Решение по дело №2463/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 98 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, вр. чл. 14, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Д. П. П., от [населено място], с [ЕГН], срещу отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г., мълчаливо потвърден от кмета на община Варна, в качеството му на компетентен горестоящ административен орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с чл. 152, ал. 1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят сочи, че е собственик на три броя ателиета, които са надлежно декларирани през 2016г. Поради настъпване на промяна в нормативната уредба, приравняваща ателиетата на жилища /§ 5, т.29а и т. 30 от ДР на ЗУТ, ДВ бл. 16/2021г/ е подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г., която не е обработена, а му е връчено писмо с постановен изричен отказ. Отказът е оспорван по административен ред пред директора на дирекция „Местни данъци“, като в законоустановения срок органът не се е произнесъл. Образувано е адм. дело № 455/2022г. по описа на Административен съд – Варна, по което е постановено решение отменящо изричния отказ. С решение постановено по адм. дело № 10406/2022г. Върховният административен съд обезсилва решението на Административен съд – Варна и изпраща преписката за произнасяне от кмета на община Варна, който в законоустановения срок не се е произнесъл. П. поддържа, че отказът е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при грубо нарушение на административнопроизводствените правила. С разпоредбите на §5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ е извършена промяна в законовата уредба, изрично уреждаща статута на вписани като ателиета в нотариалния акт обекти да се приравняват на жилища. Сочи, че разпоредбите не налагат допълнителни изисквания, каквито са посочени в писмото. По изложените доводи моли да се отмени оспорения изричен отказ на гл. инспектор В. К. да обработи декларацията, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна. В жалбата е формулирано и искане за присъждане на направените от жалбоподателя съдебни разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че неправилно и обратно на целта на закона органът по приходите приема ателието като нежилищен обект, въпреки трайната съдебна практика, според която за данъчните цели меродавно е не какво е предназначението на имота, установено в одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа, а действителното ползване на този обект. Именно с цел облагането да се извърши на база фактическото ползване на имота, законодателят изисква субектът по чл. 11 от ЗМДТ да декларира вида на ползване на имота, което в случая се подкрепя и с приложените към административната преписка 3 броя технически експертизи.

Ответникът – кметът на Община Варна, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди отказа на органа по приходите при община Варна.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

 

С подадена на основание чл. 14 ЗМДТ декларация вх. № **********/02.04.2021 г. жалбоподателят е декларирал промяна във вида на фактическото ползване на придобитите с [нотариален акт], т. *****, дело № ****** г. на СВ – Варна и по наследство три самостоятелни обекта – ателиета № *, * и * в [населено място], [улица], ет. *, декларирани първоначално с подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/01.06.2016г.

В подадената през 2021 г. нова декларация вх. № **********/02.04.2021 г. обектите са декларирани като жилища, както следва: жилище № * с РЗП 37,75 кв.м.; жилище № * с РЗП 53, 41 кв.м. и жилище № * с РЗП 65, 32 кв.м., и трите с разположени на етаж * в сградата в [населено място], на ул. „* с година на построяването 2016 г. и година на промяната в обстоятелствата – 2021 г.

В отговор на подадената декларация вх. № **********/02.04.2021г., главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ В. К. е адресирала до декларатора Д. П. П. писмо /без номер и дата/, получено от него на 11.06.2021г. В писмото органът по приходите е указал на декларатора, че трите обекта /ателиета № * и */ следва да се облагат като нежилищни съгласно вида и описанието им в издадения за тях документ за собственост - нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим [имот номер], т. **, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус О. С. /[нот. акт], т. *, дело № * г. на СВ – Варна/, като облагането им като жилища може да се извърши единствено след промяна предназначението им по реда и условията на ЗУТ. Точки 29 и 29а от § 6 от ДР на ЗУТ изясняват понятията „жилищна сграда“ и „сграда със смесено предназначение“. Ателиетата се считат за жилища само при определяне на вида на сградата и приложимите правила и нормативи. На основание чл. 103 ал. 1 ДОПК е посочил на декларатора, че в 14-дневен срок следва да представи техническа експертиза със снимков материал за едно от ателиетата, че се ползва като жилище /при положение, че няма друго основно/, след което то да се декларира като основно с удостоверение за настоящ адрес, като в противен случай „декларацията ще бъде оставен без последствие“.

Видно от приетата административна преписка жалбоподателят е представил три броя технически експертизи за определяне на функционалното предназначение на самостоятелен обект в сграда – за ателие № * с [идентификатор], за ателие № * с [идентификатор] и за ателие № * с [идентификатор], всички изготвени от „В. консулт“ ЕООД, с приложен сертификат за оценителска правоспособност рег. № *********/15.07.2020г. Според заключенията на оценителя по трите експертизи трите обекта – ателиета №№ *** са с вътрешно разпределение, функционално предназначение и всички характеристики на жилища.

Писмото е обжалвано по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, който в законоустановения срок не се е произнесъл по жалбата, с което мълчаливо е потвърдил отказа. Срещу обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г., мълчаливо потвърден от директор дирекция „Местни данъци“ при община Варна, по жалба на Д. П. П. е образувано адм. дело № 455/2022г. по описа на Административен съд – Варна. С решение № 1097/04.08.2022г. съдът е отменил отказа и върнал административната преписка на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директор на дирекция „Местни данъци“ и е образувано адм. дело № 10406/2022г. по описа на Върховен административен съд на Република България. С решение № 5436/23.05.2023г. ВАС е обезсилил решение № 1097/04.08.2022г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 455/2022г. и е изпратил делото като преписка на кмета на община Варна за произнасяне по жалбата на Д. П. П. срещу обективирания отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г.

 

С писмо изх. № 2178/05.06.2023г. на Административен съд - Варна решение № 5436/23.05.2023г. по адм. дело № 10406/2022г. на ВАС, административната преписка по жалбата на Д. П. е изпратена за произнасяне от кмета на община Варна. Писмото е регистрирано в деловодната система на община Варна с рег. № МД21001330ВН_002ВН/07.06.2023г.

 

В хода на съдебното производство по делото допълнително са представени и приобщени към доказателствения материал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Ж **********/01.06.2016г.; справка – дневник за ползван платен годишен отпуск за периода 01-07-2019г. – 31-07.2019г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Ж **********/16.06.2020г., ведно с приложения – [нотариален акт], том ****, дело № ***, вх. рег. 9631/28.04.2016г., [нотариален акт], том ****, дело ****, вх. рег. 28978/16.12.2014г.; Удостоверение № 108/13.04.2016г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж – офис сграда, находяща са в [УПИ], кв. *** / с [идентификатор]/ по плана на *-ти м.р., [улица], [населено място]; Удостоверение за наследници изх. № 29404/02.10.2019г.

 

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд - Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168 ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в установения срок в чл. 156 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

 

По валидността на акта

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, вкл. и свързаните с тях актове /какъвто е настоящият случай/, се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители, като тези служители /по ал.3/ се определят със заповед на кмета на общината- съгласно ал. 4. Съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

 

При извършване на служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че отказът е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл.1 от ЗМДТ. Лицето, издало писмото, е служител на общинската администрация – главен инспектор, в отдел „КРД” при дирекция „МД” към община Варна и притежава правомощията на орган по приходите, съгласно представената по делото Заповед № 2888/15.07.2019 г. на заместващия кмета на община Варна, съгласно заповед за заместване № К-045/12.07.2019г., съгласно която В. К. е посочена сред длъжностните лица определени за органи по приходите. По изложените съображения, съдът приема, че акта е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма.

По материалната законосъобразност на акта:

Съгласно чл. 14, ал. 5 /предишна ал. 3, изм. и доп. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г./ от ЗМДТ при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ регламентира задължението на собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С декларацията по чл. 14 от ЗМДТ задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размерът на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 255 и чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение.

Следователно по своята същност декларацията е регистърен документ, съдържанието на която се формира от декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства, както и от тези, вписани служебно. Предвид препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, редът и правилата за подаване на декларацията са уредени в глава ХІІІ на ДОПК.

 

Видно от данните по делото, от страна на Д. П. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г. Предвид отбелязаното от декларатора, че става въпрос за подаване на коригираща декларация, то в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ /Предишна ал. 3, изм. и доп. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г./. С подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно да данъчния орган. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност. Видно е, че законодателят недвусмислено и категорично е посочил, че служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето.

 

Съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Разпоредбата на чл.103, ал.1 от ДОПК изрично определя обема на правомощието на компетентните служители да установяват несъответствие в подадената декларация. Те могат да установят несъответствие само между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация. Оспореното писмо обективира отказ за обработване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г., подадена от Д. П. П. ("декларацията остава без последствие"). По делото не се спори, че Д. П. е собственик на ателиетата, за който е поискано изменение на обстоятелствата, което означава, че от страна на жалбоподателя е поискано признаването на конкретни права и въз основа на това възникването на съответните задължения. Със същото писмо инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ В. К. е дала указание по чл. 103, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя да отстрани несъответствието в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като представи техническа експертиза със снимков материал за едно ателиетата, че се ползва като жилище /при положение, няма друго основно/, след което да се декларира като основно с удостоверение за настоящ адрес. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение „декларацията ще бъде оставена без последствие“.

От съдържанието на писмото не става ясно в какво се изразява несъответствието, каквото е всъщност и нормативно предвиденото задължение на органа. Дали според органът по приходите се касае за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствието между данните в декларацията и данните или информацията, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации. Двете хипотези са предвидени алтернативно като в случая не става ясно към която от тях попада констатираната некоректност. Извършването на проверка на подадената декларация има за цел да се даде възможност на декларатора да представи доказателства, да даде писмени обяснения и да направи своите възражения, за да бъде гарантирано правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 103 от ДОПК предвижда две възможности – декларатора да отстрани несъответствията, като подадено нова декларация в 14-дневния срок /ал. 2 на чл. 103 от ДОПК/ или да не изпълни указанията. Във втория случай органът по приходите следва да приеме декларираните обстоятелства, като няма право да откаже да обработи подадената декларация. Несъответствията, които засягат основата за данъчното облагане могат да бъдат отстранени единствено и само с акт за установяване на задължения по декларация, с който се коригира декларацията. Следователно при неизпълнение на указанията на органа по приходите и неподаването на декларация по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК, е налице основание за издаване на АУЗД, но не е допустимо декларацията да бъде „оставена без последствия“, както е посочено в обжалвания административен акт.

 

Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава спора по същество и само когато естеството на акта не позволява решаване на делото по същество, съдът отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на акта е пречка за решаване на спора по същество. Налице ли са или не несъответствия в декларацията, не е въпрос, който може да бъде поставен на преценка в настоящото производство, тъй като тази преценка на органа по приходите подлежи на съдебен контрол едва в производството по оспорване на АУЗД, в случай, че такъв бъде издаден.

Предвид горното, оспореният акт - отказ, обективиран в писмо вх. № **********/02.04.2021г., мълчаливо потвърден от кмета на община Варна е незаконосъобразен. Допуснато е същество нарушение на административно-производствените правила от административния орган, което е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като изпълнението на законоустановената процедура би могла да доведе до постановяването на акт с противоположно или различно съдържание.

 

При този изход на спора, жалбоподателят има право на разноски, които са своевременно заявени. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер общо на 1010, 00 лв., от които на 10, 00 лв. – заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. по договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/05.02.2024г.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. П. П. обективирания отказ в писмо /без номер и дата/ на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021г.

 

ВРЪЩА на главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в община Варна, административната препика, образувана по подадената от Д. П. П. декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/02.04.2021 г., за процедиране в 7-дневен срок от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указния по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му.

 

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Д. П. П., [ЕГН], направените по делото съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.