ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _06.06._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
гр.Левски в закрито съдебно заседание на
_ пети юни през
_
Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на
секретаря _........._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Панчева гр. дело № _267_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Определение № 43 от 28.04.
2018 г. постановено по делото съдът е
оставил без движение производството по делото и е дал указания
и възмооност на ищеца да поправи недостатъците по движението на исковата
си молба и срок да ги оттрании
представи относими км педмета на спора доказателсгва. Срокътза това отдавна е
изтекъл , но ищецане е отстранил недостатъците по движенито на делото .
С определение № 539/18.05. 2018
година съдът едал на ищеца по делото
последна възможност да съобрази искането си в исковата молба с издадената вече
заповед за изпълнение и представи относимите към предмета на спора
доказателства . Съобщението е връчено на ищеца на 28.05. 2018 година и не са оттранени останалите нередовности по
движението на исковта молба. Настраната
са разяснени на ищеца неблагоприятните последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .
На следващо място : Ищецът не е уточнил искането си( петитумът на исковата молба ) -
претенцията си. Направил е декларативно изявление в молбата „уточнение„ ,
че е предявил иск по чл.422 от ГПК, но искът по чл. 422 е устновителен
, а не осъдителен и диспозитива на петитума следва да има сдържание на установетелен иск,а не
осъдителен.Твърди се, че сумите , претендирани в заповедното производство и тези в петитума на исковата молба са
идентични както по размер, така и по
период. Следва да се съобщи за пореден
път на ищеца по делото , че предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на
самото изпълняемо право , за което е издадена заповедтта за изпълнение( не е
без значение и идентитета , но само това
не е достатъчно ).Иска се съвпадане с параметрите на искането в заявлението
за издаване на заповедтта за изпълнение както по размер, така и по период(
това следва да е така ) с издадената Заповед за изпълнение от една
страна , а от друга и с исковата молба в
производството по чл. 422 отГПК , тъй като с него се иска от съда : установяване но вземането. Така са разписани и законовите разпоредби (
чл. 415 ал. 1 от ГПК , а в чл. 422 ГПК се говори за иск за съществуване на
вземането). Диспозитива на един такъв иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде със съдържание : „
Моля да ни призовете на съд с ответника
и да признаете за установено по отношение на
него ( ответника ) , че вземането
ми , за което е издадена заповед№ …..
/ …г. по ч.
гр.д. № …./ 2017 година на РС ……
съществува. „ Толкова. Това е законно разписания с разпоредбата на чл.
415 ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК
петитум. Това е така
защото производството по чл. 422 от ГПК е особено искова производство. Във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание- чл. 410 от ГПК в конкретния случай / и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок чл. 414 ГПК , заявителят
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен
по своя характер, тъй като заповедта не
се обезсилва, а изчаква приключването на
исковия процес по който се установява
съществуването на вземането и
ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила(това е ефекът на
взлажението : С предявяване на възражението, се изчаква приключването на исковия процес, по който се установява съществуването на вземането, ако се установи вземането ефектът на възражението отпада, т.е.
заповедта влиза в сила. Решението по чл.422 от ГПК не подлежи на
принудително изпълнение на основание чл.
404 ал. 1 от ГПК ,тъй като предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото изпълняемо право, за
което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК. Изпълнителния лист не се
издава въз основа на решението на съда по установителния иск , а въз основа на
влязлата в сила заповед при условията на
чл. 416 от ГПК- „ чл. 41 ГПК.- Когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решене за установяване на вземането
заповедта за изпълннение влиза в сила .Въз основа на нея (заповедта ! )съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това
върху заповедта.”. Това по длото ищецът не направи въпреки
указанията на съда .
Ако в заповедното производство съдът
не може и няма право да оставя без движение
производството по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК , то в установителното производство е длъжен да
укаже на страната, че исковата му
молба е неясна и страда от недостатъци и да му ги посочи и и да му
даде срок за отстраняването им- т.е. да остави без движение
производството по делото. За редовността
на заявлението е необходимо, то да е
подадено по чл. 410 от ГПК във връзка с
чл. 154 от ЗЕ. За неговата редовност( на Заявлението ) е достатъчно само да се
посочи: че длъжника е собственик или титуляр на вещно право
,че в сградата е въведено дялово разпределение и
ако да, да са издадени изравнителни сметки.Това видно от
приложеното ч. гр.д. на РСЛевски не е
така. Заявлението не отговаря на изискванията на чл. 154 от ЗЕ. Това имено дава основание на съда да иска от страната в установителното
производство да представи доказателствата си,
това са те . По това дело това не е направено. На страната са дадени указания с две
определения на съда от 28.04. 2018 година и от 105. 2018 година и срок за
отстраняване на нередовностите по движението на делото . В дадения срок не са
изпълнени указанията на съда. Обяснението , че съда е отдалечен от седалището
на ищеца не е извивение за не представяне на изискуемите от него
доказателства. Ищеца не е представил по
делото нотариален акт , който легитимиа ответника като собственик на имота.
Представена е справка по имот , от която обаче се установява , че длъжника в заповедното производство е
закупил този имот на 27.07. 2017
година , но Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 14.08. 2017 година , а претендираната към този момент
сума към длъжника по изпълнението е в размер на сумата 1684,86 лева за главница за периода 01.11. 2008 гдо 31.03.
2017 година и мораторна лихва за 820,46 леваза периода 05.01.
От представената от ищеца по делото „Справката
за имот
№ 26897 адрес ***** не става ясно
кога собственикът на имота А.П.Т. е
починал (и със смъртта му е прекратено и
участието му като потребител на ТЕ при ищеца по делото) и на
коя дата е открито наследството.Момента
на откриване на наследството е
отсъществено значение , тъй като наследството е съвкупност от права и задължения. Задълженията ( в т. ч. и към Т.П. „ЕАД ) са също наследими права . За
времето от смъртта на собственикът по нотариален акт,в който момент се е
открило наследството до момента , в
който е сменен собственика на имота с нотариален акт правата и
задълженията са били за наседниците на А.П.Т. Със смъртта на А.П.Т. са се
прекратили правата му като собствник на този имот , а и взаимоотношенията му с „Т.П.„ ЕАД . Тези
права не са наследими . За да се породи връзка
потребител – клиент между
определени лица е необходимо тя да се договори.
Ето защо
и съдът е изискал от ищеца по делото да представи по делото нотариален
акт , който легитимира длъжника по изпълнението - ответницата по делото като собственик на този имот.
Това не е направено.
Никъде в ГПК не са
посочени основания за не изпълнение на
разпорежданията на съда описани от
ищеца „ „за не „явяване в съдебната палата ,
оглед отдалечеността и невъзможността да се явим ,за да заверим
представените доказателства .”
Съдът е указал на ищеца да
посочи каква е връзката на представените
доказателствапо делото издадени на друго
лице , а не на на длъжника по изпълнението
и да посочи каква е връзката им сс спора , но и тва не е направено!Не е
посочена връзката им с предмета на спора , а и не е представен по делото
Нотариален акт , който ищеца е бил длъжен да представи още с подаване на
Заявлението си по чл. 410 от ГПК , съгласно разпоредбата на ч. 154 от ЗЕ
(Нотариален акт, легитимиращ длъжникът като носител на правото на
собственост и Изравнителна сметка и доказателства , че в сградата е въведено
дялово разпределениеса изискуемите задължителни доказателства за редовността на
Заявлението по чл. 410 от ГПК !
Защото по българското
наследствено право е недопустимо
наследяване на чужди права и задължения – наследяват се само роднини по закон, но не и чужди хора ,
какъвто е и настоящият случай ! По
делото доказателства за собственост и
връзка не постъпи въпреки указания на съда .
Към момента на
постановяване на настоящето определение :
Не са отсранени недостатъците по движението на исковата молба
,странатане е привела в съответствие с
подаденото от нея Заявление по чл. 410 от ГПК
и издадената въз осова на него Заповед почл. 410 от ГПК искане :не е уточнила петитума на исковата
си молба,не е представила доказателства на които основава вземането си.
Представено е по делото само Копие от Общи условия на Топлофикация.Това доказателство обаче съвсем не е достатъчно, а и не е
прецезирано във връзка със ЗЕ и останалите
законови разпоредби свързани с
правата и задълженията на ищеца като търговец и тези на ответника като
потребител.Следва в това конкретно
производство по чл. 422 от ГПК да се установи(да се докаже от ищеца при условията на пълно и главно
доказване ) по делото наличието на
валидно възникнали вземния в
патримониума на ищеца с доказателства съдържащи данни за размер и
основание и период , като съвсем не може
и съвсем не е достатъчно това да става с
едностранно издадени от ищеца или трето
лице докзателства ( частни
свидетелстващи документи,които не се ползват със самостоятелна доказателствена
сила, а се преценяват наред с останалите
доказателства по делото посочени в ЗЕ , в случая е представено
„ Извлечение от сметка „ ), а не с тези разписани в ЗЕ- изравнителна
сметка , каквато ЗЕ разпорежда , че се издава за неизправните длъжници . Вместо
да се представят необходимите и относими към предмета на спора доказателства
описани в ЗЕ , представени са по делото такива доказателства,които са
неотносими към предмета на спора и касяат други взаимоотношения на ищеца с
другитрети по делото лица. Не е
достатъчно само ищеца да посочи , че ответника дължи суми за отопление, но и да
посочи конкректно за какво ги дължи от трикомпонентната цена на стоката „
топлинна енергия „ и то по начин , който да е ясен и точен за разбиране от длъжника по изпълнението -ответника , а не да се гадае за какво за сумите, за кой
период са и за какво се претендиратсуми от него
от 2008 година след като той е станал собственик на процесния имот през 2017 година Задължително е представянето на Изравнителна
сметка каквато е разписано в ЗЕ , че се издава за неизрядните длъжници. И да
посочи как длъжника по издадената заповед за изпълнение за 10 дни откакто е
станала собственик на този процедсен имот е усляла през летен сезин , в който
няма отопление с пара да натрупа такава
значителна парична сметка „за доставена , ползвана , но не заплатенатоплинна
енергия „ както пише ищеца в исковата си
молба. Ищецът твърди , че няма пари за з
заплащане на дължимите държавни такси,това не е извинение за забявянето и невнасянето им в съда. Ако ищеца би си направил труда да приведе в съответствие
с изискването на закона ( вт. ч. и на
Закона за наследството и на
Закона за считоводството и на
ЗЗД ) щеше да има яснота и отговор на въпросите като например : кой е
собственик на имота , който ищецът отоплява , до кой момент титулярът на вещното право на собственост(
ползване) е носител на тези права и в кой момент те се пркратяват и като настъпи неговата смърт да закрие отворената на него име партида като
потребител на ТЕ и да се открие
нова такава с новото име на новия
носител на вещното право на собственост.
Такава следва да се открива при всяка промяна в собствеността и при искане от
страна на титуляра на вещното право на собственост . В задължение на ищеца е да
следи във всеки един момент кой е титуляра на вещното паво на собственост(
ползване ) ,тъй като черпи права от
този отопляем от него имот.За да
има право да претендира суми
за „ доставена , ползвана
ТЕ „ трябва най- напред да ги договори
така както е разписано това в
законите и като съобрази кой е основен и
кой е специален закон и кои норми- Европейските или българскитепри противоречие са
приложими. В Заявлението на лист 3 от ч.
гр.д.№ 6133/2017 година по описа на РС Плевен заявителт е посочил , че паричното вземане от 1684,86 лева за главница за периода 01.11.2008 г до 31.03.
2017 година и лихва от 820,46 лв
за периода 05.
Дадена е възможност на ищеца за
продължителен период от време да изпълни разпорежданията на съда, но това не е
направено.Разяснени са на страната неблагоприятните последици при
неизпълнение на указанията на съда по ч. 129 ал. 3 от ГПК.
Ето защо слдва да се върне на
ищеца подадената искова молба, а производството по делото да се прекрати .
Водим от горното съдът ,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на „Т.П.„
ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление гр.****, *****, представлявано от изпълнитения директор инж. Й.В.В. искова молба с вх. №***/ *** година, въз
основа на която е образувано гр.д. № 267 по описа на Районен съд гр. Левски за
2018 година , поради неотстраняване в срок на недостатъците по движението на
искоата молба .
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 129,ал.3 от ГПК
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. №267 по описа на съда за 2018 година.
Против определението връщането
на исковата молба може да се подаде
частна жалба чрез РС Левски до
Пл. ОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: