№ 230
гр. Тетевен, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100493 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 17, § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, район
„Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Н. Д.
Ч. и Т. И. И., чрез пълномощника си адв. П. А. от АК-Плевен, срещу „фирма” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Тетевен 5700, ж.к. „*****“, бл. 7, вх. Б,
ет. 2, ап. 4, с цена на иска: 6 881.78 лева.
В исковата молба се твърди, че на основание сключен абонаментен застрахователен
договор № ******** с „АЛКОМЕТ” АД, ЕИК *********, дружеството ищец застраховало
алуминиеви рулони, листа от алуминий, алуминиево фолио, алуминиеви профили и други
стоки, предмет на международната търговия на „Алкомет” АД, както и инвестиционно
оборудване, което Застрахованият закупувал за свои нужди, като описаните стоки, обект на
застраховане, били застраховани съгласно Общи условия на ЗАД „Б. В. Иншурънс Груп” за
застраховане на товари по време на превоз от 01.02.2017 г.
Сочи се в исковата молба, че 06.06.2023 г., ответното дружество, като превозвач, с
международна товарителница (CMR) № ******* приело да извърши превоз от склад на
Застрахования в град Шумен, България до разтоварен пункт в Монстер, Нидерландия на 35
броя палета с алуминиево фолио с бруто тегло 18 485 кг. /нето тегло 17 812 кг./, на стойност
150 175.75 лева с равностойност 76 783.64 евро, с получател на стоката „Ван дер Валк
Системен Б.В.“.
За превозваният товар ищцовото дружество издало застрахователен сертификат №
********039/06.06.2023 г. Сочи се, че при пристигането на товара в разтоварния пункт на
13.06.2023 г. получателят е установил странично изместване на товара, в резултат на което
отказал приемане на цялата пратка. Ангажираният от застрахователя по случая авариен
комисар „Батерман енд Тилери Глобал Марин“ инспектирал товара и констатирал, че няма
1
видими щети по товара, но обезопасяването на стоката по време на превоза било оценено
като неправилно и неадекватно, тъй като палетите не били достатъчно подсигурени и
стабилизирани. За констатациите от огледа авариният комисар издал авариен протокол №
GM/HK/230035/23/CWI от 23.06.2023 г.
Поради страничното изместване на товара и отказа на получателя да приеме товара
стоките били насочени към склад в Нидерландия, за да бъдат претоварени. На 20.06.2023 г.
изпращачът на стоката „Алкомет” АД предявил претенция чрез протестно писмо към
спедитора „ЛКВ Валтер Интернационале Транспортоорганизацион“ АГ, Виенер Нюдорф за
претърпените щети вследствие на неправилното укрепване на товара по време на превоза и
свързаният с това отказ на получателя да приеме стоката.
Във връзка с претоварването на палетите с алуминиево фолио застрахованият
„Алкомет“ АД платил на спедитора „ЛКВ Валтер Интернационале
Транспортоорганизацион“ АГ, Виенер Нюдорф, ангажиран с превоза, сумата от 4300.00
евро, в това число 2250.00 евро за претоварване на стоката и престой на шофьора, съгласно
фактура № 243314/30.06.2023 г. на „ЛКВ Валтер Интернационале Транспортоорганизацион“
АГ.
За настъпилото застрахователно събитие, на основание претенция за обезщетение по
застраховка Карго от 07.09.2023 г. от „Алкомет“ АД, ищцовото дружество образувало
застрахователна преписка (щета) № 110223232300078 по описа на ЗЕАД “Б. В. Иншурънс
Груп” ЕАД за понесените от тях щети в размер на 2250.00 евро вследствие на неправилното
укрепване на товара по време на превоза и свързаните с това претоварване на стоката,
поради отказа на получателя да приеме товара.
На следващо място в исковата молба се сочи, че на 24.11.2023 г. ищцовото дружество
изплатило застрахователно обезщетение на застрахования „Алкомет“ АД в размер на 3
422.70 лева, представляващи равностойността на 1750.00 евро, за репариране на
претърпяната от него щета, изразяваща се в заплащане на тази сума за претоварване на
стоката, вследствие на неправилното й укрепване по време на превоза и свързаният с това
отказ на получателя да приеме стоката. Освен това, заявява, че на 27.11.2023 г. заплатили
сумата от 1768.60 евро с левова равностойност 3459.08 лева, на извършилия инспекцията на
товара авариен комисар „Батерман енд Тилери Глобал Марин“, съгласно издадена от него
фактура № 240594/15.11.2023 г.
Сочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 на Конвенцията относно договор за международен
автомобилен превоз на стоки по пътищата /CMR/ превозвачът е отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника „фирма” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Тетевен 5700, ж.к. „*****“, бл. 7,
вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на ЗЕАД „Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 6 881.78 лева /шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 78 стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (щета)
№ 110223232300078 по описа на ЗЕАД „Б. В. Иншурънс Груп” ЕАД, на основание
абонаментен застрахователен договор № ******** и застрахователен сертификат №
********039/06.06.2023 г. за възникнало застрахователно събитие по време на извършен
превоз в периода 06.06.2023 г. - 13.06.2023 г. с международна товарителница (CMR) -
неправилно укрепен товар, вследствие на което получателят е отказал приемането му, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство.
2
Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор на Исковата
молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа
страна и прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/: За основателността на иска
в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който са настъпили
имуществени вреди на товара /под формата на липси/, за които отговаря превозвачът, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
От представените по делото застрахователна полица по застраховка Абонаментен
застрахователен договор №********; Застрахователен сертификат №
********039/06.06.2023 г.; Общи условия за застраховане на товари по време на
превоз от 01.02.2017г. на ЗАД „Б. В. Иншурънс Груп”, ведно с Клаузи „Пълно покритие
/А/1.1.09 се установява, че между ищцовото дружество и „АЛКОМЕТ” АД, ЕИК *********
е било налице валидно застрахователно правоотношение по абонаментен застрахователен
договор № ******** със срок на застрахователно покритие – безсрочно, считано от
01.07.2022 г. за всички видове транспорт (сухопътен, морски и комбиниран, за дестинация:
Цял свят.
Не се оспорва, а и от приетите по делото като писмени доказателства товарителница
Заявка за транспорт № 30006640/20006739/05.06.2023г.; Международна товарителница
(CMR) № *******; Опаковъчен лист № *******/06.06.2023 г.; Фактура №
**********/07.06.2023г. на „Алкомет” АД; Електронно съобщение от 19.06.2023 г. от
„Батерман енд Тилери Глобал Марин“; Предварителен доклад референтен №
110223232300078/23.06.2023г. на „Батерман енд Тилери Глобал Марин“, ведно с 48 броя
снимки, се установи, че на 06.06.2023 г., ответното дружество, като превозвач, с
международна товарителница (CMR) № ******* приело да извърши превоз от склад на
Застрахования в град Шумен, България до разтоварен пункт в Монстер, Нидерландия на 35
броя палета с алуминиево фолио с бруто тегло 18 485 кг. /нето тегло 17 812 кг./, на стойност
150 175.75 лева с равностойност 76 783.64 евро, с получател на стоката „Ван дер Валк
Системен Б.В.“. За превозваният товар ищцовото дружество издало застрахователен
сертификат № ********039/06.06.2023 г. сочи се, че при пристигането на товара в
разтоварния пункт на 13.06.2023 г. получателят е установил странично изместване на товара,
в резултат на което отказал приемане на цялата пратка. Ангажираният от застрахователя по
случая авариен комисар „Батерман енд Тилери Глобал Марин“ инспектирал товара и
констатирал, че няма видими щети по товара, но обезопасяването на стоката по време на
превоза било оценено като неправилно и неадекватно, тъй като палетите не били достатъчно
подсигурени и стабилизирани. За констатациите от огледа авариният комисар издал авариен
протокол № GM/HK/230035/23/CWI от 23.06.2023 г.
Видно от представения авариен протокол № GM/HK/230035/23/CWI от 23.06.2023 г.
било констатирано страничното изместване на товара и отказ на получателя да приеме
товара, затова и стоките били насочени към склад в Нидерландия, за да бъдат претоварени.
Във връзка с претоварването на палетите с алуминиево фолио застрахованото дружество
„Алкомет“ АД платило на спедитора „ЛКВ Валтер Интернационале
Транспортоорганизацион“ АГ, Виенер Нюдорф, ангажиран с превоза, сумата от 4300.00
евро, в това число 2250.00 евро за претоварване на стоката и престой на шофьора, съгласно
фактура № 243314/30.06.2023 г. на „ЛКВ Валтер Интернационале Транспортоорганизацион“
3
АГ.
Следва да се посочи, че обсъденият авариен протокол е частен свидетелстващ
документ, който е съставен следствие извършена проверка на място. За удостоверяване на
изложеното в протокола са направени 48 броя снимки, в подкрепа на констатациите в
протокола.
Предпоставките за уважаване на иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят – ищец да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер за
покрит застрахователен риск и за ответника, в качеството му на превозвач съгласно
Конвенция CMR, да е възникнала отговорност към увредения за вземане в твърдения
размер.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищцовото дружество и „АЛКОМЕТ” АД, ЕИК
********* – абонаментен застрахователен договор № ******** със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите. По естеството си този абонаментен застрахователен договор е такъв
за застраховка срещу рисковете по превоза по смисъла на чл. 419 от КЗ, съгласно който
застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички
рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Това е вид
имуществено застраховане на вещи с цел покриване на вредите, нанесени на превозвания
товар, независимо от причините за увреждането му и наличието на вина за същото от
превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на
превозвача. В хипотеза, в която вина за вредите има превозвачът, платилият застраховател
има право на регресен иск срещу него за платеното застрахователно обезщетение съобразно
правилата на чл. 410 о т КЗ. Застрахователят по застраховка срещу рискове по превоза, който
е платил обезщетение за вреди от загубен или повреден товар, се суброгира в правата на
застрахования и може да предяви регресен иск срещу превозвача, само ако застрахованият
има такова право.
В правната теория застрахователния интерес се определя като правоотношение на
застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което
евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния
риск, би представлявало вреда за него (Застрахователно договорно право, изд. 2012 г., П.
Голева). Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1.
правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо
от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3.
потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни
вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е
налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Когато обаче законът
допуска едно лице да застрахова имуществени или неимуществени блага на трети лица,
застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и
тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния
интерес и когато се застрахова чуждо благо. Кръгът на застрахованите лица при
имущественото застраховане се определя от наличието на застрахователен интерес, т.е. на
правно релевантно отношение между застрахования и вещта, вземането или др.
имуществено благо, което е предмет на конкретната застраховка. В този смисъл е трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд: решение № 64 от 15.06.2010 г. по търг. д. №
667/2009 г. на I т. о., решение № 761 от 27.10.2006 г. по търг. д. № 293/2006 на II т. о.,
решение № 627 от 21.10.2004 г. по търг. д. № 3/2004 на I т. о. и др.
На следващо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за
4
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз
до този на доставянето, както и за забавата при доставянето. В процесния случай ответникът
не се позовава на изключващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 17, § 2 от
Конвенцията, нито ангажира доказателства за оборване на твърденията на ищеца относно
констатираните при проверката несъответствия, ори укрепването на товара, каквато тежест
му указва нормата на чл. 18, § 1 от Конвенцията.
Същевременно, в съдържанието на международна товарителница № ******* приело
да извърши превоз от склад на Застрахования в град Шумен, България до разтоварен пункт в
Монстер, Нидерландия на 35 броя палета с алуминиево фолио с бруто тегло 18 485 кг. /нето
тегло 17 812 кг./, на стойност 150 175.75 лева с равностойност 76 783.64 евро, с получател на
стоката „Ван дер Валк Системен Б.В.“. Товарителницата удостоверява условията на
договора за превоз и получаването на товара от превозвача до крайния получател.
Също така, в процедурата по транспорт и доставка на стоките, при пристигането на
товара в разтоварния пункт на 13.06.2023 г. получателят е установил странично изместване
на товара, в резултат на което отказал приемане на цялата пратка, въз онова на което е подал
възражение, че няма да приеме, така доставеният му товар. В този случай е проведено т.н.
рекламационното производство. Рекламационното производство и свързаните с него искове
са регламентирани в глава пета на Конвенцията, в която подробно е описан редът за
предявяване на рекламации от получателя на стоката към превозвача. В процесния случай
липсата или наличието на валидно проведено такова производство не е основание за
изключване на отговорността на ответника - провозвач, доколкото провеждането на такова
производство не е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ,
съответно не е предпоставка за уважаване на предявения от застрахователя суброгационен
иск.
Съгласно Конвенцията CMR рекламацията представлява най-често писмено
възражение до превозвача относно констатирани липси или повреди по товара или забава
при доставянето му. Целта на рекламацията е получателят да направи всичките си
възражения относно състоянието на стоката в определен в чл. 30 от Конвенцията срок. Ако
не стори това, е предвидена оборимата презумпция, че е получил стоката в състоянието,
описано в товарителницата. В хода на делото безспорно се установи нарушения, допуснати
от превозвача, при укрепването на товара, тоест презумпцията следва да се счита за оборена.
От друга страна, съгласно изричната разпоредба на чл. 30, § 3 от Конвенцията
отправянето на рекламация до превозвача има действието да спре давността до деня, в който
превозвачът отхвърли рекламацията писмено и върне приложените към нея документи – по
аргумент от чл. 32, § 2 от Конвенцията, което обстоятелство също се явява неотносимо към
предмета на спора.
На следващо място, съгласно задължителните разяснения в т. 14 от Постановление №
7/77 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС за регресните искове на суброгиралия се
застраховател се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече
от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй
като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя /в този смисъл Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г. на ВКС,
I Т0/. В процесния случай ищецът е заплатил на застрахования дължимото обезщетение на
24.11.2023г. в размер на 3 422.70 лева, представляващи равностойността на 1750.00 евро, за
репариране на претърпяната от него щета, изразяваща се в заплащане на тази сума за
претоварване на стоката, вследствие на неправилното й укрепване по време на превоза и
свързаният с това отказ на получателя да приеме стоката. Освен това, на 27.11.2023 г.
заплатили сумата от 1768.60 евро с левова равностойност 3459.08 лева, на извършилия
инспекцията на товара авариен комисар „Батерман енд Тилери Глобал Марин“, съгласно
5
издадена от него фактура № 240594/15.11.2023 г., видно от представеното по делото
доказателства, а исковата молба, прекъсваща давността, е подадена на 17.05.2024 г., т. е.
преди изтичането на петгодишния срок за предявяване на регресната претенция.
В допълнение съдебният състав следва да отбележи, че ответното дружество „фирма”
ЕООД, ЕИК ********* не е депозирало отговор на исковата молба, в предвидения от
разпоредбата на чл. 131 от ГПК срок. Дружеството не е взело становище по изготвеният
доклад, по реда на чл. 146 от ГПК, както и не е взело участие в откритото съдебно
заседание. В откритото съдено заседание се е явил Алекси, Красимиров Младенов, който е
заявил на съдебния състав, че е представител на дружеството, без да представя пълномощие
за това. Съдът от извършената проверка в ТР /л. 112 от делото/ е констатирал, че
дружеството „фирма” ЕООД, ЕИК ********* е с управител и едноличен собственик на
капитала – Красимир Младенов Огнянов и същото е със седалище и адрес за
кореспонденция: гр. Тетевен, ж.к. „*****“ бл. 7, вх. Б, ет. 2, ап. 4, поради тази причина, не е
позволил на Алекси, Красимиров Младенов да изрази становище в хода на процеса, тъй като
е установено, че същия не разполага с правомощията и не е овластен да представлява
ответното дружество.
Също така след приключване на устните състезания и обявяване на делото за
решаване е депозирана молба за възстановяване на срок и за отмяна на хода по същество и
разпореждане за връчване на исковата молба на дружеството, от адв. Стефан Петков – САК,
в качеството му на упълномощен представител на ответното дружество, поради нарушена
процедура за връчване по реда на чл. 47 от ГПК. Съдът е оставил същото без уважение, тъй
като съгласно Определение № 309 от 24.04.2014 г. на Върховният касационен съд,
Четвърто гражданско отделение докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1596 по
описа за 2014 година „При търговците и юридическите лица, за които се води публичен
регистър с уредена фикция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица. За
тях правилата на чл. 47 и чл. 48 ГПК се прилагат съответно, тъй като връчването на
посочения в съответния регистър адрес се счита редовно. Затова на тези лица не се назначава
особен представител нито когато са напуснали посочения в регистъра адрес, нито когато не
се намери достъп до канцеларията им или лице, което да е съгласно да приеме съобщението.
Всички тези обстоятелства се установяват от връчителя и се удостоверяват с подписа му, без
да е необходимо посочване на източниците на събраните сведения. За тези юридически лица
срокът за отговор започва да тече от прилагането на съобщението към делото по чл. 50, ал. 2
ГПК, а когато такова изрично разпореждане не е постановено – най-късно от насрочването
на делото в открито заседание. Същото важи за всички частноправни юридически лица,
когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен
да получи съобщението. В тези случаи прилагането на съобщението към делото след
залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК поставя началото на срока за отговор на
исковата молба...“. В този конкретен случай съдът е приложил разпоредбата за връчване на
ЮЛ и по-конкретно чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, съгласно които - ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
По делото се установи, че вписаният в ТР адрес на „фирма” ЕООД, ЕИК ********* е
гр. Тетевен, ж.к. „*****“ бл. 7, вх. Б, ет. 2, ап. 4. Видно от приложени по делото уведомления
/л. 115 и 116 от делото/ на адреса/канцелария на дружеството не е открито лице за
получаване на книжата, затова и на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК връчителя е разлепил
уведомлението по чл. 47 от ГПК на входната врата на дата 03.06.2024 г., като считано от
изтичане на срока – 18.06.2024 г. никои не се е явил за получаване на съобщенията, а
съгласно чл. 50, ал. 4, предл. последно – второ уведомление не се залепва. Именно поради
изложеното съдебният състав е приел, че дружеството е уведомено и е дал ход на съдебното
производство. Предвид изложеното, съдебният състав не е уважил молбата за
възстановяване на срок.
6
В допълнение следва да се отбележи и че съдът е дал 10 дневен срок за писмени
бележки по делото, като до изтичане на срока нито една от страните, включително и
дружеството ответник не е депозирала такива.
От гореизложеното следва, че предявеният главен иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен така, както е предявен.
Предвид основателността на иска, следва да бъде уважено и акцесорното искане за
присъждане на лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на
главницата.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква само за ищцовото дружество,
което своевременно е претендирало и е представило доказателства, че са направени
следните разноски: внесена Държавна такса в размер на 275,27 лева, такса за превод на
документи - 360,00 лева и платено (видно от отбелязването в представения договор за
правна помощ, от фактура и извлечение от банкова сметка) адвокатско възнаграждение -
990,00 лева, или общо разноски в размер на 1 625,27 лева, поради което тази сума следва да
му бъде присъдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Тетевен 5700, ж.к. „*****“, бл. 7, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на ЗЕАД „Б. В.
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: град София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и Т. И. И. следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 1
от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД сумата 6 881.78 лева /шест хиляди осемстотин осемдесет и
един лева и 78 стотинки/ - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение
по застрахователна преписка (щета) № 110223232300078, заведена пред ЗЕАД „Б. В.
Иншурънс Груп” ЕАД, на основание абонаментен застрахователен договор № ******** и
застрахователен сертификат № ********039/06.06.2023 г. за възникнало застрахователно
събитие по време на извършен превоз в периода 06.06.2023 г. - 13.06.2023 г. с международна
товарителница (CMR) - неправилно укрепен товар, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 17.05.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК фирма” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Тетевен 5700, ж.к. „*****“, бл. 7, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да
заплати на ЗЕАД „Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: град София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5,
представлявано заедно от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и Т. И. И. сума в размер на 1
625,27 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8