Присъда по дело №150/2021 на Районен съд - Радомир
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 16 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Росен Пламенов Александров |
| Дело: | 20211730200150 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 7 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда № 4/16.12.2021 г. по н. о. х. д. № 150/2021 г. по описа на Радомирския
районен съд, изготвени на 17.12.2021 г.
Срещу подсъдимия АЛ. В. Д. е повдигнато обвинение от РП – Перник, ТО - Радомир
за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, така
както е предявено, тъй като счита, че са събрани достатъчно доказателства по делото, които
да установяват вината му за това деяние. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да
му наложи наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер, предвиден за
извършеното престъпление, чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от три години.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адв. Б. К. от АК – Перник, намира
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за доказано и моли
съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на три месеца, изпълнението на което да отложи с изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и се признава за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Моли съда да му наложи
наказание три месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл. 66, ал. 1 НК да отложи
изпълнението му с изпитателен срок от три години.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият АЛ. В. Д. е роден на . г. в гр. С., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, с адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.”, бл. 1, ет. 1, ап. 1.
Подсъдимият А.Д. е живял на семейни начала с Р.М. М. – А. от м. октомври 2015 г.
до м. октомври 2017 г., като по време на съвместното им съжителство, на 13.06.2016 г. се е
родил синът им Д.А. Д., който бил припознат от подсъдимия.
След раздялата на родителите, с решение № . г. по гр. д. № 369/2018 г. по описа на
РС – Р., влязло в сила на 20.11.2018 г., подсъдимият Д. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на малолетния си син Д.А. Д. чрез неговата майка и законен представител Р.М. М.
– А. в размер на 140,00 лева, считано от 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване. Решението на първостепенния съд е потвърдено изцяло с решение №
322/16.10.2018 г. по в. гр. д. № . г. по описа на ОС – Перник.
За периода от м. декември 2018 г. до м. април 2021 г. подсъдимият не изпълнил
задължението си за плащане на издръжка на малолетното дете, като дължимата издръжка за
посочения период е в общ размер на 4060,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото и
преценени по реда на чл. 14 от НПК доказателства: прочетените и присъединени на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени по досъдебно производство №
290/2020 г. по описа на РУ – Р., както и от обясненията на подсъдимия.
По отношение авторството на деянието, съдът счита, че от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението за извършено
от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият АЛ. В. Д. е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете
Д.А. Д., но съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно двадесет и девет месечни вноски. Налице е съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, тъй като с влязъл в сила
съдебен акт осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което подсъдимият
следва да бъде признат за виновен.
1
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданско -
правната погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на
сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за
принос и оказване на материална подкрепа на неговото дете.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът
изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в
Семейния кодекс. Данните по конкретното дело сочат за едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК
- за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2021 г., включително. Необходимият минимум от
неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, е
налице, с оглед отразения в обвинителния акт (в рамките, на който съдът е обвързан да се
произнесе) краен период на неплатена месечна издръжка – от м. 12.2018 г. до м. 04.2021 г.,
включително, присъдена съгласно влязлото в сила на 20.11.2018 г. решение № . г. по гр. д.
№ 369/2018 г. по описа на РдРС.
Подсъдимият Д. е извършил деянието при условията на пряк умисъл – същият е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от
предвидените в закона наказания за извършеното престъпление (до една година „лишаване
от свобода“ или „пробация“) и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК – т. нар.
генерална и специална превенции. В тази насока съдът отчете направените от подсъдимия
самопризнания в хода на наказателното производство като смекчаващи отговорността
обстоятелства, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
продължителния период на неизпълнение на задължението за издръжка и трайно
пренебрегване на интересите към детето, както и липсата на критичност към извършеното
от него. В случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия, на последния следва да бъде определено наказание „лишаване
от свобода” за срок от три месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия А.Д. не се налага той ефективно да търпи наложеното му с настоящата
присъда наказание, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
последното за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Разноски по водене на делото не са направени, поради което не се поставя и въпросът
2
за тяхното възстановяване.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
3