Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е № 251
7.1.2020 г., гр. Пловдив
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ- районен съдия при Пловдивски
районен съд, като съдия-докладчик по АНД № 8064/2019 г. по описа на ПРС, І н.с.,
след като се запознах с материалите по
делото, намирам, че не са налице основания за насрочване на открито заседание.
При изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване от наказателна
отговорност са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемото лице,
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.
Доколкото производството е по
реда на глава 28 НПК, в което не се провежда разпоредително заседание, то преценката за допуснати на ДП процесуални
нарушения следва да се извърши в закрито заседание от съдията докладчик при
насрочване на делото. На същия извод води и текста на разпоредбата на чл. 377,
ал.2 НПК, в която изрично е посочен акта, с който се произнася съдът-Разпореждане,
а не Определение, както би било при произнасяне в открито съдебно заседание.
Видно от текста на мотивираното
постановление същото чисто формално отговаря на изискванията на процесуалния
закон, доколкото съдържа обстоятелствена част, очертаваща фактите, които
прокурорът приема за установени и заключителна част, в която са посочени нарушените
според прокурора норми. В съдържателен план обаче изложената от прокурора
фактическа обстановка не отговаря на критериите, заложени в чл. 246 НПК и ТР
2/2002 ОСНК на ВКС, доколкото в нея липсва
посочване на редица съставомерни факти, което възпрепятства съда да
направи проверка дали действително са нарушени правните норми посочени от
прокурора в заключителната част на постановлението.
Посочено е, че деецът е извършил
нарушения на чл. 42, ал.1, т. 2 ЗДвП, която изисква от всеки водач предприемащ
изпреварване, след като е подал
сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. В същото време в
обстоятелствената част на постановлението липсва
каквото и да било изложение на факти дали всеки един от двамата водачи е бил подал сигнал за предприеманата от него маневра и кога е
било сторено това. Изясняването на обстоятелството дали обвиняемият е подал
сигнал за изпреварване и кога това е било сторено е от съществено значение за
преценката дали той е спазил задълженията си по чл. 42 ЗДвП. От друга страна излагането на твърдения дали водачът на мотопеда е бил подал
сигнал за предприеманата от него маневра завой на ляво и в кой момент
това е било сторено е от съществено значение за преценката представлявал ли е
същият препятствие или опасност на пътя, с която обвиняемият да се съобразява
или не, респективно дали е налице виновно неизпълнение на правилата по ЗДвП или
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
На следващо място като нарушени
са посочени нормите на чл. 63, ал.1 и ал.2 ППЗДвП въвеждащи забрана за водачите да пресичат единична
непрекъсната линия. В същото време в обстоятелствената част на прокурорското
постановление липсва каквото и да
било изложение на факти, досежно наличната в процесния случай пътна маркировка-
била ли е налице същата и ако да от какъв вид е.
На следващо място в
обстоятелствената част на прокурорското постановление са посочени фактическите и правни изводи на
прокурора, че „обвиняемият“
закъснял със задействане на спирачната
уредба и че основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е закъснялата и
несвоемевременна реакция за задействане на спирачната система на лекия
автомобил. Липсва обаче изложение на достатъчно релевантни факти, които да позволят на съда да
провери правилността на тези изводи. Действително в постановлението е посочено,
че когато лекият автомобил се намирал на около 35, 63 метра от мястото на удара
мотопеда е потеглил, както и че 2,99 секунди след потеглянето на мотопеда е
настъпил удар с автомобила управляван от обвиняемия. За преценка правилността
на горецитираните изводи на прокурора за основните причини, довели до
общественоопасния резултат и за преценка не се ли касае за случайно деяние по
чл. 15 НК е необходимо излагането в постановлението и на редица други съставомерни обстоятелства:
сигнализирал ли е мотопедът за предприеманата маневра, от кой момент и на какво
разстояние от мястото на удар предприеманата маневра или евентуално подадената
сигнализация за предприемането й е била обективно възприемаема от обвиняемия,
каква е била неговата скорост на движение и спирачен път към този момент при
своевременно активиране на спирачната уредба; от кой момент и на какво разстояние от мястото
на удар обвиняемият реално е възприел предприеманата маневра или подадената
сигнализация за предприемането й каква е била неговата скорост на движение и
спирачен път към този момент при своевременно активиране на спирачната уредба; в кой момент и на какво разстояние от мястото
на удар обвиняемият реално е задействал спирачната уредба, каква е била
скоростта му на движение към този момент; би ли настъпил ударът между двете МПС
при установените скорости на движение, ако лекият автомобил бе продължил
праволинейното си движение в дясната /южна/ лента на движение, без да навлиза в северната
/лява/лента, като се разгледат две под хипотези: в случай на предприемане на
екстрено спиране и без предприемане на такова спиране.
Само при надлежно изложение в
обстоятелствената част на мотивираното постановление на факти, досежно тези
обстоятелства може да се направи законосъобразна преценка дали реакцията на
обвиняемия действително е била закъсняла.
В случая следва да се уточни, че не става въпрос за доказателствен
дефицит, който би могъл да бъде преодолян от съда чрез събиране на релевантните
доказателства. Не става въпрос и за необоснованост на прокурорското
постановление, която съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР
2/2002 ОСНК и ТР 6/2018г. ОСНК не представлява основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на предходен процесуален стадий.
Налице е липса в сезиращия съда
документ на изложение на фактически обстоятелства, относими към преценката за съставомерност на деянието,
който пропуск е неотстраним от съда.
В тази връзка следва да се
припомни, че е безспорно и в теорията и в практиката че мотивираното
постановление в производството по глава 28 от НПК е аналога на обвинителния акт в общото наказателно
производство, който определя както
фактическите и правни рамки на извършеното, така и предмета на доказване
в процеса. Мотивираното постановление следва да очертае инкриминираното деяние,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, а така също
и връзката между деяние и извършител. Срещу тези факти обвиняемият трябва да се брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци от фактическа страна на вмененото деяние се явява същностен елемент от правото
на защита на дееца. Очертаването на тези
фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода
на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на обвиняемия със сезиращия съда акт, доколкото по този начин обвиняемият бива поставен в положение да разбере кои факти обуславят
административно-наказателната му отговорност едва, след като наказанието вече е
наложено.
На следващо място, както вече се
посочи мотивираното постановление
очертава предмета на доказване в процеса по глава 28 НПК. Това обстоятелство,
наред със съществуващата забрана да се извършва изменение на обвинението,
когато производството протича по реда на глава 28 НПК, означава, че
административно наказателната отговорност на лицето, сочено като извършител
може да бъде ангажирана, само ако
обстоятелствата посочени в прокурорското постановление се докажат в хода на
съдебното следствие и същите могат
да се субсумират под определен престъпен състав. В този смисъл
непосочването на всички факти относими към преценката за съставомерност на деянието
в сезиращия съда акт, не само съществено накърнява правото на защита на
обвиняемия да разбере по какво обвинение е предаден на съд по смисъла на чл.
249, ал.4, т.1, предл.1 , но и минира възможността в това производство реално
да се постигнат целите на наказателния процес, поради което и представлява
абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на прокурора.
Наред с констатираната липса на
изложение на съставомерни обстоятелства, в обстоятелствената част на прокурорското
постановление е налице и още един допълнителен порок, който рефлектира върху
възможността обвиняемия да разбере какви са в точност фактическите рамки на
повдигнатото му обвинение. Това е така, доколкото относно редица съществени факти в прокуроското постановление са
изложени противоречиви твърдения, които не позволяват нито на съда,
нито на обвиняемия да разбере каква е действителната воля на държавното
обвинение.
Така на стр.1 от постановлението
е посочено, че докато обв. Ф. се движел по
южната лента на платното за движение по същото време, на същата лента на платното за
движение бил спрял мотопеда си св. Р.. В същото време на страница втора е
посочено, че когато л.а. Фиат се намирал на около 35.63 метра от мястото на
удара мотопеда е потеглил, навлезнал
е в южната лента на платното за движение… От употребените изрази може
да се направи извод, че на стр.2 прокурорът се ангажира със становище, че мотопеда
се е намирал извън южната лента за движение, в противен случай не би бил
използван глагола „навлезнал в южната
лента“. При този начин на описание за съда, а и за обвиняемия остава
неясно къде според държавното обвинение се е намирал спрелия мотопед- дали в
рамките на южната лента за движение или извън нея. В същото време дефинирането
на точното място, където се е намирал мотопеда е от ключово значение за
преценката дали и от кой момент спрелия мотопед е представлявал опасност, с
която обвиняемият би бил длъжен да се съобрази.
Абсолютно същото важи и за
мястото на настъпване на ПТП. В абзац 2 на стр.2 е посочено, че…. след като е
прекосил южната лента мотопеда,
управляван от Д.Р. навлезнал в лявата
за него северна лента. 2,99 с след потеглянето на мотопед „Ямаха“ е настъпил
удар между него и л.а Фиат. От тези твърдения произтича, че мястото на
удар е било в северната /лява/ лента,
тъй като изрично е посочено, че мотопеда вече е бил навлезнал в нея. В същото
време в абзац 3 на стр.2 изрично е посочено, че ударът е настъпил върху дясната, южната лента на
платното за движение. Съгласно трайната съдебна практика мястото на удар е
съществен елемент от релевантната по делото фактическа обстановка при дела
свързани с ПТП, като е напълно недопустимо същото да бъде определено по
двусмислен начин в процесуалния документ, с който се сезира съдът и се предявява
окончателното обвинение.
Ето защо
Р А З П О Р
Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ на основание чл. 377, ал.1, предл 2 НПК съдебното
производство по АНД № 8064/2019 по описа на ПРС, І н.с.
ВРЪЩАМ ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване на
съществените процесуални нарушения, констатирани в мотивната част.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протест ПОС по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от
получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.