Решение по дело №652/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… /17.08.2020 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 652/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

          Образувано е по повод на молба вх. № 3862/07.08.2020 г., подадена от Е.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

  В молбата се твърди, че ответникът С.А.А. е син на молителя и че живеели в ************. Излага се, че С. редовно злоупотребявал с алкохол, след което започвал да тормози молителя и съпруга ѝ. Живеели в постоянен стрес от скандали и побои. С. многократно упражнявал върху молителя психически и физически тормоз, като я обиждал, псувал и биел. Трошал покъщнина и посуда. Всички врати и прозорци били изпочупени. Всичко това ответникът вършел под влиянието на алкохола, като след употреба на големи количества алкохол ставал агресивен без причина. Твърди, че многократно тя и съпругът ѝ А. С. са сигнализирали органите на Полицията, като дежурни екипи са посещавали адреса, установявали, че това са битови проблеми и си тръгвали. С. се респектирал от това, преустановявал действията си и след няколко дни отново е вършел същото.

  Твърди, че на 04.08.2020 г. били в жилището им в ************.Около 19:00 часа С. се прибрал от работа, влязъл направо в стаята си и започна да пие бира. Около 22:00 часа С. започнал да блъска вратите, изключил хладилника, пуснал силна музика. Молителят го помолила да се успокои и да се прибере в стаята си и да си ляга да спи, но С. започнал да псува и да вика: „Само нещо още да си казала, ще те оставя на място", „Ще те убия", „Ще троша, изобщо не ми пука", „Ще ви изхвърля на улицата заедно с баща ми". Съпругът ѝ през това време бил в тяхната стая и се подготвял да си ляга. Молителят се прибрала в стаята си и се затворила. След около половин час, около 22:30 часа, С. внезапно влязъл в стаята им и ѝ казал: „Дай ми веднага телефона си!". Молителят му отговорила, че утре е на работа в ранен час и е оставила телефона си да се зарежда. С. настоявал да му даде телефона си. Тя посегнала да му го даде, за да я остави на спокойствие, но С. започнал да я удря по главата, по ръцете, по бедрата. Викал ѝ: „Ще ви пребия, махайте се навънка".  Тя се отскубнала и тръгнала да бяга, а синът ѝ я последвал. Успяла да стигне до другата стая. Съпругът ѝ се събудил, излязъл и се опитал на ги разтърве, но С. го избутал. После излязла от къщата и побягнала към улицата. Като стигнала до улицата се спряла, защото видяла, че С. останал в двора и продължил да вика, но бил толкова пиян, че не му се разбирало какво казва. Едва стояла на краката си от уплаха и болки в областта на главата, шията, ръцете, бедрата. Чувствала се безсилна и унизена. През цялото време плачела. Главата и бедрата ѝ били в синини, ръцете ѝ - издрани. Опасявала се,че ще се стигне до фатални последици от действията му спрямо нея и баща му. Не можела да спи спокойно, което оказва негативно влияние върху здравето и работата ѝ. Счита, че описаните действия, извършени от страна на ответника, кръвонасядания по тялото в резултат на побой посредством блъскане, удряне с ръце, вдигане на скандали, заплахите - „ Само нещо още да си казала, ще те оставя на място" ; „Ще те убия",; „Ще троша, изобщо не ми пука"; „Ще те изхвърля на улицата заедно с баща ми", „Ще ви пребия, махайте се навънка" се характеризират като физическо и психическо насилие спрямо нея.

Моли съда да уважи молбата и на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН да бъде издадена в нейна полза заповед за защита срещу ответника, на когото на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН да бъдат наложени следните мерки за защита: 1. задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ************ за срок от десет месеца; 3. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за срок от дванадесет месеца. Счита, че тези мерки в тяхната съвкупност и продължителност, в най - голяма степен ще защитят правата ѝ, както и ще въздействат поправително и възпитателно на извършителя на домашно насилие, ще се възпрепятстват възможността същият да упражнява такова и за в бъдеще. Моли, наред с наложените мерки, на основание императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя на домашно насилие да бъде наложена глоба.

          Горните факти и обстоятелства са декларирани от молителя по надлежния ред с необходимата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представени са и други писмени доказателства и са ангажирани гласни доказателствени средства. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката между молителя и извършителя попада в хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата, разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното производство.

         По направеното с молбата искане по реда на чл. 18 от ЗЗДН, съдът се е произнесъл с определение № 692/07.08.2020 г., с което същото е било уважено и е издадена заповед за незабавна защита на молителя с мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е забранено да приближава молителя и местоработата ѝ на по-малко от 10 метра разстояние.

         Ответникът не е подал отговор на молбата.

         В съдебно заседание молбата се поддържа от молителя Е.С.. Моли синът ѝ да бъде отдалечен от вкъщи.

         Ответникът се явява в съдебно заседание лично. Не оспорва фактите, изложени в разглежданата молба. Не отрича това, което е станало на 04.08.2020 г.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката ѝ за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят Кръстева има право на защита по ЗЗДН.

         Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .

         Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

         Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В представената такава се съдържат твърдения за упражнено психическо, емоционално и най-вече физическо насилие, изразяващо се в телесни посегателства, осъществени от ответника на процесната дата. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния случай обаче, са налице и гласни доказателства, в подкрепа на твърдяното от молителя.

Страните не спорят, а и от представеното заверено копие от удостоверение за раждане на ответника и направените служебно справки в НБД „Население”  се установява родствената връзка между тях.

         В своите обяснения, дадени в съдебно заседание, молителят твърди, че много пъти са викали полиция, но като идвали ѝ казвали, че нямат право да се месят и че трябвало да подадат жалба и тогава те можели да вземат мерки.       

         В обясненията си, дадени в съдебно заседание, ответникът сочи, че като седнел да пие, все му викали защо пие, а той си пиел в неговата стая. Казвали му също да намали музиката. През деня съпругата му и майка му се карали, а когато той се връщал вкъщи, съпругата му започвала да се оплаква и тогава той започвал да се кара с майка си. Така ставали скандалите. Твърди, че на 04.08.2020 г. майка му и жена му са се скарали и жена му си тръгнала. Той започнал да пие и тогава се случил инцидента.  

         По делото са събрани и приобщени и гласни доказателствени средства, ангажирани от молителя.

        Свидетелят А. А. С. /съпруг на молителя и баща на ответника/ дава показания, че конфликтът между съпругата му и сина му започнали от миналата година. Синът му го били едни непознати, които му счупили челюстта, и тогава той лежал в болница. Те го гледали шест месеца. Твърди, че скандалите започнали след тази случка. Синът му пиел алкохол, а преди тази случка, не е пиел. Когато започвал да пие, той му казвал да си ляга. Твърди, че понякога посягал и на него, но свидетелят го успокоявал, че и преди инцидента на 04.08.2020 г. е посягал на майка си. Посочва, че на 04.08.2020 г. молителят му казала да си легне и ответникът започнал да буйства. Когато посегнал на съпругата му, той го изкарал извън двора и синът му заминал. Твърди, че тогава той не успял да удари майка си. Върнал се след два – три дена. По – късно разбрали, че е спял у баба си – майката на молителя. Според свидетеля причината за поведението на сина му е желанието на последния да е собственик на къщата и да изгони родителите си, а къщата била негова и на съпругата му. Къщата имала три стаи, баня и тоалетна и всяко от трите семейства, които живеели в нея – неговото и тези на двамата му сина, имали по една стая. Твърди, че е предложил на сина си да излезе със семейството си на квартира. Посочва, че ответникът не се кара с баба си и брат си.

Не оспорва фактите, изложени в разглежданата молба. Не отрича това, което е станало на 04.08.2020 г.

        Съдът, като прецени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите, с изключение на частта относно липсата на осъществено от ответника физическо насилие спрямо молителя на 04.08.2020 г. В тази част показанията на свидетеля се опровергават от признанието на самия ответник за случилото се на процесната дата.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата за защита се разглежда относно конкретния акт на насилие, извършен на 04.08.2020 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.

        Въз основа на изслушаните свидетелски показания, представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената стойност, която законът й придава, както и с оглед признанията на ответника, съдът приема, че описаният акт на домашно насилие е доказан. Действията на ответника съдът квалифицира като физическо, психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо и в абсолютно противоречие с общоприетото разбиране за синовно отношение.

        Несъмнено се установява, че отношенията между страните са конфликтни. Спрямо майка си, ответникът е упражнил физическо насилие, което е неправомерно, тъй като засяга личността на друг индивид. Наличието на влошен семеен климат и възникнали неразбирателства, не следва да провокира прояви от такъв характер, изразяващи се във физическа агресия и предизвикване на отрицателни емоционални и психически състояния, водещи до негативни изживявания, което е недопустимо, както от законова, така и от морална гледна точка.

        За да се защитят правата на пострадалото лице, е необходимо съдът да наложи съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, каквато именно е и целта на закона - да обезпечи неприкосновеността на личността, обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които по делото несъмнено са необходими. Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът счита, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му поведение към Е.С., която е негова майка, съответно за промяна в отношението му към нея, за прецизиране на употребяваните спрямо нея изразни средства и обръщения, за преустановяване на упражняваното спрямо нея физическо насилие и отправяните заплахи за физическа саморазправа.

        По отношение на поисканата мярка за отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ************, за срок от десет месеца, съдът приема за подходяща мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, предвид установеното по делото, че страните обитават отделни стаи от къща на горепосочения адрес, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено. При определяне на срока, за който да бъде наложена мярката за защита, съдът изхожда от характера на физическото насилие, както и от установеното по делото системно психическо, емоционално и физическото насилие, осъществявано от ответника спрямо молителя, при което намира, че следва да бъде определен срок от 10 месеца,  с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

         С оглед това, че следва да се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над майка си, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН – задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за срок от 6 месеца. Доколкото такава специализирана програма за извършители на домашно насилие се предоставя от Фондация „SOS – семейства в риск” – гр. Варна, чиято продължителност е от 3 до 6 месеца, съдът определя срок от 6 месеца, в който ответникът да посещава специализираната програма.

  Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, като следва да се има предвид, че при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, а с приетия ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. е предвидил и най – високата степен на защита от домашно насилие, каквато е наказателноправната. Налагането им за определените срокове ще даде възможност на молителя да преодолее страха си.

        По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че  задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера.

        На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати глоба. Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно. Глобата е необходима заради извършеното от дееца по отношение на молителя, като задължителна реакция спрямо укоримо поведение, което следва да се преустанови. Съдът преценява, че подходящият размер на глобата би бил минималният такъв в размер на 200.00лева. Паричната санкция в този размер е в състояние да окаже търсеното превантивно въздействие занапред и без да е необходимо тя да се налага в по - висок размер, защото целта на това наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и превъзпитание на нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно икономическо въздействие върху него.

        С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на нарушителя следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

        Молителят не претендира разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.

        Мотивиран от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

      НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като:

       ЗАДЪЛЖАВА С.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

 ОТСТРАНЯВА извършителя С.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН от съвместно обитаваното жилище с адрес: ************ за срок от 10 /десет/ месеца, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

 ЗАДЪЛЖАВА извършителя С.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие, предоставяна от Фондация „SOS – семейства в риск”, с адрес на фондацията: гр. Варна, ул. „Синчец” № 21, адрес на осъществяване на програмата: гр. Варна, ул. „Съборни” № 40, ДКЦ I, корпус II и телефон за заявки за включване в програмата: 052 613 830, за срок от 6 /шест/ месеца, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

      НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 200,00 лева /двеста лева/, платима по сметката на Районен съд – Провадия в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

           ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Провадия сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

    ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

      УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.            

      ПРЕДУПРЕЖДАВА С.А.А., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

      Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ - Провадия.

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                             

         

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: