№ 39411
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110106369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 23, ал. 1, чл. 253 от ГПК.
С Молба вх. №301032/25.09.2024 г. по описа на СРС, постъпила на ел.
поща на съда на 21.09.2024 г., ответната страна поддържа, че съдията докладчик
е незаконно назначен по делото чрез т.нар. „ръчен избор“ при разпределяне на
делото измежду съдиите в СРС, съгласно Заповед №АС-20323/24.08.2009 г. на
председателя на СРС и правила за разпределение на дела в СРС, приети от ОС
на съдиите от 01.11.2016 г. По същество страната прави искане за отвод на
съдията от разглеждане на спора със съображения, че не е изпълнено
изискването за независим и безпристрастен съд. Освен това счита, че с
постановяване на определението по чл. 140 от ГПК, съдът лично е назначил
вещи лица вместо на случаен избор, а с оглед произнасянето по доказателствата
създал предпоставки за незаконни извънсъдебни срещи на вещите лица с
насрещната страна, в т.ч. трето лице-помагач.
Настоящият съдия докладчик, като взе предвид доводите в молбата,
намира следното:
При така изложените съображения на ответната страна, съдът не
констатира основание да се отстрани от разглеждането на правния спор. Не са
налице обстоятелства, визирани в чл. 22, ал. 1, т. 1-т. 6 от ГПК, които да налагат
колебание в безпристрастността на съдията. По настоящото дело няма данни
съдията докладчик да е заинтересован от изхода на спора или да е в особени
отношения със страна по делото, в т.ч. други участници. Съгласно практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС (Hauschildt v Denmark A 154
(1989); Piersack v Belgium A 53 (1982), McGonnell с/у Обединеното кралство и
др.) дали е спазено изискването за безпристрастен съд се определя от субективен
критерий, според който личната безпристрастност на съдията се предполага до
доказване на противното; и от обективен критерий, според който правото чл. 6,
пар.1 от КЗПЧОС е нарушено само при установяване на факти от
действителността и в хода на делото, които пораждат основателно съмнение в
непредубедеността на магистрата, каквито както се посочи няма. Следва да се
отбележи, че съдът е длъжен съгласно чл. 7 от ГПК да извърши необходимите
процесуални действия по движение и приключване на делото, и да следи за
допустимостта на извършените процесуални действията от страните.
Несъгласието на страна със съдебен акт не e основание за отвод, както всички
1
предприети от Съда мерки за спазване на процесуалната дисциплина,
включително упражняване на процесуалните права от страните добросъвестно и
в съотвествие с целта на закона.
За начина на разпределяне на делото съдът не установи обстоятелство,
което да води до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на
ответната страна, в частност наличието на незаконен състав поради нарушаване
на принципа за случайно разпределение на делата. Действително, използвана е
опцията „ръчно разпределение“, което обаче е в съответствие с разпоредбата на
чл. 9 от ЗСВ. Въведеният с чл. 9 от ЗСВ принцип е доразвит с Единната методика
по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните,
окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните
съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и
актуализирана с решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г.; изм. с решение
на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 1/10.01.2017 г.; изменена с
Решение на СК на ВСС по Протокол №9/13.03.2018 г. Този принцип при
разпределение на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или
отделенията, поради което и препраща към приети от съответния съд правила,
които в случая са приети от СРС - Правилата за разпределение на дела в СРС,
приети на Общо събрание от 01.11.2016 г. Този начин на разпределяне се прилага
по изключение и само в предвидените в тези правила случаи, както в
съответствие с предвидената възможност в чл. 86, ал. 6 . от Правилник за
администрацията в съдилищата, а именно при предявяване на иск за
установяване на вземане по чл. 422 ГПК административният ръководител може
да разпореди делото да бъде разпределено на съдията, издал заповедта за
изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било
разгледано в същия съд.
Не е предвидено изискване вещи лица да се назначават при условията на
случайно разпределение, както настояват ответниците. Съдът не установи
обстоятелства, от които да се налага да преразгледа, при условията на чл. 253 от
ГПК, произнасянето по доказателствата с определението по чл. 140 от ГПК,
постановено по делото, в който смисъл е изложеното в молбата. Исканията за
начина на провеждане на открито съдебно заседание на ответниците са
неоснователни, доколкото не са ръководно-решаващия орган в процеса. Ето защо
молбата по чл. 23, ал. 1 от ГПК, както и останалите процесуални и
доказателствени искания, направени с нея, следва да се оставят без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба за отстраняване на съдията докладчик
Десислава Тодорова от разглеждане на гр. дело № 6369/2024 г. по описа на СРС,
обективирана Молба вх. №301032/25.09.2024 г. по описа на СРС на ответниците.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали процесуални и
доказателствени искания на ответниците по Молба вх. №301032/25.09.2024 г. по
описа на СРС на ответниците.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на съдебен деловодител, че настоящото определение не подлежи на връчване, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, и страните сами следят за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3