РЕШЕНИЕ
№ 65
гр.
Пловдив, 10 януари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Ваня Х., като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3197 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател “Нов Пловдив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв.Д.,
обжалва Решение № 1623 от 09.09.2019 г., постановено
по АНД № 2817/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 7 н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление
Р № 394 от 28.03.2019 г., издадено от Кмет на Община Пловдив. С посоченото
наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция
от 1000 лева на основание чл.13, ал.5 от Наредбата за реда за издаване на
разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху
недвижими имоти на Община Пловдив за нарушение по чл.6 от НРИРППРИЕ /навсякъде
по-долу Наредбата/.
С
касационната жалба се заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение,
като неправилно - постановено в
нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, както и
за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Изложени са подробни
съображения по същество, които се поддържат и в съдебното заседание от
пълномощника на жалбоподателя.
Ответната
по жалбата страна Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
к., е депозирала писмен отговор по жалбата,
в който е заявила становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Х., изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по
реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи
квалификацията на установените факти, направени
от първоинстанционния съд, като счита, че същите са
основани на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене
доказателства. В тази насока не се споделят доводите на касационния
жалбоподател за неспазване от районния съд на процесуалните правила при
постановяване на решението му, като е видно, че съдът е постановил решението
си, след като е събрал по делото относимите
доказателства, които е и анализирал в достатъчна степен в мотивите към
обжалвания съдебен акт. Въззивната съдебна инстанция
е дала и конкретен отговор на възраженията на жалбоподателя, включително и на
тези, свързани с датата на извършване на нарушението, като в тази насока и
мотивите към съдебния акт са подробни и логични. Установено е от всички
доказателства по делото, а и това не е оспорено от жалбоподателя, че към датата
на описаната проверка 07.03.2019 г., нарушение по чл.6 от посочената Наредба на
Община Пловдив е било налично, защото над вход на ресторант, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, на фасадата на сграда, са били поставени два броя
рекламно-информационни елементи, без разрешение за тяхното поставяне, които
рекламират дейността на дружеството. С оглед определението на
рекламно-информационен елемент /РИЕ/, което е дадено в Наредбата в чл.2, то
ясно е предназначението и характера на РИЕ - да служат за осъществяване на
реклама, при което и се има предвид винаги факта, че имат временен характер.
Именно с оглед характера на РИЕ е предвиден и разрешителен режим за поставянето
им, което, както се посочи, е с цел временно да се осъществява реклама. Сиреч,
поставянето на РИЕ, което има временен характер, но без разрешение, е
нарушение, което е продължено във времето и следователно е налице във всеки
един момент, в който РИЕ е поставен, без за това предварително да е било
издадено разрешение от компетентния съгласно наредбата орган. Ето защо и всички
възражения на касационния жалбоподател за липса на установен конкретен момент /дата/
на поставяне /монтаж/ на установените на място при проверка РИЕ и правените в
тази връзка изводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление се явяват напълно неоснователни.
Неоснователно
е и възражението за налична неяснота по наказателното постановление относно
това под коя норма от Наредбата е подведено поведението на жалбоподателя.
Напротив, изрично в наказателното постановление е визирана нормата на чл.6 от
Наредбата. В чл.6, първо изречение, се сочи, че върху
недвижими имоти могат да се поставят РИЕ въз основа на разрешение за поставяне,
издадено по ред установен от тази Наредба. Действително с техниката, която е
използвана от издателя на Наредбата разпоредбата не е прецизно обозначена, като
едва след посочения текст следват и отделни алинеи, но с оглед съдържанието на
посоченото изречение, като се вземе предвид описаното поведение на
жалбоподателя, то налице е точно съотнасяне на така установеното към
съответната правна норма. В тази насока и не е налице твърдяното съществено
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Не
се възприема като основателно и възражението, свързано с приложимата санкционна
норма. Разпоредбата на чл.18 от
Наредбата не се отнася до трайно прикрепените РИЕ, каквито е констатирано да са
били поставени в случая, а до такива с временен характер /от типа на транспаратни, хоругви и др./, поради което и не е била
приложима за конкретния случай.
Изводите
на районния съд относно това, че нарушението не е маловажен случай са правилни.
Действително случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Отделно от това,
е установено поставянето на два броя РИЕ без необходимото предварително
разрешение, като липсват доказателства такова да е било искано от компетентния
орган, нито доказателства относно това нарушението да е било незабавно
отстранено след установяването му.
С оглед на обстоятелството, че Районният съд е
достигнал до законосъобразния и мотивиран извод за потвърждаване на
наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в
жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да
бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1623 от 09.09.2019 г.,
постановено по
АНД № 2817/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 7 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.