№ 126
гр. Велико Търново, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625, във връзка с чл. 613а от ТЗ, вр. чл.
258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК.
С Решение № 64/ 01.08.2021 г., постановено по т.д./н/ № 119/ 2021 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОБЯВИЛ
неплатежоспособността на Кооперация „ Производствено-потребителна
кооперация /ППК/ СТАРТ-93“, ЕИК *********, с. Караманово, п.к. 7130,
община Ценово, област Русе, представлявана от председателя М. Б. П., и
ОПРЕДЕЛИЛ началната дата 1 януари 2021 г.; ОТКРИЛ е производство по
несъстоятелност на кооперацията; НАЗНАЧИЛ за временен синдик С. В. К., с
адрес: гр. Русе, *********; ОПРЕДЕЛИЛ текущо месечно възнаграждение на
временния синдик една минимална работна заплата 650 лв. за сметка на
масата на несъстоятелността; ОПРЕДЕЛИЛ дата на встъпване в длъжност – 9
август 2021 г.; ОПРЕДЕЛИЛ дата на първото събрание на кредиторите – 28
септември 2021 г. от 16:00 часа в Русенския Окръжен съд с дневен ред по чл.
672 от ТЗ.
Недоволен от постановеното Решение в частта, в която съдът по
несъстоятелността е определил датата 01.01.2021 г. като начална дата на
неплатежоспособността, жалбоподателят НАП, гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52, представлявана от В. П. – Директор на Дирекция „Държавни
вземания“, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
1
съдебния акт, в обжалваната част. Твърди се, че съдът е изследвал финансово-
икономическото състояние на търговеца въз основа на Счетоводния баланс на
кооперацията към 31.12.2020 г. и Междинния счетоводен баланс, представен
от длъжника към датата на депозиране на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Твърди се, че съдът не е изследвал
показателите на финансово състояние и показателите за ликвидност за
предходните периоди, които отразяват възможностите на предприятието да
покрие задълженията, независимо от констатацията, че към изследвания
момент длъжникът вече е бил изпаднал в неплатежоспособност. Правилно
било констатирано настъпилото състояние на неплатежоспособност на
търговеца, но неправилно бил определен неговият начален момент. Навежда
се довод, че в конкретния случай длъжникът не е бил в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения много преди определената от съда
начална дата на неплатежоспособност. Жалбоподателят счита, че за начална
дата на неплатежоспособността следва да бъде определена 31.12.2018 г., към
която дата кооперацията е била с трайни финансови затруднения, а
алтернативно – 31.12.2019 г., към която дата са били налице и непогасени от
кооперацията публични вземания. Иска се от въззивния съд да се произнесе с
Решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да приеме друга
начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2018 г., алтернативно –
31.12.2019 г.
В о.с.з. пред въззивната инстанция процесуалният представител на
въззивника посочва, че началната дата на неплатежоспособност следва да
бъде определена към 01.01.2018 г.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
Кооперация „ППК СТАРТ-93“, не е подала отговор. Въззиваемата страна не
се представлява и в проведеното пред въззивната инстанция о.с.з.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите в жалбата,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима,
следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е била подадена молба от Кооперация
„ППК СТАРТ-93”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Караманово, общ. Ценово, обл. Русе, представлявана от председателя М. Б.
П., с правно основание чл. 625 от ТЗ. Искането е да бъде открито
производство по несъстоятелност на молителя, като кооперацията бъде
обявена в неплатежоспособност и бъде определена началната дата на
неплатежоспособността.
Съдът по несъстоятелността е разгледал молбата в съдебно заседание,
при закрити врата, като с решението си е уважил подадената молба.
От фактическа страна се установява следното:
2
Към молбата са приложени: справка за задълженията на „ППК СТАРТ-
93“; списък на член-кооператорите; протокол от проведено на 21.12.2020 г.
заседание на Управителния съвет; протокол от проведено извънредно общо
събрание на кооперацията, както и съответните покани и списък на
присъствалите на събранието член-кооператори; уведомление при обявяване
в несъстоятелност по чл. 78 от ДОПК, подадено до НАП. По делото са
представени още счетоводен баланс на кооперацията към 23.04.2021 г., към
31.12.2020 г. и за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; отчет за
собствения капитал на кооперацията за 2020 г.; списък на кредиторите за
периода от 01.01.2021 г. до 23.04.2021 г.; справки за активите и пасивите на
кооперацията.
Пред въззивния съд е било допуснато изслушването на съдебно-
икономическа експертиза /СИЕ/, с оглед необходимостта от изясняване на
въпроса за началната дата на неплатежоспособност на кооперацията и
нуждата от специални знания в тази насока.
В заключението си вещото лице Р. В. Б. е посочило, че общо
установения размер на задълженията към кредиторите на кооперацията е
2 939 038,30 лв. Кооперацията е преустановила плащания към кредиторите,
които датират от периода на 2016 г. до м. март 2021 г., включително.
Извършила е последни плащания на 31.12.2020 г. по банков път и на
31.03.2021 г., в брой. Изчислените стойности на финансово-икономическите
показатели са негативни, показват състояние на лоша ликвидност и
невъзможност кооперацията да погасява наличните си задължения, няма
финансова независимост и изцяло е зависима от обема на задлъжнялост, т.е.
от чуждите /привлечени/ средства.
В о.с.з. на 18.05.2022 г. вещото лице е заявило, че до 26.04.2021 г.
неплатените задължения за старите периоди стоят изцяло непогасени, само с
изключение на частично плащане по една фактура към един доставчик.
Кооперацията е разплащала до 31.03.2021 г., но изцяло към други доставчици,
с които кооперацията е работила през 2020 г. и 2021 г. Заключението не е
било оспорено и е прието от съда.
Спорен по делото е въпросът относно определената от съда по
несъстоятелността дата на неплатежоспособността на длъжника – 01.01.2021
г.
Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди
събраните по делото доказателства и изградената, въз основа на тях,
фактическа обстановка, достига до следните фактически и правни изводи:
За да бъде определена началната дата на неплатежоспособност на
длъжника, следва да се вземе предвид цялостното му икономическо
състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост при съобразяване най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
При това следва да се има предвид обективната невъзможност да се
3
изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на
плащанията към отделни кредитори.
Пред въззивната инстанция е допуснато извършването на съдебно
икономическа експертиза, която в изготвеното Заключение е посочила
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за
периода 2018 г.; 2019 г.; 2020 г., включително до 23.04.2021 г. Видно от
констативно-съобразителната част на заключението е, че през 2018 г.
коефициентите: за обща ликвидност е 0.47; за бърза ликвидност – 0.09; за
незабавна и абсолютна ликвидност – 0.03; през 2019 г. тези коефициенти
съответно са: за обща ликвидност – 0.28; за бърза ликвидност – 0.08; за
незабавна и абсолютна ликвидност – 0, а през 2020 г. – съответно 0,12, 0,03 и
0. В теорията и съдебната практика се приема, че когато коефициентът за
обща ликвидност е под 0.80, а останалите коефициенти – под 1.00, е налице
трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите. В случая към 31.12.2018 г. всички коефициенти
за ликвидност са далеч под общоприетите норми за тях. По отношение на
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост съдебната теория и
практика приема, че първият следва да е най-малко 0.33, а вторият – не повече
от 5. Видно от изготвената на л. 9 от заключението таблица е, че
коефициентът за финансова автономност към 2018 г. е 0.01, а към 2019 г. –
0.04. Коефициентът за задлъжнялост е съответно за 2018 г. - 126.37, а за 2109
г. - 25.14. И двата коефициента за 2020 г. и към 23.04.2021 г. са с отрицателни
стойности, което поставя кооперацията в състояние на декапитализация, т.е. и
тези два показателя са далеч от общоприетите норми за тях за целия период
от 2018 г. до 23.04.2021 г.
В заключението си вещото лице посочва, че изчислените стойности на
показателя за обща ликвидност за 2018 г. и 2019 г. показва, че кооперацията е
имала възможност частично да погасява краткосрочните си задължения.
Получените нулеви стойности на ликвидност (особено незабавната и
абсолютната ликвидност), показват невъзможност за изплащане на текущите
задължения. В цялост, получените нулеви стойности на показателите за
ликвидност през периодите поставят кооперацията в състояние на лоша
ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна
зависимост от кредиторите. Вещото лице посочва още, че изчислените
стойности на показателите за финансова автономност показват, че
кооперацията няма финансова независимост и изцяло е зависима от обема на
задлъжнялост, т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Изчислените стойности
на коефициентите за 2020 г. и към 26.04.2021 г. са свързани с отчетената
отрицателна стойност на собствения капитал, което поставя кооперацията в
състояние на декапитализация.
При тези данни от заключението на вещото лице въззивният съд
приема, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника по
несъстоятелността следва да бъде определена на 31.12.2018 г.
4
Като е определил за начална дата на неплатежоспособността на
длъжника датата 01.01.2021 г. съдът по несъстоятелността е постановил
неправилно Решение, което в тази му част следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 64/ 01.08.2021 г., постановено по т.д./н/ № 119/ 2021 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваната част, в която съдът по
несъстоятелността е определил за начална дата на неплатежоспособност на
длъжника датата 01.01.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособност на длъжника
Кооперация „ППК СТАРТ-93”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Караманово, п.к. 7130, общ. Ценово, обл. Русе, представлявана
от председателя М. Б. П. –31.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати на АВ-ТР за вписване в ТР.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ДА се изпрати съобщение на страната, на основание чл. 634в, ал. 2 от ТЗ,
по реда на ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5