№ 39
гр. Смолян, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско
дело № 20235400900031 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ К. С. А., редовно призована, се явява лично и с адв. ЕмИ.
Т. - АК София.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
редовно призован се представлява от юриск. С., редовно упълномощен
отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. С. К., редовно призован, налице. От същото е
постъпило заключение в срок.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Т., редовно призовани, налице. От същото е
постъпило заключение в срок.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. С. А., редовно призован, налице.
АДВ. Т. – Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да се даде ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на вещите лица и свидетелите, както следва:
Д. С. К. – 73 г., с ЕГН **********, с висше образование, неосъждан,
нямам родство със страните, обещавам да дам заключение по съвест и знания.
1
Инж. Г. Д. Т. – 52 г., неженен, неосъждан, без родство със страните,
обещавам да дам заключение по съвест и знания.
На вещите лица се напомни за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Р. С. А. – 34г., от с. Касъка, неосъждан, с полувисше образование,
женен, съпруг съм на ищцата, нямам възражения личните ми данни да се
впишат в протокола,ЕГН **********, желая да свидетелствам.
И.а М.К. – 31г., с. Касъка, живея на семейни начала, без родство с
ищеца, нямам възражения да се впише в протокола личните данни, ЕГН
**********. Обещавам да кажа истината.
М.В.Ч. – 30 г., семейна , от гр. Доспат, със средно специално
образование, семейна, неосъждана, без родство с ищцата. Обещавам да кажа
истината.
На свидетелите се напомни за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
Пристъпи се към разпит на вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Г. Т. – Поддържам заключението си.
Представям Ви четливо копие от протокола за оглед. На 30.07.22г. в гр.
София на софийски околовръстен път от север на юг Р. А. управлява лек
автомобил „Ш.О.“, с него на дясната седалка е К.А., двамата са с поставени
колани. В същото време по същия околовръстен път, само че в обратна
посока от юг на север, се движи товарен автомобил „Ф.т“, който решава да
предприеме маневра на ляво и отнема предимството на лекия автомобил, с
това е настъпило и ПТП-то, т. е. товарният автомобил отнема предимството
на лекия автомобил, който се удря в страничната му част, товарният
автомобил отскача и удря още един автомобил, който се е намирал в
непосредствена близост до платното. Пътят е двулентов, двупосочен по
8,20м. по платно, като по посока на огледа и на движение на автомобила е 4
м., а на камиона е 4,20 м. в обратна посока. Ограничението на скоростта е
60км., движението на лекия автомобил и товарния преди настъпване на ПТП-
то е 60км/ч, към самото ПТП на лекия автомобил е около 46км/ч, а за
камиона 38км/ч. Участъка е прав, видимостта е голяма и тъй като камиона е
навлезнал непосредствено пред лекия автомобил, имам предвид той е влезнал
2
в опасната зона, той е изненадал водача, затова е станало и ПТП-то.
Основната причина за ПТП е, че товарният автомобил не се е съобразил и не
е пропуснал направо движещият се лек автомобил, той е бил задължен да го
изчака, след това да завива на ляво, непосредствено преди да премине лекият
автомобил той е завил пред него. След удара лекият автомобил се завърта
/мащабна скица на фиг. 4/ лекият автомобил се завърта по часовниковата
стрелка и остава на мястото, където на фиг. 4 съм описал и по огледния
протокол, къде се намират местата на всички автомобили. След удара
движението на тялото на ищеца: колана го задържа на мястото, иначе тялото
щеше да се завърти първо на дясно към страничното стъкло и след това към
водача. Коланът го е задържал на седалката като му е дал леки отклонения в
началото на ляво и на дясно, и в същия момент и напред, когато е бил
челният удар. Ако беше без колан може би нараняванията щяха да са повече
от колкото сега. Лекият автомобил е ударен отпред, а товарния автомобил е
ударен между каросерията и задната част. Ударът е челен, той застава
перпендикулярно на лекия автомобил, след което товарния автомобил
отскача и удря другия. За товарния автомобил ударът е страничен, а за лекия
автомобил е челен. Товарният автомобил като подскача и пада върху друг
автомобил, който е щял да излиза на главния път, така нанася и още едни
щети, а лекият автомобил се завърта и отива на мястото пред товарния
автомобил /на фиг. 4/. Това съм го взел от огледния протокол и от
досъдебното производство. Каква тежест е товарния автомобил - не съм
снемал данни, предполагам, че е бил празен. Казвам, че ограничението за
удара е 60км, а към момента на удара е на единият е 46км, а на другия 38км.
На лекия автомобил има следи от приплъзване, данните от протокола за
оглед там за спирачки пишат „следи от приплъзване“, значи следите може да
са странично оставени от гумите, при завъртането се получават следи от
гуми. В протокола пише за такива следи, но дали са от спирачката или след
удара от завъртането, не мога да кажа. Да, има следи от гуми, но няма как да
твърдя дали са от спирачки или…. Двата автомобила са можели да се видят
без никакъв проблем, участъкът е прав, товарният автомобил и лекият
автомобил са се възприемали през цялото време. Затова ви казвам, че когато
товарният автомобил е предприел маневра на ляво вече той е бил в зоната, в
която лекият автомобил не е могъл да отреагира, значи той е искал по-бързо
да премине, както и в свидетелските показания пише, че той искал бързо да
3
премине и не е преценил скоростта на лекия автомобил и той в
непосредствена близост предприема тази маневра, той умишлено предприема
маневра, след като вижда, че... Товарният автомобил е виждал през цялото
време лекия автомобил, нарушил е закона, той е трябвало да пропусне лекия
автомобил, който е бил в непосредствена близост. Платното на товарният
автомобил е 4,20м., другото е 4м. 4 метра е платното, където е възникнало
произшествието. Мястото, където е ударен е изцяло в платното на лекия
автомобил. Лекият автомобил с 13 м/сек, а в товарният 10,56 м/сек – той не е
минал цялото разстояние, значи той идва от насрещното движение и ударът
където е настъпил е на дължина 6,60м. по дължина на 2,80м., значи 2,80 м. от
излизане от платното вече, кажи речи по средата, там е настъпил удара. Той
предприел мерки за спиране, това изчислих от деформациите. Въпрос 3 – там
са определени скоростите и на двата автомобила. Има протриване на гуми и
по деформацията аз определям скоростта. В огледния протокол има следи,
които аз не мога да гадая от кой автомобил са, не са конкретизирани коя
следа към кой автомобил отива и затова по деформациите на двата
автомобила, от снимките, съм определил скоростите на двата автомобила,
третият автомобил е бил спрял. Във въпроса съм отговорил, че към момента
на удара лекият автомобил е бил с 46,8 км/ч, а преди удара е бил около 60 –
това е по методика, по която всяко вещо лице работи. Когато няма спирачни
следи ние работим по методиката „Delta-V“, за да определим скоростта.
Обяснил съм подробно в заключението, там се изчислява скоростта към
момента на удара и скоростта малко преди удара. Имаме деформации от
снимките и следи от приплъзване и по тези обективни следи и метода „Delta-
V“съм определил скоростта към момента на удара и преди удара.
ИЩЕЦЪТ – Моля да се приеме заключението, нямаме повече
въпроси.
ОТВЕТНИКЪТ – Оспорвам заключението по САТЕ, тъй като
считам, че така посоченият „Delta-V“ не кореспондира и не отговаря на
конкретната обстановка при положение, че се казва, че с 60 км/ч. се е движил
лекият автомобил, в следствие неизвестни действия в момента на удара става
на 48км/ч, като автомобила му е излезнал внезапно, така поне е описано, в
следствие на което автомобил приблизително от неопределена, но около 5
тона отскача при тези 40 км/ч и се удря в третия автомобил, значи, скорост с
тази която посочва вещото лице не може да се определи как този товарен
4
автомобил е отскочил и е отишъл, с тази сила.
Вещото лице Т. – Предницата на автомобила, след като се удря в
задната част на кабината, той влиза под каросерията. Отскачането на
товарния автомобил е вследствие на преодоляване на камиона, имам предвид
камиона преодолява колата качвайки се на капака, осовият център му се
измества и ако е бил празен по-тежък е отпред, отзад не е бил толкоз тежък.
За да може лекият автомобил да мине пред камиона /фиг. 4 /, товарният
автомобил след като се удря в лекия автомобил, по данни на делото има, че
той пада върху другия автомобил, който е спрял и го измества в страни, имам
предвид удара в третия автомобил, удря изцяло върху капака. Третия е на
много близко разстояние от двата автомобила, по делото съм писал как са
били разположени. На фиг. 4 със зелен цвят е третият автомобил,
червеният е лекия автомобил, синият е товарният автомобил – всичко това
съм взел въз основа на огледния протокол и материалите по делото. Там, как
товарният автомобил е паднал върху третия, тъй като неговите увреждания са
само отгоре на капака, просто цялостно е увреден отгоре, и по делото от
материалите сочат, че товарният автомобил със задната си част удря отгоре
третия автомобил и след това отива на местото, където е отбелязан на фиг. 4
– това е по огледния протокол. Когато лекият автомобил влиза под камиона,
задните гуми минават през предницата на автомобила, което ката автомобила
да тръгне да се завърта. Товарният автомобил отскача и по данните,
автомобила третият, цветен в зелено, задната част пада върху предната част
на колата. Третият автомобил е бил на по-малко от половин метър - на фиг. 1
съм посочил, аз съм изследвал двата автомобила, карал съм по ДП, както е
имало три автомобила, катастрофата е с три автомобила, дал съм ви
скоростите за двата. Уврежданията на третия автомобил са само върху капака,
затова технически няма как да бъдат нанесени тези увреждания, ако
товарният автомобил не е паднал върху него. Казвам, че камиона се е движил
с около 60/км, лекият автомобил също към 60км/ч преди настъпването на
ПТП-то. Към настъпването на ПТП-то единият автомобил е 38, другият 46
км/ч. Траекторията със скоростта, с която дори и да е с 60 км., той може да
вземе този завой, да мине, мястото е широко, там където е влезнал имало
вече спрял автомобил,който е искал да излезне на пътното платно - това е по
свидетелските показания и някои от свидетелите казва, че товарният
автомобил е искал да влезне непосредствено в зеления автомобил в момента,
5
в който е искал да излезне, значи той изчаква червеният автомобил да мине и
тогава да излезне на платното - говоря за третият зеленият автомобил.
Основната причина за ПТП-то е, че камиона отнема предимството на лекия
автомобил, с каква скорост? И с два километра да беше той излиза на място,
където лекият автомобил не е можело да отреагира, излиза на разстояние
достатъчно, в самата опасна зона, но лекият автомобил не е имал възможност
да отреагира, да избяга от товарният камион, той изведнъж излиза пред него,
при наличието, че и двамата са се виждали, значи камиона не е пуснал дори и
мигач, ако беше пуснал мигач и предприел някаква маневра шофьора щеше
да предприеме действия, дали ще завие на дясно или в лявото платно той
щеше да избегне катастрофата, но тук в момента камиона излиза изведнъж
пред него и той в последния момент го вижда и е изненадан, най-вероятно е
задействал спирачната система, аз ви казвам, следите, които са описани в
протокола не пише, че е спирачен път, само пише, че има следи от
преплъзване, затова не ги приемам като спирачен път, те могат да бъдат
оставени и от камиона и от лекия автомобил, който след удара, камиона е
бил почти перпендикулярно на пътя. Товарният автомобил е бил в състояние
да спре, когато е видял лекият автомобил, с тази скорост. Той е бил на прав
участък, виждал е колата, нямало е технически неизправности, няма спирачен
път. Ако би решил да спре, той можеше да спре. На 48 км/ч спирачния път е
около 20 метра в най-лошия случай.
ЮРИСК. С. – На този етап нямам искания.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема заключението по съдебно-автотехническа експертиза.
На вещото лице инж. Г. Т. да се изплатят 400 лв. по внесения
депозит.
Пристъпи се към разпит на вещото лице по СМЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р К. – Поддържам заключението, което съм
представил. На 30.07.22 г. Кабрие А. е получила мозъчно сътресение,
охлузване на двете подбедрици, изкълчване на палеца на ляво ходило,
счупване на трета метакарпална кост на дясна ръка, горе-долу се намира по
средата на дланта, според мен е станало при удара в страничната врата. Има
6
счупване на външния израстък на скочната кост, костта под глезена, тя
спомага за механичните движения на глезената ставата, тя е във връзка с
петната кост, там се извършва самата функция на ходилото, свиване и
разгъване. Била е приета по спешност в Пирогов, там са констатирани
кръвоизливи, охлузвания в областта на дясната част на шията и в границата
между корем и таз. Охлузвания като широчина от 5-10 см. широчината в
границата между корема и таза. Тези охлузвания са от предпазния колан,
описани са при приемането в болницата. Тя най-напред е била във ВМА, там
са направени прегледи с неврохирург и не са констатирани външни повреди
по главата, имала е болки в гърдите, шията, гръдния кош и корема. На втория
ден е била преведена в Травматологична клиника в Пирогов, поради счупване
в ходилото, за оперативна интервенция, която е направена с остеосинтезни
елементи. Болките първоначално около 10-15 дни са били силни, поради това
че е имало охлузване на цялото тяло, на двете подбедрици, счупване в ръката.
Ръката още във ВМА е била обездвижена с гипсова имобилизация, след
превеждането в Клиника по травматология в Пирогов е извършената
операцията и след определен период на време пролежаване е изписана с
имобилизация. За охлузванията по подбедрицата срокът е около 15-20 дни,
докато за ръката, счупването, с възстановяване, с гипсовата мобилизация и
рехабилитацията е в рамките на 70 дни. Оперираната скочна кост на
ходилото също с периода на лечение, рехабилитация и възстановяване е за
срок при различните хора от 4 до 5 мес., но като се има предвид, че жената е в
млада възраст, мисля, че този срок за жената е бил достатъчен за
възстановяването на движенията. При направения преглед от мен се
установи, че тези неща са в причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП-то. Трудоспособността й е възстановена към момента. От
произшествието до сега е около 1 год. и 6 мес. По отношение на мозъчното
сътресение - не се квалифицира от скенера, който е правен тогава, във ВМА
има консултация от неврохирург и не установяват фрактури по главата.
Пълно възстановяване, след зарастване на счупването на ходилото, мисля че
за 4-5 мес. е възстановила походката, но пълно възстановяване може би
около 8-9 мес., като се има предвид, че както прочетох по делото работи като
шофьор. Мекотъканен едем е подуване, а суфузията е кръвоизлив и
охлузвания, които се получават. Десният долен крайник е бил обездвижен
след направената операцията, левият крайник не е обездвижван. Тя при
7
преглед имаше белези по средната част на двете подбедрици. Десният крак е
бил обездвижен поне за 3 мес. Плоскостъпието не е в последица, това си е
проблем, то е и на двата крака, може би влияе, защото не е все едно сводът да
е нормален, затова казах 8-9 мес. за възстановяване, иначе в момента е
възстановена на прегледа м. февруари. Неврохирургично жената е прегледана
в ВМА и там не са установени такива неща във връзка с ПТП-то. 1год. и 6
мес. казвам от произшествието на 30.07.22 г. до датата на прегледа м.
февруари 24г. Трудовата си дейност, кога е започнала аз не знам, но аз дадох
срокове, които са за възстановяване от счупването, тя е можела след 8-9 мес.
да работи. Освен това, болката е субективна работа, един носи повече болка,
друг по-малко. Артрозни изменения в областта на счупването, това означава
шипове. Всяка кост, когато зараства се получава нова кост, тази кост не може
да се изглади, получава се изшипяване. При различните хора в зависимост от
работата, килограмите изшипяванията се получават при различна възраст,
костите и ставите започват да стареят от 18 г., в зависимост от начина на
живот, начина на хранене, начина на придвижване, натоварване, килограми,
обикновено след 35-40 год. При нея от счупването ще се получат такива
неща, но не мога да кажа в коя възраст ще се получат, но към момента няма
данни, ще се получат някога. Направил съм снимка при прегледа, в момента
не съм установил артрозни промени.
АДВ. Т. – Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
ЮИСК. С. – Да се приеме заключението.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключението по съдебно медицинската експертиза.
На вещото лице Д. К. да се изплатят 400 лв. по внесения депозит.
Разпитан свидетелят Р. А. обясни на съда: Аз съм водач на лекия
автомобил „Шкода“. Пред мен имаше друг автомобил и не можех да карам
бързо, понеже има една бензиностанция на околовръстното, след манастира,
от дясната страна има логистична фирма, от тази фирма излезна една кола и
аз я пропуснах, трябваше съвсем леко да отнема газта, за да се включи в
движението и я пропуснах, след което аз и да исках да бързам не можех,
8
защото тя е пред мен в движението. Отсреща постоянно идваха, движението е
двупосочно и имаше постоянно коли, много беше интензивен трафика от
отсрещната страна. Аз бях със скорост към не над позволеното към 50-
60км./ч Като го пропуснах той премина успешно по кръстовището и си
продължи по пътя и след което стана самият инцидент в самото кръстовище.
Той преминава и отсрещната страна имаше доста трафик, след самото
кръстовище малко по-напред стават три ленти и ставайки една лента се е
образува по-дълга колона, аз наближавайки кръстовището, имаше една малка
кола, след това камиончето, имам предвид товарния автомобил. След като
става удара аз съм в безсъзнание. Наближавайки кръстовището виждам тази
кола, предната кола, която е пред камиончето тя успешно завива на нейно
ляво, самото кръстовище е голямо широко, имах варианти и аз да хвана на
дясно или на ляво, но когато стана, когато ми засече пътя беше много малко
разстоянието и нямаше време за реакция. По- добре, че така стана директно
се ударих, защото ако бях завил на ляво щеше аз да ударя. Имам спомен, че в
момента съм загубил съзнание. Спомням си пред камиончето имаше лека
кола, имах много голяма дистанция. В самия момент на удара имам спомен,
още си чувам спирачките от моята кола. Аз имах чувството, че се ударих в
стена, той застава пред мен, той не направи опит да ускори, да се изтегли. С
предната частна автомобила аз влизам челно в неговото странично и влизам
под камиончето, имаше нещо като товарна каросерия, влизам под камиончето
и затова колата ми е толкова смачкана, капака стана на хармоника. Най-
вероятно съм го вдигнал във въздуха, защото аз му влизам под него и
предната част на автомобила е по-скосена и тя влиза под товарното
помещение на автомобила и се получава като клин и съм го повдигнал, мисля
че се ударих в товарния обсег. След което първото ми влизане в съзнание си
беше в автомобила, чувах гласове „дай да го хванем от тук“, това беше бърза
помощ, аз им казах, че имам големи болки в таза и в коляното. Като отворих
очи видях как автомобила отпред пуши, нашият автомобил, излизаше пушек,
след като отворих очите осъзнах, че наистина съм го ударил този автомобил.
Спомням си, че жената изкрещя нещо, в момента натиснах спирачка. След
което настъпи удара, когато излезнах от безсъзнание, осъзнах, какво се е
случило, най-напред взех да търся жена ми, те я бяха изкарали на един
фотьойл. Аз я питах „как си, добре ли си“ - тя ми вдигаше палец, че е добре,
след което аз я попитах дали е добре и тя потвърди. Автомобилът, в който
9
съм се ударил беше преместен в дясно, бяха го дръпнали малко на дясно, не
беше както в самия удар. Автомобилът, който беше пред камиончето, значи
аз имах още много голяма дистанция до кръстовището, още не бях навлезнал
в кръстовището, нямам претенции за този автомобил, който беше пред
камиончето, значи той зави на ляво и понеже е много голямо кръстовището…
Ние се движехме от Чепинци в посока магистрала Тракия, след това следва
Казичене. Отсрещният автомобил идва от Казичене към посока Чепинци.
Времето беше перфектно, лятно, слънчево време. Там ограничението е 60
км/ч, знам го, аз съм на път с предимство, имаше знак за път с предимство.
Преди да предприеме маневрата автомобилът, с който се ударихме, значи
стана така: предният автомобил като зави и започна да ме изчаква, лекият
автомобил спря, за да мога аз да се включа и той да мине зад мен, след което
аз трябваше да си премина, а камиончето да изчака. Камиончето не помня
дали даде мигач, но не беше дал. Автомобила, който ме изчакваше да се
включи го видях на местопроизшествието, като че ли беше пред камиончето
в дясно, видях го в мое дясно положение, където си беше. Бяхме с поставени
колани. Жена ми постоянно си бута седалката назад максимално и си слага
дрехите за пране, с които идвам от път в краката си и добре, че беше бутната
седалката назад, защото при самия удар капака, който беше премазан е бил
пред челото на жена ми, самия ръб на самия паркинг се вижда колата, може
да се огледа, аз също съм пострадал, защото таблото влиза вътре и удря
коляното.
Аз карах „Ш.О.“, сив металик. На разстояние приблизително около
100-150 м. зави предния автомобил и си премина успешно. Това камионче
има видимост, защото пред него няма нещо, за да му пречи на видимостта,
перфектна видимост има камиончето, защо сви?. 100 -150 м. от епицентъра
на сблъсъка. Този автомобил, който извърши тази маневра, бързо се изнесе и
го видях как прави завой, след което полицаите на мои близки са казали, че
този човек не е виновен, да не търся него, че той просто се е заблудил и се е
извинявал много, че той просто е направил обратен завой, притеснил се е да
не е направил инцидент, но той не го е направил, той просто е объркал пътя,
той там е широко и може да изчака и той наистина изчака, движейки се, той
спира, и в следващия момент е удара, той щеше да ме изчака да мина, така
предполагам. Имаше интензивен трафик срещу нас, но аз виждах перфектно
всички автомобили.
10
Разпитана свидетелката И.а К. обясни на съда: Ние си бяхме
вкъщи със съпруга ми, когато Р. се обади на мъжа ми да обясни, че са
катастрофирали, но не се разбираше, защото беше много зле. Отидохме и
Кабрие беше настанена в болницата. Дясната ръка беше в гипс, крайниците
бяха подути, имаше стъкла навсякъде по тялото, коланът се беше отбелязал
на лявата ключица, краката също бяха в рани, трудно можеше да диша,
трудно говореше. Кабрие мисля че остана 3 дни във ВМА, после я
преместиха в Пирогов. По принцип в болницата не дадоха да останем като
придружители, но й носехме храна. През деня, когато ходехме тя трудно
ставаше, когато имаше нужда сме помагали за тоалетната, в болницата не
ставаше, до тоалетна ползваше помощно средство. Като я изписаха още не
беше възстановена, не можеше да ходи, с количка се предвижваше. Дясната
ръка беше в гипс, десният крак беше в гипс, на левия крак пръста с шина.
Ходила съм, когато съм имала възможност, трябваше да се къпе, частично,
миехме косата, помагахме за тоалетна, качвах я с количката и се
предвижвахме до банята, аз помагах за това. Изпитваше болки, те бяха
големи, гипса на ръката мисля, че стоя около 2 мес. В дома й помагаха и
близките й, аз не съм била постоянно там, когато съм имала възможност,
братовчедки също са ходили. Не мога да кажа кога се оправи самостоятелно,
може би след 7 месеца. Не знам кога се е върнала на работа, мисля лятото на
2023 г. Точно не знам какъв е бил периодът на болничните й. Сега К. се
страхува, оплаква ми се, че не може да спи добре, сънува, в десния крак
изпитва още болка. Тя кара камион. Да, сега също кара камион, но наскоро ми
сподели, че мисли да напусне, защото я боли десния крак. Аз съм безработна.
Мъжът ми кара камион, аз също пътувам с него, курсът е около 10 дни, после
се връщаме, правим престой около 3-4 дни и съм ходила тогава, след това пак
сме ходили на път и когато сме имали възможност пак сме ходили. В месеца
около 7 дена сме ходили да я видим, всеки ден сме ходили, защото аз имам
сестра в София и вечерта сме преспивали в тях. Ние живеем в Касъка, но
пътувахме до София и оставахме в София при сестра ми. Камиона на мъжа ми
престоява в Пазарджик. Докато беше в болниците в Пирогов ходихме почти
всеки ден. След като я изписаха я виждахме м. август, защото имахме повече
време да ходим при тях, в смисъл почти през ден. След като я изписаха тя
остана в София. Възстановителният период протече в София, те бяха в
София докато продължаваше лечението, около 7 мес. Август месец често я
11
виждахме, когато се връщахме от път, после когато се връщахме от път пак
минавахме да ги видим. Виждахме се в София, през цялото време я
посещавахме в София.
Свидетелката М.Ч. обясни на съда: Видях К. за първи път в къщи,
тя си беше вкъщи на легло, в София, те там имат апартамент. Изглеждаше
много зле, беше на легло, имаше подуване, синини, ръката и единият крак
беше в гипс, шина на другия крак. Не можеше да се обслужва сама, не
можеше да ходи до тоалетна, къпане, да се преоблича, да се преобува. Аз съм
я посещавала събота и неделя, може би два пъти месечно. Когато ходех тя
много плачеше. Тя преди това беше смела, момиче да кара камион, а сега я е
страх да се качи в лека кола. Гипсът го носи приблизително 2-3 мес. После
беше с патерици, обаче я болеше, оплакваше се често от главата, от
патериците й ставаха рани, имаше болки в корема, в гърдите, приемаше
обезболяващи. Не знам, кога се е върнала на работа, може би 5-6 мес. може и
повече, не знам. Сега упражнява тази професия, но ми е споделяла, че много
се страхува и замисля дали да продължи. Тя изпитва болки, когато шофира,
защото операцията и е на този крак и й е трудно. Споделяла ми е, че я боли
когато кара камиона, а за самите болки, когато съм ходила при нея видяла
как плачеше и наистина я боли. Имаше придвижване с количка, за мое
улеснение, защото не можех да я занеса до банята, слагах я в количката и я
къпех, това беше около 2 мес. Аз живея в Доспат и съм ходила може би един
или два пъти в месеца съм ходила, два месеца ходех. Тя не е била само на мои
грижи, през другото време имаше други хора при нея, аз ходех да я видя,
защото ми е приятелка и каквото имаше нужда правех, ходех до магазина
пазарувах, почиствах вкъщи. На втория или третия път, когато ходих, вече се
опитваше да ходи с патерици. Тогава пак й помагах за тоалетната, защото
едната ръка й беше счупена и не можеше да се облича и съблича, не беше
стабилна, предвижваше се с две патерици. Едната ръка беше в гипс.
СТРАНИТЕ – нямат други въпроси към свидетелите.
Вещото лице инж. Т. – Нанесъл съм с червен цвят автомобила по
скицата, не че самият действителен цвят е червен. В експертизата съм писал,
че и двамата са се виждали отдалечени, няма как да променя експертизата.
Свидетелят вкарва предишната кола, която прави обратен завой и се готви да
излезне, в скицата е със зелен цвят. По всички материали в досъдебното там
12
човекът казва, че е влезнал по-рано, когато той го е забелязал, оня е на 100-
150 метра, и непосредствено, когато тръгва да излиза камиона прави маневра
на ляво и става самото ПТП. В момента разстоянието няма никакво значение
от гледна точка на това, че в последния момент е предприета маневра на
ляво, той се е движел, дори от 200м. те са се виждали. Маневрата, която
товарният автомобил предприема е на разстояние по-малко, той трябвало да
спре да изчака. Лекият автомобил, когато е натиснал спирачките е бил под 45
метра, значи опасната зона, скоростта, с която той се е движил е била…,
товарният автомобил, когато той е завил е възприемал, значи лекият
автомобил и товарният автомобил са се възприемали преди да стане тази
маневра. Лекият автомобил е възприемал от същото разстояние което е бил и
товарният, там е прав участък. Скоростта ви казах колко метри в секунда.
Свидетелят казва, че е видял в момента, в който е видял камиона, той е
предприел спирачка и въпреки това има удар. Начинът по който аз го
възприех свидетелят, както каза отнема газта до момента, когато другият
автомобил навлиза и излиза, значи там където прави обратен завой и третият
участък в ПТП-то, а вече когато навлиза камиона в платното на лекия
автомобил той задейства спирачната система. Това разбрах от това, което
каза в залата, значи той отнема газта, но не намаля, не когато камиона тръгва
да навлиза в платното, а когато автомобила пред камиона минава, когато той
е бил на 100-150 м. от местото на ПТП-то.
ЮРИСК. С. – Моля за повторна САТЕ от друго вещо лице по
същите въпроси.
Вещото лице инж. Т. – При тази скорост, където съм описал, че е
около 45 м. опасната зона със скоростта, когато се е ударил, значи ако
товарният автомобил беше предприел маневра... Г-н председател, механизма
се определя въз основа на свидетелските показания, на всичките материали,
включително и с протокола за оглед, всичко сочи, включително и с
програмите, с които се опитваме да възстановим, кое е реално и кое не е,
затова аз не възприемам спирачния път, затова не съм го намесил, тъй като
спирачния път има някакви метри, отразени в протокола за оглед, затова ви
го дадох и четливо направено, тъй като по делото нямаше никакви материали,
затова аз си позволих да отида до София да ги събера, затова беше и
искането за увеличаването на заплащането. Там навсякъде в свидетелските
показания казват, че този другия въпросен автомобил той е бил готов да
13
тръгне, но не е тръгнал, за да може лекият автомобил да мине и той тогава да
се включи в движението. Непосредствено преди това, когато вече е малко
преди мястото на удара, товарният автомобил предприема маневра на ляво,
това е основната причина, ако водача на лекия автомобил беше забелязал, че
има мигач и ако примерно на 150 м. товарният автомобил беше почнал да
прави тази маневра той щеше да натисне спирачка или да отнеме газта и те
щяха да се разминат, както в залата той каза: „в дясно има широко место, в
ляво няма как да отиде, ако беше отишъл щеше да има друг челен удар, тъй
като вдясно имало и спрял автомобил. От всичко личи, че ударът е бил
технически неизбежен, тъй като водачът е бил изненадан от товарния
автомобил, той в последния момент завива. По-малко от 45 м. е опасната
зона, спирачният път е не повече от 12 метра, когато е натиснал спирачка и се
е ударил в автомобила. Затова ви казвам, дават 12 м. и тъй като има удар в
камиона скоростта съм я определял по метода „Delta-V“. Там има много
спирачни следи, има протриване, но никъде в протокола за оглед не пише
тези протривания, дали са от лекия автомобил, дали са от товарния
автомобил, или от други автомобили. В протокола за оглед има множество
следи, едната от която беше около 12 м., там където отива, но там се удря,
колата се завърта и тя отива на няколко метра пред камиона, значи тези
следи отиват към камиона. Няма конкретно спирачни следи към дадените
автомобили, двата автомобила са завъртени, както по снимките. От следите
не става ясно от коя гума остава следата, затова не съм взел под внимание
спирачните следи, а съм се базирал на метода.
ЮРИСК. С. – Искам повторна експертиза по въпросите, считам че
тази не е пълна и не е отговерено точно и ясно на въпросите.
АДВ. Т. – Противопоставям се на така направеното искане. Към
инж. Т. се поставиха множество неконкретизирани въпроси, множество
подвеждащи въпроси, въпросите бяха изведени констатации по съществото на
спора и внимателният прочит на свидетелските показания, на останалите
доказателствени материали по делото, включително и тези от ДП биха
внесли яснота на колегата, очевидно той не си е направил труда да ги прочете,
за да коментира по този начин заключението, затова моля да оставите без
уважение искането за повторна експертиза.
Вещото лице е пътувало до София, за да изследва доказателствата в
14
ДП, представени са четлив препис от протокола за оглед, но нечетлив
препис от скицата, която е в дребен мащаб и трудна за разчитане, затова
следва да се приеме заключението и да се увеличи депозита с исканите от
вещото лице 300 лв., които по 150 лв. от двете страни следва да внесат по
сметката на съда, затова съда
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключението на автотехническата експертиза.
На вещото лице инж. Т. да се изплати увеличението в размер на 300
лв., които да се внесат от всяка страна по 150 лв., в 5 дневен срок, считано от
днес по сметката на съда за вещи лица и свидетели.
Съдът даде 10 мин. почивка.
Съдът счита, че с оглед на чл. 201 от ГПК не са налице условията за
допускане на повторна експертиза, тъй като не е налице хипотеза по чл. 201,
пр. ІІ-ро заключението да не е обосновано и да възниква съмнения в неговата
правилност. Всъщност, налице е непълнота и неяснота, свързана с
ненанасянето на следите и скицата, неразделна част от огледния протокол в
САТЕ, това е от значение за разкриване механизма на произшествието и
поведението на двамата водачи, участници в ПТП, затова следва да се
допусне допълнително заключение, като на вещото лице инж. Т. се възложи
да увеличи скицата, неразделна част от протокола за оглед, и я нанесе в
частта, което е възпроизвел механизма на произшествието, от което да се
вижда четливо констатираните следи на местопроизшествието, останките на
двата автомобила, ориентирите и всичко, което е в скицата, неразделна част
от огледния протокол, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Възлага експертизата на същото вещо лице инж. Т., в рамките на
увеличения депозит.
С оглед на назначената допълнителна съдебно автотехническа
експертиза съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 24.04.2024 в 11,30ч., за която
15
дата страните и вещото лице уведомени в съдебно заседание.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 15,30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
16