Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  382/16.09.2021г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на тринадесети септември,  през две хиляди двадесет  и първа  година в състав :

                                                                                   

 

                                                 Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№374/2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

 Делото е образувано по жалба на Ц.Ж.С. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №21-0996-000221/23.06.2021г.на началника на сектор“ПП“при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег.№М*** ,за срок от 6месеца.

В жалбата си иска отмяна на заповедта за ПАМ ,поради фактът ,че не е лишен от право да управлява МПС нито по административен ,нито по съдебен ред.Счита ,че след като с влязла в сила заповед за ПАМ №21-0996-000062 от 01.03.2021г.му е временно отнето свидетелството за правоуправление до заплащане на дължимата глоба,на основание обявената за противоконституционна разпоредба на чл.171,т.1,б“д“ ЗДвП с Решение№3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд на Република България ,обнародвано в ДВ,бр.26/30.03.2021г.,то  същата разпоредба не се прилага и основанието ,на което е издадена процесната заповед е отпаднало.

 В съдебно заседание, чрез адв.Е*** Х*** поддържа жалбата и моли да се отмени оспорената заповед ,като неправилна и незаконосъобразна,по подробно изложени съображения.Претендира разноски.

Ответникът – началника на сектор“ПП“при ОД на МВР-Монтана ,не изпраща представител ,но в писмо,вх.№1811/24.08.2021г. по описа на АС-Монтана  , с което е получена в съда административната преписка ,иска да се отхвърли жалбата ,като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя,в случай ,че има такъв.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в срок, което я прави  допустима за разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 16.08.2021г. /л.10/ ,а жалбата против заповедта е депозирана чрез административния орган  до съда на 18.08.2021г./л.3 /,тоест в срока по чл.149,ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява   и ОСНОВАТЕЛНА.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на водача Ц.Ж.С. ***  е съставен акт за установяване на административно нарушение №407427/22.06.2021г. ,за това,че на 22.06.2021г. ,около 12,46ч. в гр.Монтана,ул. „М*** Д*** “  с посока на движение от бул. „Т*** март“ към бул. „Хр Б*** “  управлява собствения си товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег. №7012ВТ , като при проверката от контролните органи е установено ,че водачът е лишен от правоуправление по административен или съдебен ред на 02.03.2021г.С деянието е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП и въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане  на ПАМ №21-0996-000221/23.06.2021г.на началника на сектор“ПП“при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег.№М*** ,за срок от 6месеца.Тази заповед се обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за ПАМ №21-0996-000221/23.06.2021г.на началника на сектор“ПП“при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег.№М*** ,за срок от 6месеца,  и нейната законосъобразност.

От приложената по делото заповед№21-0996-000062/01.03.2021г. ,издадена на основание чл.171,т.1,б.“д“ ЗДвП е видно ,че именно с тази заповед е отнето свидетелството за правоуправление на водача до заплащане на дължимата глоба ,а след указания на съда ,с писмо вх.№1890/08.09.2021г. ответникът по делото е заявил ,че същата  не е обжалвана и е влязла в сила на 15.03.2021г.Междувременно ,с  Решение №3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд на Република България ,обнародвано в ДВ,бр.26/30.03.2021г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171,т.1,б“д“ от ЗДвП.Основното възражение в жалбата е именно ,че след влизане в сила на решението на КС на РБ ,същата е неприложима.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,на основание заповед№301з-1411/07.06.2017г. на директора на ОД на МВР-Монтана .Последният е получил своята компетентност на основание на издадена заповед№8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи Р*** Б*** ,подписана от зам.- министъра Ф*** Г*** ,на основание заповед за заместване№8121з-1496/06.12.2016г.на министъра на вътрешните работи.При това се налага изводът ,че ЗПАМ е издадена от материално и местно компетентен орган,при което не са налице основания за нейната отмяна по чл.146,т.1 от АПК. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;В конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя,който е управлявал МПС и не е спорно по делото ,че е собственик на това МПС,за което  е представено  и свидетелство за регистрация/л.18/. При тази законова хипотеза законът изисква да са налице две предпоставки:1.лицето да е собственик на   автомобила  и да притежава свидетелство за управление на МПС ,което не се оспорва по делото и 2.СУМПС да е му е отнето по реда на чл.171,т.1 ЗДвП / .Не се оспорва по делото фактът ,че жалбоподателя е собственик на МПС –то ,за което е представено и прието като доказателство по делото свидетелство за регистрация,част І на л. 18/и е управлявал на 22.06.2021г.,около 12,46ч. в гр.Монтана собствения си товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег.№М*** ,при което налице е  първата предпоставка за налагане на мярката.

Спорен е въпросът  налице ли е втората предпоставка за налагане на мярката-отнето ли му е СУМПС ,с кой акт ,влязъл ли е в сила този акт ,доколкото същият представлява фактическо основание за издаване на  процесната заповед.Не се оспорва ,че свидетелството за правоуправление на водача  е отнето  на основание заповед №21-0996-000062/01.03.2021г. ,необжалван и влязъл в сила на 15.03.2021г. Основното възражение на жалбоподателя е ,че с  Решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 11/2020 г. – обн. ДВ бр. 26/30.03.2021 г.и съгласно чл.151,ал.2 от  КРБ влязло в сила 3 дни след обнародването-на  04.03.2021г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171,т.1,б“д“ от ЗДвП.-основание за издаване на заповед №21-0996-000062/01.03.2021г.,с която временно е отнето на водача по административен ред свидетелството за правоуправление. Именно тази влязла в сила заповед е фактическо основание за издаване на процесната заповед.

Тежестта на доказване на двете предпоставки за налагане на мярката е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се увери ,че  са налице -да наложи съответната мярка.Същият в случая действа при обвързана компетентност и е длъжен да я наложи , при наличие и на двете предпоставки.При наличие на влязло в сила решение на КС на РБ за обявяване на разпоредбата на чл.171,т.1,б“д“от  ЗДвП за противоконституционна ,неприложима е и заповед №21-0996-000062/01.03.2021г.,с която временно е отнето на водача по административен ред свидетелството за правоуправление,при което е отпаднало фактическото  основание за налагане на настоящата  ЗПАМ  и същата ,като  незаконосъобразна ,следва да се отмени. С влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице пречка за продължаване действието на последиците от обявената за противоконституционна разпоредба. Това е така, тъй като материалният закон, който е действал към момента на издаване на оспорваната заповед при положение, че е обявен за противоконституционен, не може да се прилага по отношение на заварено и неприключило правоотношение – висящ спор за незаконосъобразност на оспорвания акт пред съда. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост обвързват и задължават съда да не прилага в случая чл. 142, ал. 1 от АПК. В този смисъл е решение № 3 от 2020 г. по конст. дело № 5 от 2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията". "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според  чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 въвежда основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства, но в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ е заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността.

По отношение на молбата на жалбоподателя до директора на ОД на МВР-Монтана за връщане на свидетелството му за правоуправление ,на основание цитираното решение на КС , и постановения от последния отказ ,настоящия докладчик не би могъл да вземе отношение ,доколкото тези правоотношения са предмет на друго административно производство, и са ирелеватни за настоящия спор.

Ето защо, след като заповедта ,представляваща фактическото основание за издаване на оспорената заповед, е издадена на основание материален закон, който е действал към момента на издаването й ,впоследствие обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи, а оспорваната заповед ,чието фактическо основание е заповед ,издадена на основание на противоконституционната разпоредба на чл.171,т.1,б“д“ от ЗДП , следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.Това е така ,защото същата е издадена на отпаднало правно основание.

 Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган  , при установена форма на акта , е постановена в разрез с материалния и процесуалния закон и целта на закона ,при което  се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

 Разноски    са претендирани от  жалбоподателя,които с оглед изхода на спора , следва да му бъдат присъдени.Направени са разноски за държавна такса в размер на 10лв./л.21/и разноски за адвокат в размер на 600лв.,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде намалено на минимума от 500лв. ,съгласно чл.8,ал.3 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.2 от АПК  административния съд

                                   

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ   по жалба на Ц.Ж.С. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №21-0996-000221/23.06.2021г.на началника на сектор“ПП“при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „И*** 35.13 Д*** “ с рег.№М*** ,за срок от 6месеца,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на Ц.Ж.С. ***,чрез пълномощника му адв.Е*** Х*** разноски по делото в общ размер на 510/петстотин и десет/лв.,от които разноски за адвокат в размер на 500/петстотин/лв. и държавна такса в размер на 10/десет/лв.,като отхвърля искането за разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 500лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно  чл.172,ал.5 от ЗДвП.

                                                                  

                                                      

 

                                                    

                                                         Административен съдия: