№ 378
гр. гр. Димитровград, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610102099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба, в която ищцата твърди че работи от 10 години в
ответното училище на длъжност ст.у., начален етап на основно образование с
код по НКПД *****. Никога през тези години не й били налагани каквито и да
било дисциплинарни наказания, a при годишни атестации за заеманата
длъжност винаги е била на първо място. На 12.11.2024г. на същата е връчена
Заповед № 102 от 29.10.2034г. на Директора на ОУ`Васил Левски", гр.Д., с
която на основание чл.188, т.1 от КТ и във връзка с чл.187, т.8 и т.10 от КТ й е
наложено наказание „З**". Недоволна от така наложеното й наказание е
останала ищцата, поради което на основание чл.357, ал.1 от КТ и в срока по
чл.358 от КТ обжалва същото с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност. Не били налице фактическите и правни основания
описани в заповедта за налагане на посоченото дисциплинарно наказание.
Същите били неясни и противоречиви. Не били налице твърдените за
нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че обжалваната заповед, с която
се налага дисциплинарно наказание „З**" била издадена само и единствено, за
да бъде подготвено в бъдеще време прекратяване на трудовото
правоотношение с нея в нарушение на разпоредбите на КТ, като се целяло
заобикаляне на същите, както и превратно упражняване на властнически
правомощия в трудовите правоотношения между страните, включително, на
лично основание. С оглед на изложеното моли да бъде отменена обжалваната
Заповед №102 от 29.10.2024г. на Директора на ******* за налагане на
дисциплинарно наказание „З**", като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон и в разрез на процесуалните
1
правила за нейното издаване. Моли да се осъди ответника, да заплати на
ищцата направените по делото разноски.
Основанията, на база на които ответника намира исковете за
неоснователни са, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена при
спазване на императивните изисквания на чл.195 ал.1 от КТ. Не оспорва
обстоятелството, че на 12. 11 .2024г. на ищцата е връчена заповед №
102/29.10.2024г. с която на осн. чл. 188 т.1 от КТ, вр.с чл. 187 т.8 и т.10 от КТ й
е наложено дисциплинарно наказание „З**". Оспорва твърдението, че не са
налице фактическите и правните основания,описани в заповедта,за налагане
на посоченото дисципилнарно наказание, както и че същите са неясни и
противоречиви, както и че не са налице твърдените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина. Оспорва твърдението, че издадената заповед е
издадена само и единствено, за да се подготви бъдещо прекратяване на
трудовото правоотношение, както и че е резултат от превратно упражняване
на властнически правомощия, както и на лично основание. Действително
ищцата работела при ответника повече от 10 години на длъжност ст.у. начален
етап на основно образование. Същата обаче многократно нарушавала
установената с Етичния кодекс на училищната общност, Правилника за
вътрешния трудов ред в училището и КТ трудова дисциплина. На 09.02.2024г.
ищцата е оставила класи си в 9ч. на колежката си Д. Делинова и си е тръгнала
от училище, без да има основание и разрешение за това, с което е нарушила
трудовата дисциплина по чл. 62 ал.2 т.1 от Правилника за вътрешния трудов
ред за учебната 2023/2024г. и чл.187 ал.1 т.10 от КТ. Причината за напускане
на работното място от ищцата било в това, че щяло да има блокади по пътя Д.-
Х., но същевременно директора на училището е видяла ищцата да се снима на
живо в клип по фейсбук в градската градина в гр.Х. в 11. 55 ч. когато трябва да
е на работното си място. За установеното нарушение е съставен констативен
протокол № 107/12.02.2024г. въз основа на Доклад от заместващ директора
В.Т., искане на писмени обяснения получени от М. Г. на 13.02.2024г. и дадени
писмени обяснения от 13.02.2024г. с който е признала самоволното напускане
на работното място поради наличие на личен ангажимент. За извършеното
нарушение не е нaложено дисциплинарно наказание по КТ. С уведомление вх.
№ 633/17.04.2024г. колегата М. сигнализира, че на 16.04.2024г. г-жа Г. пред
ученик в трети клас и ученици в първи клас г-жа Г. я е нарекла „д.**с.**",
което нарушавало етичните правила за поведение в училището. Въз основа за
заповед № 232/22.04.2024г. бе насрочено заседание на Етичната комисия за
проверка по случая. С протокол № 1/22.04.2024г. е изслушана г-жа Г., която
отрича да е нарекла г-жа М. с такива думи. Бяха изискани писмени обяснения,
които бяха дадени с sx.№ 642/23.04.2024г.,в които г-жа Г. отново отрича да е
наричала г-жа М. с такива думи. Извършено е преглед на видеозапис от
случая в класната стая, както и разговор с момчето, пред което са казани тези
думи, от които по категоричен начин се установява, че г-жа Г. е нарекла г-жа
М. „д.**с.**" пред ученик в трети клас и ученици в първи клас. Видно от
протокол № 2/26.04.2024г. е направена среща между г-жа Г. и г-ж М., като
2
първата се е извинила на втората за казаните думи, а втората се е почувствanа
удовлетворена от това. За извършеното нарушение не е наложено
дисциплинарно наказание по КТ.
Въз основа на жалба с вх.№ 82/10.10.2024г. от А.С.А.- майка на Ф.А.С., че
детето е ударено със шамар по носа от г-жа Г. е извършена проверка на
трудовата дисциплина, за което е съставен Констативен протокол
№х23/12.10.2024г. Целта на проверката е била установяване на факти и
доказателства относно жалба № 82/10.10.2024г. и спазване на трудовата
дисциплина съгласно разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред
,Етичния кодекс и длъжностната характеристика на ст.у. начален етап на
основно образование в училището - г-жа М. Г.. В резултат на личен разговор
на директора С.К. в присъствието на И.Г.- помощник на учителя г-жа Г. и И.
Г.а п.с. , г-жа А. / майката на Ф. / разказала, че Ф. се е прибрала от училище с
наранена устна и нос, както и че Ф. е споделила, че поради отворен пакет чипс
в клас г-жа Г., ядосана от постьпката й, я ударила през лицето, в резултат на
което от носа и устната й потекло кръв, като случая е станал на 09. 1 О.2024г.
Майката е казала, че ще подаде жалба до директора, което е и сторила на
10.10.2024г. директорът, в присъствието на педагогическия съветник И. Г.а и и
заместващия учител Д.Г., са установили,че има данни за извършено
нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на трудовите задължения
от КТ, чл. 38 ал.1 т.30 и т.35 от Правилника за вътрешния трудов ред, раздел II
и раздел III от Етичния кодекс на училищната общност в ********** и
длъжностната характеристика, поради което и са поискани писмени обяснения
по жалба с вх.№ 82/1 0. 1 0.2024г. и за неизпълнение на трудовите задължения.
С констативния протокол е запозната г-жа М. Г., която е посочила, че не е
съгласна с констатациите. С изх.№ 69/1 7. 1 0.2024г. са поискани писмени
обяснения от г-жа М. Г., с което било изпълнено и изискването на Чл. 193. от
КТ (Изм. - Дн, бр. 21 от 1990 г., изм, и доп., бр. 100 от 1992 г.). С вх.№ 156/24.
10.2024г. са дадени писмени обяснения от г-жа Г., в които отрича да е ударила
Ф., но сочи, че при посягането към нея, за да й вземе пакета чипс я е ,,закачила
по лицето, като не знае как, но изведнъж е потекла кръв от носа. Със заповед
№ 97/25. 1 0.2024г. било свикана комисията по етика, която да проведе
заседание по повод постъпилата жалба с вх-.№ 82/10.10.2024г., която да
извърши необходимите действия, свързани с обективното , изясняване на
случая и да бъде съставен протокол от проведеното заседание. На 25.10.2025г.
е съставено становище на етичната комисия, в което се сочи, че въз основа на
събраните доказателства по случая се съгласява с предложението на
директора да бъде наложено наказание на г-жа Г. за нарушението на трудовата
дисциплина. Със своите лични действия, обективирани в протокол 23/12. 1
О.2024г. / изслушване на засегната страна/ и в последствие обективирани в
искането на писмени обяснения/, а именно, че директорът заедно с
педагогическия съветник са разговаряли с второкласниците, пред които е
станал случая, в класната стая/, с искането на писмени обяснения, директорът
бил изпълнил задължението си по чл. 193 ал.1 от КТ да събере и оцени
3
посочените доказателства. В качеството си на работодател съгласно чл. 192. от
КТ директорът на ********** и в предвидения срок по чл. 194 от КТ е издал
обжалваната ЗАПОВЕД № 1 02/29. 1 О.2024г., с която е наложил на М. В. Г.
дисциплинарно наказание „З**" за следното нарушение: неправомерно удряне
по лицето на ученичката Ф. на 09. 1 0.2024г, при обстоятелства при които е
извършено: по време на учебен час във втори клас след недисциплинирано
поведение на ученичката Ф.А.С., при период на извършване: на 09.10.2024 по
време на учебен час, при доказателства: чрез разговори с учениците от втори
клас, за извършено нарушение / законния текст въз основа на който се налага
дисциплинарното наказание: чл. 1 88 т.1 от КТ Bp. с чл. 187 т.8 и т.10 от КТ ,
чл. 38 ал.1 т.30 и т.35 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната
2024/2025г., раздел II и раздел III от Етичен кодекс на училищната общност в
********** както и задълженията на ст.у. в длъжностната характеристика и по
чл. 187 ал.1 т.8 и т.10 от КТ. Така издадената заповед отговаряла на
императивните изисквания на чл. 195 от КТ.Така издадената заповед била
връчена на г-жа Г. на 1 2. 1 1 .2024г. при отказ на служителя да подпише
заповедта, удостоверено с двама свидетели. В заповедта се съдържала
индивидуализация на нарушението чрез описанието му от обективна страна,
като са посочени време и място на извършване с конкретна дата и какво
нарушение на трудовата дисциплина представлява. Описанието е дадено по
ясен и разбираем начин с необходимите елементи от фактическа и правна
страна. Връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
можело да стане по всякакъв начин и се доказвало с всякакви доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във вр.
чл. 188, т. 1 КТ. За да бъде уважен предявеният конститутивен иск в
обективната действителност следва да са налице следните материални
предпоставки: 1) страните да се намират в трудово правоотношение; 2)
работникът или служителят да е изпълнил задълженията си по трудовото
правоотношение, съобразно закона, уговореното в трудовия договор,
длъжностната характеристика или произтичащи от вътрешните актове на
работодателя, или законна заповед на работодателя; 3) работодателят да е
упражнил работодателската си власт, но да е наложил незаконосъобразно
дисциплинарно наказание.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на
работника или служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и
добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното
4
индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им
работникът или служителят е длъжен да спазва законните нареждания на
работодателя.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се намирали
в трудово правоотношение за длъжността „ст.у.“; 2) със Заповед №
102/29.10.2024 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „З**“.
Следователно правният спор се концентрира върху това дали ищцата
надлежно е изпълнила трудовите си задължения, съответно дали
работодателят е наложил законосъобразно процесното дисциплинарно
наказание. От Заповед № 102/29.10.2024 г., с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „З**“ се изяснява, че работодателят е мотивирал
налагането на дисциплинарното наказание, поради това, че служителят бил
нарушил Правилника за вътрешен трудов ред, като не изпълнявал
задълженията си и е извършил нарушение на трудовата дисциплина, по
смисъла и съгласно чл.38 ал.1, т.30 и т.35 от Правилника, раздел втори и
раздел трети от Етичен кодекс на училищната общност в *****, задълженията
на ст.у. в длъжностната характеристика и чл.187 ал.1 т.8 и т.10 от КТ. В
заповедта е посочено, че са взети предвид обясненията на служителя,
становище на етичната комисия, констативен протокол, разговори с ученици
от втори клас. Приложени са искане на писмени обяснения, писмени
обяснения от 24.10.24г., като се установява, че на ищцата е поискано даването
на обяснения по чл. 193 КТ. Представен е Етичен кодекс на училищната
общност в ***** за учебната 2024-2025 година.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
наложеното дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело –
ОУ“Васил Левски“ Димитровград, който по силата на § 1, т. 1 КТ е
работодател на ищеца. Законността на дисциплинарното наказания „З**“ се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр.
чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването
факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл.186
и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно
субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник
или служител. При налагане на съответното дисциплинарно наказание
работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно
деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи
5
и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на
фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното
наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да
знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от
друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание. Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител,
полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената
от работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него
технологични правила, правилник за вътрешния трудов ред или друг акт на
работодателска власт – арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само
неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно
законните разпореждания на работодателя трудови задължения представлява
дисциплинарно нарушение. В случая от Заповед № 102/29.10.2024 г., с която
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „З**“ се изяснява, че
работодателят е мотивирал налагането на дисциплинарното наказание, поради
това, че служителят бил нарушил Правилника за вътрешен трудов ред, като не
изпълнявал задълженията си и е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, по смисъла и съгласно чл.38 ал.1, т.30 и т.35 от Правилника за
вътрешния трудов ред за учебната 2024-2025г., раздел втори и раздел трети от
Етичен кодекс на училищната общност в *****, задълженията на ст.у. в
длъжностната характеристика и чл.187 ал.1 т.8 и т.10 от КТ. Няма спор и от
доказателствата по делото се установява, че е спазена императивната норма на
чл. 193 КТ – работодателят е поискал, а служителят е дал обяснения.
Наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, като описаното и
твърдяно нарушение е извършено на 9.10.2024 г. от надлежен орган на
дисциплинарна власт (арг. чл. 192, ал. 1 КТ), като в противната насока липсват
и доводи и възражения. Единственото в тази насока, което следва да се
спомене, че в заповедта за налагането на дисциплинарно наказание следва да е
индивидуализиран в достатъчна степен органа на дисциплинарна власт.
Когато се касае за директор на предприятие, институция, училище или детска
градина, освен ако не се спори, че има друго лице със същите име,
посочването на две имена е достатъчно, за да е ясно кое е лицето наложило
наказание, респ. при оспорване автентичността на положен подпис да е ясно,
за волеизявлението на кое лице и неговия завършващ елемент е налице
оспорване. Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателствени средства намира, че работодателят не е успял да установи
пълно и главно, че е осъществено виновно неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищеца за което да може да бъде ангажирана неговата
дисциплинарна отговорност, респ. да бъде наложено процесното
6
дисциплинарно наказание „З**“. А съгласно неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В
тази насока практически трябва да се спомене, че липсват каквито и да било
доказателства, че твърдяното нарушение изобщо е извършено. Писмените
сигнали по съществото си представляват твърдения на жалбоподателя, които
следва да се установят по съответния ред предвиден в ГПК. В обясненията на
ищцата по реда на чл. 193 КТ няма твърдения, които да съставляват
признания по смисъла на чл. 175 ГПК, които да са подкрепени и от останалите
доказателства по делото, а приложените вътрешни правила на работодателя
единствено установяват функции, права и задължения, но извън това същите
не установяват пълно и главно поведение, което да е в разрез с тях – т.е. да е
виновно и противоправно, за да се обуслови наличието на дисциплинарна
отговорност от страна на ищцата.
С оглед на горното, съдът намира, че изобщо не трябва да коментира въпросът
за тежест на наказанието, съобразно чл. 195 КТ, което предполага
установяване на извършено дисциплинарно нарушение. Все пак за пълнота
трябва да се спомене, че в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание извън бланкетни доводи и извод липсва каквато и да била
конкретика за това защо наложеното наказание е подходящо и съответства на
тежестта на твърдяното нарушение, съответно в какво се изразяват
неблагоприятните последици за предприятието на работодателя. Последният
очевидно се е задоволил да възприеме доводите на жалбоподателите, че с
твърдяното поведение ищцата е нарушила етичен кодекс (неприложен по
делото), задълженията на ст.у. в длъжностната характеристика /неприложена
по делото/. На следващо място трябва да се посочи, че съдът намира, че не
трябва изобщо да коментира, тъй като са неотносими доводите за наличието
на „лично отношение“. Подобни доводи могат да се коментират единствено
при ясно заявени съображения за наличието на злоупотреба с право, каквито
по настоящото производство не са надлежно въведени, а очевидно са плод на
„накърнена чест на страните“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и като такъв трябва да бъде уважен, а наложеното
дисциплинарно наказани е да бъде отменено.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането им и е доказал,
че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 1000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да
заплати сумата от 80,00 лева по сметка на ДРС, представляваща дължима
държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Димитровградският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иск с правно основание чл. 357 КТ,
във вр. чл.188, т. 1 КТ предявен от М. В. Г. с ЕГН:********** с постоянен и
настоящ адрес: гр.Х., ул. "К." № ** ** * срещу *****, седалище и адрес на
управление: гр.Д.,ул."Б." № 1, представлявано от директора С.К.,
дисциплинарно наказание „З**“ наложено със Заповед №102/29.10.2024 г.
на директора на *****, като ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, Седалище и адрес на
управление: гр.Д.,ул."Б." № 1, представлявано от директора С.К., да заплати
на М. В. Г. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Х., ул. "К." №
** ** *, сумата от 1000/хиляда/ лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *****, Седалище и адрес на
управление: гр.Д.,ул."Б." № 1, представлявано от директора С.К., да заплати
по сметка на Димитровградският районен съд, сумата от 80,00 лева по
сметка на Димитровградски районен съд, представляваща дължима държавна
такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8