Решение по дело №149/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 80
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20204410200149
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _29.07._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и девети юни_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н.дело № ­­_149_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          С наказателно постановление № 495369-F535859/17.02.2020 г.  на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, на ************** ЕТ, представляван от С.А.Й. е наложена на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС административна санкция - имуществена санкция в размер на 600 лв. затова, че при извършена проверка на 23.01.2020 г.  в 12,00 часа в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в ************, стопанисван и експлоатиран от ЕТ **************** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От фискалното устройство и разчетена наличност в брой в размер на 7.00 лв. и 0.00 лв. са служебно въведени във ФУ и 0.00 лв. са служебно изведени от фискалното устройство, съгласно изготвения опис на паричните средства в размер на 506,1- лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 499,10 лв., които не са отразени чрез фискалното устройство. Проверката е документирана с ПИП № 0371986/23.01.2020 г., в който подробно са отразени констатациите от проверката. Отразено е, че извършеното нарушение е за първи път и представлява нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

          Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят  ЕТ ************, който чрез представителя си го обжалва и моли съда да го отмени.

          Ответникът по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Ж., която изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излага съображения за законосъобразност на съставения акт и издаденото наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

          Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представените по делото доказателства е, че на 23.01.2020 г. служители на НАП  гр. В.Т., офис П., извършили проверка в обект магазин за хранителни стоки стопанисван от ЕТ ***********. В хода на провдерката установили, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени”  или „служебно изведени” суми в касата. В хода на проверката констатирано, че обекта има фискално устройство и  от същото е разчетена наличност в брой в размер на 7 лв., а фактическата касова наличност в обекта, преброена по банкноти и монети е вписана в опис лично от представляващия едноличния търговец – С.Й. и е в размер на 506,10 лв.  В хода на проверката е установена разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката в размер на 499,10 лв. , които не са отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведени” в касата суми.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка /представен към делото и посочен в АУАН/, в който подробно са отразени констатациите от проверката. Същият е съставен на основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50 от ДОПК.

По повод горното свидетелката  К.П.Б.  съставила АУАН № F535859/29.01.2020 г., който е предявен и връчен на представляващия едноличния търговец. В АУАН като обяснение представляващия е изписал „имам вересии”.

Въз основа на съставения акт, на  17.02.2020 г. е издадено атакуваното НП, с което на едноличния търговец е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани К.Б. /актосъставител/,  М.К. /присъствала както при извършване на проверката, така и при съставяне на акта/ и А.Й. – съпруга на представляващия едноличния търговец.

От показанията на свидетелите К.Б. и М.К. – служители в ТД на НАП гр.В.Т.ърново, офис П. се установява факта на извършената проверка, както и установеното при извършване на проверката. Показанията на свидетелите Б. и К. относно констатациите съответстват както по между си, така и на представените по делото писмени доказателства /протокола за извършена проверка, описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/. От показанията на св. К. се установява, че същата е присъствала както по време на проверката и съставяне на протокола, така и към момента на съставяне на акта, за което и същата се е подписала върху акта.

Действително в акта не са посочени трите имена и адрес на свидетелката М.К., но същата разпитана в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел очевидец категорично заявява, че е възприела лично фактите относно установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката, като заявява, че в касовия апарат са регистрирани 7 лв. от продажби, а в касата са намерени доста повече към 500 лв. и това е описано в протокола, а описа на наличните пари е съставен от С.Й. Действително свидетелката К. заявява в съдебно заседание, че не е проверявала написаното от колежката й и не е чела акта, в резултат на което не е видяла тогава, че името й го няма изписано в акта, но между нейните показания относно установените факти и отразеното в акта относно същите факти не са налице каквито и да било различия или противоречия. Свидетелката е категорична, че е присъствала както по време на проверката, така и при съставяне на акта.  

Както бе посочено по-горе към материалите по делото е представен и съставения по време на извършване на проверката протокол за извършена проверка, който има характер на официален документ и който наказващият орган е използвал, за да обоснове изводите си за извършено нарушение. При това фактическо положение по силата на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да бъде съставен в отсъствие на свидетели и възражението на жалбоподателя, че като не е посочено името и адреса на свидетеля е допуснато съществено процесуално нарушение, е неоснователно.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана и А.Й. – съпруга на представляващия едноличния търговец. Свидетелката Й. дава противоречиви показания. Веднъж в показанията си заявява, че когато проверяващите са казали да се дадат всички пари „оборотните пари” тя извадила от джоба си „цяла пачка с щипка”, тъй като чакала стока и взела парите и ги дала, а след това заявява, че ги пуснала в касовия апарат и ги щракнала. В последствие свидетелката заявява, че не знае за какво става въпрос, че се стреснала. Заявява също така, че съпругът й Светлин и казал нещо, че той не разбрал и викал „защо даваш тези пари” а тя „викам защото ги искат”, оборотните пари”. След това заявява, че тези пари, „от вкъщи ги взех, защото чаках да дойде стока и да платя с тях”. Показанията на св. Й. противоречат и на отразеното от самия представляващ едноличния търговец – С.Й., който е посочил в акта, че това са пари от „вересии”. Това е и твърдението му пред служителите от НАП – видно от показанията на свидетелката Б.. Съдът не дава вяра на показанията на св. Й., очевидно е, че същата се опитва да помогне с показанията си на своя съпруг, и тъй като незнае кое би било по-добре за него в показанията си се обърква и  противоречи както на собствените си показания, така и на дадените от съпруга й обяснения.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин е установен факта на извършеното нарушение.

Разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи „извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми…” . От материалите по делото е видно, че в търговския обект на едноличния търговец – жалбоподател е налично фискално устройство. От представените като писмени доказателства протокол за извършена проверка, междинен финансов отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Б. и М.К. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на 499,10 лв. В резултат съдът приема, че правилно административно наказващият орган в НП е приел, че е извършено нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно е приложена санкцията на чл. 185 ал.2 изречение последно от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС,  тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

Съдът приема, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е резултатно – установена е разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката. Нарушението е първо за жалбоподателя, но въпреки това, не може да се приеме, че неговата тежест представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага имуществена санкция в размер на 600 лв. т.е. над минималния допустим размер по предвидената от правната норма санкция в диапазон от 500 до 2000 лв.

Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни търговеца да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, съдът намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500 лв. ще съответства на извършеното административно нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.

          На основание изложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

          ИЗМЕНЯ на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 495369-F535859/17.02.2020 г.  на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя ЕТ *********** със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от С.А.Й., с ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – установено с АУАН № F535859/29.01.2020 г. като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 600 лв. на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: