Решение по дело №69/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 101
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700069
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 18.05.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                 Председател: Кремена Борисова

                                                                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                             Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Соня Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 69 по описа за 2022г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ЕТ „С.– Д.Л.“ - ***, с ЕИК *********, депозирана чрез адвокат С.Т.от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 29/13.01.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1543/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ-39/23.08.2021г. на директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на ЕТ „С.– Д.Л.“*** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.66, ал.2, вр. ал.1 от Закона за фуражите.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят не оспорва извършването на простъпката, а навежда доводи за нейната „маловажност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, аргументирани с обстоятелството, че след констатиране на нарушението е предприел необходимите стъпки за извършване на изискуемата от Закона за фуражите регистрация на обекта си. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОДБХ – Шумен, не изразява становище по основателността на оспорването, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Във връзка с подаден сигнал, на 02.08.2021г. длъжностни лица от ОДБХ - Шумен, извършили проверка в обект, намиращ се на ул. „Калиакра“ №2, в Шумен, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „С.– Д.Л.“.

В хода на проверката било констатирано, че в обекта се предлагат пшенични трици, произведени в регистрирани обекти на производители по Закона за фуражите - „Молинеро“ ЕООД и „Мелком“ ООД, както и пълноценни и допълващи фуражи, произведени в одобрен обект на производител по Закона за фуражите – „Еко фураж“ ООД. Установени са 90 броя чувала с пшенични трици, 78 броя чувала с пълноценен фураж, както и 3 бр. чувала с допълващ фураж, подредени на палети, като за посочените стоки са представени стокови разписки, фактури и сертификати. Била осъществена контролна покупка на 1 чувал от 25 кг. пшенични трици, опаковани в полипропиленов чувал.

Тъй като в проверения търговски обект се извършвало търговия с фуражи - продажба и съхранение с цел продажба, без обектът да е регистриран от Българската агенция по безопасност на храните, на 09.08.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, в който било посочено, че с описаното поведение едноличният търговец е нарушил чл.15, ал.1 от Закона за фуражите /ЗФ/, във вр. с чл.9 и чл.11 б.„а“ от Регламент /ЕО/ № 183/2005 за определяне на изискванията за хигиена на фуражите. Актът бил връчен на Д.Л., представляващ жалбоподателя на 09.08.2021г., която посочила, че има възражения, без да ги конкретизира, като впоследствие в изискуемия в чл.44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел вмененото на търговеца нарушение за доказано по несъмнен начин, като посочил, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав отклонил претенцията за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН и потвърдил процесния правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при точно спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Административно наказателният спор пред първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на действащите правни норми и в частност констатираното нарушение съставлява ли „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН (ред. ДВ, бр.105/1991г.). Съгласно цитираната разпоредба, административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че такова ще му бъде наложено при повторно нарушение. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай“ законодателна воля следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя. Съдът приема, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай правилно районният съд е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Събраните по делото доказателства не сочат констатираното деяние да се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Както се посочи по-горе, приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, при които не се налага привлеченото към отговорност лице да бъде санкционирано, а целите на индивидуалната и генералната превенция биват постигнати чрез предупреждението му, че повторно извършено от него деяние ще бъде санкционирано. В процесния случай липсват каквито и да било данни, при анализ на които да може да бъде изведено становище за по-ниска степен на обществена опасност на простъпката. Установява се, че провереният обект е функционирал в нарушение на изискванията на Закона за фуражите и твърденията на касатора, че не е бил наясно с това, че следва да извършва дейността си единствено в регистриран от БАБХ обект, по никакъв начин не придават по-ниска тежест на извършеното от него, доколкото същият е бил длъжен да позната нормативните изисквания, поставени на национално и общностно ниво с приложимите разпоредби от Регламент (ЕО) № 183/2005г., и незнанието му няма извинителен характер. На следващо място, както правилно е отбелязал и районният съд, отстраняването на нарушението не е станало по собствена инициатива на търговеца, доколкото се установява, че той е предприел стъпки за привеждане на дейността си в унисон с изискването на чл.15, ал.1 от ЗФ едва след съставяне на акта и издаване на НП, бидейки вече санкциониран. При това положение се налага извод, че не са налице обстоятелства, обосноваващи квалифициране на деянието като „маловажно“. Наличието на последваща регистрация и липсата на данни за предходни аналогични нарушения са послужили за определяне на следващата му се имуществена санкция в минимален размер, като чрез нея според касационният съд ще бъдат изпълнени целите, вложени в чл.12 от ЗАНН.

От изложеното до тук следва извод за съответствието на атакуваното пред районния съд НП с императивните законови изисквания, до какъвто краен извод е достигнал и предходният съдебен състав, поради което постановеният от него съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, и следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/13.01.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1543/2021г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

 

 

          ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.05.2022 г.