РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330204288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4726836, издаден от ОД на МВР-
ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50.00
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Г. Н. Г. ЕГН:********** за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 13.04.2021г. в 19:06 часа в гр. Пловдив, на
бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока
гр.Пловдив, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-
M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. при управление на
МПС „ПЕЖО 307“ с рег.№ *******.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, и недоказаност,
поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му. В с.з. жалбоподателят, редовно
уведомен не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, взема отношение с писмено становище, претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4726836 за това, че
на 13.04.21г. в 19:06 часа в гр. Пловдив бул. „Цариградско шосе“ пътен възел „Скобелева
майка“, северно платно на надлеза посока гр.Пловдив с МПС „Пежо 307” регистрационен
номер ****** лек автомобил, е установено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано
техническо средство CORDON-M2“ с № MD1196 като моторното превозно средство се е
движило с установена скорост 64 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил
разрешената скорост с 14 км./ч.
1
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство„CORDON-M2“ с
№ MD1196, което е мобилно съгласно пар.6 т.65 буква „б“ от ДП на ЗДвП.
Техническата система за заснемане, съгласно протокол за използване на АТСС с
рег№1030р-12313/23.04.21г е било разположена в град Пловдив, на бул. Цариградско шосе,
пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза посока гр.Пловдив, при
ограничение на скоростта – 50 км/ч. с начало на работа -09.00 часа и край на работа 21.00
часа.
Техническото средство „CORDON-M2“ с № MD1196 с наименование – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникация тип CORDON-M2 е годно за употреба и е одобрен
тип средство за измерване вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под №
Б-46, за което по делото е представено писмо №АУ-000029-33913/09.07.18г. на БИН,
Дирекция „ИСИУС“ и протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.21г на БИН, с годност за
употреба до 12.02.22г.
От приложения снимков материал, към административната преписка се вижда, че е
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 67 км/ч., след отчетен толеранс от минус
3% е определена скорост от 64 км/час. Видно е, че е налице разминаване между
установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която
именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва
да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените
средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на
скорост от 3%. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и
електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение, като действително установената скорост от 67 км/час е намалена
на 64 км/час.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДВП на жалбоподателят бил издаден процесният електронен
фиш, с който е наложена глоба в размер на 50 лв, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства,
коментирани по-горе.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от
страна на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ******, тъй като същият се е движил
със скорост от 64 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на Г. Н. Г., като собственик на
горепосочения автомобил.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя като собственик на регистрираното МПС,
видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият
не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е
управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен
срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за
констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
2
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в това число и
мястото на нарушението, което ясно посочено гр.Пловдив, бул. Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева майка“, северно платно, което напълно удовлетворява признаците на чл.42
т.3 от ЗАНН по отношение на изискуемата индивидуализация на нарушението, което е на
територията на гр.Пловдив. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.
Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен
протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата.
С ДВ бр. 54/2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП,
предвиждаща, че при използването на техническо средство, същото следва да бъде
предхождано от съответен знак, който да предупреждава, че се използва техническо
средство.
Ето защо, се достигна до извод, че при използването на автоматизирано техническо
средство не е необходимо да бъде поставен съответен знак Е24, който да указва, че такова се
използва, доколкото това е отпаднало с отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т.65, бук. „А“ от ЗДвП, в актуалната и редакция към
момента на нарушението, а именно - ДВ, бр. 19 от 2015 г.:
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.“
Ето защо, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение също съставлява „автоматизирано техническо средство или система“ по смисъла
на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На следващо място не може да бъде споделено и тълкуването на нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП от жалбоподателят в смисъл, че „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“ следва да разбира, че последните трябва да отсъстват при установяване на
нарушението, а не при издаването на електронния фиш, в който смисъл се посочва, че
законът говори за „контролен“, а не за наказващ орган.
От граматическото тълкуване на изречението „При нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение“ и по-специално – от мястото на запетаята е видно, че
законодателят има предвид отсъствие на контролен орган и на нарушител при издаване на
3
електронния фиш, а не при констатиране на нарушението.
В случая е видно, че законодателят използва израза „контролен орган“ в един по-
широк смисъл, включващ всички органи от службите, осъществяващи контрол за движение
по пътищата, включително и административнонаказващи такива. Последното тълкуване е
самоочевидно, доколкото в текста на разпоредбата се посочва „отсъствието на контролен
орган и на нарушител“, а е повече от ясно, че нарушителят не може да отсъства при
извършване на нарушението, а единствено при издаване на електронния фиш.
В горния смисъл и предвид изменението на ЗДвП с редакцията му от ДВ, бр. 19 от
2015 г., последваща Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари 2014г. на ВАС, то
неоснователно е позоваване на същото.
Деянието е било установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип„CORDON-M2“ с № MD 1196, разположената на пътен участък.
След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то
законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден
електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление /НП/.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, към момента на извършване на
нарушението, предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лв. за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч. В
конкретния случай разрешената максимална скорост от 50 км/ч е превишена с 14 км/ч.
Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и
следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания
електронен фиш.
С оглед изложените съображения електронният фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се
дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,
че такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4726836, издаден от ОД на МВР-
ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50.00
4
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Г. Н. Г. ЕГН:********** за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 13.04.2021г. в 19:06 часа в гр. Пловдив, на
бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока
гр.Пловдив, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-
M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. при управление на
МПС „ПЕЖО 307“ с рег.№ ******.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. ЕГН:********** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80.00
лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5