Р Е Ш Е Н И E
№ 291 19.07.2019
година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
пети юни две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1971 по описа за 2015 година.
Производството е образувано по искова
молба на И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., всички представлявани от пълномощника
им – адвокат Гонкова, против Г.Т. ***, за осъждане на ответника да им заплати
суми, представляващи съответния за всяка дял от получено обезщетение за
засегнат от сервитут недвижим имот №04008 по плана за земеразделяне на
землището на с.Съдиево, полагащо се на собствениците, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както следва: на И.Щ.
– сумата от 28 417,67 лв.; на А.А. – сумата от 14 208,83 лв.; на Т.К.
– сумата от 14 208,83 лв.; на С.Г. – сумата от 14 208,83 лв.
Ищците твърдят, че с решение
№13/09.05.1997 год. по преписка
№4227/26.02.1992 год. ПК Айтос
възстановила на наследниците на А.Ч.А.в нови реални граници правото на
собственост върху поземлени имоти, вкл. нива от 11,281 дка, пета категория, в
м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, имот №04008 по плана за земеразделяне.
Заявяват, че наследодателят А.Ч.А.е починал на 01.02.1990 год. и е оставил
наследници дъщерите си И.Щ. и И.Ж., както и внучките си А.Ч. и Т.К. – дъщери на
покойния му син Ч.Ч., починал на 07.09.1989 год. Посочват, че И.Ж. починала на
14.05.2011 год. и оставила за свои наследници по закон С.Т.Г. и ответника Г.Т. Ж..
Твърди се в исковата молба, че с писмо
от 25.02.2013 год. кметът на Община Айтос уведомил наследниците на Атанас
Атанасов за размер на дължимото обезщетение за преминаване на обект „ВЛ 110кV п/ст Айтос – Слънчев бряг-запад“ през собствения им
недвижим имот №040008 в землището на с.Съдиево, а именно сумата от 85 253
лв., както и за необходимите документи, които следва да бъдат представени от
собствениците. Заявява се, че към писмото бил представен протокол №4/08.10.2012
год. одобрен от
кмета на община Айтос за приемане на корекционни коефициенти и справедлива
пазарна оценка за определяне на размера на обезщетението на собственика на
неурегулиран поземлен имот, върху който възниква сервитут при изграждане на новия
обект.
Ищците заявяват,
че на 04.04.2013 г. само един от наследниците, а именно Г.Т. Ж., се снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност - № 105 том II рег.№
1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по регистъра на нотариус Бисер Демирев- рег.№
324 на НК в района на PC гр.Айтос, с който по реда на чл.
587 ал.2 ГПК бил признат за собственик по давностно владение на нива с площ
11.281 дка , съставляваща поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на
с.Съдиево, общ.Айтос.
Заявява се, че със
заповед № РД-08-404/ 23.04.2013 г. на кмета на Община Айтос именно на Г.Т. Ж. е
изплатен пълния размер на обезщетението.
Ищците заявяват,
че с решение № 27 от 06.02.2015 г. постановено по гр.дело № 542/ 2014 г. по
описа на PC гр.Карнобат,влязло в законна сила
на 17.06.2015 г., е прието за
установено по иска на настоящите ищци против Г.Т. Ж., че И.А.Щ. е
собственик на 2/6 ид.части, А.Ч.А. е собственик на 1/6 ид.част, Т.Ч.К. е
собственик на 1/6 ид.част и С.Т.Г. е собственик на 1/6 ид.част от недвижим
имот, представляващ нива с площ 11.281 дка, съставляваща поземлен имот № 040008
по плана на земеразделяне на с.Съдиево, общ.Айтос и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 105 том II рег.№ 1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по регистъра на
нотариус Бисер Демирев-рег.№ 324 на НК в района на PC гр.Айтос, с който Г.Т. Ж. е признат за собственик на гореописания недвижим
имот, над частта която притежава по наследство от А.Ч.А., а именно -1/6 ид.част
от същия. Заявява се, че в случая определеното по посочения ред обезщетение за
засегнатия поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на с.Съдиево,
дължимо на собствениците, е получено само от Г.Т. Ж.. Всеки от съсобствениците
има право да получи част от обезщетението, съответстваща на дела му от
поземления имот, а именно: И.А.Щ. като собственик на 2/6 ид.части следва да получи 2/6 части от 85253 лв. или
28417.67 лв.; А.Ч.А. като собственик на 1/ 6 ид.част следва да получи 1/6 част
от 85253 лв. или 14208.83 лв.; Т.Ч.К. като собственик на 1/ 6 ид.част следва да
получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.; С.Т.Г. като собственик на 1/ 6
ид.част следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска и въвежда възражение за прихващане със свое вземане. От фактическа страна ответникът
заявява, че между страните е безспорно възстановяването на имоти в землището на с.Съдиево с решение № 013 от
09.05.1997 на ПК , а сега ОСЗ гр. Айтос по преписка № 4227 от 1992 год. в полза
на наследниците на А.Ч.А.. Заявява се от ответника, наследниците на А.Ч.А.са се
споразумели предварително през 1997 година с влизане на решението в законна сила
да разпределят имотите съобразно дяловете си, като представят в
административната служба проект - делба с реално разпределение на имотите, въз
основа на което всички собственици да влязат във владение съобразно
споразумението. Твърди се от ответника, че имот № 040008 с трайно
предназначение нива, с площ от 11.281 дка , пета категория местност „Дюзлюка„
по дял бил записан на майка му И.А.Г. с ЕГН ********** и този имот, със
съгласието на майка му, той владее от момента на споразумението и промяната на
партидата в Об. служба „ Земеделие „ гр. Айтос, до настоящ момент, със знанието
и съгласието на всички наследници. Заявява се, че всички наследници владеят
дяловете си от 1997 година на основание разпределената наследствена земя по
споразумението между тях и предварителната спогодба от 1997 година и в настоящ
момент ,като ги отдават под аренда или наем със знанието и съгласието на всички
заинтересовани страни. Ответникът заявява, че с нот.акт № 105 , том II ,рег. №
1656 нот.дело № 244 от 04.04. 2013 год. по регистъра на нотариус Бисер Демирев
peг. № 324 на НК с район на действие PC - Айтос, по реда на чл. 587 ал. 2 от ГПК бил признат за собственик по
давност и владение на нива с площ от 11.281 дка, съставляваща поземлен имот №
040008 по план за земеразделяне на с.Съдиево , община - Айтос ,местност
„Дюзлюка „ при граници и съседи : имоти № 040009- нива ; имот № 040019-нива ;
имот № 040007-нива и полски път № 000078 на Община – Айтос. Твърди, че този имот владее от 1998 година заедно със
семейството си с изричното съгласие на майка му, като пряк наследник и с реален
дял върху имота по постигната между съсобствениците спогодба. Заявява, че върху процесния имот е възникнал сервитут при
изграждане на нова „ВЛ 110кV п/ст „Айтос - Слънчев бряг -запад
„ на обект № 040008 от дата 20.03.2011 година. Заявява се, че с писмо изх. №
94-00-462 от 25.02.2013 година кметът на
Община Айтос уведомил писмено наследниците на А.Ч.А.за размера на дължимото
обезщетение за преминаване и определеният сервитут в полза на енергийното
предприятие и процедурата за изплащане на еднократно обезщетение на собственика
на имота, върху който е възникнал сервитутът , като освен това енергийното
предприятие дължи на собственика на служещият имот възстановяване на
причинените вреди на имота съгласно императивната норма на чл.65 ал. 2 от ЗЕ.
Твърди се, че никой от наследниците не е заявил права за обезщетение,
единствено ответникът заявил такива права, тъй като владее имота на правно основание, като
предоставен от майка му като
реално определен дял от постигната
спогодба между всички сънаследници .
Заявява, че владее имота със знанието на всички, без претенции или спор за
подобренията, изразяващи се в засаждане на черешова градина, които подобрения
се обработват от 1998 година до днес. Твърди, че той и съпругата му засадили
дръвчета с помощта на приятели и близки роднини от страна на съпругата му. До
2001 година облагородявали земята и вече я били засадили. В последствие част от
насажденията били унищожени от животни и от 2011 година ответникът и семейството му започнали
цялостна подмяна на унищожените дръвчета и в последните четири години, след
положен труд и средства, черешовата градина получила друг вид с циментови
колове и стабилна ограда вместо старите дървени колове.
Ответникът
признава, че след представяне на необходимите документи за права върху поземленият имот, при приключила
административна процедура му бил изплатен пълния размер на обезщетението от 85
253 лв.
В случай, че съдът
приеме исковата претенция за основателна, като подобрител върху имота, владял
го на правно основание, и извършени подобрения със съгласието на всички
наследници, ответникът прави възражение
за прихващане.
Твърди, че
владението на имота е получил при постигнато споразумение със съсобствениците и
изготвена проект - делба за всички имоти на основния наследодател, като имота,
предмет на спора за обезщетение от ищците, владее в период от сключване на
споразумението и в настоящ момент ,със съгласието на всички съсобственици.
Заявява, че е
считал имота за свой, като владелец формирал animus в съответствие с
придобивното основание и с издаденият констативен нотариален акт.
Заявява, че
сумата, която се претендира от ищците по делото като обезщетение, е определена
на основание завишената стойност на имота вследствие извършените от него и
семейството му подобрения. Твърди, че без извършените от него подобрения цената
на обезщетението, за което претендират ищците по делото, нямаше да бъде в такъв
размер. Заявява, че е налице увеличение стойността на имота , като оценката за
унищожените дръвчета като компенсация е
74 177.00 лева, за която претендира прихващане с предявените вземания при
евентуално уважаване на основния иск.
Счита, че отмяната
на нотариалният акт има за последица превръщането му от добросъвестен владелец
в недобросъвестен владелец, като недобросъвестният владелец има правата на
добросъвестен само в хипотезата на чл. 74,ал. 2 от ЗС - когато собственикът е
знаел, че в имота му се правят подобрения, но не се е противопоставил. Твърди, че вземанията по иска и по
възражението за прихващане имат облигационен характер, като при преценката
съдът трябва да изследва каква би била оценката на имота, като цена без
подобренията, и каква е тя в настоящия момент с подобренията , изразяващи се в
поддръжка и засаждане на 11 декара нива с овощни дръвчета - череши , което
подобрение напълно е било осъществено в края на 2012 година, с трайно
прикрепени към земята черешови дръвчета, които са трайни насаждения и всяко
едно от тях има отделна цена от земята. Заявява, че така е формирано и
обезщетението за право на преминаване, където земята отделно е оценена като
стойност, а унищожените дръвчета са оценени отделно.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а това се
установява и от представените по делото доказателства (преписка на ПК Айтос),
че в качеството им на наследници по закон на А.Ч.А., б.ж. на с.Съдиево, поч.на
01.02.1990 г., им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне
собствеността върху притежаваните от общия им наследодател земеделски земи в
землището на с.Съдиево, в това число и върху поземлен имот с площ от 11,281 дка
с идентификатор 040008 по КВС на землището на с.Съдиево , находящ се в
местността „Дюзлюка“, пета категория с начин на трайно ползване – нива.
Установява се от представените по
делото доказателства, а и между страните не се спори, че през 1998 г.
наследниците на А.Ч.А.са започнали процедура за извършване на доброволна делба
на възстановените им земеделски земи, но не са сключили формален договор. Приложения
в преписката договор за доброволна делба от 25.07.1995 год. е неотносим, тъй
като има за предмет земи, възстановени в по-ранен момент – процесния имот е
възстановен с решение №13/09.05.1997 год.
Няма спор, че въз основа на неформално
споразумение от 1998 год., съсобствениците са поделили помежду си ползването на
възстановените земи, като на И. Желязова (майка на ответника Ж. и на ищцата С.Г.),
е предоставено ползването върху имот с № 040008 с площ от 11,281 дка, с начин
на трайно ползване – нива. От представените доказателства се установява, че
всеки от съсобствениците е ползвал имотите, предоставени неформално в негов
дял, както намери за добре – напр.ищците са сключвали договори за аренда,
приложени на л.46-48.
Ответникът твърди и ищците не оспорват,
че именно той е засадил нивата с черешови фиданки и я е превърнал в овощна
градина. Ответникът е представил фактура за посадъчен материал на стойност
262 295 неденоминирали лева, издадена на 20.11.1998 год. С протокол
№40/12.04.2013 год. на комисия при ОСЗ Айтос е променен начинът на тайно ползване
на имота от „нива“ на „трайни насаждения“.
С нот.акт № 105 том II peг.№ 1656, дело
№ 244 от 04.04.2013 г. на нотариус Бисер Демирев, ответникът Г.Т.Ж. е признат
за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.
С решение №9/19.01.2018 год.
по гр.д.№742/16 год. на КРС, потвърдено с решение №V-43/29.05.2018 год. по
в.гр.д.№395/2018 год. на БОС, последното – недопуснато до касационно обжалване
с определение №48/24.01.2019 год. по гр.д.№3641/2018 год. на ІІ г.о. на ВКС, е
прието за установено по отношение на ответника и съпругата му Мариана Ж.а, че ищцата И.А.Щ. е собственик на 2/6 ид.
части, а останалите ищци - А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., са собственици всяка на по
1/6 ид. част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Съдиево, Община
Айтос, представляващ поземлен имот с площ от 11,281 дка с идентификатор 040008
по КВС на землището на с.Съдиево, находящ се в м.“Дюзлюка“, пета категория с
начин на трайно ползване - нива, с описани граници и съседи и ответниците са
осъдени да предадат на ищците владението върху съответните идеални части от
имота – на И.А.Щ. - 2/6 ид. части, и за всяка от ищците А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г.
- владението върху 1/6 ид. част, както и е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II per. №
1656 дело № 244 от 04.04.2013 година на нотариус Бисер Демирев с № 324 на НК, с
който Г.Т.Ж. е признат за собственик по давностно владение на процесния
недвижим имот над размера от 1/6 ид. част от същия. От мотивите на съдебните
актове се установява, че правоизключващото възражение на ответника за
придобиване на имота по давност не е зачетено, като са му признати само права
на държател. При това положение към настоящия момент правото на собственост
върху процесния имот принадлежи на всички страни в процеса и е придобито по
силата на решение №13/09.05.1997 год. на
ПК Айтос със значение на нотариален акт, като квотите им на участие се
определят от наследствените права.
Процесният имот е бил засегнат от
изграждане на линейно електроенергийно съоръжение, като сънаследниците са били
поканени от кмета на Община Айтос да представят необходимите документи, за да
им бъде изплатено обезщетение в размер на 85 253 лв. От общинската администрация е представена
преписката за обезщетяване на засегнатите собственици, от която е видно, че за
процесния имот е изготвена справедлива пазарна оценка от независим оценител,
включваща като компоненти стойността на земеделската земя, попадаща в сервитута,
и стойността на засегнатите 83 бр. дървета. Тази оценка е била завишена с
корекционен коефициент, определен с протокол №4_08.10.2012 год. на комисия към
община Айтос и така е образувана крайната сума на обезщетението в размер на
85 253 лв. по реда на чл.210 от ЗУТ, получена изцяло само от
ответника.
Титулярът на севритута изплаща
еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот – чл.64 ал.4 т.2 от
ЗЕ, с което го овъзмездява за ограниченията в правото на собственост, вкл.от
прокарването на съоръженията, преминаването на хора и техника и премахването на
трайните насаждения в зоната на сервитута. Доколкото това обезщетение е дължимо
на всички собственици, а е получено еднолично от ответника, с получаването на
разликата над наследствения му дял от 1/6 той се е обогатил, а ищците са се
обеднили, както следва: И.Щ. със сумата от 28 417,67 лв., а А.А., Т.К.
и С.Г. – всяка със сумата от 14 208,83 лв.
От горното следва, че претенциите са
основателни и следва да бъдат уважени.
Ответникът е въвел възражение за
прихващане със сумата от 74 177 лв., представляваща подобрения върху имота
– създадени от него трайни насаждения, както и сумата от 3000 лв.,
представляваща необходими разноски за изграждане на стабилна ограда със
стоманени колове за запазване вида на земята.
От комплексната експертиза се
установява, че в момента имотът представлява черешова градина, в която са
засадени 361 бр. плододаващи дръвчета на възраст около 16 години в много добро
физиологично състояние, 55 млади черешови фиданки на възраст до 4 години
(неплододаващи) и 2 бр. плододаващи круши. Имотът е ограден с трайна ограда от
бодлива тел и бетонови колове с дължина 488,77 м. – 196 бр. колове и 1470 м.
бодлива тел.
Събрани са свидетелски показания за момента
на засаждането на овошките и лицата, които са създали овощната градина. Св.
Парушев твърди, че имотът е бил семейна градина на И. (майката на ответника и
ищцата С.Г.), с финансовото участие на С.. Според свидетеля, тежестта по отглеждането
на градината била поета от ответника, а баща му ходел да помага с каквото може.
Свидетелят сочи, че узнал за създаването на градината през 2002 год. Твърди, че
ответникът плащал рента на родителите си за градината.
Свидетелката Д. заявява, че ищцата С.Г.
изпращала на родителите си значителни суми от Канада през 2000 и 2001 год. за
насажденията. Сочи, че тази ищца имала черешови насаждения в с.Карагеоргиево,
за които се грижели родителите ѝ, като освен за тази градина, им изпращала
пари и за градината в с.Съдиево.
Св.К. – син на ищцата С.Г., заявява, че
имотът на баба му И. бил само земя и вуйчо му (ответникът) го засял с череши.
Сочи, че майка му няма никакво финансово
участие и не е помагала за градината. Твърди, че дядо му не е бил в състояние
да посещава градината, тъй като е на 2-3 км. от селото и няма транспорт.
Свидетелят заявява, че баба му се разбрала със сестрите си за подялбата на
имотите и ги дала на вуйчо му.
Св.Пенева твърди, че овощната градина
била създадена от ответника и съпругата му с помощта на роднини и работници –
изкопали дупките за дърветата, засадили ги, поливали ги, за да се прихванат.
Това се случило в края на 1998 – 99 год. Свидетелката сочи, че родителите му му
помогнали със земята – нивата била от майка му. Твърди, че средствата за
закупуването на дръвчетата били на ответника и че той не е заплащал рента на
родителите си.
Свидетелските показания си
кореспондират за момента, в който черешовата градина е била създадена, а освен
това е представена фактура за посадъчен материал от края на 1998 год. На
21.08.2001 год. е съставен протокол, с който са установени щети в градината от
животни, което означава, че тя е била създадена в периода 1998 – 2000 година.
Според съда, градината е била засадена изцяло с труд и средства на ответника,
като не се доказа несъмнено изплащането на парични средства с тази цел от
неговата сестра – ищцата С.Г.. Както е видно от показанията на св.Д., самата Г.
има черешова градина в с.Карагеоргиево, за която родителите ѝ са се
грижели, а тя я посещавала само при завръщанията си от Канада, ето защо и
свидетелката не е категорична за кой имот, още по-малко какви средства са били
изпращани. Останалите ищци нямат никаква съпричастност към създаването и
отглеждането на трайните насаждения. Ответникът е заявил в протокол за разпит
от 03.08.2010 год., че е заплащал рента на родителите си, което прави житейски
нелогично те също да са участвали в отглеждането на градината, щом им се заплаща
рента. Не на последно място следва да се отчетат и писмените доказателства за
разходи, направени от ответника за закупуването на дръвчета и колове –
приносителят на документите е вероятният платец, а не трето лице, което го е
натоварило, тъй като тогава платецът би дължал отчет по поръчката. От
гореизложеното съдът счита, че ответникът е засадил градината, направил е
ограда и се е грижил за насажденията до момента на получаването на
обезщетението и възникването на настоящия спор. На основание чл.92 от ЗС обаче
насажденията са станали собственост на всички
страни. Несъмнено тази насаждения представляват подобрения, с които се е
увеличила стойността на имота – видно е от справедливата пазарна оценка,
изготвена в процедурата по обезщетяване, че значителен дял от обезщетението се
формира именно от стойността на засегнатите дървета в плододаваща възраст.
В писмените си бележки страните се
позовават на различи институти, които считат за приложили при ликвидиране на
имуществените им отношения във връзка със създаването на насажденията и
ограждането на имота от ответника. Според ищците, приложение следва да намери
института на водене на чужда работа, а според ответника, правата му произтичат
от чл.74 ал.2 от ЗС – според него той следва да бъде обезщетен като недобросъвестен
владелец, който е извършил подобрения със знанието и без противопоставянето на
собствениците. Или, за да се осъществи произнасяне от съда по възражението за
прихващане, най-напред следва да бъде даден отговор на въпроса в какво качество
ответникът е направил полезните разноски, т.нар.подобрения, и необходимите
разноски за запазване на имота по ограждането му.
Съсобствеността върху имота е
възникнала по силата на реституция и наследствено правоприемство, т.е. от общ
юридически факт за всички съсобственици – наследници на А.Ч.А.. Разпределението
между тях (по колена) е осъществено неформално, без договор за делба, поради
което основанието за получаване на фактическата власт, в това число и от
майката на ответника, не се е променило. Тя от своя страна е предоставила
фактическата власт на ответника на договорно основание – по признания на Ж. в
протокола за разпит, цитиран по-горе, той заплащал на майка си рента за
обработваната земя в с.Съдиево. Представената от ищците анкетна карта с дата
28.02.2011 год. е неотносима към спора, тъй като е попълнена от съпругата на
ответника като земеделски производител и от нея не могат да се правят изводи за
неговото субективно отношение и намерения като елемент на владението.
С оглед на общия факт, от който
съсобствениците са придобили правата си, при разрешаването на споровете помежду
им следва да бъде взето под внимание Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2012 г., ОСГК на ВКС. Със
същото се приема, че след като основанието,
на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални
части и владелец на своите. Действията, предприети от съсобственик, насочени
към преобръщане на държането във владение, трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици и преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2012 г., ако съсобственик се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Когато съсобствеността върху имота е
възникнала от наследяване като общо правоприемство, владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения
имот.
Майката на ищеца – И. Желязова, е
починала на 14.05.2011 год. Не са събрани доказателства, от които да е видно,
че тя като сънаследник и съсобственик е предприела действия, представляващи по
съдържанието си преобръщане на държането на идеалните части на останалите
съсобственици във владение. Напротив – реалното ползване на възстановените
имоти от съсобствениците е било в резултат на разпределението, с което всички
са били съгласни. След като майката на ответника е била държател на идеалните
части на ищците, тя не би могла да му
отстъпи приживе владение върху тях. Отделно от това следва да се посочи,
че дори и ответникът да е считал майка си за владелец, той е получил от нея
само държането на облигационно основание. Едва със снабдяването с нотариален
акт по обстоятелствена проверка ответникът е предприел действия по очевидно
завладяване на частите на останалите съсобственици, но от 04.04.2013 год. до
предявяването на иска за собственост не е бил изтекъл срока по чл.79 ал.1 от ЗС
и правата на ответника са отречени с влязъл в сила съдебен акт, като са
изложени аргументи, че е бил държател, а не владелец най-малко до датата на
нотариалния акт. От това следва, че към момента на извършване на полезните и
необходимите разноски за имота ответникът е имал качеството на държател и
облигационните отношения между страните следва да се уредят по правилата на
чл.61 ар.2 от ЗЗД, а не по правилото на чл.74 ал.2 от ЗЗД.
Когато работата е била предприета и в
свой, и в чужд интерес, какъвто е настоящия случай, заинтересуваният отговаря
само до размера на обогатяването му. В конкретния случай полезните разноски са
в общ интерес, както на ответника, който непосредствено е събирал добивите,
така и в интерес на ищците, чийто имот увеличава стойността си съществено, като
се има предвид силно завишения размер на полученото обезщетение за прокарания
сервитут.
От заключението на
съдебно-агротехническата експертиза е видно, че разходите за създаване на едно
черешово дърво до плододаване са 29,25 лв. Разходите за неплододаващо черешово
дърво са 26,23 лв. Разходите за плододаваща круша 25,82 лв. С тези разходи заинтересуваните от работата
(ищците) са се обогатили, тъй като са си ги спестили. Ответникът поискал да му бъде заплатено обезщетение за
всички тайни насаждения, а не само за засегнатите от сервитута, като това
изрично е уточнено с допълнителната му молба, при това той желае ищците да му
заплатят сумата от 77 177 лв., колкото е оценката на трайните насаждения в
процедурата по обезщетяване. Тази стойност не може да му бъде присъдена, тъй
като се явява увеличената стойност на имота, а той би могъл да иска само
реалните разходи, с които ищците са се обогатили, по изложените вече
съображения. От заключението е видно, че в имота има 361 бр. плододаващи
черешови дървета, 55 бр. млади (неплододаващи) и 2 бр. плододаващи круши.
Разходите по създаването им са 361 х 29,25
лв. + 55 х 26,23 лв. + 2 х 26,23 лв. = 12 054,36 лв. Разходите за направа
на ограда са в размер на 2 700 лв. Общо сторените разноски за имота, с
които ищците са се обогатили, са в размер на 14 754,36 лв. и всяка една от
тях следва да ги заплати на ответника съразмерно на дела си – ищцата И.Щ. 4 918,12
лв., а останалите ищци – по 2 459,06 лв.
Доколкото възражението за прихващане с
вземания, които ответникът има към ищците, е частично основателно, след осъществената
компенсация в полза на ищците следва да се присъдят следните суми – на И.Щ. 23 499,55 лв., а на останалите ищци
– по 11 749,77 лв.
При този
изход на спора страните си дължат взаимно разноски. Ищците са направили
разноски за възнаграждение на адвокат, като съобразно на уважената част от
претенциите ответникът следва да заплати на И.Щ. сумата от 1 708 лв., на
ищцата С.Г. – 1166,40 лв., а на А.А. и Т.К. – общо 1166,40 лв.
Ответникът е
заплатил възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв. и възнаграждение на
вещи лица в размер на 600 лв., общо 1600 лв. От тях съразмерно на отхвърлената
част от исковете следва да му се присъдят 266,95 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на И.А.Щ. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 23 499,55 (двадесет
и три хиляди четиристотин деветдесет и девет 0.55) лв., получена от ответника
без основание, след извършено прихващане с
насрещно вземане на Г.Т. Ж. за сумата от 4 918,12 (четири хиляди деветстотин и осемнадесет 0.12)
лв., представляващи направени от него полезни и необходими разноски за имот
№040008 по КВС в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, с които И.А.Щ. се е
обогатила за сметка на Г.Т. Ж..
ОСЪЖДА
Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на А.Ч.А. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11 749,77 (единадесет хиляди седемстотин четиридесет и
девет 0.77) лв., получена от ответника без основание, след извършено прихващане с насрещно вземане на Г.Т. Ж. за сумата
от 2 459,06 (две хиляди четиристотин петдесет и девет 0.06)
лв., представляващи направени от него полезни и необходими разноски за имот
№040008 по КВС в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, с които А.Ч.А. се е
обогатила за сметка на Г.Т. Ж..
ОСЪЖДА
Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Т.Ч.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11 749,77 (единадесет хиляди седемстотин четиридесет и
девет 0.77) лв., получена от ответника без основание, след извършено прихващане с насрещно вземане на Г.Т. Ж. за сумата
от 2 459,06 (две хиляди четиристотин петдесет и девет
0.06) лв., представляващи направени от него полезни и необходими разноски за
имот №040008 по КВС в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, с които Т.Ч.К. се е
обогатила за сметка на Г.Т. Ж..
ОСЪЖДА
Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11 749,77 (единадесет хиляди седемстотин четиридесет и
девет 0.77) лв., получена от ответника без основание, след извършено прихващане с насрещно вземане на Г.Т. Ж. за сумата
от 2 459,06 (две хиляди четиристотин петдесет и девет
0.06) лв., представляващи направени от него полезни и необходими разноски за
имот №040008 по КВС в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, с които С.Т.Г. се е
обогатила за сметка на Г.Т. Ж..
ОСЪЖДА
Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ищците разноски съразмерно на уважената част от претенциите,
както следва: на И.А.Щ. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 708 (хиляда седемстотин и осем) лв.,
на С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес *** – сумата от 1166,40 (хиляда сто
шестдесет и шест 0.40) лв., и на А.Ч.А. с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Ч.К.
с ЕГН **********, с адрес *** – общо 1166,40 (хиляда сто шестдесет и шест 0.40)
лв.
ОСЪЖДА
И.А.Щ. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, А.Ч.А.
с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Ч.К. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на Г.Т. ***, ЕГН **********, с адрес *** разноски съразмерно на
отхвърлената част от претенциите в размер на 266,95 (двеста шестдесет и шест
0.95) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: