Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………….гр.София,
21.09.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети април две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова
мл.съдия Филип Савов
при
участието на секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.
дело № 13699 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 –чл.273 ГПК.
Обжалва се решение от 01.06.2015г. на
СРС, ІІ ГО, 57 състав по гр.д.№ 45706/2013г. , с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от ,,Б.”ЕООД
срещу ,,В.Б.”АД
/ с ново наименование ,,Е.”АД /
обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5220,41 лв., претендирана като неизплатено
възнаграждение по договор за поръчка с предмет-посредничество при реализиране
на пазара на предлаганите от ответника услуги на застрахователен брокер по
смисъла на чл.153 КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 2/ с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1269,12 лв., претендирана
като мораторна лихва за забава за периода от 30.01.2011г. до 04.11.2013г. Решението
се обжалва и в частта, с която ,,Б.”ЕООД
е осъдено да заплати на ,,В.Б.”АД
сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
Въззивникът
,,Б.”ЕООД
/ищец
по делото/,
поддържа оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Твърди, че ответното дружество е извършило надлежно приемане и осчетоводяване
на процесните четири фактури, с което е потвърдило приемането на възложената и
изпълнена посредническа дейност от ищеца, както и на задълженията към него / ищеца/
за заплащане на сумите по процесните фактури. Възразява, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че представеното Писмо изх.№ 79/20.02.2012г. не следва да се взема
предвид, тъй като касае потвърждаване на задължения на ответника към ищеца за
финансовата 2011г., като задълженията за този период са неотносими към
настоящия правен спор. Посочва, че първата от процесните фактури- тази под №
**********/30.12.2010г. за
сумата от 3752,02 лв. представлява задължение на ответника именно за
финансовата 2011г., тъй като е осчетоводена и приета от ответника през 2011г. Счита,
че освен с осчетоводяването на фактурите, тяхното приемане и потвърждаване от
ответника е извършено и изрично, чрез представеното с исковата молба Писмо
изх.№ 79/20.02.2012г.
, изпратено от ,,В.б.”АД
/ с ново наименование ,,Е.”АД /
до ,,Б.”ЕООД
във връзка с годишното приключване на финансовата 2011г. Твърди, че от събраните по делото доказателства се
установява, че в рамките на съществувалото валидно облигационно правоотношение,
възникнало от процесния договор и съгласно установените трайните търговски
отношения между него и ответника в продължение на четири години, не са съставяни или подписвани отчети или
приемо-предавателени протоколи, въз основа на който ,,В.б.”АД / с ново наименование ,,Е.”АД /
са извършвани плащания по договора, поради което такова плащане се дължи и по
процесните фактури. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата и
писмени бележки на процесуалния представител въззивникът-ищец заявява искане за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, с присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ,,В.б.”АД
/ с ново наименование ,,Е.”АД/
оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение. Поддържа, че фактът на
осчетоводяване на процесните фактури, по които ищецът претендира плащане, не е
доказателство за дължимост на обективираната в тях престация. Счита, че условие
за възникване на вземането за възнаграждение, предмет на исковата претенция, е
не издаването и осчетоводяването на фактура, а наличието на сключени между
ответника и потребителите на застрахователни услуги договори, за които ищецът
,,Б.”ЕООД
е оказал съдействие, и които договори следва да са индивидуализирани в отчет, съставен
съгладсно изискването на чл.7 от договора. Твърди, че осчетоводяването на
фактурата, установено от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, не може да замести липсата на ангажирани от ищеца доказателства за
надлежно изпълнение на произтичащите от договора негови задължения по установения
с договора ред за това. Заявява искане за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът ,,Б.”ЕООД,
в качеството му на изпълнител по договор за услуги, разновидност на договора за
изработка, претендира осъждане на ответника-възложител ,,Велмар Б.” /с ново наименование,,Е.”АД/
да му заплати възнаграждение за изпълнената работа, предмет на издадените четири броя процесни фактури
на обща стойност 5220, 41 лв.
Безспорно е по делото, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен
между тях договор от 30.11.2009г., с който ответникът ,,В.Б.”АД /
с ново наименование,,Е.”АД/
е възложил на ищеца ,,Б.”ЕООД
да извършва срещу възнаграждение посредническа дейност при реализирането на
пазара на предлаганите от ответника услуги на застрахователен брокер по смисъла
на чл.153 КЗ. Съгласно чл.7 от договора ищецът ,,Б.”ЕООД е длъжен да води отчет, в
който вписва сключените с негово съдействие договори за застраховка между
ответното дружество и потребителите на застрахователни услуги. Ищецът има право
да получи възнаграждение в зависимост от обема на сключените сделки, за които е
посредничил, като възнаграждението се заплаща в брой или по банков път при
издаване на съответен документ-фактура, съгласно договорната клауза на чл.3 от процесния
договора.
Настоящият съдебен състав приема, че представените
по делото фактури, /двустранно подписани с изключение на фактура № 10/
30.12.2010г./, преценени в съвкупност с неоспореното заключение на приетата
съдебно- счетоводна експертиза и писмо изх.№79/20.02.2012г.,
доказват факта на изпълнение на
договорното задължение от страна на ищеца- изпълнител и приемане на изпълнената
посредническа услуга от
ответника-възложител, поради което последният дължи претендираното
възнаграждение на ищеца. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за недължимост на претендираното възнаграждение, основано на
твърдението за липсата на отчети за сключените със съдействието на ищеца
застрахователни договори, който отчет да е бил приет и одобрен от ответника. От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените
от ищеца фактури-фактура № **********/30.12.2010г.,
фактура № **********/30.03.2012г.,
фактура № **********/17.08.2012г. и
фактура № **********/24.09.2012г.
са осчетоводени в регистрите на ответното дружество. С константната и
задължителна за съда практика на ВКС: решение
№ 138/17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на ВКС, II т.о.,
решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II
т.о., решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д.№ 333/2011г.
на ВКС, II т.о. и др.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че ако възложителят или негов
представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи
по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на
търговското дружество-възложител, то приемането от възложителя на фактически
изпълнените работи е доказано по делото, дори и да не е подписан двустранен
приемо-предавателен протокол за извършената работа. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че процесните фактури са подписани от
представител на ответника, с изключение на тази под № 10, както и фактът, че ответникът
е осчетоводил същите, т.е. налице е приемане на работата с конклудентни
действия, поради което възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя. Нещо
повече, с отговора на ИМ изпълнението на възложената работа не е и оспорено от
ответника с отговора на ИМ. Заявеното в срока по чл.131 от ГПК правоизключващо
възражение от ответника е за недължимост на претендираното от ищеца
възнаграждение, поради ненастъпило отлагателно условие, както е квалифицирана
от ответника липсата на отчетите за сключените с посредничеството на ищеца
договори. Ответникът не заявява възражение самата възложена работа да не е
изпълнена от ищеца. При тази хипотеза и с оглед събраните по делото и обсъдени
по –горе доказателства, установяващи изпълнението на възложената работа от
страна на ищеца и приемането й от ответника, фактът, че по делото не са
ангажирани отчетите, изискуеми от чл.7 от процесния договора не може да
обоснове извод за недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение, тъй
като то е дължимо именно за изпълнената
работа. Неоснователно се явява възражението на ответника, че отчетите по чл.7
от договора имат характера на отлагателно условие, тъй като същите имат правно
значение единствено за проверка на изпълнената от ищеца възложена услуга.
Доколкото, обаче, това изпълнение, както вече бе посочено по-горе в мотивите се
доказва по делото, включително и при зачитане извънсъдебното му признание от страна на
ответника-възложител, като каквото съдът цени осчетоводяването на процесните
фактури от него, то за ищеца е възникнало правото да получи дължимото
възнаграждение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК- решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО.
На последно място,
като допълнителен довод следва да се посочи и доказаното по делото
обстоятелство със заключението на ССЕ, че за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г. ответникът ,,В.б.”АД,
като възложител по процесния договор, е изплатил на ищеца сума в общ размер на
5078 лв., за която са издадени 6 броя фактури, към които не са представени
отчети. Това обстоятелство съдът приема,
че може да бъде ценено като установена между страните трайна търговска практика
за плащане на реално изпълнената от ищеца работа в отклонение от договорката по
чл.7 от процесния договор, т.е. и без наличието на изискуемите от чл.7 отчети. От ответника в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимото на ищеца възнаграждение по договора, за което издадени процесните
четири фактури, поради което предявеният от ищец иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността
на исковата претенция за главницата обуславя основателността и на претенцията
за акцесорното вземание за мораторни лихви върху главницата, дължими за времето
на забавата, съгласно нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай, с оглед
клаузата на чл.3 от договора, настоящият състав приема, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на главниците, считано от датата, следваща датата
на издаване на процесните фактури. Ищецът е претендира мораторни лихви за неиздължените суми по фактурите с по-късен
начален момент от договорения падеж, поради което съобразно диспозитивното
начало като основен принцип на гражданския процес следва да му бъде присъдена
лихва, считано от този по-късен начален момент - до датата на подаване на
исковата молба-04.11.2013г. Предвид изложеното искът
по чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като размерът му
съдът определя по реда на чл.162 от ГПК, както следва: 1/ по първата процесна фактура №**********/30.12.2010г
- в размер на 1066,52 лева за периода от
30.01.2011г. до датата на подаване на исковата молба - 04.11.2013г. върху
главницата от 3752,02 лв.; 2/ по втората процесна фактура №
**********/30.03.2012г.
-в размер на 139,66 лева за периода от 30.04.2012г. до 04.11.2013г. върху
главницата от 900,03 лева; 3/ по третата
процесна фактура № **********/17.08.2012г.- в размер на 34,60 лева за периода от 17.09.2012г. до 04.11.2013г.
върху главницата от 299,04 лева и 4/ по четвъртата процесна фактура № **********/24.09.2012г.- в размер на 28,34
лева за периода от 24.10.2012г. до
04.11.2013г. върху главницата от 269,32 лева. Или общо за целия период на
забавата 30.01.2011г.- 04.11.2013г. исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се
явява основателна в пълния заявен размер от 1 269,12лв.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция не съвпадат с теза
на първата обжалваното решение следва да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени.
При този изход на делото ответникът
дължи на ищеца, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в
размер на 380 лв. /държ.такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза/ и във
въззивното производство в размер на 930лв. /държ.такса и адвокатско възнаграждение/.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението
от 01.06.2015г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав, постановено по гр.д.№ 45706/2013г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
,,Е.”АД /с предишно наименование
,,В.б.”АД/, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на ,,Б.”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: 1/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД - сумата от 5220,41
лв.- главница, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор
за поръчка от 30.11.2009г. по фактура №
**********/30.12.2010г.
на стойност 3752,02лв., фактура № **********/30.03.2012г. на стойност 900,03лв.,
фактура № **********/17.08.2012г.
на стойност 299,04 лв. и фактура № **********/24.09.2012г. на стойност 269,32 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-04.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и 2/ на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД – общата сума от 1269,12 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата от 5 220,41лв. за периода 30.01.2011г.-
04.11.2013г.,, представляваща сбора от мораторни лихви върху главницата по всяка
от фактурите, както следва:
сумата
от 1066,52 лв.- законна лихва за забава за
периода от 30.01.2011г. до 04.11.2013г. върху
главницата от 3752,02 лева по фактура №**********/30.12.2010г.,
сумата от 139,66 лв.- законна лихва за забава за периода от 30.04.2012г.
до 04.11.2013г. върху главницата от 900,03 лева по
фактура № **********/30.03.2012г.,
сумата от 34,60лв.- законна лихва за забава за
периода от 17.09.2012г. до 04.11.2013г. върху
главницата от 299,04 лева по фактура № **********/17.08.2012г. и сумата от 28,34 лв.- законна лихва за забава за периода от 24.10.2012г.
до 04.11.2013г. върху главницата от 269,32 лева по
фактура № **********/24.09.2012г.
ОСЪЖДА
,,Е.”АД/с предишно наименование ,,В.Б.”АД/, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на ,,Б.”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 1310
лв.-разноски по делото за
първоинстанционното и въззивно производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.