Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 4465 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу отказ за намаляване на разноските
на ЧСИ М.К.по изп. дело №20217880400012,
относно разноските, с което е отказано намаляването на разноските за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и разноските,
определени от ЧСИ по Тарифата. Жалбоподателят счита, че следващото се
възнаграждение следва да е в минимален размер от 200 лв., а таксата по т.26
също е определена неправилно и не е съобразена с главницата по изпълнителния
лист, поради което претендира отмяна на разпореждането и намаляване на
разноските, както за възнаграждението, така и по отношение на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване. Жалбоподателят възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 395,58 лв. като
прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа
и правна сложност, нямало
доказателства, че възнаграждението е действително платено. Жалбоподателят
твърди, че взискател по делото е адвокат, който единствено с цел да натовари с
допълнителни разноски Столична община, неформално е ангажирал свой колега
адвокат, да го „представлява“ по изпълнителното дело, и че в конкретния случай
това представлява злоупотреба с право, тъй като подаването на молба за
образуване на изпълнително дело по образец до ЧСИ е банална процедура, с която
обикновено се ангажират студенти-стажанти или технически сътрудници. Твърди, че
действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат до подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се
следва възнаграждение от 200 лв., но не е извършвал действия на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на
т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер на горницата
над 200 лв. Поддържа, че посочването на изпълнителен способ от страна на
пълномощника на взискателя не представлява действия по водене на изпълнителното
дело, тъй като съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика
посочването на изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че дори и да се
приеме, че сумата от 395,58 лв. е била заплатена авансово от взискателя,
отчитайки факта, че договорът за поръчка е двустранен възмезден договор
по своята правна природа, няма изпълнение на същия и не възниква основание за
плащане на възнаграждение, а платеното авансово такова би следвало да се върне.
Също така изтъква, че считам, че посочените в ПДИ 283 лв. такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, е изчислена в противоречие с материалния закон
и съдебната практика, като счита, че под„парично вземане“ по смисъла на т. 26
се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и
таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не
се дължи. Предвид горното претендира отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на
разноските по изпълнителното дело.
Ответната по
жалбата страна –взискателят В.Т.П.оспорва
жалбата по съображения, подробно изложени в подадения чрез процесуалния му
представител адв. Коста К.отговор от 01.02.2021г. Сочи, че възложените на
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 395.58 лв., са в
минимален размер и не следва да бъдат намалявани. Сочи че, че законното право
на субекта да се ползва от адвокатска защита не противоречи на интересите на
обществото и представлява нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че не
отговаря на обективната истина и твърдението на Столична община, че липсвали доказателства
за заплащането на адвокатското възнаграждение, тъй като на страница втора от
представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е
обективирана разписка за получаване на паричната сума. Сочи, че има процесуално
представителство и са неоснователни възраженията, че молбата за образуване на
изпълнителното дело била бланкетна, тъй като тя съдържа обосновка и правни
изводи, които не са в компетентността дори и на някои юрисконсулти, доколкото доводи
относно допустимостта на исканите действия по изпълнението, тъй като по отношение
на общините съществуват особени правила за изпълнение срещу имуществото им.
ЧСИ М.К.е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя В.Т.срещу длъжник – Столична община въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.08.2020г. от СГС, на основание съдебно решение от 13.04.2020г. по гр.д. № 653 от 2018г. на СГС, 1 с-в, с който е присъдена сумата от 2302,23 лв. С молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2020г., с който взискателят е възложил действията на адв. К.както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 395,58 лв., платимо в деня на подписване на договора, а на гърба на същия / стр. 4 от изпълнителното дело/, се съдържа разписка, че сумата е платена в брой. В молбата за образуване на изпълнителното дело има искане за запор на банкови сметки и подробно изложени доводи относно допустимостта на изпълнението срещу общината. С постановление за разноските с Изх. № 134/07.01.2021 г. / стр.6 от изп.дело/ са приети като разноски исканото адвокатско възнаграждение от 395,58 лв., както и такси оп Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 349 лв., включващи описаните обикновени такси – по т.1 – 24 лв., по т.5 – 24 лв. и по т.9 – 18 лв., както и 283 лв. – такса по т.26 върху вземането в общ размер от 2697,81 лв. Изпратено е запорно съобщение от ЧСИ до Общинска банка, а на 07.01.2021г. е връчена и покана за доброволно изпълнение на длъжника СО. С възражение от 08.01.2021г. СО е искала намаляване на приетите разноски, като срещу него след връчване на препис на процесуалния представител на взискателя, е подаден подробен отговор от адв. К.от 19.01.2021г., като с резолюция върху същия ЧСИ е посочил, че уважава становището, като е разпоредил изпращане на длъжника на писмен отказ по възражението. На 21.01.2021г. на СО е връчено съобщение с изх.№556, с което са уведомени за оставяне без уважение на възражението им. Видно от данните по делото на 12.01.2021г. с платежно нареждане с наредител СО е извършено плащане на сумата по делото, а със съобщение от същата дата на ЧСИ е разпоредено вдигането на запора след превод на 24 лв. - такси за съобщения за снемане на обезпечителните мерки.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия
ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен
значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично
предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил
легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за
извършеното действие.
По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата
окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в
този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС,
ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен
съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№
1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане
на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично
произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, поставен
е отказ, съобщен на длъжника на 21.01.2021г. и жалбата е подадена на 26.01.2021г. Предвид горното
съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая молбата е подадена от адвокат и е поискано присъждане на възнаграждение по договора за правна помощ. Доводите на жалбоподателя, че нямало доказателства да е заплатено възнаграждение са неоснователни, тъй като такова е заплатено видно от разписката, намираща се на гърба на договора за правна защита, стр. 4 от изпълнителното дело. Размерът на сумата не предполага задължително плащане по банков път и заплащането в брой е допустимо. Следователно по изпълнителното дело взискателят е бил представляван от адвокат, уговорено е и е платено възнаграждение в размер на 395,58лв. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че взискателят неформално е ангажирал свой колега адвокат, да го представлява по изпълнителното дело, и това представлява злоупотреба с право, тъй като подаването на молба за образуване на изпълнително дело по образец до ЧСИ е банална процедура, с която обикновено се ангажират студенти-стажанти или технически сътрудници. Законно право на всяко лице е да ангажира правна помощ от адвокат, като това, че същото притежава това качество не е основание да се приеме, че няма право да се ползва от адвокатска помощ. Не се установява твърдяната формалност на упълномощаването, тъй като процесуалния представител е извършвал действия по изпълнителното дело, нито може да се приеме, че горното съставлява злоупотреба с право. В случая молбата за образуване на изпълнителното дело не е бланкетна, а подробно мотивирана и не са основателни доводите, че само посочването в нея на конкретен изпълнителен способ – запор на вземания, което е реквизит на същата, води до извод, че не са налице действия по процесуално представителство.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Предвид горното доводите и твърденията на жалбоподателя, че не дължи разноски в приетия размер, поради последвало плащане в срока за доброволно изпълнение са ирелевантни. Без значение е дали сумата е преведена веднага след връчване на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение. Законодателят не е регламентирал хипотеза на недължимост на такси и разноски при плащане в срока от поканата, изпращана от ЧСИ, а само ако плащането е преди образуване на изпълнителното дело. В случая това не е така.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по подаване на отговор по искането за изменение на разноските, отговор по настоящата жалба. Наред с горното с молбата са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, за което има данни, че е извършено, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, с публично оповестени банкови сметки, след като не е заплатил дължимите по съдебното решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения, още повече, че в титула – изпълнителния лист се сочи, че решението е от 13.04.2020г., самият изпълнителен лист е издаден на 17.08.2020г. и до образуването на изпълнителното дело, което е по молба от 07.01.2021г. длъжникът е имал няколко месеца възможност да плати доброволно. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че същото не се явява прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за намаляването му резонно е оставено от ЧСИ без уважение.
Неоснователни са и доводите за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от сумата по чл.7, ал.2 от Наредбата, в случая предвид интереса по делото сумата за адвокатско възнаграждение, изчислена по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, конкретно по т. 2 на чл. 7, ал.2, при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., дължимото възнаграждение възлиза на 391,16 лв., от които се следва половината, т.е. 195,58 лв. или общо с възнаграждението по т.1, следващото се такова в минимален размер възлиза на сумата от 395,58 лв., колкото е и заплатеното и прието от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Следователно размерът на същото не е прекомерен и не се следва намаляването му съобразно гореизложените доводи.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението. В разпоредбата, на която се позовава жалбоподателя не е посочено, че се определя таксата само върху главницата, а върху събраните суми, в случая това включва освен главницата и приетите разноски и върху тази сума съдебният изпълнител е определил таксата с постановлението си от 07.01.2021г. в размер на 283лв, което е съобразено с изискването. Предвид горното съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решения на равен по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други задължителни за съдилищата актове в противния смисъл. Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода
на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а ответникът не е заявил
искане за такива, а не биха му се следвали при прилагане по аналагия на
формираната практика по чл. 248 от ГПК, а именно касае се за спор относно изменението
на разноските, поради което не се следват нови такива на страната.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от длъжника по изпълнителното дело - СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу отказ за
намаляване на разноските на ЧСИ М.К.по изп. дело №20217880400012, относно разноските, с което е отказано намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя и разноските, определени от т.26 от Тарифата по ЗЧСИ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ЧСИ Колев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/