Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при
секретаря М.Митова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2930 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.12.2020 год., постановено по гр.дело №75845/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 161 с-в, С.О. е осъдена да заплати на А.П.Б. по иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – увреждания
на здравето, преживени болки и страдания, преживян стрес и негативни психични
последици, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 02.03.2015 год.,
около 16.00 ч., в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.11.2015 год. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 458.20 лв., като ответникът е осъден да заплати на адв. В.Г. сумата от 580
лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника С.О.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС
бил приел, че самото настъпване на вредите е винаги последица от
непредприети мерки или недостатъчност в обема или качеството им, поради което и
без значение били представените от ответника доказателства за дейностите й в
изпълнение на задълженията по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и Закона за
ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/. Законодателната воля била общините да
водят планомерна политика за справяне с проблема с безстопанствените кучета,
което в случая било установено по делото. Нямало данни за бездействие на
служители на ответника. Напълно погрешно първоинстанционният съд бил приравнил
станалия инцидент на противоправно бездействие и неизпълнение от страна на ответника.
Според действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 год. С.О. работела по
следния метод: здрави и неагресивни безстопанствени кучета да се кастрират,
ваксинират, обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагали
доказано агресивни и болни животни. Тази принципна политика била залегнала в
ЗЗЖ. Следователно самото съществуване на безстопанствените кучета не било
противоправно, като самото им пускане не означавало неизпълнение на законови
задължения. В случая нямало доказано бездействие, а доколко ефективни и
адекватни били предвидените в закона мерки и предприетите такива от ответника и
дали те били постигнали целите и задачите на програмата било въпрос, който бил
ирелевантен за спора. Законодателят не бил възложил постигането на конкретна
цел и не бил въздигнал непостигането й в противоправно бездействие. В тази
насока следвало да се има предвид Решение
№488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр.дело №899/2010 г., ІV г. о., ГК.
Неправилно СРС бил приел, че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана само с оглед факта на станалия инцидент. Ответникът бил спазил
закона и ако били настъпили вреди, то не можела да бъде ангажирана
отговорността й, защото липсвала целенасочена противоправна дейност – действие
или бездействие, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили
вреди /в този смисъл Решение №308 от
03.01.2018 год. на ВКС по гр.дело №1068/2017 год., ІV г. о., ГК/. Поведение,
което се осъществявало въз основа на регламентираните в закона задължения, било
правомерно и ако целта, която поставял закона не била постигната, не можело да
се носи отговорност за непозволено увреждане, защото нямало противоправно
бездействие. Неправилно първоинстанционният съд бил освободил ищеца от това да
доказва механизма на станалия инцидент, а именно, че той е причинен от
безстопанствено куче. За това по делото не били ангажирани доказателства, а и в
исковата молба нямало категорични твърдения, че вредите са настъпили в резултат
на ухапване от безстопанствено куче. Медицинската документация, представена по
делото, нямало удостоверителна сила по отношение на механизма на инцидента, тъй
като отразявала единствено физическото състояние на ищеца и проведените
медицински манипулации. Анамнезата в тях не обвързвала съда. Неправилно бил
определен и размерът на обезщетението за неимуществени вреди. СРС не бил
коментирал задълбочено всички релевантни обстоятелства, като не бил взел
предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 год.
Ищцата се била възстановила напълно за срок от месец и половина – два,
активното й лечение било продължило един месец, състоянието й към момента на
прегледа от вещото лице било спокойно, тъй като възстановителният процес бил
приключил, по задната повърхност на дясната подбедрица били останали от раната
козметичен дефект и пигментация и било налице пълно възстановяване на
двигателните функции на крака, като не се провеждало последващо лечение. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата А.П.Б.
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно
първоинстанционният съд бил приел, че ответникът не и изпълнил нормативните си
задължения. Същият не бил ангажирал доказателства, че е изпълнил мероприятията,
предвидена в Плана за действие за ограничаване на популацията на бездомните
кучета. Това неизпълнение било основание за ангажиране на отговорността му. От
показанията на свидетелката Денкова, която била очевидец на инцидента, било
установено, че кучето, което го било причинило, било част от глутница кучета, т.е.
че е бездомно, както механизма на увреждането. Правилно СРС бил отчел
обстоятелството, че преживеният стрес при самия инцидент, свързан с нападение
от агресивно животно и ухапване от него обосноват уважаването на иска в
предявения размер. Случилото се било оставило ужасен спомен за цял живот у
ищцата. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо
да се добави и следното:
По отношение на
фактическата обстановка
Въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото – медицински направления, болнични листове,
документи за преглед и лечение, епикриза, заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Х.Д.и Д.Й.С.,
чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни,
житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото,
а тези на първия от посочените свидетели имащи и първичен характер, въззивният
съд приема за установено по несъмнен начин, че на 02.03.2015 год., около 16.00
ч., в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******“, ищцата била нападната от безстопанствено
куче, в резултат на ухапванията на което й били причинени следните травматични
увреждания – открита инфектирана рана и хематом на дясната подбедрица
/мускулатурата /задната повърхност/ на дясната подбедрица/ – трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. На
ищцата било проведено хирургично лечение, като лечението и било в продължение
на повече от един месец, а възстановяването на движението на крайника било в
срок от месец и половина – два месеца. Поради естественото замърсяване на
кучешките зъби, ухапванията от куче били придружени с развитието на инфекции,
како в конкретния случай раната на ищцата и развилият се хематом били придружени
с интензивни и продължителни, силни болки и страдание, като били ограничавали
движението на долния крайник за срок около 2 месеца. Позадната повърхност на
дясната подбедрица на ищцата имала видим козметичен дефект в мястото на
заздравялата хирургична рана и все още имала видима пигментация /следи/ от
хематома.
По отношение на правните
изводи:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното –
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато
се твърди , че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на
служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да
извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета
В разпоредбите на Закона за защита на животните
/ЗЗЖ/, действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и
2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т. 2, са предвидени
задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходими действия
за настаняване на безстопанствените животни в приюти и
осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на
§ 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на Кметовете
на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти.
Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета
да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха
за живота и здравето на хората. Поради
това законът предвижда, че общинските власти са длъжни
да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им
в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти /чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ/, като
само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са
взети /чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/. Същевременно, в разпоредбата
на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите
от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо
хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в изолатор или
чрез връщане по места/.
В контекста на изложеното настоящият съдебен
състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение
на възложените им със закон задължения е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те
постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа за постигане на
изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че е взел достатъчно мерки
за предотвратяване на агресивното
поведение на безстопанствените кучета, което предполага постоянен контрол върху
тях в жилищните квартали. От показанията на разпитания по делото свидетел Бориславов
се установява, че ищцата е била ухапана от безстопанствени кучета, които не са имали отличителни белези /т.е. нямали са
нито каишка, нито маркировка/. Обстоятелството, че
безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и едно от тях е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез
своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда приюти за скитащи кучета и съответно да
настанява тези животни в тях, не е доказано С.О. да е предприела други предвидени
от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените
кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в приложение
№1 към Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 год. на Столичен общински
съвет /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, а именно:
поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване
на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки
район в С.О. за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с
микрочип на домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на
кучета от мобилните екипи по район и с участието на Столичен инспекторат,
Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните и местните
органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С.О.;
отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни
кучета и др.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на
местата, от които са взети /прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/ е
изцяло в тежест на общината – същата може да го използва, но е длъжна да
гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на
хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр.
2 ЗЗЖ.
Доказано е по делото, че кучето, което е нападнала ищцата, е било безстопанствено
/тъй като не е било в определеното за това място или в дом и е нямало стопанин
с него, както и с останалите кучета, с които се е движело/. Обстоятелството, че кучето
е било безстопанствено не подлежи на доказване от ищцата, а тежестта на
доказване на обратното пада върху ответника. И това е
така, тъй като липсата на стопанин е отрицателен факт и
не подлежи на доказване от този, който го твърди. Страната която се позовава на обратния
положителен факт, а именно, че кучето е имало стопанин, следва да го установи. За това обаче ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, СГС приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответника се явява непосредствена причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, както и психическо и
стресово напрежение от нападението и ухапванията на безстопанственото куче. Поради
неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и
виновно.
Самите вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на
съвкупната преценка на ценените писмени и гласни доказателства, поради което
ответникът носи отговорност за обезвредата им.
Доколкото общината като юридическо лице
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица,
същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението
на възложената им работа. Така обоснования извод за
осъществен фактически състав, придаващ на С.О. качеството на лице, отговарящо
на деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на
възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение
за улавянето и изолирането на скитащите безстопанствени кучета и евтаназията им или с предоставяне на
компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов
представител на юридическото лице – С.О. – да сключва договор за извършването
на дейности по регулиране на популацията на безстопанствените кучета /виж Решение
№ 383 от 27.07.2010 год. на ВКС по гр.дело № 424/2009 год., ІV г. о, ГК и
Решение № 279 от 28.09.2011 год. на ВКС по гр.дело № 1533/2010 год., ІІІ г.о.,
ГК/.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на
ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В разглеждания случай по делото е установено, че констатираните увреждания
са причинили на ищцата болки и страдания. Не са необходими специални знания, за
да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха,
страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата. Съобразявайки, от една страна, тежестта на
уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е била на 58 години към
момента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото – внезапно
нападение от куче, продължителността и вида на
проведеното лечение, както и на възстановителния процес, който е бил
по-дълъг поради развилата се инфекция в областта на ухапването, продължителността
и интензивността на физическите и психическите страдания на ищцата, в т.ч., че е претърпяла оперативна интервенция, наличието на белег от
раната, и от друга – липсата на трайни
последици за здравето, както и на настъпили съществени промени в начина
й на живот, СГС намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв., което е дължимо ведно с
претендираната законна лихва, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на В.Г. сумата
от 580 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА във въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение
не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.12.2020 год., постановено по
гр.дело №75845/2018 год. по описа на СРС, ГО, 161 с-в.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул.”********, да заплати на адв.
В.Г., с адрес: ***, сумата от 580 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във въззивното производство, дължимо при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/