.2000 г., сключен във
формата на нотариален акт № 155, том І, рег. № 3607, дело № 142/2000 г. по
описа на нотариус с рег. № 302 от РНКРБ, вписан в СВ с вх. рег. № 7882, Акт №
58, том ХХVІІ, дело № 6583 от 14.04.2000 г., не е породил целения
вещно-транслативен ефект, предвиден в чл.24, ал.1 ЗЗД и правото на собственост
не е преминало в правната сфера на Б.К.К.. Както беше посочено, други
придобивни основания не са въведени като предмет на настоящото производство.
Следователно, искът за установяване на несъществуването на отричаното от ищците
право на собственост с обект ПИ с идентификатор 68134.1891.7, е основателен и следва да
бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, право на разноски имат ищците, които са направили своевременно
искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени
такива. На ищците следва да се присъди сумата от 4334.24 лева, представляваща сбора от: сумата от 834.24 лв. – платена
държавна такса (л. 20), сумата от 2000 лева – депозит за особен представител
(л. 36) и сумата от 1500 лева – адвокатско възнаграждение (л. 18 и л. 19).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124, ал.1 ГПК, по отношение на М.Л.Й., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Н.Л.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Б.К.К., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес:***,
не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1891.7
по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18- 69/14.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО-район „Витоша“, бул. „*******, с
площ 1073 кв.м., при съседи на имота по скица: имот № 68134.1891.6; имот №
68134.1890.720; имот № 68134.1890.721; имот № 68134.1891.8; имот №
68134.1891.966, съставляващ по предходен план - имот пл. № 4, кв. 95 по плана
на гр. София, а преди него – имот пл. № 7, кв. 13 по плана на гр. София.
ОСЪЖДА Б.К.К., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на М.Л.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.Л.Й.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4334.24
лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: