Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Е.Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3725 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 566322 от 19.12.2018 г., постановено по
гр. дело № 13603/2018 г., Софийският районен съд, 120-ти състав, е отхвърлил
изцяло предявения от А.О.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***13, чрез
адвокат Р.А., срещу “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, за установяване недължимост на сумата от 1606,07лв., начислена с
фактури №№ **********/18.07.2012 г. на стойност 132,84 лв. с останала
незаплатена главница в размер на 47,30 лв.; №**********/17.08.2012 г. на
стойност 164,89 лв., №**********/20.09.2012 г. на стойност 188,94лв.; №**********/17.10.2012г.
на стойност 128,76лв.; № **********/17.11.2012 лв. на стойност 198,56 лв., №**********/16.12.2012
г. на стойност 368,34 лв. и №*********/04.01.2013
г. на стойност 509.28 лв., както и на сумата по фактура № **********/23.09.2014
г. на стойност 651,90 лв., поради погасяване на вземанията с изтекла
погасителна давност, като неоснователен. Отхвърлен е изцяло предявения от А.О.Н., срещу “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********* осъдителен
иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като
неоснователен. Осъдена е А.О.Н. да заплати на “Ч.Е.Б.” АД сумата от 550лв.-
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на А.О.Н., в която се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, като съдът е достигнал до погрешни правни изводи
относно давността за процесните вземания. Сочи, че в случая е налице
бездействие на кредитора и при отхвърлен отрицателен установителен иск, по
който кредиторът не може да се сдобие с изпълнителен титул, смята, че погасителната давност не прекъсва и
не спира да тече по време на съдебния процес по установяване на вземането по
предявен от длъжника отрицателен установителен иск, тъй като кредиторът е можел
да действа, но не е сторил същото. Смята също така, че в случая при отхвърления
първоначален отрицатален установителен иск давността не следва да се счита нито
прекъсната нито спряна. Посочва, че неоснователно съдът приема, че относно
вземането за сумата от 651,90лв. по фактура от 23.09.2014год., представляваща
корекция на суми за ел. енергия е приложима общата погасителна давност след
като за вземания на енергийното дружество се приема, че задълженията са с периодичен
характер и в тази връзка е възприетото в ТР №3/2011год. по т.дело №3/20011год.
на ОСГТК на ВКС. По отношение на
посочената фактура излага доводи, че сумата по нея е недължима след като няма
основания за извършване на корекция след като в приложените ОУ/2008г. не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите за корекции по ПИКЕЕ и в каквато
връзка има постановена цитираната практика
на съда и решение №173/16.12.2015год. по т.дело №3262/2014год. на ІІТО на ВКС.
Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се постанови ново, с
което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на
разноските по делото, като представя списък на разноските и прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение във въззивна
инстанция, което смята, че следва да е определено в минимален размер за една
инстанция.
В законоустановения срок за отговор на въззивната
жалба, такъв е постъпил от ответника “Ч.Е.Б.”
АД. В отговора излага, че по първата фактура има частично плащане и което
представлява извънсъдебно признание на дълга и посочва, че има влязло в сила решение на съда
за вземане по същите фактури, но ищецът завежда поредното дело след като не
иска да плати задълженията си. Посочва, че са неоснователни оплакванията срещу
сумата по фактурата от 23.09.2014год., като е проведен предвидения ред в ПИКЕЕ
за установяване и изчисляване на корекцията. Сочи, че не е вярно твърдението, че
съдебната практика отричала правото на корекция и се позовава на решение
№118/18.09.2017год., по т.дело №961/2016год. на ВКС, както и на това, че в
чл.17, вр. с чл.49, ал.2 от ОУ е
предвидено потребителят да бъде уведомен за сумите по корекция и което смята,
че е установено и в настоящия случай. В съдебно заседание пред въззивния съд юрк.И.,
пълномощник на въззивника оспорва въззивната жалба, не дава съгласие за
оттегляне на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение след като изрично
ищцата признава, че електрозахранването в имота е възстановено и представя
препис от искова молба от 20.05.2019год., с която като ищец е предявен
осъдителен иск срещу ищцата по настоящото дело за сумата от 651,90лв., дължима
сума по корекция на сметката за ел. енергия
и по фактура от 23.09.2014год./последната фактура по исковата молба по
настоящото дело/ Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено. Претендира разноски и представя списък
по чл. 80 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че разгледано по същество същото е частично неправилно само по отношение на отрицателния
установителен иск за недължимост на сумата от общо 1606,07лв., по посочени седем фактури, поради погасяване по давност на вземането и в
която част искът по чл.124, ал.1 ГПК следва да се уважи, а в останалата отхвърлителна част за сумата от 651,90лв. по фактура от 23.09.2014год. и за осъждане на
ответника да възстанови
електрозахранването в имота е правилно по
следните съображения:
Предявени са обективно
съединени искове отрицателен
установителен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, че ищцата не дължи сумата
от 1606,07лв., представляваща сбор от сумите по седем фактури №**********/18.07.2012
г. на стойност 47,30 лв. след частично
плащане по нея, №**********/17.08.2012 г. на стойност 164,89 лв.; №**********/20.09.2012
г. на стойност 188,94 лв., №**********/17.10.2012 г. на стойност 128,76лв., №**********/17.11.2012лв.
на стойност 198,56лв., № **********/16.12.2012 г. на стойност 368,34 лв. и №*********/04.01.2013
г. на стойност 509,28 лв., както и сумата
по фактура № **********/23.09.2014 г. на стойност 651,90лв. и осъдителен иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение да се осъди ответника да възстанови
електроснабдяването на имота.
Ищцата А.О.Н. в исковата
молба сочи, че посочените суми са начислени за потребена електрическа енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********ет. 2, ап. 8, с кл. №
300056515857 с титуляр – ищцата, но след като имотът бил необитаем и в него
липсвало потребление на електрическа енергия и независимо, че с решение на съда
е отхвърлен отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
посечените седем фактури, ответникът не бил предприел никакви действия за
събиране на начислените суми по цитираните седем броя фактури. Позовава се на
това, че вземанията са погасени по давност, което обстоятелство е
нововъзникнало спрямо предходното съдебно производство, като счита, че не се дължи при липса на основание за корекции
на сметка и като погасена по давност и
сумата по последната цитирана фактура от 23.09.2014г. и моли да се уважат
исковете. Ищцата посочва също така, че е поискала от ответното дружество да
възстанови захранването на имота с електрическа енергия, тъй като се налагало
жилището да се ползва, както и поискала също сторниране на сочените суми, но
ответникът не приемал възражението за погасяване по давност на вземането, както
и отказвало да възстанови електроподаването като претендирало дължимостта на
суми в общ размер на 2254.94 лв. за главници за периода 18.07.2012 г. до 23.09.2014 г., както и начислени лихви върху тях и счита,
че отказът на ответника за изпълнение на продажбеното правоотношение е с цел да
принуди ищцата да заплати суми, за които е погасено по давност правото на принудително
изпълнение и иска ответника да бъде осъден да възстанови електроснабдяването на
имота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответното дружество е оспорило исковете изцяло.
За да отхвърли изцяло
предявените искове първоинстанционният съд е приел, че независимо, че с оглед на приложеното гр.дело,
че за процесиите суми по първите седем фактури е водено производство за
недължимост на същите, поради тяхното неправилно изчисление и поради липса на
доставка на електрическа енергия до адреса на ищцата, като начислени въз основа
на липсващо, негодно и несертифицирано СТИ и искът е бил отхвърлен с влязло в
сила съдебно решение на СГС, като няма позоваване за тях и на възражение за
изтекла погасителна давност, поради което не е налице влязло в сила съдебно решение, с
което да е налице произнасяне по наведеното основание за недължимост на
вземанията по настоящия иск, тъй като основанието по него е недължимост, поради
погасяване на вземанията с погасителна давност. Приел е че след като искът за
недължимост на сумите е предявен на 15.07.2014 г. пред СРС, 32 състав, на която
дата се спира теченето на погасителната давност за вземането и независимо, че
характерът на вземането обуславя то да бъде погасено чрез кратката погасителна
давност, предвидена по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, то след приключване на съдебното
производство с влязъл в сила на 01.06.2016 г.
съдебен акт, е започнала да тече нова давност, която всякога е петгодишна,
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и до датата на подаване на настоящата искова
молба на 27.02.2018 г. не са изтекли пет години, поради което възражението се
явява неоснователно. Приел е, че е
неоснователен искът за недължимост поради погасяване по давност на вземането по фактура
№ **********/23.09.2014 г. на стойност 651,90лв. и което се дължи не за
доставена електрическа енергия, а след извършена корекция на сметка, направена
на основание чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от КЕВР и което вземане
не е периодично и което е приел, че се
погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД и която не е изтекла. По предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е приел, че искът е недоказан и е отхвърлен.
Не се оспорва по делото и правилно
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия, към което са
приложими общите условия на ответника. Не се оспорва и видно от приложена
кореспонденция между страни се установява, че ищцата е поискала ответното
дружество да сторнира част от претендираните вземания като погасени по давност
и да се възстанови електроснабдяването в имота й и в тази връзка в писмо на ответника от 01.02.2018 г. е заявено
становище, че ищцата дължи суми към дружеството в общ размер на 4012,01 лв., в
това число главница по фактури от 2257,97 лв., лихви за забавени плащания от
1102.08 лв. и несъдебни такси от 651.,60лв.,
но смятат, че задължението съществува и при изтекла погасителна давност. В
отговор на писмото ищцата отново е подала жалба до ответника от 23.02.2018г.
където е направила възражение за давност на претендираните задължения в
конкретно изброени фактури от 2012 и 2013 г., както и да й бъде възстановено
електроподаването в имота.
Не се оспорва по делото и в тази връзка са
представени посочените фактури в исковата молба- седем на брой с посочени
номера и с дати на издаване от 18.07.2012 г.-първата и по която не се спори, че
на 14.01.2013год. има частично плащане до 04.01.2013год., последната за сума от
общо 1606,07лв., представляваща дължима цена за ел. енергия за периода и в тази
връзка е и приетата ССЕ.
Не е спорно
между страните и с оглед на приложено влязло в сила решение на СГС от 01.06.2016год., постановено по по
в.гр.д. № 16879/2015 г. , ІІ В състав, СГС е отменил частично първоинстанционното
решение, като вместо него е постановил
друго, с което отхвърля, предявения от А.Н. иск срещу „Ч.Е.Б.“ АД по чл. 124,
ал.1 от ГПК за установяване, че не дължи сумата от общо 1691,61 лв., представляваща начислена
цена за доставена електрическа енергия по конкретно изброени фактури с
№№**********/18.07.2012 г. за сумата от 132.84 лв., **********/17.08.2012 г. на
стойност 164.89 лв., **********/20.09.2012 г. за сумата от 188.94 лв.,
**********/17.10.2012 г. на стойност 128.76 лв., **********/17.11.2012 г. на
стойност 198.56 лв., **********/16.12.2012 г. на стойност 368.34 лв.,
01200827298/04.01.2013 г. на стойност 509.28 лв., както и е отхвърлен предявения иск срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
за осъждането на ответника да монтира и свърже сертифицирано СТИ, с което да
присъедини вътрешната инсталация на имота към електропреносната мрежа.
Приложена е и
фактура № **********/23.09.2014 г. на стойност 651,90 лв., в която е посочено,
че сумата е по констативен протокол, съгласно чл.83, ал.1т.6 от ЗЕ и чл.51 от
ПИКЕЕ. В тази връзка е приложен констативен протокол №1010800/07.07.2014год.
за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия, в който е посочено, че е констатирана липса пломбата на
щита на ел.таблото, липсва средство за търговско измерване и е направено
присъединяване без СТИ и присъединяването е извършено с проводник тип
ПВА16кв.мм, а е осъществено като входяща и изходяща линия са свързани на късо
по между посредством “лустер“ клема. Констативния протокол е съставен при
проверка от служители на ЧЕЗ Р.Б., в присъствието на посочените свидетели-С. П.
и В.П.за апартамент с адрес София, ЖК *********и потребител А.О.Н., с подпис за служител на
МВР Й. П., без подпис за потребител.
Във връзка с уведомяване на ищцата като потребител
за извършената проверка на обекта и съставения констативен протокол от
07.07.2014год. и предложение за
корекционна сметка е изпратено писмо с известие за доставяне до ищцата, като в
известието за доставяне с дата 22.07.2014год. е отбелязано срещу подписа и името на получателя А.П.-съпруг.
От разпита на свидетеля А.П. се установява, че е
живеел с ищцата на семейни начала от 2010год. имат и дете, живеели са заедно в процесния апартамент в ЖК
*********. Посочва, че спрели тока през 2012год., но не знае защо не го пуснали
и се изнесли да живеят в друго жилище. Смята, че спрели тока заради някакви
несъответствия в електромера. Сочи, че ищцата живее в същото жилище и през 2014 или 2015год. пуснали тока, а
електромера за процесния апартамент е долу на площадката във входа, но не знае
да са правени проверки от Ч.Е.Б. и не са уведомявани за проверки.
Свидетелят С. П., посочва, че е член на Федерацията
на потребителите и е ходил на проверки от ЧЕЗ. Спомня си за конкретната проверка и потвърждава, че
подписът на свидетел под №1 върху протокола от 07.07.2014год. е неговия и е
присъствал на самата проверка. За случая си спомня, че било жилище в ЖК Люлин,
било горещо и на колежката, която била свидетел с него й станало лошо. Посочва,
че винаги търсят абонатите, които проверяват и в случая абонатът бил търсен, но
никой не отговорил от апартамента. На проверката дошли и полицаи, които били
извикани, запознали се със случая и подписали протокола. Спомня си, че случаят
бил фрапиращ след като в таблото нямало електромер на абоната, но имало
присъединяване и имало възможност да се черпи ток без да има електромер, като
входящата и изходящата фазови линии били свързани на късо чрез клема и от там
се взимало ток, като това било констатирано
и от техниците на проверката, че тече ток и се консумира в апартамента.
Посочва, че съставили протокола, като всичко било описано, а полицаите, които
били извикани също видели това, което е на таблото, запознали се и с протокола
и след това го подписали. За ел.таблото
сочи, че е на етажа на апартамента и след като установили нарушението се
обадили на служителите на МВР да дойдат и да се запознаят и да видят
нарушението.
Свидетелят З., служител на „Чез Р.Б.“ след
предоставяне на протокола от 07.07.2014год. заявява, че подписът върху
протокола е негов и е присъствал на проверката, като част от екипа и си спомня,
че в случая нямало електромер и разбрали за кой апартамент се отнася, защото
имали уред, с който виждали, че има товар по този кабел и тече ток. Посочва, че
и в случая са търсили потребителя, както от звънеца долу, така и се качват до
апартамента, а при установяване на нарушението уведомяват органите на полицията
и в случая на място дошъл патрул, а един от полицаите подписал протокола. За
съставяне на протокола, посочва, че изготвянето е в продължение на час и са
показали и обяснили на място какво е констатирано при проверката, както на
представителите на потребителите и на служителите на МВР, след което се е
подписал протокола.
При обсъждане на показанията на свидетелите, съдът
кредитира показанията на свидетелите П. и З., тъй като отразяват
непосредствените им впечатления за извършената на 07.07.2014год. проверка на
ел.таблото за процесния имот, не си противоречат взаимно и са подкрепени от
писмените доказателства, включително и с оглед на отразеното в самия протокол
от същата дата, и ако са налице неточности по отношение на това къде се е
намирало конкретно ел. таблото, същото би могло да се дължи и на отдалечеността във времето на проверката и
разпита на свидетелите след повече от пет години от събитието, но след като
няма спор, че има само едно ел. табло, отнасящо се до абоната, като намира свидетелите да са незаинтересовани
от изхода на делото, същите не са служители на ответното дружество, показанията
им са последователни, изрично посочват, че
е търсен потребителя от апартамента, но не е открит, на проверката са
извикани служители на МВР, дошъл е патрул, служителят на МВР подписал протокола
е бил запознат с констатираното при проверката, сам се е запознал с описаното в
текстовата част за констатираното-липсата на СТИ и присъединяване с проводник
на място, като проверката е приключила с подписване на съставения протокол от всички
участвали в проверката. При обсъждане на показанията на свидетелят П.,
съжителстващ с ищцата, се констатират противоречия с това което свидетелят
сочи, че не знае за извършваната проверка и не са уведомявани за такава след
като от приложеното по делото известие за доставяне с дата 22.07.2014год. е
отбелязано срещу подписа и името на
получателя А.П.-съпруг.
От приетата и неоспорена СТЕ се установява, че от
отбелязването в констативния протокол от 07.07.2014год. нарушение-липса на
средство за търговско измерване, същото представлява случай на присъединяване
без СТИ и води до неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество
ел. енергия през присъединяването и общото количество електроенергия,
неотчетено по присъденяването е преизчислено при спазване на чл.48, ал.1, т.1,
б.б от ПИКЕЕ. Посочено е, че при проверка на корекцията на сметката се
установява, че изчисленията са математически верни и сумата съответства на
одобрените цени на ел. енергия за процесния период от ДКЕВР.
При така установеното от фактическа страна правилно
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице договорно
правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия за обект с адрес София, ЖК *********ап.8, сключен при
публично известни общи условия. Както и с оглед на приложеното решение на СГС,
влязло в законна сила на 01.06.2016год., постановено по гр.дело №16879/2015год.
след като е отхвърлен предявения с
искова молба от 15.07.2014год. отрицателен установителен иск, че ищцата не
дължи сума от 1 691,61лв., начислена цена за доставена ел. енергия по
посочени седем фактури за период от м.07.2012год. до 04.01.2013год./идентични с
тези по исковата молба по настоящото дело/ на посоченото в исковата молба основание, че
не е доставяна реално ел. енергия за посочените суми, при подадената искова
молба по настоящото дело от
27.02.2018год., с искане да се признае, че не дължи сумата от 1606,07лв./след
като по първата фактура е имало частично плащане на 14.01.2013год./, като се
позовава на нови обстоятелства, това, че ответникът като кредитор бездейства
и смята, че вземанията са погасени по
давност и каквито основания не са наведени за тези вземания по предхождащото дело, правилно е приел, че
искът е допустим, но неправилно е приел, че не е основателен и вземанията не са погасени по давност. В случая след като
производството по първото дело, но което се отнася и до настоящото, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск, същия няма за последица прекъсване на
погасителната давност за вземанията на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД след като давността е правна последица на бездействието на кредитора,
поради което и за да бъде прекъсната да тече е необходимо да са извършени
действия от носителя на спорното материално право срещу длъжника, който може да
се позове на погасителната давност. Ето защо тя се прекъсва само с предявяване на иск от кредитора за
установяване на вземането му от съда, което може да стане както с подаване на
първоначална искова молба, така и в хода на вече образуван срещу него процес с
предявяване на насрещен иск срещу длъжника. Няма как длъжникът със своето
действие по предявяване на отрицателен установителен иск да прекъсне
погасителната давност, която тече в негова полза. Поради което в случая неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил, че е налице бездействие на кредитора и
което води до погасяване на правото на
принудително изпълнение или правото му иск или погасяване по давност. Следва да се вземе в предвид, че задължението
на потребителите за заплащане месечно на цената на ползваната електрическа
енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111
б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време –
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В
този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. Следователно и вземанията на „Ч.Е.Б.” АД към потребителите за заплащане на
цената на използваната за битови нужди електрическа енергия се погасяват с
изтичане на 3 –годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б
„в” ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането на „Ч.Е.Б.” АД е срочно, тъй като в
чл. 19, ал. 2 от общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми за
цената за ползваната енергия се дължи в 10-дневен срок от датата на издаване на
фактурата за това и следователно то става изискуемо от единадесетия ден след
издаване на посочения документ. С оглед на което, след като давността не се
прекъсва, но докато трае съдебния процес относно спорното вземане, съгласно
чл.115, б.ж ЗЗД давностния срок спира да тече, като към изтеклия срок се
прибавя и срока, който продължава да тече след отпадане на спирането, в случая с оглед на датата на последната седма фактура
от 04.01.2013год., при частично плащане на 14.01.2013год., но само на част от
задължението по първата фактура от м.07.2012год.,
от 15.01.2013год. започва да тече давност и към датата 15.07.2014год./когато е подадена
исковата молба по първото дело/са изтекли 18месеца, а за времето от
01.06.2016год.-приключване на производството по първото дело с влязлото в сила
решение на съда до завеждане на исковата
молба по настоящото дело 27.02.2018год. са изтекли повече от 19месеца, които се
прибавят или са изтекли повече от 36месеца или 3 години и всички вземания, които са обективирани във
фактурите, издадени за периода 18.07.2012год. – 04.01.2013г. и общо от 1606,07лв.,
са погасени по давност.
Неоснователна е въззивната жалба по отношение на
оспорване на вземането по фактура от 23.09.2014год. за 651,90лв. като недължимо поради липса на
основания за корекция на сметката и поради погасяване по давност по следните съображения:
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира. В този смисъл Определение № 556 от
21.06.2016 по дело № 2378/2015 г, I т.о., ВКС. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение (чл. 195, ал.1 АПК). Решение № 12897 от 01.12.2015 г.
на ВАС, постановено по адм. дело № 9462/2014 г. е обжалвано като по жалбата е
образувано адм. дело № 2385/2016 г., на петчленен състав на ВАС, по което е
постановено решение № 1500 от 06.02.2017 г., в което съдът е приел, че ПИКЕЕ са
издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от ЗНА,
поради което доводите за нищожността им са неоснователни. Тъй като в
приключилото производство, обект на спора е въпросът доколко органът, който е
издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за това, въпросът е разрешен
по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата
делегация и е направен извод за наличие на материална компетентност на органа,
който ги е приел. С решението си съдът е обезсилил решение № 12897 от
01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9462/2014 г. на Върховния
административен съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от ПИКЕЕ и делото е прекратено в посочената част. Обезсилил е обжалваният
съдебен акт и в частта, с която се отхвърля оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал.
1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисления (корекция) на количеството
електрическа енергия“ от ПИКЕЕ и е прекратил делото в посочената част. С
решението е отменил Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт, като е приел, че не е спазена административно производствената
процедура по приемане на ПИКЕЕ. С последващо решение №2315/21.02.2018год. по
адм.дело №3879/2017год., обн. в ДВ бр.97/23.11.2018год. са отменени
разпоредбите на чл.48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. Ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане
на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на
констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, както в частта относно процедурата по чл. 47 ,
така и относно изчисляване на корекцията чл.48-51 са действали.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.
54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015
г. на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г./, какъвто ред е
предвиден в чл. 17 и сл. от приложимите ОУ. Съдът не споделя довода на ищцата,
че в общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество е
установено задължение за последното за уведомяване на потребителя за сумите,
които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 поради което по делото
е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа
енергия за извършената корекция (така и Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.
№ 961/2016 г., II ТО на ВКС). Същият е спазен видно от представеното по делото
известие за доставяне, с приложения, което
е получено на адреса на ищцата срещу подпис. Освен това евентуалното
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва, че не е
възникнало правото на корекция за ищцата и което се установява по съдебен
ред и в тази връзка решение
№124/18.06.2019год., постановено по гр.дело №2991/2018год., ІІІ отд. на ВКС.
Настоящият състав счита, че извършената проверка,
обективирана в констативния протокол №1010800 от 07.07.2014 г. за установяване
на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са приложим материален
закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия
по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на
основание същото.
В действащите към момента
текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези
случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху
измервателната система. С първата е въведена обективна отговорност на
потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране
отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско
измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със
заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората
група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано
нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне
на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при
която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно
отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен
протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от
заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47 ал. 1,
ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган (така Решение № 104 от
16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС).
Съгласно действащите към датата на проверката
разпоредби на чл. 43 и чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на
измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за
които съставя констативен протокол, по описания ред и с нормативно установените
реквизити. Документът се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента
или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се
подписва поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството. В
настоящия случай това условие е спазено, което е видно от представения по
делото констативен протокол №1010800/07.07.2014 г., подписан от свидетелите С.К.
П. и В.Ц.П.и двамата представители на Федерацията за защита на потребителите.
Представеният констативен протокол представлява
частен свидетелстващ документ, авторството на който не е оборено по надлежния
ред, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила относно
обстоятелството, че лицата, посочени в него като негови автори са лицата, които
действително са го подписали, поради което настоящият състав счита, че
посочените в чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ изисквания са спазени. Що се отнася до
оспорването на ищеца, че същият е неверен, следва да се отбележи, че частният
документ не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
обективираните в него факти, а същите се преценяват с оглед всички
доказателства по делото. Обстоятелството, че фактите, отразени в протокола са
се осъществили, се установява от показанията на разпитаните свидетели,
присъствали на проверката. Освен това протоколът е подписан от представител на
органите на полицията, поради което в тази част документът има характер на
официален свидетелстващ документ, като в тежест на ищците по чл. 193, ал. 3 ГПК
е да проведат успешно производството по оспорване на автентичността, респ.
верността на документа, в случай че такова оспорване е налице (в този смисъл цитираното
по-горе Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Доколкото по делото ищцата е оспорила единствено верността на
документа, в частта, която има характер на частен документ, но не и досежно
неговата автентичност, респективно автентичност и вярност в официалната част,
съдът счита, че представеният протокол представлява годно писмено
доказателство. В констативния протокол е установено, че „При проверка на металното
етажно табло на адреса на процесния имот се установява, че липсва пломбата на
щита на ел. таблото, липсва средството за търговско измерване и е направено
присъединяване без СТИ, като присъединяването е извършено с проводник тип ПВА
16 кв.мм, а е осъществено като входяща и изходяща линия са свързани на късо помежду
посредством“лустер“ клема и което води
до неизмерване на ползваното на обекта на потребителя количество ел. енергия
през присъденияването. Доколкото по делото е установено, че е била налице
промяна на схемата на свързване, а не някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 5
ПИКЕЕ, правилно и законосъобразно проверката и констатацията на намесата в схемата на
свързване е извършена в присъствието на органите на полицията. Съгласно чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ, тяхното присъствие е задължително, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване в хипотези,
когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ, може да бъде
установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или функционалността
на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за веригата елемент. Присъствие
им в хипотезата на промяна на схемата на свързване е обосновано от
обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно, без да са необходими
специални знания, могат да удостоверят наличието на допълнителен проводник, или
друг елемент (шунт), позволяващ отклонение на част от електрическата енергия по
начин, който позволява тя да не преминава през иначе годно СТИ или липсата на
СТИ, както е в случая, или неговото заобикаляне чрез неправилно свързване на
проводници. В случая и от показанията на
двамата свидели свидетелят Пачъров и З.,
присъствали на проверката се установява, че са уведомени органите на МВР, на
място е дошъл патрул и един от полицаите с посочено име Й. П., присъствал на
проверката, след като се е запознал с констатираното е подписал протокола,
което е отразено и върху констативния протокол от 07.07.2014год. В конкретния случай не е установено несъответствие
на СТИ с нормативно установените изисквания или нарушение в целостта или
функционалността на измервателната система, което да обосновава нуждата от изпращането
му в безшевен чувал в БИМ за проверка, в изпълнение на процедурата по чл. 47,
ал. 5, а е установена промяна на схемата на свързване, липса на СТИ и
присъединяване без СТИ по посочения начин. Въпросната липса на СТИ и присъединява
без СТИ по посочения начин, според констативния протокол и изслушаната и приета
по делото СТЕ, води до това, че има
непълно отчитане на потребената ел.енергия, която не се измерва след като липсва СТИ. Въз основа на горното,
съдът намира, че правилно операторът е определил, че приложение към
едностранната корекция в процесния случай намира чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“
ПИКЕЕ, а с оглед на приетата СТЕ, която съдът кредитира, дължимата сума по
корекцията е в размер на сумата от 651,90лв.
С оглед на което, съдът намира, че за оператора е възникнало правото по чл. 48,
ал. 1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната за посочената сума.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че задължението за заплащане на
корекционната сметка, респективно вземането на ответника след извършената
корекция, непредставлява периодично задължение и се погасява с пет годишна
давност, при навадени доводи на ищцата, че вземането не се дължи освен поради
липсата на предпоставки за извършване на корекцията, но и като погасено по
давност, но след като смята, че давността е три годишна. Разпоредбата на чл.110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за
които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга
давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за
наем, за лихви и за други периодични плащания/чл.111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната
сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на
предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за негово
виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа
признаците на периодично плащане, съгласно постановките в ТР №3/18.05.2012год.
по т.дело №3/2011год. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че
за да се установи вземането за корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална
процедура, свързана със съставяне на констативен протокол от оператора на
съответната мрежа по реда на чл.47 ПИКЕЕ, както и изчисляване количеството на
електрическата енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната проверка на средството за търговско измерване, но
не по-дълъг от 90-дни, както и уведомяване на клиента за корекцията, като му се
изпраща констативния протокол, поради което в случая при съставен констативен
протокол на 07.07.2014год. и изготвено предложение за корекция и фактура от 23.09.2014год.
от последната дата най-рано може да се
установи вземането по размер, за да е изискуемо, поради което от този ден да тече и давностния
срок и който не е изтекъл към датата на исковата молба, още повече, че в случая ответникът е предявил осъдителен иск за
същата с което на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД е прекъсната давността.
Неоснователна е също така жалбата, в която няма
изложени конкретни оплаквания и срещу първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
възстанови електрозахранването в имота. В случая освен, че има изрично признание на ищцата, че
снабдяването с ел. енергия в имота е възстановено, но и от свидетелските
показания на свидетелят П., се
установява, че след като през 2012год. токът в жилището е спрян, през 2014 или 215год., сочи свидетелят е
възстановено ел. захранването и в жилището има ток, поради което предявения иск следва да се отхвърли.
Поради изложеното въззивната жалба е частично основателна, а обжалваното решение е
неправилно само по отношение на отрицателния установителен иск за сумата от
1606,07лв., който е отхвърлен и като такова в тази част следва да бъде отменено
и уважен отрицателния установителен иск
за тази сума, че не се дължи като погасена по давност, а в останалата част отхвърлителното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото
при направени искания и на двете страни за присъждане на разноските по делото
на ищцата се дължат от общо направените разноски в производството пред СРС и за
въззивното производство от 771,62лв., с оглед на уважената част, съответно
разноски от 549лв. На въззивника
ответник при направени и претендирани разноски от 500лв. за производството пред
СРС и от 320лв. за въззивното
производство/ при юрисконсултско възнаграждение от 100лв./ с оглед на отхвърлената
част от исковете се дължат разноски от 237лв..
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 566322 от 19.12.2018г., на СРС,
120-ти състав, постановено по гр. дело № 13603/2018г., в частта, в която е отхвърлен предявения от А.О.Н.
срещу “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********* отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата от
1606,07лв., начислена с фактури №№
**********/18.07.2012 г. на стойност 132,84 лв., с останала незаплатена
главница на стойност 47,30лв.; №**********/17.08.2012г.
на стойност 164,89лв., №**********/20.09.2012г. на стойност 188,94лв.;
№**********/17.10.2012г. на стойност 128,76лв.; №**********/17.11.2012лв. на
стойност 198,56 лв., №**********/16.12.2012г. на стойност 368,34 лв. и №*********/04.01.2013г. на стойност 509,28лв.
като погасени по давност както и в частта за разноските над 237лв. и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.О.Н., с ЕГН **********
не дължи на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********
сумата от 1606,07лв., представляваща стойността на
електрическата енергия по фактури №№ **********/18.07.2012 г. на стойност 132,84 лв., с останала незаплатена
главница на стойност 47,30лв.; №**********/17.08.2012г.
на стойност 164,89лв., №**********/20.09.2012г. на стойност 188,94лв.;
№**********/17.10.2012г. на стойност 128,76лв.; №**********/17.11.2012лв. на
стойност 198,56лв., №**********/16.12.2012 г. на стойност 368,34 лв. и №*********/04.01.2013г. на стойност 509,28лв.
за имот, находящ се в гр.София, ЖК ********поради погасяване на вземанията по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхврлителна част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********* да заплати на А.О.Н., с ЕГН ********** сумата от 549лв.-разноски
по делото.
Настоящото решение е
окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.