Решение по КНАХД №1836/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Х., подадена чрез адв. П. М., против решение № 793/25.06.2025 г. по НАХД № 4694/2024 г. на ВРС, VІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-002906/14.10.2024г. на началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с което му е наложено на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер [рег. номер]., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че липсва състав на извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Твърди, че е получил талон от служителите на МВР за явяване в медицинско заведение за провеждане на лабораторно изследване на биологичен материал и се е явил в същото заведение в указания срок, като никой не му е обяснил, че следва да даде и кръв за изследване, а само е дал урина за изследване, като по този начин е приел, че е изпълнил задължението си. Твърди, че неразбирането му може да се дължи на недобрите му познания по български език. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и издаденото НП.

Ответната страна Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, редовно призован, представител не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е приел, че няма допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, поради което решението на ВРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. И. Х. против НП № 24-0819-002906 от 14.10.2024г. на началник група в ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 09.09.2024г. свидетелите М. П. и А. П.-полицейски служители мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, в изпълнение на служебни задължения, се намирали със служебен полицейски автомобил на [улица]в [населено място], до бензиностанция „Еко“ и извършвали пътен контрол във връзка с провеждана СПО по линия на употреба на алкохол и наркотици от водачи на МПС. Около 21:25ч. спрели за проверка л.а. „Тойота“ с рег. № [рег. номер], който се движел по [улица]в посока изхода, като в хода на проверката касаторът бил тестван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Полицейските служители поискали да тестват въззивникът и за употреба на наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARPK-0014, но Х. отказал. Св. П. съставил срещу Х. АУАН № 1429722/09.09.2024г. за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство, предявен и подписан от касатора без възражение, като му бил връчен и препис от него. Издаден му е талон за медицинско изследване, като е уведомен, че следва да се яви във ВМА-Варна за кръвна проба, както и че до даване на биологичен материал за изследване не следва да взема наркотици. Х. се явил в лечебното заведение в определения в талона период и първоначално се съгласил да даде проби за изследване, дори дал проба от урина, но впоследствие отказал да даде кръв за изследване, което било отразено в медицинския журнал, където се подписал. В срока по чл. 44 от ЗАНН подал писмени възражения срещу АУАН, които не били приети от АНО. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и в срок, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е процедурата по съставянето и връчването им, издадени са в предвидената форма и съдържат изискуемите реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП- отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил наказание във фиксирането в закона размери – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Приел е за правилно, че АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не представлява маловажен случай, доколкото не се отличава по никакъв начин от останалите подобни нарушения, а е типично и с висока степен на опасност.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за това, че на 09.09.2024г. в [населено място] е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на на наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARPK-0014.

Правилно и законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че М. И. Х. е извършил вмененото с НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Граматическият анализ и използваната законодателна техника чрез въвеждане в текста на разпоредбата на алтернативните съюзи „и/или“, свързващи отделните изрази, ясно и недвусмислено показват нормативно закрепеното разграничение, използващо за база различния предмет на проверката/изследването. В първия случай се проверява/изследва употребата на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача, а във втория - употребата на наркотични вещества или техни аналози. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания.

В случая наказаното лице е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. На същия е издаден и талон за медицинско изследване, но е отказал извършване на медицинска експертиза чрез даване на кръв. С оглед алтернативната форма на двете хипотези, съобразно и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде проверен/изследван за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства. Изрично в представения талон за изследване е отразено, че касаторът отказва да му бъде извършена проверка, като му издаден талон за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от медицинския журнал, същият е отказал да дава кръв за токсико-химичен анализ, като се е подписал.

Събраните доказателства кореспондират помежду си и са анализирани от ВРС поотделно и в съвкупност, като съдът въз основа на тях е направил правилни изводи за извършено административно нарушение от касатора, което е доказано по безспорен и категоричен начин.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС, че нарушението е описано със съставомерните му признаци, безспорно е установено, като е наложено и съответното наказание. АУАН и НП съдържат дата, място на нарушението, както и описание на обстоятелствата, при които е извършено.

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че с НП на наказаното лице е наложено административно наказание за административно нарушение, които е извършил. Нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано съобразно предвидената законова норма, визираща състава и наказанията за извършено такова нарушение. Фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание е с нормативно установен размер и е съобразено със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и целите на наказанието относно индивидуалната и генерална превенция съгласно разпоредбите на ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 793/25.06.2025г. по НАХД №4694/2024г. на ВРС, VІ състав.

ОСЪЖДА М. И. Х. да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.