МОТИВИ към присъда по НЧХД № 84/2019г. по описа на ГОРС
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.М.Б.
обвинява подс.
Д.В.В. за това, че на 05.08.2018г. в централната част на с.П., около
13,00-13,30ч. му причинила лека телесна повреда, нанасяйки му удар с
ръка по лявата буза, с което се твърди да му е причинила болка и страдание и да
е осъществила състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В тъжбата си Б.
твърди, че на 05.08.2018г. около 13,00-13,30ч. се намирал в централната част на
с.П., където изчаквал да даде показания пред полицейски служители във връзка с
настъпил инцидент. Към него изненадващо се приближила подсъдимата, попитала го
„Ти ли си този където прави панаирите?”
и му нанесла удар с ръка по лявата буза/ударила му шамар/. В резултат на
посочените действия Б. твърди, че са му причинени болки и страдания. Предвид
изложеното, частният тъжител смята, че подсъдимата му е причинила лека телесна
повреда, като няма посочване в текстовата част на тъжбата да е причинено
разстройство на здравето. Моли съда да признае подс.В.
за виновна по повдигнатото обвинение, съставляващо причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание и да й се наложи
съответно наказание.
С протоколно
определение съдът прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя против
подсъдимата ГРАЖДАНСКИ ИСК за обезщетение в размер на 2000лв. за причинените от
горното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, ведно
със законната лихва върху тази сума за времето от датата на
увреждането-05.08.2018г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание
повереникът на частния тъжител-адв.Ж.Д.
поддържа обвинението, като заявява, че то следва да се квалифицира по чл.130
ал.2 от НК, а не така както е посочено в тъжбата-по чл.130 ал.1 от НК. Поддържа се и предявения граждански иск.Моли
съда да признае подс.В. за виновна за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК и да й наложи наказание, както и да я осъди
да заплати на нейния доверител 2000лв. като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
Подсъдимата дава
обяснения, с които отрича да е съпричастна към посоченото в тъжбата деяние,
като заявява, че не е извършвала каквото и да е посегателство по отношение на
частния тъжител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2018г.
частният тъжител К.Б. управлявал лек автомобил „Ауди”, а свидетелят Л.Л.
управлявала друг автомобил, в който пасажери били свидетелите Д.С. и Хр.С.. И
двата автомобила навлезли в границите на с.П., когато Б. започнал да засича
автомобила, управляван от Л.. Изпреварвал вдясно, после рязко намалявал
скоростта и така принудил св.Л. да спре след третото изпреварване.
Непосредствено след спирането между Б. и Л. възникнал конфликт в централната
част на с.П.. Служебно известно на настоящия състав е, че действията в хода на
този конфликт са предмет на наказателно дело от частен характер, образувано по
тъжба от Л. за причинена телесна повреда/НЧХД № 1051/2018г. с депозирана на
20.12.2018г. частна тъжба/. Настоящият съдебен състав не е постановил акт по
същество. На мястото на инцидента пристигнали два полицейски патрула.
Установено е, че местопроизшествието са посетили полицейските служители М./СЗ
09.04.2019г./, св.Л.Б., Кр.Б. и Цв.Я./СЗ
24.06.2019г./. На мястото в определен момент пристигнала и майката на св. Л.Л.-
подсъдимата Д.В.. Свидетелят М. възприел, че между нея и тъжителя К.Б. се
разменят реплики. Дочул В. да пита Б. „Защо си ударил детето ми?”/л.28/.
Вербалното спречкване било преустановено и с помощта на полицейските служители,
които по думите на св.М. „разделили” двете групи спорещи лица-„майката на Л., Л.,
Б. и неговата приятелка”. Производството по НЧХД № 1051/2018г. е образувано въз
основа на депозирана на 20.12.2018г. частна тъжба от Л.Л., а настоящото
производство е образувано по тъжба на Б. през м.02.2019г. Частният тъжител не
се е снабдил със съдебномедицинско
удостоверение, в което да е отразено травматично увреждане. Същият твърди, че е
бил ударен от подс.В. по лицето-в областта на лява
буза.
Приетата за
установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от показанията на
разпитаните свидетели. Свидетелските показания са безпротиворечиви
помежду си относно присъствието по време и място на частния тъжител Б. и подс.В..
И двамата са се намирали в централната
част на с.П., около 13,00-13,30ч. Свидетелите Б., Б., М. и Я./полицейски служители/ заявяват безпротиворечиво и категорично, че не са станали очевидци
при нанасяне на удари от подс.В. по отношение на
тъжителя Б.. В тази насока са и показанията на Л.Л., Хр.С. и Д.С.. Единствените
свидетели, които посочват, че са видели удар, нанесен по лицето от подсъдимата
по отношение на Б. са св.К. и св.Б.. Съдът не може да кредитира тези
свидетелски показания и единствено въз
основа на тях да обоснове извод за вината на подсъдимата, по следните съображения: Свидетелят Хр.К., с оглед посоченото от
нея за отношенията й с Б./същите живеят на семейни начала/, следва да се
приеме, че е в особени лични интимни отношения с тъжителя и предвид
констатираните несъответствия, свидетелските й показания се кредитират от съда
само дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. Тъкмо
обратно, тези свидетелски показания са разколебани от това, че К. твърди
категорично, че в присъствие на полицейските служители В. е ударила Б.. Нито
един от полицаите, присъставали на мястото не
потвърждава този факт. Свидетелят М. е категоричен, че не е видял удари/СЗ
09.04.2019г.-л.28/. В тази насока са и показанията на Л.Л., Д.С. и Хр.С., като
последната не е в родствени отношения с
подсъдимата. Свидетелят Б. твърди да е видял как В. удря шамар на Б./СЗ
21.05.2019г.-л.42/. Неговите показания, макар и идентични в частта за
възприетия удар с тези на свидетеля К., се съотнасят като идентични само и
единствено до това, че се заявява как и двамата свидетели са видели подобен
факт. Анализирани внимателно, тези свидетелски показания не издържат на
сериозна критика и не кореспондират помежду си. Освен това самият Б. заявява,
че е в приятелски отношения със св.К., която пък живее на съпружески начала с Б..
Техните свид.показания е логично да са изравнени като
позиции в частта, че са наблюдавали
удар. Само че и св.Б. посочва, че на мястото са присъствали полицаи, като дори
уточнява, че те са били в непосредствена близост-„Имаше патрулка
с двама полицаи….би трябвало да са видели, защото това се случи на 5м. от патрулката”, „Аз бях на 5…. 10м. от патрулката,
а жената беше до патрулката”. Нелогично е точно в
присъствието на униформените служители на реда, подс.В.
да посегне да нанася телесна повреда, но дори и това да не е имало възпиращо за
нея значение, то полицейските служители не са възприели подобен удар по лицето
на Б.. Местоположението, което описва Б. на собственото си пребиваване и това
на св.К. не равнят. Б. твърди, че се е намирал до една ограда/л.43/, като
посочва, че Х.К. била около него. Нещо повече, той уточнява-„Приятелката на К. стоя до тази ограда с мен и никъде не е
ходила”/л.43/. Самата К. обаче не твърди нищо подобно относно позицията, от
която се твърди да е възприела спорния факт на удара. В съдебно заседание на
09.04.2019г. тя посочва, че се е намирала „седнала на предния капак на колата
на К.”/л.28/, откъдето наблюдавала как една жена, майка на Л., ударила мъжа, с
който К. съжителства. Също твърди, че в непосредствена близост са се намирали
двама полицаи. Тя съобщава още, че преди да дойде майката на Л./подс.В./, К.Б. вече е разпитван от полицаите. Това
предполага, че вниманието на органите на реда е съсредоточено именно по
отношение на Б. и би било изключително необяснимо как в тази ситуация съвсем
незабелязано от полицейските служители В. е успяла да удари Б.. Това, че между
тях е имало вербална агресия се установи безспорно, но не и твърдяното
физическо посегателство. Св.М. твърди, че е възприел „разправия”, което
наложило тяхната намеса/л.28/. Това също предполага насочване на вниманието към
двете спорещи страни и евентуалното възприемане на удар. Оказва се обаче, че само близката на Б./К./ и нейния приятел Б. са
възприели удар, при положение, че самият Б. е пояснил, че там е имало много
хора. Свидетели очевидци обаче не са ангажирани, освен близкия кръг на частния
тъжител. Особените отношения на частния тъжител с двамата свидетели К. и
нейния приятел Б. изискват внимателен подход при анализа на тези свид.показания. Те освен това не кореспондират помежду си
относно местонахождението на всеки един от свидетелите при възприемането на твърдяния удар. Ето защо съдът не ги кредитира. Авторството на деянието, сочено
от К. и Б.- не кореспондира с другите доказателства/свидетелските показания на
седем свидетели/.
При това положение проблемът за доказаността
на обвинението с оглед изискването на чл. 303, ал. 2 НПК остава нерешен и поради наличието на друго
доказателствено средство, според което подсъдимата не е извършител на престъплението и
липсата на достатъчно категорични доказателства в насока авторство на
престъпление, извършено против ч.тъжител Б. от подс.В.. Обясненията на подсъдимата поначало са и средство за
защита, но и доказателствено средство, чиято достоверност априори не може
да бъде поставена
под съмнение до разколебаването й с други доказателства по делото. В обясненията
на подсъдимата в
случая
е налице последователност във
фазата на съдебното производство
досежно твърдението й, че не е извършила инкриминираното деяние. Подсъдимата
категорично заявява, че по никакъв начин не свързва себе си с повдигнатото
обвинение.В този смисъл и с оглед липсата на други несъмнени доказателства относно авторството на
деянието, съдът счита, че посочените свид.
показания/единствено тези на св.К. и св.Б./ не могат да послужат за
постановяване на осъдителна присъда, тъй като същите не доказват по безспорен
начин повдигнатото обвинение при наличните други доказателства, оборващи тезата
на обвинението. Предвид изложените съображения съдът намира, че в случая не се
установи по несъмнен начин, че подс. В. е извършител
на деянието, твърдяно с тъжбата, поради което и на основание чл.304 от НПК
следва да бъде оправдана по така повдигнатото обвинение.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски
следва да останат в тежест на тъжителя.
Водим от горното, съдът постанови настоящата оправдателна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: