Р Е Ш Е Н И Е №
23.01.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ВАСИЛЕНА ДРАНЧОВСКА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
2756 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 144020 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 85239/2017 г. Софийски
районен съд, 138 състав отхвърлил предявения от И.М.К., ЕГН **********, срещу Р.А.Г.,
ЕГН **********, И.А.Г., ЕГН **********, Е.Г.Г., ЕГН **********,
М.И.С., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********, С.В.К.,
ЕГН **********, М.Г. К., ЕГН **********, Й.И.К., ЕГН **********, В.Г.К., ЕГН **********,
М.Г.К., ЕГН **********, К.Б.П., ЕГН **********, Б.В.П., ЕГН **********, Е.В.П.,
ЕГН **********, П.И.П., ЕГН **********, Н.И.П., ЕГН **********, Г.И.Б., ЕГН **********,
К.И.Л., ЕГН **********, и Д.И.Л., ЕГН ********** (последните трима
конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ответница М. Д.Л., ЕГН **********),
иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
решение от 26.08.2013 г., постановено по гр.д. № 21733/2010 г. на Софийски районен
съд, 63 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.М.К., който го обжалва
при твърдения, че същото е неправилно, тъй като с решение от 26.08.2013 г.,
постановено по гр.д. № 21733/2010 г. на Софийски районен съд, 63 състав – по
допускане на делбата, неправилно били определени квотите на страните. Моли съда
да отмени атакуваното решение и да го върне на СРС за произнасяне по
направеното искане или въззивният съд да постанови решение по същество.
Въззиваемите страни Р.А.Г., ЕГН
**********, И.А.Г., ЕГН **********, Е.Г.Г., ЕГН **********,
М.И.С., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Н.С.К. (преди Т., съгласно
справка от НБД „Население“) ЕГН **********, С.В.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН
********** (починал на 30.10.2022 г. в хода на въззивното производство и на
негово място по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон Ж.С.К.,
ЕГН **********, М.М.Щ., ЕГН **********, и Г.М.А., ЕГН
**********), Й.И.К., ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********,
К.К.К., ЕГН **********, и П.К.К.,
ЕГН ********** (последните трима конституирани с определение на районния съд от
20.08.2020 г. на мястото на починалата на 05.06.2020 г. ответница В.Г.К., ЕГН **********),
М.Г.К., ЕГН **********, К.Б.П., ЕГН **********, Б.В.П., ЕГН **********, Е.В.П.,
ЕГН **********, П.И.П., ЕГН **********, Н.И.П., ЕГН **********, Г.И.Б., ЕГН **********,
К.И.Л., ЕГН **********, Д.И.Л., ЕГН ********** (последните трима конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на първоинстанционното
производство ответница М. Д.Л., ЕГН **********), не са депозирали отговори на
жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
С оглед фактическите твърдения в исковата молба (наречена „молба“) с вх. №
5136670/20.09.2017 г., съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 26.08.2013 г., постановено по гр.д.
№ 21733/2010 г. на Софийски районен съд, 63 състав – по допускане на делба, при
твърдения, че решението е нищожно, тъй като в него неправилно били определени
квотите на съделителите. Искът е предявен от И.М.К. срещу лицата, които черпят
права от решението – останалите съделители в делбеното производство по гр.д. №
21733/2010 г. на Софийски районен съд, 63 състав, уточнени с молба от
22.11.2019 г. Същите се явяват задължителни необходими другари в производството
по предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо като постановено по отношение
на починала страна.
По делото се установява, че ответницата В.Г.К., ЕГН **********, е починала
на 05.06.2020 г., преди даване ход на устните състезания в първата инстанция на
30.06.2020 г. С определение от 20.08.2020 г. районният съд на основание чл. 227 ГПК е конституирал на нейно място наследниците й по закон К.К.К.,
ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********, и П.К.К., ЕГН **********, на които са връчени преписи от
въззивната жалба.
Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след
приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на
съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното
решение обаче е недопустимо, когато е постановено спрямо страна, починала
преди края на устните състезания. Такава страна е загубила
процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна - правоприемник на основание чл. 227 ГПК.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за
постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено
при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално
недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече
с участието на процесуалните й правоприемници (така решение № 14 от 02.03.2022
г. по гр. д. № 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на
ВКС).
В случая ответницата В.Г.К. е починала преди даване ход на устните
състезания в първата инстанция, поради което атакуваното решение е процесуално недопустимо и подлежи на
обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участие на
надлежните страни в процеса (които са конституирани вече в производството),
като се преповторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални
действия с участие на правоприемниците.
Поради това въззивният съд намира, че атакуваното решение следва да бъде
обезсилено като постановено по отношение на неправосубектна страна, а делото –
върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане
следва да се повторят всички процесуални действия, извършени след 05.06.2020 г.,
с участието на всички страни, вкл. правоприемниците на починалата ответница В.Г.К.
- К.К.К., ЕГН **********, К.К.К.,
ЕГН **********, и П.К.К., ЕГН **********, като се
съобрази и конституирането по реда на чл. 227 ГПК на наследниците на починалия
в хода на въззивното производство М.Г.К., ЕГН **********
- Ж.С.К., ЕГН **********, М.М.Щ., ЕГН **********, и Г.М.А.,
ЕГН **********.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 144020 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 85239/2017 г. на
Софийски районен съд, 138 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите
на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.